Решение по дело №2251/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430102251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр.Плевен, 23. 07. 2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети   юли  през две хиляди и деветнадесета година в състав:              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря Наталия Николова,  като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2251  по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба  от Д.А.П.,     ЕГН **********, чрез  адв. В.  М.М. ***, против О.– П. с адрес ***, с правно основание: чл.178, ал.1,т.3, вр. с  чл.179, ал.1 от ЗМВР; чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗМВР.  Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът се представлява от адв.  М.  – ПлАК и поддържа исковата молба.

Ответникът се представлява от юрк. ***– ПлАК и оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:

Безспорно е между страните по делото, че са били в служебни правоотношения през процесния период. 

За да отговори на спорния между страните по делото въпрос, дължи ли ответникът сумата за извънреден труд,  претендирана в исковата молба, съдът взе предвид следното:  

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата  не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, а именно  Наредба № 8121 з – 776 / 29. 07. 2016 г, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.  Налице и специална нормативна уредба по отношение  отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не са  приложими разпоредбите на НСОРЗ.   За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. От въпросите към ВЛ е видно, че ищецът не  е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с  коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.  В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за  служители на МВР същото ще е  8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава  коефициент 1. В такъв случай,  ответникът вече  е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.При този изход на делото направените от ищеца разноски остават за негова сметка. Ищецът следва да заплати на ответника  разноските по делото  и  на ПлРС разноските за държавна такса  в размер на 50 лв. и възнаграждение на вещо лице  размер на 100 лв. 

По изложените съображения,  Плевенският районен съд

                              Р      Е      Ш      И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от  Д.А.П., ЕГН **********,***   против О.– П. с адрес ***, с правно основание чл.178, ал. 1,т. 3 от ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР,  чл. 187, ал. 5, т. 2,  вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗМВР  с  цена на иска  1515  лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,   от  Д.А.П., ЕГН **********,***    ДА ЗАПЛАТИ  НА  О.– П. с адрес ***, направените по делото разноски за юрк.  възнаграждение  в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.   от ГПК, от  Д.А.П., ЕГН **********,***,    ДА ЗАПЛАТИ  в полза на ПлРС,  направените по делото разноски за държавна такса  в размер на 50 лв. и възнаграждение на вещо лице  размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: