№ 12154
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20211110129717 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .......... срещу М. А. Д. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сума в размер от 1014.46 лв. – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот,
находящ се в ....., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г.
/датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от
32.06 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2018год. до
31.03.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г.
/датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от
133.76 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.02.2021г. и сума в
размер от 4.94 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2018г. до 19.02.2021г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се дължи. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който заявява, че между страните е сключено
споразумение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не
излага становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
1
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 13307/2021г. по описа на СРС, 34-
ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответниците са
депозирали възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите
са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – ...... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.
С изготвения по делото доклад /л. 58, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявения иск. Същевременно от представените
по делото от страна на ответника споразумение с предмет процесните вземания /л. 92 и
сл./, платежни документи /л. 78-л. 85; л. 94-л. 97/ се установява, че ответникът е
заплатил изцяло всички претендирани по делото суми, включително и държавните
такси за исковото и за заповедното производство/.
Предвид извършеното плащане в хода на процеса, съдът счита, че следва да
отхвърли предявените обективно съединени искове. Извършеното плащане е
обстоятелство, което следва да се вземе предвид, на основание разпоредбата на чл. 235,
ал.3 ГПК.
С оглед изложеното така предявените искове следва да се отхвърлят не поради
неоснователност и недоказаност, а поради плащане, извършено в хода на процеса.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
С оглед гореизложените съображения така предявените акцесорни искове
2
следва да се отхвърлят не поради неоснователност и недоказаност, а поради плащане,
извършено в хода на процеса.
По отговорността за разноските:
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 50.00 лв. по гр. д. №
13307/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, с ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление гр. ...... срещу М. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: ...... искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сума в размер от 1014.46 лв. – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2017год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в .....,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г. /датата на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 32.06 лева –
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2018год. до 31.03.2020год., ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г. /датата на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 133.76 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018г. до 19.02.2021г. и сума в размер от 4.94 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018г. до 19.02.2021г., поради плащане, настъпило в хода на производството.
ОСЪЖДА М. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ......, с ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление гр. ...... сума в размер на 100.00 лева –
разноски за производството пред СРС и сума в размер на 50.00 лева – разноски по гр.
д. № 13307/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „Техем Сървисис”
ЕООД.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4