Протокол по дело №1068/2023 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

 

На поименното повикване в 12:11 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ – И. К. П. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК – Началник на РУ – Пещера към ОДМВР – Пазарджик – редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Д. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА

Делото е образувано по жалба на И. К. П., чрез адв. М. Д., САК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0315-000100 от 03.10.2023 г., издадена от Началника на РУ – Пещера към ОД на МВР – Пазарджик.

С определението за насрочване на делото е указана доказателствената тежест на страните.

Докладва се постъпило писмо с вх. № 10827/28.12.2023 г. от ответника, с което се представя справка за водач на И. К. П..

Адв. Д. – Поддържам жалбата. За днешното съдебно заседание водим за разпит като свидетели А. К. С. и С. Д. Г., които моля да бъдат допуснати и разпитани.

Заявявам, че е допусната техническа грешка в жалбата на стр. 2, последния абзац до средата на стр. 3, до изречението започващо с „Срещу този акт ...“. Правя изявление, че описаните актове и събития от 2019 г. и 2020 г. не са релевантни за настоящия спор, поради което моля да не бъдат вземани под внимание.

Моля да се приеме административната преписка и представената справка.

 

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените с жалбата и с административната преписка писмени доказателства.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмо с вх. № 10827/28.12.2023 г. от ответника.

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание А. К. С. и С. Д. Г..

Адв. Д. – Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Сне се самоличността на допуснатия свидетел С. Г., както следва:

С. Д. Г. – [ЕГН], българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят Г. обеща да говори истината пред съда. Пристъпи се към разпита му.

На въпросите на адвокат Д. свидетелят отговори следното:

Свидетелят Г. – Спомням си за деня, в който автомобилът, който ползвам, беше спрян от движение. Това беше на 03.10.2023 г., не си спомням точния ден от седмицата, но знам, че беше работен ден. Предишния ден се бяхме разбрали с И. и с А. да отидем до гр. Пазарджик, за да си напазаруваме нещо и да пием кафе. На 3 октомври се чух с И. по телефона около обяд, 12-13 часа, и го питах дали е говорил с А., защото той е ученик, дали е свършил училище. Той ми каза, че е свършил и след половин час ще са готови. Аз се оправих и тръгнах с личния си автомобил от вкъщи, за да ги взема от техния адрес, от къщата на И.. Знам къде живее И., не съм бил у тях, но знам къде живее, карал съм го у тях, взимал съм го. И. и А. мисля, че живеят в една кооперация, но не са в едно домакинство или в един апартамент. Отидох, забрах ги, те ме чакаха отред. Качихме се в автомобила и тръгнахме в посока Пазарджик. На изхода на града има бензиностанция. Минахме през бензиностанция да си купя цигари и да отида до тоалетната. Спрях автомобила на 5 м от бензиностанция, това е едно уширено пространство, като паркинг на бензиностанцията. Влязох в бензиностанцията, може би имаше 2-3 човека преди мен, влязох до тоалетната. Видях, че И. ми звъни по телефона, но си помислих, че не е него важно. Изчаках си реда, купих си цигари и видях, че ми звъни 2-3 път. Тогава вдигнах и го попитах какво става. И. ми каза да изляза бързо, защото има проблем. В момента, в който излиза виждам как полицая тъкмо сваля задната табела на автомобила и бях много шокиран. Като отидох на бензиностанцията аз изгасих автомобила, слязох от колата, ключът беше в мен, не можех да си представя, че може да дойде полицай и да свали табелите на автомобила без изобщо да присъствам. Отидох, опитах се да говоря с полицая. Те бяха двама полицаи, единият беше в патрулния автомобил, а другият разговаряше с И.. Чух го, че му говори на малко име, сякаш се познаваха. Полицаят му каза: „Сега ще видиш ти“.

В първия момент не можех да си обясня ситуацията и се опитах да комуникирам с полицая, да му обясня, че има някакво недоразумение. Опитах се да му кажа, че аз съм шофьора, при което не получих съгласие да се разговаря с мен, полицаят ми каза, че няма работа с мен и да изчакам отстрани. Дори не пожела да ми вземат документа за самоличност, не съм си представил личната карта. Единствено вече като си тръгваха попитаха кой ще прибере автомобила, тогава казах, че аз съм шофьора и аз ще прибера автомобила, едва тогава ми взеха шофьорската книжка и ми записаха данните. Впоследствие разбрах, че този полицай С. има лични отношения с И., някаква тяхна си работа, но това няма нищо общо с мен. Този автомобил беше закупен с цел да превозвам член на семейството, налага ми се да го ползвам. Автомобилът го взехме с идеята да бъде мой, но нямах цялата сума и понеже знаех, че И. я има, се разбрахме той да я купи, да бъде на негово име и да даде цялата сума. Автомобилът е скъп, аз му дадох 10 000 лв. и се разбрахме да го изплащам на вноски. Автомобилът е формално на името на И.. Аз ползвам автомобилът, той стои пред вкъщи. Не съм вписан като ползвател, това се случи една седмица след като го взехме. Изобщо не сме очаквали, че такова нещо може да се случи. Идеята беше до 2 месеца да го прехвърля.

Документите обикновено стоят в мен, но в този ден бяха в жабката на автомобила – малкия и големия талон. Като взехме автомобила за него имаше една папка документи – застраховки, малък талон, голям талон.

Първоначално като ги качих И. беше седнал отпред до мен, а А. беше зад него. Като спрях автомобила и слязох те двамата слязоха от автомобила, за да запалят по една цигара докато ме чакат. Ключът за автомобила беше в моя джоб. Автомобилът беше спрян от движение, не работеше. Автомобилът е със стартер със засичане на дистанционно, трябва да съм в автомобила, за да се включи, ключът трябва да е вътре с мен.

Реално видяхме полицейския автомобил, че беше много близо до цялата ситуация, но не ме е спирал мен. На излизане от града точно при спиране на бензиностанцията патрулният автомобил беше от другата страна и спираше автомобилите, които влизаха в града, а ние излизахме от града. Патрулният автомобил в момента, в който сме спрели на бензиностанцията беше на друго място, в близост на 20 м от самата бензиностанция е мястото, където обичайно стоят и спират автомобили.

Аз съм спиран доста пъти от полицаи, имам шофьорска книжка от 4-5 години. Знам, че полицаите са длъжни да издадат документ. До последния момент същия ден не разбрахме какви са претенциите на полицаите към нас. Комуникацията беше между полицая С. и И.. Думите му бяха: „Ела да си подпишеш акта“. Думите на И. бяха, че иска да му се обясни за какво става въпрос, че иска да напише възражение и да получи препис от цялото нещо. И. каза, че не е съгласен с това, което се случва. Полицаят каза, че щом не желае да подпише няма право да получи акта. Реално не ни беше връчен никакъв документ. Те подготвиха някакъв документ с адресат И., но той каза, че не е съгласен с обстоятелствата. И. искаше да пише възражения. Аз знам, че имаме право да пишем възражение. Желаехме да получим копие, за да знаем за какво става въпрос. Беше ни отказано. Полицаят каза на И., че ако не е съгласен няма право да получи нищо. Качиха се в автомобила и потеглиха. Впоследствие се консултирахме с адвокат, отидохме в РУ, където също не успяхме да получим документ. Говорихме с началника на РУ, но не успяхме да получим някакъв документ, за да можем да задействаме нещо от наша страна. След като се консултирахме с адвоката, на следващия ден полицаят се свърза с И. да се яви в РУ, за да си получи акта.

Като излязох от бензиностанцията имаше един патрулен автомобил. Впоследствие дойде втори патрулен автомобил с един полицай. Предполагам, че той се появи като трети човек, като техен свидетел, но той се появи много след като се опитахме да водим някакъв диалог. Беше очевидно по-възрастен полицай.

Веднага след ситуацията отидохме тримата до РУ, където И. влезе да говори с началника, тъй като към него имаха претенции. Аз лично до последно не знаех за какво става въпрос. Към мен нямаше претенции, дори ми беше отказано да разбера за какво става въпрос.

С И. се познаваме от доста години, още от 1-4 клас, от много време се познаваме и сме приятели.

Не бях там, когато И. получи заповедта. Знам, че е било на следващия ден.

Свидетелят Г. беше освободен от съдебната зала.

 

Сне се самоличността на допуснатия свидетел А. С., както следва:

А. К. С. – [ЕГН], българин, български гражданин, неосъждан, жалбоподателят ми е първи братовчед, без дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят С. обеща да говори истината пред съда. Пристъпи се към разпита му.

На въпросите на адвокат Д. свидетелят отговори следното:

Свидетелят С. – Ауди А8 е автомобилът, който беше спрян от движение.

На 03.10.2023 г. аз бях на училище, но предишния ден се бяхме разбрали със С. и И. да ходим до Пазарджик за разходка и кафе. Аз свърших училище и се прибрах до нас да се оправя. Около 13,30 часа С. ни взе и тръгнахме към Пазарджик. На излизане от града има бензиностанция, спряхме там, на около 5-10 м от бензиностанцията. И тримата слязохме от автомобила. С. отиде до бензиностанцията, а с И. бяхме до автомобила отвън. Пушехме цигари и може би след 1-2 минути идва патрул и полицаят слиза и започна да се държи арогантно към И.. Ние се чудим какво става и той директно каза, че ще сваля номерата на автомобила. Доколкото знам те с И. имат някаква вражда двамата. И. звънна на С. 1-2 пъти, но той не вдигна, може би на 3-4 път си вдигна телефона и И. му каза, че има проблем. Обяснихме на полицая, че ние не сме управлявали автомобила, че шофьорът е вътре в бензиностанцията. Полицаят се държеше арогантно. С. тъкмо излезе от бензиностанцията и полицаят почти беше приключил. Попита го за какво става въпрос, какъв е проблема и полицаят каза на С., че няма да говори с него, че с него няма проблем. С. му обясни, че е водач на автомобила. Започнаха да пишат в колата двамата полицаи, писаха нещо. После попитаха кой е правоспособен водач. С. каза, че той е правоспособен водач. Качихме се в автомобила и казаха да го закара пред тях.

Като слезе полицаят не се представи, директно тръгна на остро и да сваля номерата. Говореше на И. следните думи: „Наглец, пак ли ти“ и директно започна да сваля номерата. Ние бяхме отвън, в задната част на автомобила. Автомобилът беше с изключен двигател, дясната задна врата беше отворена. Нямаше никой в автомобила.

Доколкото знам автомобилът е на С..

Не съм виждал И. да управлява автомобила. Ние живеем в една кооперация с него. Не съм го виждал този автомобил пред кооперацията.

В момента, в който взеха номерата полицаите не знам дали са дали някакви документи. Първо ни поиска личните карти, дадохме ги и после ни ги върна. Не съм видял на момента полицаите да предоставят някакви документи.

Свидетелят С. беше освободен от съдебната зала.

 

Адв. Д. – Нямам други доказателствени искания.

С оглед становищата на страните и като счете делото за изяснено от фактическа страна, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Д. – Моля да приемете като обосновани и доказани нашите възражения срещу така обжалваната заповед за налагане на ПАМ – спиране от движение на автомобила. Считам, че в конкретния ден и час не се доказаха по безспорен и категоричен начин полицейските служители да са извършили законосъобразни действия и да са спрели водач, който да е водач на процесния лек автомобил Ауди, който да е неправоспособен. От събраните по делото доказателства става ясно, че автомобилът, за който се твърди, че доверителят ми е управлявал към момента на пристигане на полицейският автомобил е бил спрян, с изключен двигател и с пътници извън автомобила. В докладната записка на съставителя на акта и на ПАМ и в днес изслушаните свидетели има противоречия относно това кои са били пътниците в автомобила, като дори никъде не се сочи доверителят ми да е бил шофьор на този автомобил, единствено в наложената му ПАМ и акта. Тоест органът, наложил тази мярка, всъщност не е констатирал, че доверителят ми управлява автомобила, не го е спрял в движение, напротив – констатирал е пътниците до автомобила и водачът, който не се е намирал там. Автомобилът е бил спрян от движение, това се установява и от неговата докладна записка. Въпреки всичко по неясни причини е издал съответните документи, които не са били връчени на доверителят ми непосредствено след издаването им, с обяснение, че след като искат да впишат възражения и не са съгласни с обстоятелствата няма да им бъдат връчени. Те са връчени едва в по-късен момент, когато те самите самоинициативно са се явили в РУ, за да разберат за какво става въпрос. Тогава вече друг полицейски служител им е връчил заповедта и след няколко дни акта. От полицейския служител става ясно, че колегата му С. е трябвало да състави разписка, върху която да посочи, че връчва ПАМ, като не е задължително полагане на подпис върху ПАМ или върху акта, а върху разписката за нейното връчване. Органът не е съобщил това, не е разяснил правата на лицата, а си е тръгнал без обяснения и без представяне.

С оглед изложеното моля за Вашето решение, с което да уважите така депозираната от мен жалба, като отмените заповедта за прилагане на ПАМ № 23-0315-000100/03.10.2023 г. на началника на РУ Пещера, с която е наложена ПАМ спиране от движение на процесното МПС Ауди А8 за срок от 6 месеца, моля да разпоредите да бъдат върнати двете регистрационни табели на лекия автомобил, които са били иззети още на 03.10.2023 г. от съответния служител.

 

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:45 часа.