РЕШЕНИЕ
№ 17459
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110125337 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. В. Я. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че през 2014г. при ЧСИ Н. М. било образувано изп. дело №
10444/2014г. по молба на ответника за събиране на вземанията, за които по гр. д. №
48713/2014г. по описа на СРС на 09.05.2014г. е издаден изп. лист, а именно: 300лв.
главница, ведно със законната лихва от 16.10.2012г. до окончателното плащане, и 25лв.
присъдени разноски. Счита, че последното изп. действие е извършено през 2014г., като
вземанията са се погасили по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който прави признание на предявените искове и счита, че не е дал повод за завеждане
на претенциите, поради което разноските следва да бъдат възложени върху ищеца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
1
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице и
ищецът по делото няма право на разноски, тъй като ответникът е признал
основателността на исковете, а извънсъдебното му поведение не е дало повод за
завеждането им. По делото е представена призовка за принудително изпълнение, с
която е насрочен опис на движими вещи за 11.01.2016г. По делото няма доказателства
това изпълнително действие да е извършено, като ответникът признава, че след тази
дата няма никакви искани и извършвани изпълнителни действия, което не се оспорва
от ищеца. От това следва, че изпълнителното производство се е прекратило поради
настъпила перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Липсват ангажирани доказателства,
въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, до датата на завеждане на исковата молба
ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото, като е
претендирал плащане на вземанията или е депозирал искания за предприемане на изп.
действия. Ето защо, съдът намира, че с поведението си същият не е дал повод за
завеждане на делото и разноските следва да останат в тежест на ищеца. Ищецът има
интерес да установи действителното правно положение в отношенията си ответника,
но право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебната защита е
необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за
защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от
естество да предизвикат принудително събиране на вземанията (в този смисъл
определение № 95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г.о., Определение
№ 474/07.11.2019г. по ч. гр. д. № 3063/2019г.на ВКС, ІV г.о.). В изложения смисъл е и
Определение № 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС, VI-Ж състав.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. В. Я., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу „/фирма/“ OOД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответното дружество следните суми, за които е издаден изп. лист
на 09.05.2014г. по гр. д. № 48713/2014г. по описа на СРС, а именно: 300лв. главница,
ведно със законната лихва от 16.10.2012г. до окончателното плащане, и 25лв.
присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2