Р Е
Ш Е Н
И Е
№
................
гр. К., 25.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при
секретаря Стефка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело №640 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000836/31.08.2020
г. на Началник група към ОД на МВР П., РУ - К., на П.Л.С. с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателя
го обжалва в срок, прави искане за отмяната му като незаконосъобразно, но не
излага доводи.
Жалбоподателя не се явил в с.з. на 25.01.2021г. и на
22.03.2021г., не се и представлявал, тъй като е бил потърсен на адреса посочен
в жалбата, АУАН и НП, но не е открит там от съответното длъжностно лице,
отговарящо за връчване на призовки и съобщения, като видно от направеното
отбелязване, лицето, по сведение на брат й е в чужбина. Това обстоятелство се
потвърждава и от приложената справка от ОДМВР П. за задграничните пътувания на С.,
от която се установява, че тя е напуснала РБ на 10.12.2020г. и няма данни да се
е завърнала, поради което не е била призована. В случая, не са били налице
основания С. да бъде търсена на друг адрес и за това съдът е дал ход на делото
на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, разгледал го и го обявил за решаване.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема
писмено становище по жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Не се
претендират разноски.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Б.Н. и Д.Ж., както и приобщените писмени доказателства - АУАН серия АА и бл. ******от 28.07.2020 г., наказателно постановление № 20-0281-000836/31.08.2020 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019г., Заповед № 8121к-14581/31.12.2019г., справка за водач/нарушител, справка от ОДМВР за МПС, съдът намира за установено следното:
На 28.07.2020 г., около 21.00 ч. полицейските
служители св.Б.Н. и св.Д.Ж. изпълнявали служебните си задължения по пътен
контрол, като се движили с обозначен полицейски автомобил по маршрут из с. В.Л.,
общ.К., обл.П., когато забелязали мотоциклет, движещ
се с посока юг - север по ул. „***“ в селото, като моториста бил без поставена
защитна каска. Застигнали го и го спрели със стоп палка. Установили водачът на
мотоциклета, а именно жалбоподателката. При
извършената щателна проверка се установило, че тя е неправоспособен водач. Била
тествана с техническо средство за установяване на алкохол, което показало над
0,5 промила. Мотоциклетът бил без поставена табела с регистрационен номер, на определеното
за това място. По номера на рама установили, че същият е регистриран на
територията на Република България, не е спрян от движение, като за същия нямало
договор за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към
момента на проверката. За констатираните от тях нарушения били съставени 4 броя
АУАН, които й връчили и тя нямала възражения по тях.
Единият от съставените АУАН е този, въз основа на
който е издадено обжалваното в настоящото производство НП.
С този АУАН актосъставителя Н.
приел, че жалбоподателката е осъществила
нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 28.07.2020 г.,
около 21.20ч. в село В.Л. община К. управлява
Мотоциклет *****, оранжев на цвят с номер на рама *****, собственост на А.И.М.с
ЕГН**********, без табела с рег. номер, поставена на определеното за това
място. За управляваното МПС има издадена табела с рег. *****и същото е
регистрирано по надлежния ред.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателката без възражения.
Въз основа на
така съставения АУАН компетентният орган - Началник група към ОД на МВР П., РУ
- К., е издал атакуваното наказателно постановление, с което при идентично
описани с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му,
както и данни за извършителя, на П.Л.С. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на 28.09.2020 г., като жалбата срещу него
е депозирана на 02.10.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателства, които са логични, последователни и
непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно
приобщени от съда.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че
актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, а съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна
означава, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът съобрази следното:
В хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
Както вече беше посочено производството е от
административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП “по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.” Т.е. нормата на чл.140, ал.1
от ЗДвП предвижда наказание за всяко неправомерно поведение, изразяващо се в
управление на МПС и ремарке, които не само следва да са регистрирани, но и да
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Следователно е необходимо не само регистрацията на МПС по надлежния ред, както
и наличието на регистрационни табели, а и поставянето им на определените за
това места
От материалите по делото става ясно, а и не се
оспорва, че жалбоподателката е управлявала посоченото
МПС и като водач на същото по смисъла на легалната дефиниция по § 6, т.25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е била субект на
задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за
движение по пътищата, в частност и към изискванията относно наличието на
регистрационни табели на МПС-то и то на съответните места. За последните е
действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а
именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и
ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
/обн., ДВ, бр. 105/2002 г./.
Освен това, от разпита на свидетелите Б.Н. и Д. Ж.,
става ясно, че управлявания от жалбоподателката мотоциклет
*****, с номер на рама ***** е бил без табела с регистрационен номер, поставена
на определеното за това място, въпреки, че за него – за мотоциклета има
издадена табела с рег. **** и същото е регистрирано по надлежния ред.
Предприетото движение с МПС, регистрационната табела
на което не е на мястото си е обективно доказано по делото и с това си действие
жалбоподателката е нарушила въведената с разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП забрана по пътищата, отворени за обществено ползване да
се допускат само регистрирани МПС с поставени на определените за това места
регистрационни табели.
Освен това, съгласно нормата на чл.10, ал.1 от Наредба
№ I-45 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, за всяко регистрирано
превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които следва да
отговарят /като форма, размер и шрифт/ на изискванията на БДС и Регламент (ЕО)
№ 2411/1998 г. на Съвета на Европа от 03.11.1998 г. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката
е управлявала посочения в акта и в наказателното постановление мотоциклет и, че
същия е регистриран по надлежния ред, има регистрационни табели, но те не са били
поставени на определеното за това място. В тази връзка съдът съобрази
разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, съгласно която табелите с
регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато
това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера. От разпита в съдебно
заседание на свидетелите Н. и Ж. се установява по безспорен начин, че
управлявания от жалбоподателката мотоциклет не е бил
с регистрационна табела, поставена на определеното за целта място, като въобще
е липсвала такава. Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е
определено от завода – производител за всяко едно превозно средство и именно
това е мястото, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и описано в
чл.10, ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Още повече, следва да се посочи, че липсата на определени
части от едно превозно средство или поставянето на други по определен начин
само по себе си не води до отпадане на задължението за поставяне на
регистрационната табела на определеното място и не съществува законова
възможност водача сам да избере местоположението на което да постави същата.
Анализът на цитираните разпоредби несъмнено показва,
че е изпълнен съставът на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
тъй като мотоциклета е бил без регистрационна табела. Преди управление на МПС,
водачът е задължен да констатира както техническата изправност на МПС, така и
външната му административна цялост, която включва наличието на съответен брой
регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на съответните, предвидени
за това места. Независимо от посочените обстоятелства, жалбоподателката
е предприела управлението на мотоциклета, на който въобще
липсвала регистрационна табела, поради което правилно и законосъобразно е
прието от наказващия орган като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че деянието не представлява маловажен
случай, тъй като липсват доказателства за това, че същото представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от същия вид. Доказано е, че МПС-то е без регистрационна
табела, което не позволява идентификацията на превозното средство от органите
на контрол.
При
тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие със
закона, наказващият орган е длъжен да отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Критериите за маловажност на случая следва да се
преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и
степента на обществена опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за
движение по пътищата не могат да се определят като такива с ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Типичните случаи на нарушение от този вид са именно такива от
вида на извършеното, а именно, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП санкционира
два случая на административни нарушения: когато се управлява моторно превозно
средство, нерегистриран по съответния ред, респ. когато табелите с
регистрационен номер не са поставени на определените за това места /липсват или
на са на предвиденото за това място/. Процесното
нарушение е от втория вид и то по нищо не се различава от останалите нарушения,
типично е за вида си от една страна. От друга страна, при установено ясно и
категорично задължение на водача за управление на регистрирано МПС, конкретните
обстоятелства при извършване на нарушението от страна на жалбоподателката
не могат да имат превес пред безспорно установеното съзнателно неизпълнение на
тези задължения. Водачите на МПС, които ги управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно
задълженията си като водачи, предвид, че с поведението си биха могли да
причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на останалите участници в
движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и
нарушаването на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира
като маловажно. По делото не е доказано наличието на обстоятелства, при които
би могло да се изключи обществената опасност на конкретното деяние. А нейната
степен е израз не само на степента, в която деянието засяга обществените
отношения като цяло, а и на степента, в която то може обективно да ги засегне.
В този смисъл всяко съзнателно неизпълнение на установено в закона задължение,
нарушава установения правов ред и съставлява виновно неизпълнение на това
задължение. Ето защо и на тези основания конкретно извършеното деяние не може
да се квалифицира като маловажно такова.
Относно наказанието: Деянието е съставомерно
и наказуемо на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда
две административни наказания при условията на кумулативност
– глоба и лишаване от право да се управлява МПС. При определяне размера на
наказанията, АНО се съобразил с критериите по чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в законовия минимум, а именно: глоба в размер на 200,00лв., без
лишаване от право да се управлява МПС, тъй като жалбоподателката
не е правоспособен водач, включително и за този вид МПС – мотоциклет, поради което
наказанието не подлежи на корекция от съда, разглеждащ спора.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което то следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират
и доказват, то не се и присъждат.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
1.ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0281-000836/31.08.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР П., РУ - К., с което на П.Л.С. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГБ