№ 2773
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110114385 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД
срещу следните ответници: 1. В. С. Д., 2. И. В. Д., 3. С. В. Д., с която са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност /
като наследници на В. И. Д./ по отношение на топлоснабден имот в гр.
********** при посочените в уточняващата искова молба квоти следните
суми:
1. за В. С. Д. - 2/4, а именно сумата от 1140,55 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб. номер *****, за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането; сумата
от 210,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 11,24 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба
13.03.24г., до изплащане на вземането, както и сумата от 2,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;
2. за И. В. Д. – 1/4, а именно сумата от 570,27 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб. номер *****, за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането; сумата
от 105,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба
13.03.24г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,47 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;
3. за С. В. Д. – 1/4, а именно сумата от 570,27 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб. номер *****, за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането; сумата
от 105,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба
13.03.24г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,47 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците при посочените квоти въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на наследодателя на ответниците,
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава,
поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. В.а чрез адв. К. Б. от САК
е подала отговор на исковата молба, с който по същество оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, оспорва
2
начина на начисляване на сумите за топлинна енергия и реалната доставка до
имота. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът е неизправна страна
по договора, релевира възражение за нищожност на ОУ, на които се позовава
ищецът, както и възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли да
не бъдат допускани поисканите експертизи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. В. Д. чрез адв. В. С. от САК
е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва предявените
искове, както и наличието на облигационно отношение с ищеца. Счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана. Възразява за погасяване на
вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. В. Д. чрез адв. С. Д. от САК
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
3
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредба за държавните имоти от 1988г. се установява , че
процесният апартамент е закупен от В. Д. и В. И. Д. . От справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/09г. се установява, че В. Д. е
починал на 10.02.23г., като е оставил наследници по закон- В. Д.- съпруга , и
И. Д. и С. Д.- синове.
От гореизложеното следва, че към момента на смъртта си
наследодателят В. Д. е оставил за свои законни наследници съпругата си и
своите низходящи – синове . В доказателствена тежест на ищеца по делото е
да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответниците, което включва да докаже и частите от
наследството, респ. квотите в собствеността върху имота, които всеки
ответник е наследил. Съдът намира, че от ангажираните и приложени от
ищеца към исковата му молба писмени доказателства се установяват
посочените от същия квоти .
Оттук следва, че по отношение на съответните идеални части от правото
на собственост върху процесния имот е настъпило наследствено
правоприемство и посочените ответници, са пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят за задълженията във връзка с наследството . С
оглед гореизложеното, съдът намира, че за исковия период облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния
имот между ищеца и ответниците в качеството на наследници на В. И. Д. е
възникнало, поради което същите имат качеството на клиенти /потребители/
на топлинна енергия за топлоснабдения имот в качеството им на законни
наследници на починалия, а ответницата В. С. Д. – и на основание договора за
покупко-продажба – в лично качество.
Като клиенти на топлинна енергия посочените ответници се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба
(доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради
което дължат заплащане на цената на доставените услуги в размер на
посочените за всеки един от тях квоти.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
4
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че в отношенията между страните за исковия период
са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - Протокол от проведено на 30.07.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
********* Договор № 445/30.09.2002 г. между „***********“ООД и
процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за годишни
отчети, за исковия период дяловото разпределение в сградата етажна
собственост се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице
помагач „***********“ ООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
5
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проВ. на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая с отговорите на исковата молба ответниците изрично са
поискали да не бъдат допускани съдебно-техническа и счетоводна експертизи
, поради което съдът намира за неоспорен фактът на доставяне от ищеца на
топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем. Ето защо съдът
намира, че общият размер на дължимата сума за потребена топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е
този посочен от ищеца –2281,09 лв., или съобразно дяловете в наследството,
респ. квотите в собствеността, всеки от посочените трима ответници дължи
на ищеца заплащане на цената за извършените услуги, в размери, както
следва:
1. В. Д. – 2/4 части – сумата от 1 140,55 лв.;
2. И. Д. - 1/4 части – сумата от 570,27 лв.;
3. С. Д. - 1/4 части – сумата от 570,27 лв.;
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведените с
отговорите на исковата молба от ответниците възражения за изтекла
погасителна давност.
В настоящото производството ответниците са обикновени другари. При
обикновеното другарство делата на другарите не са идентични, поради което
могат да бъдат решени различно съобразно различното материалноправно
положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на един от
другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам
своя процес в рамките на общото производство. В случая различното
материалноправно положение на ответниците следва от различното им
процесуално поведение, предвид релевираните своевременно от ответниците
възражения за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 120
ЗЗД давността не се прилага служебно, но доколкото възражения са
релевирани и от тримата ответници, съдът следва да разгледа възражението за
изтекла погасителна давност на всеки един от ответниците и да приложи
последиците на давността.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
6
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./, като в настоящия
случай относимият период е от 20 дни , доколкото се претендира вземане,
считано от 01.05.20г.
В случая исковата молба е подадена на 13.03.2024 г., поради което
погасени по давност при изложените по-горе мотиви се явяват вземанията за
периода м. 05.2020г. – м. 12.2020г. включително, които са на стойност
202,73лева .
Размерът на задължението за стойността на доставената топлинна
енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м.01.2021
г. до м.04.2022 г. включително, съдът определи въз основа на приложените по
делото фактури за отчетните периоди , като възприе посочените в тях
стойности на общото задължение за съответния отчетен период, както и въз
основа на кредитните известия към фактурите. Оттук следва, че дължимата
сума за топлинна енергия, дължима от ответниците, релевирали възражения за
изтекла погасителна давност, за неизтеклия по давност период от м.01.2021 г.
до 30.04.2022 г. вкл., е в общ размер на 2078,36лева , или съобразно квотите
на всеки един от ответниците се разпределя, както следва:
1.В. Д. – 2/4 части – сумата от 1 039,18 лв.;
2. И. Д. - 1/4 части – сумата от 519,59 лв.;
7
3. С. Д. - 1/4 части – сумата от 519,89 лв.;
Върху всяка от уважените главници се дължи и законна лихва от датата
на исковата молба – 13.03.2024 г., до окончателното плащане.
Към посочените по-горе суми следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „***********“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приложените по делото Протокол
от проведено на ОС на ЕС, Договор № 445/30.09.2002 г. между
„***********“ ООД и процесната ЕС, Договор между „***********“ ЕАД и
„***********“ООД от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съдът намира, че общият размер на
дължимата такса за дялово разпределение се установява от представените от
ищеца писмени доказателства, а именно – сумата от 22,48 лв. за периода от
м.01.2021 г. до м.04.2022 г., като периодът , за който същата се претендира не е
обхванат от погасителната давност придвид изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че претенциите за дялово разпределение за
процесния период към всеки един от ответниците са изцяло основателни,
поради което следва да бъдат изцяло уважени за посочения за всеки от тях
размер, като върху всяка от уважените главници се дължи и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
8
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „***********“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период са издавани чесечни
фактури и общи фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2021 г., и съответно на
31.07.2022 г. Поради това върху дължимата от всеки от ответниците главница
за доставена топлинна енергия за периода от м. 01.21т. до 30.04.2022 г. се
дължи обезщетение за забава, което съгласно изчисления на основание чл. 162
ГПК и чрез общодостъпен интернет калкулатор Изчисляване на законна лихва
| Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.,
възлиза на суми по-високи от претендираните, поради което акцесорните
искове за лихва за забава върху главници за топлинна енергия следва да бъдат
уважени до предявените размери спрямо всеки един от тримата ответници.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което всички акцесорни претенции за мораторна лихва върху
дължимите главници за дялово разпределение, насочени срещу ответниците ,
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца
„***********“ ЕАД извършените и доказани от ищцовото дружество
разноски за производството, като ищецът е доказал разноски в общ размер на
242,14лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в минимален размер предвид извършените процесуални действия, и
липсата на фактическа и правна сложност на делото , като съразмерно на
уважените спрямо всеки един от ответниците искове , последните следва да
заплатят на ищеца разноски , както следва: за В. Д. -111,82лева, съразмерно на
уважените спрямо нея искове, за И. В. Д. и за С. В. Д.- по 55,91лева всеки .
9
С оглед изхода на спора – частична неоснователност на предявените
искове, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „***********“ ЕАД дължи
извършените и доказани разноски в полза на ответниците – като в полза на
процесуалния представител , осъществил безплатна правна защита на на отв.
В. Д. , съразмерно на отхвърлените спрямо нея искове следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 32,59лева. Съдът определи
възнаграждението , като взе предвид и счете за основателно възражението за
прекомерност на насрещната страна на осн. чл. 78, ал.5 ГПК с оглед на
извършените действия и предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
По отношение на процесуалните представители на ответниците И. Д. и
С. Д., осъществили безплатно процесуално представителство, следва да се
присъди възнаграждение в размер на по 30,55лева, отново при съобразяване
на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК, релевирано от ищцовата страна.
По отношение на адвокатското възнаграждение претендирано от
процесуалните представители на ответниците съдът намира, че интересът,
върху който следва да се определи минималният му размер, е сборът от цената
на всички искове – в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г. по описа на ВКС. Още повече, че с Определение № 603 от
11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. на ВКС и Определение № 10 от
08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4908/2019 г. на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно, като
приложение в случая следва да намери и разрешението, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, В. С. Д. с ЕГН ********** да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, с адрес на управление гр. *************, следните суми :
1039,18 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб.
номер *****, за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането;
сумата от 210,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 11,24 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.03.24г., до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на
10
топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер от
1140,55лева и за периода м. 05.20г.- м. 12.20г. включително , като отхвърля
изцяло и иска за сумата от 2,95 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, И. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, с адрес на управление гр. *************, следните суми :
519,59 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб.
номер *****, за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането;
сумата от 105,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.03.24г., до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на
топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер от 570,27
лева и за периода м. 05.20г.- м. 12.20г. включително , като отхвърля изцяло и
иска за сумата от 1,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, С. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, с адрес на управление гр. *************, следните суми :
519,59 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб.
номер *****, за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба 13.03.24г. до изплащане на вземането;
сумата от 105,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 21.02.2024 г.; сумата от 5,62 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба 13.03.24г., до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на
топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер от 570,27
лева и за периода м. 05.20г.- м. 12.20г. включително , като отхвърля изцяло и
иска за сумата от 1,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.;
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК В. С. Д. с ЕГН ********** да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********** разноски по делото ,
съразмерно на уважените спрямо нея искове, в размер на 111,82лева.
11
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК И. В. Д. с ЕГН ********** да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********** разноски по делото ,
съразмерно на уважените спрямо него искове, в размер на 55,91лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК С. В. Д. с ЕГН ********** да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********** разноски по делото ,
съразмерно на уважените спрямо него искове, в размер на 55,91лева.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. *************, да заплати на адвокат К. И. Б. от САК на
осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по настоящото дело на отв. В. Д. , в
размер на сумата от 32,59лева .
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. *************, да заплати на адвокат В. Ф. С. от САК на
осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по настоящото дело на отв. И. В. Д.
, в размер на сумата от 30,55лева .
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. *************, да заплати на адвокат С. Й. Д. от САК на
осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по настоящото дело на отв. С. В. Д.
, в размер на сумата от 30,55лева .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца - „*********** „ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12