№ 68
гр. Ловеч , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200037 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3240339 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Д.
П. П. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят П., който го е обжалвал. В
жалбата са наведени възражения за това, че не му е представен снимков материал от
нарушението, както и че не е ясно дали измерената скорост е от неговия автомобил. В тази
връзка твърди, че има разминаване между посочената като измерена скорост на снимковия
материал с тази по издадения ЕФ. Оспорва и правилното приложение на 3-те процента
допустима техническа грешка и че последното е предпоставка за извършване на
манипулации и произвол в административнонаказателната дейност. Сочи също така, че от
издадения ЕФ не е ясно точното местоположение, където е измерена скоростта и че от
отразеното във фиша по никакъв начин не става ясно къде се е случило нарушението.
Твърди, че не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е
съставило и в този смисъл липсва издател, както и подпис на същия. В тази връзка прави и
възражение за изтекла давност. Изложени са също така и доводи за неспазване на реда за
използване на АТСС, като изтъква, че липсва протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР, както и че не е ясно технически годно ли е било средството за
измерване, преминало ли е първоначална и последваща проверка. Заявява в тази връзка и че
от фиша не става ясно стационарно или мобилно е било АТСС заснело нарушението. Счита,
1
че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Пътърчев не се явява. В
предходно съдебно заседание, с молба заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.2/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че
жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 03.11.2019 г. в 15:47:31 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.С. със скорост от 130 км/ч МПС – автомобил от категория В. Предвид
обстоятелството, че контролираният от системата участък от пътя се намирал в извън
населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен
знак /схема за организацията на движението в пътния участък – л.35/, то съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория
ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0053390 /л.13/ установили, че засечената в 15:47:31 часа на 03.11.2019 г. скорост от
130 км/час била от автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ СВ 9203 КР. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването
на скоростта, наказуемата такава била определена на 126 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.17/, било установено, че
собственик на автомобила е Д. П. П. от гр.С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 12.12.2019 г. /справка на л.14 от
2
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3240339 /л.12/ срещу Д. П. П. от гр.С.. Във
фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.
Според приложената по делото разписка /л.15/, електронният фиш е бил връчен на
Д.П. на 08.12.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
П. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на Д.П. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /клеймо на куриер
на л.7 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от
ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Д. П. П. е посоченото
като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е
допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи липсата на трите имена, длъжността и подпис на лицето издало фиша, както и на
дата на издаването му.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 12.12.2019 г. /л.14/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка не е нарушение и
обстоятелството, макар и да не е наведено подобно възражение, че във фиша не е посочено
пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е
разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез
3
съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично
е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са
длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, на трите имена, длъжността и подпис на лицето
издало фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковият
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за
липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
4
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е
било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало
какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдът не приема за основателно възражението за изтекла давност. Жалбоподателят
не уточнява коя от давностите се позовава – дали тази свързана със сроковете по чл.34 от
ЗАНН или тази по чл.82, ал.1 от ЗАНН, поради което съдът счита, че следва да бъдат
обсъдени и двете.
Относно соковете по чл.34 от ЗАНН. Безспорно сроковете по чл.34 от ЗАНН са
давностни, но същите касаят съставянето на АУАН и издаването на наказателни
постановления, а в случая е налице санкциониране на нарушение по ЗДвП, по реда на
облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. За електронните фишове не
съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по
чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления
единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по
реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл.82, ал.1 от
ЗАНН ( в случай, че жалбоподателят е имал предвид именно нея). Последната касае
изпълнението на влезли в сила санкции, а не такъв е настоящия случай, тъй като фактът на
обжалване на ЕФ предмет на настоящето производство означава, че наложена с него глоба
не е влязла в сила, съответно не подлежи на изпълнение. В тази връзка, за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо
отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на
абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. В случая се касае за
извършено административно нарушение, но извършителят на такова не може да бъде
поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй като
обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от тази на
престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо, разпоредбите на
НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение на административните
нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1,
т.5, във връзка с чл.81, ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се
5
погасяват с абсолютна давност от четири години и шест месеца. В разглеждания случай,
нарушението е било извършено на 03.11.2019 г., давността е прекъсната с издаване на
процесния електронен фиш на 12.12.2019 г., но независимо от прекъсването , абсолютната
погасителна давност от четири години и шест месеца следва да изтече на 03.05.2024 година.
Съдът не споделя и наведените с жалбата възражения за разминавания в измерената
от АТСС скорост по вещественото доказателство с отразената в обжалвания ЕФ и
приспадането на 3-те процента допустима техническа грешка при измерването. На
разпечатката от видеоклипа /л.13/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на
жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е
работело в режим „отдалечаващ“, т.е. контролирана е била скоростта на превозните
средства преминаващи и отдалечаващи се от радара. Като доказателство в този смисъл е и
представената на л.37 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, №
11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката в която се е движел
автомобила на жалбоподателя. При внимателно вглеждане в снимката на л.37 и
съпоставянето с тази от видеоклипа от заснетото нарушение /л.13/ се вижда и началото на
мантинелата отдясно на насрещното платно за движение (това в посока гр.Варна), малко
преди която е била засечена и скоростта на автомобила с рег. № СВ 9203 КР. Неоснователно
е и възражението относно приспаднатият толеранс от 3 % в полза на водача. Както се
посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост
на движение на автомобила от 130 км/час – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0053390
/л.13/. Пак от вещественото доказателство се установява, че още с обработването на
видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така
наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо разрешената за
пътния участък, е била изчислена на 126 км/час. Именно от така определената наказуема
скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта
от 36 км/час. Не може да бъде споделен довода, че след като измерената скорост е била над
100 км/ч, то следва да са приспаднати 6 % толеранс, а не 3. Видно от протокол за проверка
№ 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. на Български институт по метрология /л.10/, при реални
условия на измерване на скорост при полеви тест, независимо дали скоростта е под или над
100 км/ч, то допустимата техническа грешка е винаги /+/ /-/ 3 %.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.11/ и от
6
протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.10/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0053390 /л.13/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на жалбоподателя П., регистрационният му номер, като фиксираната скорост е
130 км/час (126 км/ч след приспаднатия толеранс). Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния
режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта,
заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за
конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че
жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са
представени от административнонаказващия орган. В тази връзка категорично не може да
бъде споделено възражението за това, че е възможно данните от системата да бъдат
манипулирани по начин, че да дискредитират правното положение на санкционираното
лице. Техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим
тип ARH CAM S1 са такива, че не позволяват подобни манипулации и намеса в
автономността на работата . От друга страна, хипотетично, обработването на снимката от
видеоклипа и данните за скоостта от системата по начин, за който се съмнява
жалбоподателя, предполага наличието на специфична техника у наказващия орган и умения
от съответния служител изготвил вещественото доказателство, което предположение само
по себе си е абсурдно, при положение, че се касае за държавен орган, натоварен с
изпълнението на конкретни функции и подробно регламентирани от закона задължения и
правомощия. А и липсват каквито и да било данни по делото, както и твърдения в този
смисъл от жалбоподателя, че контрола на скоростта в конкретния пътен участък е бил
организиран с цел същия да бъде уличен в извършването на нарушение по ЗДвП. Обратното
- видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
МВР /л.16/, на деня 03.11.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от
автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 11:00 до 17:00 часа, като
установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 396 броя, т.е.
заснети са били всички МПС, които са се движели със скорост по-висока от разрешената.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Д. П. П., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик
на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от
7
ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателя Д.П. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността
на скоростта в извън населено място за автомобил от категория В не следва да превишава 90
км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3240339 на
ОД на МВР Ловеч, с който на Д. П. П. от гр.С., ж.к.”О.к.”, ул.„******************, ЕГН :
**********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на
основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9