№ 14709
гр. София, 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110113049 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Й.Б.” ЕАД против Н.
С. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 345 ТЗ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Й.Б.” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения
относно наличието на облигационни правоотношения с ответника, възникнали въз основа на
договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Същият сочи, че с ответника сключил
договор за мобилни услуги от 01.11.2018г., с предпочетен номер **************;
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 23.05.2019г., с предпочетен
номер ***********, по силата на което ответникът купил и устройство „Samsung Galaxy S10
128GB Green” на преференциална цена; допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 28.11.2018., с предпочетен номер +**************; допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 10.10.2018г., с предпочетен номер
+***************; договор за лизинг от 10.10.2018г., с предмет устройство марка Apple
iPhone XS 64 GB Space Grey; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
08.03.2019г., с предпочетен номер +*************. Същият навежда твърдения, че в
изпълнение на произтичащите от договорите за доставка на мобилни услуги, за периода
25.07.2019г.- 24.11.2019г. предоставил на ответника достъп до мобилната мрежа и доставил
мобилни услуги, като ответникът не престирал насрещно и не изпълнил задължението си да
плати месечните абонаментни такси и цената на предоставените мобилни услуги. Ищецът
поддържа, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като е просрочил
задълженията си за два последователни месеца. Излага, че в полза на ищеца в този случай е
възникнало право да прекрати договора, което последният е упражнил и в неговия
1
патримониум е възникнало вземане за неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси.
На следващо място, в исковата молба са релевирани твърдения, че между страните са
сключени договор за лизинг за закупуване на устройство „Samsung Galaxy S9 Plus Blue” с
предоставена преференциална цена от 01.11.2018г., договор за лизинг от 28.11.2018г., с
предмет устройство марка Nokia 3.1. Black; договор за лизинг от 08.03.2019г., с предмет
устройство марка Apple iPhone XS 64 GB Silver. Ищецът предоставил на ищеца ползването
на устройствата, предмет на договорите за лизинг, като последният не изпълнил
задължението си да плати дължимите лизингови вноски. Според ищеца, поради развалянето
на договора за мобилни услуги за ответника възникнало задължение за плащане на
неустойка, формирана като разликата в цената на устройството по преференциални цени и
цената на устройството, съгласно ценовата листа на дружеството.
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за
сумата 84,63 лева, представляваща абонаментни такси и цена на мобилни услуги, доставени
в периода 25.07.2019г.- 19.10.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от 01.11.2018г., с
предпочетен номер **************, сумата 833,96 лева, представляваща лизингови вноски
за периода 20.07.2019г.- 19.12.2019г., съгласно договор за лизинг от 01.11.2018г., с предмет
устройство марка “Samsung Galaxy S9 Plus Blue”, сумата 165,49 лева, представляваща
абонаментни такси и цена на мобилни услуги, доставени в периода 25.07.2019г.-
19.11.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от 23.05.2019г., с предпочетен номер
***********, сумата 63,45 лева, представляваща абонаментни такси и цена на мобилни
услуги за периода 25.07.2019г.- 24.09.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от
28.11.2018г., с предпочетен номер **************, сумата 119,85 лева, представляваща
лизингови вноски за периода 25.07.2019г.- 24.10.2019г., съгласно договор за лизинг от
28.11.2019г., с предмет устройство марка Nokia 3.1. Black, сумата 77,64 лева, представляваща
абонаментни такси и цена на мобилни услуги за периода 25.07.2019г.- 24.10.2019г., съгласно
договор за мобилни услуги от услуги от 10.10.2018г., с предпочетен номер ***************,
сумата 1155,24 лева, представляваща лизингови вноски за периода 25.07.2019г.- 24.11.2019г.,
съгласно договор за лизинг от 10.10.2019г., с предмет устройство марка “Apple iPhone XS 64
GB Space Grey”, сумата 109,31 лева, представляваща абонаментни такси и цена на мобилни
услуги за периода 25.07.2019г.- 24.10.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от
08.03.2019г., с предпочетен номер +*************, сумата 1538,81 лева, представляваща
лизингови вноски за периода 25.07.2019г.- 24.12.2019г., с предмет устройство марка “Apple
iPhone XS 64GB Silver”; сумата 67,77 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 01.11.2018г., сумата 159,37 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг, формирана
като разлика в цената на устройството съгласно официалната ценова листа на дружеството и
преференциалната цена при сключване на договора; сумата 112,47 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 23.05.2019г.,
2
сумата 427,49 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
лизинг от 23.05.2019г., формирана като разлика в цената на устройството съгласно
официалната ценова листа на дружеството и преференциалната цена при сключване на
договора; сумата 77,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от 28.11.2018г., сумата 95,38 лева, , представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 28.11.2018г., формирана като разлика в
цената на устройството съгласно официалната ценова листа на дружеството и
преференциалната цена при сключване на договора; сумата 92,46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 10.10.2018г.,
сумата 70,85 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
лизинг от 10.10.2018г., формирана като разлика в цената на устройството съгласно
официалната ценова листа на дружеството и преференциалната цена при сключване на
договора; сумата 112,47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от 08.03.2019г. и сумата 163,33 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за лизинг от 08.03.2019г., формирана като разлика в
цената на устройството съгласно официалната ценова листа на дружеството и
преференциалната цена при сключване на договора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022г. по гр. дело № 8099 по
описа за 2022г. на съда за 2022 г., 170 състав.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в което се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между страните, като сочи, че не е
сключил част от договорите, посочени в исковата молба. В отговора на исковата молба е
релевирано възражение за нищожност и неравноправност на клаузата за неустойка, като са
развити съображения, че същата противоречи на добрите нрави. Ответникът навежда доводи
за погасяване на задълженията си чрез плащане. В отговора на исковата молба е релевирано
възражение за погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 01.11.2018г. между страните е сключен договор за доставка на мобилни услуги,
съгласно който на ответника е предоставен телефонен номер **************. Страните са
постигнали съгласие, че на ответника ще бъде предоставен ценови пакет за пренос на данни
“Тотал 26,99”, при месечна абонаментна такса в размер на 26,99 лева Договорът е сключен
за срок от две години. В договора е посочено, че на ответника е предоставен апарат, марка
“Samsung”, модел “Galaxy S9 Plus Blue”, при лизингова цена (при скл. договор за мобилни
услуги) в размер на 1367,76 лева и цена на устройството без договор за мобилни услуги в
размер на 1759,90 лева.
Страните са постигнали съгласие, че при прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, формирана
като сбор от три стандартни месечни вноски и възстановяване на ползваните отстъпки в
3
цената на месечната абонаментна такса.
От представеното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен номер *********** се установява, че на 23.05.2019г. между страните е сключено
допълнително споразумение към посочения договор, съгласно което страните са постигнали
съгласие срокът на договора да бъде две години, при размер на месечната абонаментна такса
44,99 лева.
Съгласно посоченото споразумение, при прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, формирана
като сбор от три стандартни месечни вноски и възстановяване на ползваните отстъпки в
цената на месечната абонаментна такса.
На 28.11.2018г. е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с мобилен номер **************, съгласно което страните са постигнали съгласие срокът на
договора да бъде две години, при размер на месечната абонаментна такса 30,99 лева.
Страните са постигнали съгласие, че при прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, формирана
като сбор от три стандартни месечни вноски и възстановяване на ползваните отстъпки в
цената на месечната абонаментна такса.
От представеното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен номер *************** се установява, че на 10.10.2018г. между страните е
сключено допълнително споразумение към посочения договор, съгласно което страните са
постигнали съгласие срокът на договора да бъде две години, при размер на месечната
абонаментна такса 36,99 лева.
Съгласно посоченото споразумение, при прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, формирана
като сбор от три стандартни месечни вноски и възстановяване на ползваните отстъпки в
цената на месечната абонаментна такса.
Видно от представеното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен номер ***************, на 08.03.2019г. между страните е сключено допълнително
споразумение към посочения договор, съгласно което страните са постигнали съгласие
срокът на договора да бъде две години, при размер на месечната абонаментна такса 44,99
лева.
Съгласно посоченото споразумение, при прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, формирана
като сбор от три стандартни месечни вноски и възстановяване на ползваните отстъпки в
цената на месечната абонаментна такса.
На 01.11.2018г. между страните е сключен договор за лизинг, с предмет апарат, марка
“Samsung”, модел “Galaxy S9 Plus Blue”, при цена в размер на сумата 1310,77 лева, платима
на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на сумата 56,99 лева.
4
Отношенията между страните по повод договора за лизинг са регламентирани и от
Общи условия на договор за лизинг и предоставяне на преносим компютър, 3G connect
center, телефонен апарат или друго устройство. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ОУ, всяка
от страните може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на задължение от
другата страна по него. В разпоредбата на чл. 11 ОУ страните са постигнали съгласие, че
лизингодателят може да развали договора и при неизпълнение на договора за мобилни
услуги. При разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният
дължи неустойка в размер на всички лизингови вноски до края на срока на договора. При
неизпълнение на задължение за плащане от лизингополучателя лизингодателят има право с
писмено уведомление да се откаже от изпълнение на договора; да обяви договора за
предсрочно изискуем; да поиска връщане на устройството. Кредиторът може да направи
вземането по договора за лизинг в предсрочно изискуемо и при неизпълнение на
задължение на лизингополучателя, произтичащо от договора за мобилни услуги
На 28.11.2018г. между страните е сключен договор за лизинг, с предмет апарат, марка
“Nokia”, модел “3.1. Black”, при цена в размер на сумата 183,77лева, платима на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на сумата 7,99 лева.
Отношенията между страните по повод договора за лизинг са регламентирани и от
Общи условия на договор за лизинг. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ОУ, всяка от страните
може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на задължение от другата
страна по него. В разпоредбата на чл. 11 ОУ страните са постигнали съгласие, че
лизингодателят може да развали договора и при неизпълнение на договора за мобилни
услуги. При разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният
дължи неустойка в размер на всички лизингови вноски до края на срока на договора. При
неизпълнение на задължение за плащане от лизингополучателя лизингодателят има право с
писмено уведомление да се откаже от изпълнение на договора; да обяви договора за
предсрочно изискуем; да поиска връщане на устройството. Кредиторът може да направи
вземането по договора за лизинг в предсрочно изискуемо и при неизпълнение на
задължение на лизингополучателя, произтичащо от договора за мобилни услуги.
На 08.03.2019г. между страните е сключен договор за лизинг, с предмет апарат, марка
“iPhone”, модел “XS 64 GB Silver”, при цена в размер на сумата 1862,77 лева, платима на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на сумата 80,99 лева.
Отношенията между страните по повод договора за лизинг са регламентирани и от
Общи условия на договор за лизинг. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ОУ, всяка от страните
може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на задължение от другата
страна по него. В разпоредбата на чл. 11 ОУ страните са постигнали съгласие, че
лизингодателят може да развали договора и при неизпълнение на договора за мобилни
услуги. При разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният
дължи неустойка в размер на всички лизингови вноски до края на срока на договора. При
неизпълнение на задължение за плащане от лизингополучателя лизингодателят има право с
писмено уведомление да се откаже от изпълнение на договора; да обяви договора за
5
предсрочно изискуем; да поиска връщане на устройството. Кредиторът може да направи
вземането по договора за лизинг в предсрочно изискуемо и при неизпълнение на
задължение на лизингополучателя, произтичащо от договора за мобилни услуги.
В настоящото производство са представени фактури №№ **********/ 20.08.2019г. за
отчетен период 20.07.2019г.- 19.07.2019г., с падеж 04.09.2019г., за сумата 83,68 лева;
**********/ 20.09.2019г., за отчетен период 20.08.2019г.- 19.09.2019г., с падеж 05.10.2019г.,
за сумата 299,07 лева; **********/ 20.10.2019г., за отчетен период 20.09.2019г.- 19.10.2019г.,
с падеж 04.11.2019г., за сумата 428,04 лева; **********/ 20.11.2019г., за отчетен период
20.10.2019г.- 19.11.2019г., за сумата 464,14 лева; **********/ 25.08.2019г., за отчетен период
25.07.2019г.- 24.08.2019г., с падеж 09.09.2019г., за сумата 292,43 лева; **********/
25.09.2019г., за отчетен период 25.08.2019г.- 24.09.2019г., с падеж 10.10.2019г., за сумата
568,58 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.1
ЗЗД.
По предявени искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно сключен
договор с ответника, ищецът е предоставил достъп до мобилната мрежа и е доставил, а
ответникът е приел (потребил) мобилни услуги за процесния период.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задълженията си.
По делото не е спорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за доставка на мобилни услуги/ 01.11.2018г., договор за
мобилни услуги с мобилен номер ***********/ 23.05.2019г.; договор за мобилни услуги с
мобилен номер **************/ 28.11.2018г.; договор за мобилни услуги с мобилен номер
***************/ 10.10.2018г.; договор за мобилни услуги с мобилен номер
***************/ 08.03.2019г.
Конкретиката на случая сочи, че договорът за мобилни услуги е подписан от страните,
като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, като частен диспозитивен
документ, е доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица- чл. 180 ГПК.
От описаното съдържание на възникналите между страните облигационни
правоотношения следва извод, че на претендираното от ищеца парично задължение на
ответника за дължими месечни такси и стойност на потребление по договора кореспондира
насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до
далекосъобщителна мрежа, с оглед извършването на телефонни разговори и пренос на
текстови съобщения.
Договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен,
консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се
6
пораждат задължения да предостави „електронна съобщителна услуга и осигури
безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от предоставената
услуга. Респективно, за насрещната страна по договора се поражда задължението да заплати
ползваното количество електронни съобщителни услуги. Съгласно дефиницията, дадена в §
1, т. 17 ДРЗЕС, електронна съобщителна услуга е услуга, включваща пренос на сигнали по
електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване.
Според настоящия състав, в случая следва да бъде направено разграничение между
задължението за заплащане на абонаментна такса и задължението за заплащане на цената на
предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага
заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето
основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и
действащи между страните общи условия, съгласно които потребителят дължи цена за
месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно
абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу
цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята
на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва
услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената
абонаментна такса.
Предвид изложеното, настоящият състав приема за установено по делото, че ищецът е
изпълнил задълженията си по процесните договори, като е предоставил на ответника достъп
до мобилната си мрежа за ползването от последния, срещу което ответникът дължи
заплащане на абонаментни такси.
При извод за основателност на предявения иск, следва да бъде разгледано наведеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт– договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 16.02.2022г., от която дата установителният иск се счита предявен- арг. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
7
Съгласно чл. 27 Общи условия на “Й.Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (ОУ), плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по- късно от 18 дни след датата на издаване на
фактурата. В настоящия случай падежът на задължението за плащане на цена на
електросъобщителни услуги за отчетния период от 25.07.2019г. до 24.08.2019г. е настъпил на
09.09.2019г. Тригодишният давностен срок е изтекъл на 09.09.2022г., т.е. след
предявяване на исковете.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за цена на електронни
съобщителни услуги и неговото уважаване.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 345
ТЗ:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че страните са обвързани от
валидно сключени договори за лизинг, по които, в качеството си на лизингодател, се явява
изправна страна, че е предал на лизингополучателя лизинговите вещи, като последният е
поел задължение за заплащане на лизингови вноски, възлизащи на претендираната сума, че
лизингодателят е трансформирал на основание уговорка в договора вземането си за
лизингови вноски в предсрочно изискуемо. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е бил изправен и е погасявал редово задълженията си за
заплащане на лизинговите вноски или че е върнал вещта на лизингодателя.
Между страните не е спорно, че между тях е сключен договор за лизинг от 01.11.2018г.,
с предмет устройство марка Samsung, модел Galaxy 83 Plus Blue, който е бил предаден на
абоната, видно от удостоверяването в договора. Договорът е сключен за срок 23 месеца.
Страните са постигнали съгласие, че общата лизингова цена е в размер на сумата 1310,77
лева, платима на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 58,99 лева. Всяка месечна
вноска (извън първоначалната такса) се заплаща в сроковете за плащане на сумите по
месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги.
От представените по делото писмени доказателствени средства, чрез договор за лизинг
от 26.11.2018г., се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, въз основа на договор за лизинг от 26.11.2018г., с предмет устройство
марка Nokia, модел 5,1 Blac, който е бил предаден на абоната, видно от удостоверяването в
договора. Договорът е сключен за срок 23 месеца. Страните са постигнали съгласие, че
общата лизингова цена е в размер на сумата 183,77 лева, платима на 23 месечни вноски,
всяка от които в размер на 7,99 лева. Всяка месечна вноска (извън първоначалната такса) се
заплаща в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за
ползвани услуги по договора за услуги.
Установява се, че между страните е сключен договор за лизинг от 10.10.2018г., с
предмет устройство марка Apple, модел iPhone XS 64 GB Space Grey, който е бил предаден
на абоната, видно от удостоверяването в договора. Договорът е сключен за срок 23 месеца.
Страните са постигнали съгласие, че общата лизингова цена е в размер на сумата 1368,57
8
лева, платима на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 85,59 лева. Всяка месечна
вноска (извън първоначалната такса) се заплаща в сроковете за плащане на сумите по
месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги.
Между страните е сключен договор за лизинг от 08.03.2019г., с предмет устройство
марка Apple, модел iPhone XS 64 GB Silver, който е бил предаден на абоната, видно от
удостоверяването в договора. Договорът е сключен за срок 23 месеца. Страните са
постигнали съгласие, че общата лизингова цена е в размер на сумата 1862,77 лева, платима
на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 80,99 лева. Всяка месечна вноска (извън
първоначалната такса) се заплаща в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи
фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, породени от процесния договор за лизинг, с предмет
предоставяне на посоченото в същото мобилно устройство за временно и възмездно
ползване- срещу заплащане на цена за ползването съгласно погасителните планове,
съдържащи се в договора.
Договорът за лизинг представлява договор, по силата на който едната страна,
лизингодател, се задължава да предостави за ползване вещ на другата страна,
лизингополучател, срещу възнаграждение. В настоящия случай, доколкото от
договореностите между страните не може да се направи извод, че се касае за финансов
лизинг, съдът приема, че страните са обвързани от договор за оперативен лизинг, по силата
на които на ответника са предоставени описаното в същото устройство срещу договорена и
посочена цена за ползването им.
Същевременно, както се посочи и по-горе, в качеството си на лизингополучател
ответникът е подписал и е приел приложимите към договорите общи условия на търговеца,
с оглед което въззивният състав приема, че са изпълнени изискванията на чл. 298 ТЗ за
обвързване на потребителя с предварително изготвените от насрещната страна общи
условия. Видно от попълнената при сключване на договора декларация, на ответника е
предоставен екземпляр от общите условия към договора за лизинг, както и представените
общи условия са подписани от него, поради което и двете кумулативни предпоставки са
налице. По делото не са ангажирани доказателства за изразено несъгласие от потребителя с
предварително подготвените общи условия, поради което и се налага изводът, че същите са
част от договора.
Установява се на следващо място, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване
във фактическата власт на ответника на лизинговата вещ. Тълкувайки процесната клауза от
договора, настоящият съдебен състав счита, че използваната глаголна форма показва
действие, което е приключило, т.е. към момента на сключване на договора вещта е била
предадена. Договорът за лизинг е частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният
обвързва страните с оглед обективирани в договора изявления- арг. чл. 180 ГПК. Предвид
изложеното, предметът на договора за лизинг е бил предаден на ответника за ползване.
9
Следователно за ответника е възникнало задължението за заплащане на лизинговите
вноски, представляващи цена за ползването на вещите в размерите и сроковете, уговорени с
договора.
На следващо място, настоящият състав счита, че в настоящият случай не се установява,
ищецът да е уведомил ответника, че упражнява правото си съгласно чл. 12 от общите
условия, приложими към договорите за лизинг, да е направил вземанията по същите
предсрочно изискуеми.
В тази връзка следва да се подчертае, че настоящият съдебен състав не установява по
делото да са налице доказателства сключените между страните договори за лизинг да са
прекратени преди изтичането на срока на същите. Видно е от съдържанието на чл. 11 от
общите условия, че страните са уговорили, че всяка от тях може да развали договора в
случай на неизпълнение от другата страна чрез отправяне на едностранно писмено
изявление. Не се установява от доказателствата по делото изявлението на ищеца за
разваляне на договорите да е получено от ответника, поради което по делото не може да
бъде направен категоричен извод, лизингодателят е упражнил правото си на разваляне на
договора писмено изявление в този смисъл не е отправено до насрещната страна.
В случая заявителят- ищец претендира стойността на лизинговите вноски на основание
сключените с ответника договори за лизинг. Настоящият състав на съда приема, че липсата
на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В светлината на гореизложеното и с оглед конкретиката на казуса, съдът съобразява, че
лизинговите договори са сключени за срок от 23 месеца, като този срок е изтекъл на преди
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Договорът за лизинг не е
бил надлежно развален, нито пък предсрочната изискуемост на лизинговите вноски е била
съобщена на длъжника. Настъпили са падежите на всички лизингови вноски по договора,
като ответникът не доказва в хода на производството погасяване на задължението си за
заплащането им. С настъпването на крайния срок на действие на договорите за лизинг са
станали изискуеми всички неплатени лизингови вноски, чийто падеж е настъпил, и които не
са били погасени до този момент.
Предвид изложеното по- горе, исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
342 ТЗ следва да се уважат изцяло.
Изложеното обуславя извода, че ответникът дължи заплащане на лизинговите вноски и
основателност на исковете.
По отношение на исковете за неустойка, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД:
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи
предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното
10
спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна правна
връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/.
че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да
ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между
страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно
прекратяване/разваляне на договора.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност.
Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са предварително
определени от страните. Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи
само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно
неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за
вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение,
за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
По делото не е спорно между страните, че между страните са сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, а срокът за ползване на услугата е 24 месеца. По делото е
установено вземането на ищеца за неплатени абонаментни месечни вноски по посочените
договори, поради което договорът се счита за автоматично прекратен. Съгласно сключените
договори ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, но за
не повече от три месеца. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора възстановяване на част от
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент.
Неустойката представлява договорен способ, при който страните при сключване на
договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато
неизпълнение от насрещната страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е
уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за
неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай ищецът претендира заплащане
на неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната. Настоящият състав приема,
11
че така уговорените неустойки съответстват на обезщетителната и санкционна функции,
които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение на договорно
задължение от страна на потребителя на далекосъобщителни услуги. Така уговорената
неустойка представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява изправната страна по договора, изпълнила своите
договорни задължения.
По изложените съображения се налага извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства, че действително е извършил разноски и е направил
искане за присъждането им до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на сумата 110,54 лева за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 508,14 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
сумата 110,54 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 932,71 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Н., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Й.Б.” ЕАД, с ЕИК ************, за сумата 84,63 лева,
представляваща абонаментни такси и цена на мобилни услуги, доставени в периода
25.07.2019г.- 19.10.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от 01.11.2018г., с предпочетен
номер **************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 833,96 лева, представляваща лизингови вноски за периода 20.07.2019г.-
19.12.2019г., съгласно договор за лизинг от 01.11.2018г., с предмет устройство марка
12
“Samsung Galaxy S9 Plus Blue”, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 165,49 лева, представляваща абонаментни такси и цена на мобилни
услуги, доставени в периода 25.07.2019г.- 19.11.2019г., съгласно договор за мобилни услуги
от 23.05.2019г., с предпочетен номер ***********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 63,45 лева, представляваща абонаментни такси и
цена на мобилни услуги за периода 25.07.2019г.- 24.09.2019г., съгласно договор за мобилни
услуги от 28.11.2018г., с предпочетен номер **************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 119,85 лева, представляваща
лизингови вноски за периода 25.07.2019г.- 24.10.2019г., съгласно договор за лизинг от
28.11.2019г., с предмет устройство марка Nokia 3.1. Black, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 77,64 лева, представляваща
абонаментни такси и цена на мобилни услуги за периода 25.07.2019г.- 24.10.2019г., съгласно
договор за мобилни услуги от услуги от 10.10.2018г., с предпочетен номер ***************,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 1155,24
лева, представляваща лизингови вноски за периода 25.07.2019г.- 24.11.2019г., съгласно
договор за лизинг от 10.10.2019г., с предмет устройство марка “Apple iPhone XS 64 GB Space
Grey”, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 109,31
лева, представляваща абонаментни такси и цена на мобилни услуги за периода 25.07.2019г.-
24.10.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от 08.03.2019г., с предпочетен номер
+*************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 1538,81 лева, представляваща лизингови вноски за периода 25.07.2019г.- 24.12.2019г.,
с предмет устройство марка “Apple iPhone XS 64GB Silver”, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата; сумата 67,77 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 01.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 159,37 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг, формирана
като разлика в цената на устройството съгласно официалната ценова листа на дружеството и
преференциалната цена при сключване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до
окончателното плащане на сумата; сумата 112,47 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 23.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
13
16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 427,49 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 23.05.2019г., формирана като
разлика в цената на устройството съгласно официалната ценова листа на дружеството и
преференциалната цена при сключване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до
окончателното плащане на сумата; сумата 77,46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 28.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 95,38 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 28.11.2018г., формирана като
разлика в цената на устройството съгласно официалната ценова листа на дружеството и
преференциалната цена при сключване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до
окончателното плащане на сумата; сумата 92,46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 10.10.2018г., сумата 70,85 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 10.10.2018г.,
формирана като разлика в цената на устройството съгласно официалната ценова листа на
дружеството и преференциалната цена при сключване на договора, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата; сумата 112,47 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 08.03.2019г. и
сумата 163,33 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
лизинг от 08.03.2019г., формирана като разлика в цената на устройството съгласно
официалната ценова листа на дружеството и преференциалната цена при сключване на
договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 16.02.2022г., до окончателното плащане на сумата, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.03.2022г. по ч.гр. дело № 8099 по описа за 2022г. на съда за 2022 г., 170 състав.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, да плати на “Й.Б.” ЕАД, с ЕИК ************,
сумата 618,68 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч.гр. дело №
8099 по описа за 2022г. на съда за 2022 г., 170 състав, и сумата 1043,25 лева, представляваща
направените в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14