РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. , 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100314 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от Л. П. М. от с.Д., обл.Бл. против В. П. Д. от с.М., обл.Бл., С. П. М. от
гр.Пл., Х. Г. Х., В. Х. Х. и Н. Х. Х., тримата от гр.Д., обл.Х.. Иска се на
основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищеца е собственик на основание давностно владение на
притежаваните от ответниците 3/8 идеални части от поземлен имот,
представляващ дворно място, съставляващо парцел IV, имот с планоснимачен
номер 368 от квартал 36 по плана на село Д., община Г., с площ но документи
490 кв.м., ведно с построена в имота жилищна сграда.
Иска се също така да бъдат присъдени в полза на ищците сторените по
настоящото производство разноски.
Твърди се от ищеца, че с нотариален акт №206, том I, дело
№486/07.10.1988 г. на РС Гоце Делчев ищецът и неговия баща - П. Кр. М., са
обявени за съсобственици на процесния недвижим имот и находящата се
в последния жилищна постройка при квоти от 1/2 ид.част за П. Кр. М. и 1/2
ид.част за ищеца. Приживе П. М. многократно заявявал, че дворът и
1
изграденото в него жилище ще останат за ищеца. П. Кр. М. починал на******
г. и след смъртта му, притежаваната от последния 1/2 идеална част от
жилищната сграда и поземлен имот се владеят непрекъснато, открито, явно,
продължително и необезпокоявано от ищеца. Считано ****** г. - датата на
смъртта на П. М., ищецът трайно е завладял за себе си с намерението да свои
така описания имот и построената в него къща, като е обективирал това
свое владение ясно и недвусмислено пред останалите сънаследници, като е
сменил ключалките в имота и не е предоставил и е ограничил достъпа до
дворното място и жилищната сграда за останалите сънаследници, сочейки им
че този имот е само и единствено негова лична собственост. По този начин е
отнел владението на останалите наследници и е демонстрирал, че владее
идеалните части на останалите съсобственици само и единствено за себе си,
без да се съобразява с правата на останалите наследници в съсобствеността.
Заплащал е изцяло данъците за процесния недвижим имот и жилищна сграда,
както и всички текущи разходи по поддръжката на имота, правил е
необходимите подобрения в последния.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79 от ЗС.
От страна на ответниците не е постъпил отговор и не се
изразява становище по предявеният иск.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
Страните по делото са наследници на П. Кр. М., бивш жител на с.Д.,
обл.Бл., починал на ******* г. Ищецъти и ответника С. П. М.са негови
синове, ответницата В. П. Й. е негова дъщеря, а останалите ответници са
съпруг и деца на дъщеря му Л. П. Х., починала през ****** г.
С нотариален акт №206, том I, дело № 486/07.10.1988 г. на Районен съд
Гоце Делчев ищецът и неговия баща - П. Кр. М. били признати за
собственици по наследство и давностно владение на дворно място,
съставляващо парцел IV, имот пл.№ 368 от кв.36 по плана на с.Д., както и на
жилищната сграда, построена в същия парцел, с площ за парцела от 490 кв.м.,
при съседи за парцела: улица, Г. К., Т. Д. и И. Й..
Семейството на ищеца и баща му живели заедно в построената в имота
жилищна сграда. П. Кр. М. починал на ********** г. Около година или две
2
след смъртта му ищецът сменил ключалките на дворната врата и на вратите
на къщата, но не предоставил ключове на останалите наследници на П. М..
Макар често да канел останалите наследници на гости, никой от тях не
отишъл в процесния имот след смъртта на наследодателя.
По делото са разпитани свидетели, като съдът не намира основание да не
кредитира показанията им. Според свидетелката Рабанова, дъщеря на ищеца,
къщата в процесния парцел е построена през 1962 от дядо й и баща й. В
къщата живели тяхното семейство, дядо й и леля й Л. Х.. Около ******-
****** г. леля й се омъжила и напуснала къщата. Докато бил жив, дядо й
винаги казвал, че къщата е тяхна. След смъртта на дядото баща й сменил
вратите и ключалките, но не е дал ключ от новите врати на брат си и сестрите
си. Освен това баща й сменил прозорците, мебелите, сложил улуци. Обаждал
се на брат си и сестрите си да отидат да видят какво е направил в къщата, но
никой от тях не се отзовал. След смъртта на дядото никой от тях не е отишъл
в този имот. Баща й счита имота за свои, дори споделял с нея и сестра й как
планира да им подели собствеността.
Свидетеля Д., съсед на процесния имот заявява, че знае парцела и
къщата като собственост на ищеца. В имота живели само той и баща му. Знае,
че Л. има братя и сестри, но е виждал само едната му сестра в имота - на
погребението на баща им или на погребението на съпругата на ищеца. Бащата
на ищеца починал през *****г. След смъртта му другите му деца не са идвали
в имота, макар свидетеля да е чувал как ищеца, стоейки на двора, в разговор
по телефона ги е канил на гости. Около година или две след смъртта на баща
си Л. сменил вратите на къщата и на двора, сменил ключалките, за което
свидетеля му помагал. В разговори със свидетеля ищеца винаги говорел за
имота като за свой, споменавал, че няма съсобственици.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Предявения иск е установителен, за правото на собственост върху
идеални части от недвижим имот, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Същия е депозиран до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна
имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежни ответници,
оспорващи претендираните права. Поради това и с оглед фактическите и
правни твърдения на ищцовата страна, залегнали в исковата молба,
3
настоящия иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен, по следните
съображения:
Настоящия иск, както вече се посочи, е за установяване на правото на
собственост върху идеални части от недвижим имот и с оглед
разпределението на доказателствената тежест задължение на ищеца беше да
докаже по безспорен начин съществуването в негова полза на правото на
собственост, в претендирания обем и на твърдяното придобивно основание,
което условие беше изпълнено.
С оглед съдържанието на представеният по делото нотариален акт №206,
том I, дело № 486/07.10.1988 г. на Районен съд Гоце Делчев ищецът и неговия
баща - П. Кр. М. са собственици по наследство и давностно владение на
дворно място, съставляващо парцел IV, имот пл.№ 368 от кв.36 по плана на
с.Д., както и на жилищната сграда, построена в същия парцел, с площ за
парцела от 490 кв.м., при съседи за парцела: улица, Г. К., Т. Д. и И. Й.. След
като не е упоменато друго, то двамата са собственици на описания имот при
равни дялове.
След смъртта на П. М. на ******** г. неговата 1/2 идеална част от имота
се наследява при равни дялове от четирите му деца. Или всеки от тях
придобива по наследство по 1/8 идеална част от имота. Така ищеца е станал
собственик на общо 5/8 идеални части от имота, а брат му и двете му сестри
са станали собственици на по 1/8 или общо на 3/8 идеални части.
Въпроса за възможността правото на собственост върху наследствената
вещ да бъде придобито от един от наследниците (в случая ищеца), е изяснен
обстойно в доктрината и съдебната практика. В тази насока еднозначно се
приема, че всеки сънаследник по правило владее наследствената вещ както за
себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието
за владение само за себе си, но за да го направи следва ясно да отрече правото
на останалите сънаследници и да манифестира изрично своето променено
намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. С
откриването на наследството всички вещи, които са били във владеене на
наследодателя, минават във владение на наследниците му по право, без да е
необходимо те да са завладели фактически вещите. Наследството като
патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо преминава върху
4
тях. Владеенето на един от наследниците на имота, който още не е разделен, е
за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. При това
положение, щом като с откриването на наследството всички сънаследници са
във владение, за да може един от тях да придобие по давност наследствена
вещ, нужно е владението на останалите да е било отнето от него. Като се има
предвид, че всеки от сънаследниците може да се ползува от общата вещ, ясно
е, че не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от веща, за да
се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено.
Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се
вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те
се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Приема се също
така, че при съсобственост възникнала от наследяване, ако наследникът
измени основанието на владението и започне да владее само за себе си,
манифестирането на това променено отношение и претенциите за
изключителна собственост не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието
на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да
отричат правото на останалите наследници върху техните части, като
същественото при това изменение на основанието на владението, е че то
трябва да достигне до знанието на останалите съсобственици, като
променилият намерението да владее само за себе си наследник, не може да го
държи в тайна.
В контекста на горното, по отношение на разглеждания случай, може да
се каже следното:
В настоящият случай от събраните доказателства – показанията на
разпитаните свидетели може да се направи безспорния извод, че
фактическата власт, която ищеца е осъществявал върху процесния имот,
съставлява владение, годно да произведе ефекта на давността и да го направи
собственик на наследствените части на останалите наследници, след изтичане
на предвидения в закона 10 годишен давностен срок. Данните по делото,
установени с показанията на свидетелите са достатъчни, за да обосноват
извод за упражнявано от ищеца владение, имащо характеристиките на явно,
непрекъснато, необезпокоявано, поС.но и неоспорвано такова, годно да го
направи изключителен собственик, и най-вече владение игнориращо правата
на останалите наследници, имайки предвид наследствения характер на
спорната част от имота.
5
Установи се, че от около ****-** г. според свид. Д. и от *****-****** г.
според свид. Р., ищеца е сменил вратите и ключалките на процесния имот,
както на входа за двора, така и входа за къщата, но не е дал ключове на
ответниците. С това си действие, той е демонстрирал явно на останалите
наследници, че счита имота само за свой. Освен вратите, той сменил
прозорците и улуците на къщата, сменил мебелите. Установи се също така,
че той е канил брат си и сестрите си на гости в имота, за да видят направените
от него промени, съответно, довеждайки до знанието им своето
собственическо отношение към имота и действията, с което е манифестирал
това. Установи се също, че никой от останалите наследници не е предявил
претенции към имота, нито е посетил същия след смъртта на наследодателя
П. М..
От ****** г, когато най-късно ищеца е демонстрирал намерението си да
свои имота, до предявяването на иска са изминали повече от 10 години (а
именно 23 години) и ищецът е придобил наследствените на ответниците общо
3/8 идеални части от процесния имот въз основа на явно, необезпокоявано и
непрекъснато давностно владение.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и като такъв следва
да се уважи.
Ищецът е извършил по делото съдебни и деловодни разноски в размер
50 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото и 2000 лева
за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в тежест на
ответниците, на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира и присъждане на 180 лева за пътни разноски, като
прилага платежно нареждане в полза на Й. Л. - П. за „пътни“. Не са
представени доказателства, че тези разноски са сторени във връзка с
настоящото дело, нито доказателства за размера на дължимите пътни
разноски. Тъй като се присъждат само разноски по конкретното производство
и чиято направа е доказана, съдът не присъжда разноски за пътни разходи.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. Д., ЕГН
6
********** от с.М., обл.Бл., С. П. М., ЕГН ********** от гр.Пл., Х. Г. Х.,
ЕГН **********, В. Х. Х., ЕГН ********** и Н. Х. Х., ЕГН **********,
тримата от гр.Д., обл.Х., че Л. П. М., ЕГН ********** от с.Д., обл.Бл.е
собственик на основание давностно владение на притежаваните от
ответниците 3/8 (три осми) идеални части от поземлен имот, представляваш
дворно място, съставляващо парцел IV, имот с планоснимачен номер 368 от
квартал 36 по плана на село Д., община Г., с площ но документи 490 кв.м.,
ведно с построена в имота жилищна сграда.
ОСЪЖДА на В. П. Д., ЕГН ********** от с.М., обл.Бл., С. П. М., ЕГН
********** от гр.Пл., Х. Г. Х., ЕГН **********, В. Х. Х., ЕГН ********** и
Н. Х. Х., ЕГН **********, тримата от гр.Д., обл.Х. да заплатят на Л. П. М.,
ЕГН ********** от с.Д., обл.Бл. сторените по делото съдебни разноски в
размер на ******(******) лева, като оставя без уважение искането за
заплащане на разноски над посочените.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7