№ 433
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000601039 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на защитниците на подс. И. П. и подс. М. К.
срещу присъда № 8/05.06.2025 година, постановена по НОХД №123/2023
година, с която ОС Видин е признал двамата подсъдими, първият като
извършител, а вторият – като негов помагач в гр. Пловдив и гр. Видин в
периода от 05.01.2022 година до 09.01.2022 година, за виновни в
извършването на 09.01.2022 година на ГКПП Дунав мост 2 Видин-Калафат на
опит за контрабанда на 14 294,27 грама високо рисково наркотично вещество
хероин на стойност 1 286 484,30 лв., поради което и на основание чл. 242, ал.
2, вр. чл. 18, ал. 1 НК наложил на всеки от тях наказания лишаване от свобода
за срок от десет години при първоначален „Строг“ режим и „глоба“ в размер
на 100 000 (сто хиляди) лева. По отношение на подс. П. съдът зачел и
предварителното му задържане в периода от 09.01.2022 година до 07.06.2022
година.
1
Със същата присъда ОС Видин отнел на основание чл. 242, ал. 7 НК
предмета на престъплението – наркотичното вещество хероин и постановил
неговото унищожаване, а на основание чл. 242, ал. 8 НК отнел в полза на
държавата и лекия автомобил Ситроен“, модел „С3 Пикасо“ с рег. № ***, в
който то било укрито с цел пренасянето му през границата на страната.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства,
както и по разноските по делото, които възложил на двамата подсъдими.
Във въззивната жалба на защитника на подс. К. и допълнението към нея
се излагат съображения за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния
закон, тъй като съдът бил основал фактическите си и правни изводи в
нарушение на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, не на косвени доказателства, както е
посочил в мотивите на обжалвания съдебен акт, а на предположения.
Поддържа се, че не съществува каквото и да било доказателство за това подс.
К. да е знаел или да е допускал, че в управлявания от другия подсъдим лек
автомобил има специално изграден тайник, в който е укрито
инкриминираното наркотично вещество. Изводът на съда, че след като
тайникът бил изработен допълнително и е в автомобил, собственост на
подсъдимия К., в който са открити наркотичните вещества, означавало, че той
знаел за тези наркотични вещества, бил напълно произволен и необоснован.
Сочи се, че в автомобила, който е бил на разположение на разследващите
органи и експерти, не са открити каквито и да било доказателства –
дактилоскопни или биологични следи, които да свързват по някакъв начин
подс. К. или подс. П. със специално изградения тайник и съхраняването в него
наркотично вещество. Възразява се срещу изводите на съда, че именно К. е
предоставил на подс. П. автомобила с наркотичните вещества в него, след като
въпросите кога, как и от кого са поставени наркотичните вещества в тайника
на автомобила не са изяснявани по делото, включително и от съда. Според
защитника съдът бил и необективен, посочвайки че подс. К. е знаел за
наркотичните вещества, намиращи се в автомобила на дружеството, тъй като
нямало как собственикът на дружество, което има автомобили, управлявани от
различни лица, да носи отговорност за това какво се установява, че се
превозва в тях и това било установено схващане в съдебната практика. В
обобщение жалбоподателят-защитник счита, че атакуваната присъда е
постановена само и единствено на основание на предположението за това, че
2
двамата подсъдими, и още повече подсъдимият К., са могли да знаят и са
знаели, или допускали за наличието на наркотични вещества в
инкриминирания автомобил, поради което следвало да се приеме, че
обвинението не е доказано от обективна и субективна страна и присъдата е
постановена в протИ.речие със закона.
С тези съображения е поискана отмяната на обжалваната присъда и
постановяването на нова присъда, с която подс. М. К. да бъде оправдан по
повдигнатото му пред съда обвинение.
Според защитника на другия подсъдим присъдата е неправилна, тъй
като била необоснована, а при постановяването й съдът бил допуснал
нарушения на процесуалните правила, които в съществена степен
ограничавали правото на защита на подс. П.. Отделно от това наложените на
П. наказания били несъразмерно тежки като съдът не отчел множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславяли
индивидуализация на наказанието по реда на чл. 55 НК и прилагане на чл. 66,
ал. 1 НК.
В условията на алтернативност се иска оправдаването на подс. П. изцяло
по предявеното обвинение или изменение на присъдата по отношение на
наказанието, като продължителността на лишаването от свобода бъде под най-
ниския предвиден в закона размер, изпълнението на наказанието да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК и да не се налага по-лекото наказание
глоба.
В срока по чл. 320, ал. 4 НПК пред САС защитникът е депозирал и
допълнително изложение към въззивната жалба, в което подробно
аргументира субективна несъставомерност на деянието, за което подс. П. е
признат за виновен и наказан. Излагат се съображения за допуснато от
първоинстанционния съд превратно тълкуване на доказателствата противно
на техния действителен смисъл и постановяване на осъдителната присъда в
нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК по предположения, които се отнасят до три
групи обстоятелства, въз основа на които Видинският окръжен съд е
достигнал до извод, че подс. П. е знаел, че в управлявания от него автомобил
има наркотични вещества - поведението на подсъдимия, когато е уведомен, че
ще му бъде извършена проверка, обстоятелството, че преди да тръгне за
Германия подс. К. му е дал пари и проведените между двамата подсъдими по
3
време на пътуването на подс. П. към ГКПП Дунав мост телефонни разговори.
Претендира се наличието на абсолютното нарушение на процесуалните
правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, обуславящо винаги отмяната на
обжалвания съдебен акт. Присъдата била изцяло лишена от мотиви касателно
приетото от съда за доказано съучастие между подсъдимите, тъй като в
мотивите на съдебния акт не било посочено кои конкретни действия на единия
и на другия подсъдим обосновават твърдяното съучастие в приетите от съда
форми – извършителство за подс. П. и помагачество за подс. К.. Освен това
съдът бил изложил и протИ.речиви твърдения за качествата на П. и К.. От
една страна приел, че подс. К. мотивирал П. да извърши инкриминираното
деяние и му дал пари за това, което не съответства на качеството помагач,
каквото е обвинението му, а от друга – че е въвел П. в заблуждение, за да го
мотивира да тръгне с колата към гр. Франкфурт. Подробно с конкретни цитати
от мотивите на присъдата се обосновава оплакването за направени от съда
констатации, които нямат доказателствена основа и се обосновава тезата за
флагрантно изопачаване на доказателствата по делото. Коригирано е
отправеното с въззивната жалба искане, като сега в условията на
алтернативност се иска или подс. П. да бъде оправдан изцяло, или присъдата
да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради
допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на подс. И. П..
В съдебно заседание след събирането на допълнителни писмени
доказателства прокурорът дава становище за неоснователност и на двете
въззивни жалби. Счита, че Видинският окръжен съд е постановил правилна и
законосъобразна присъда, която почива на събраните по делото доказателства,
а не на предположения, поради което не е допуснато нарушение на чл. 303, ал.
1 НПК, а наложеното наказание било справедлИ.. С тези съображения моли
присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът и подс. П. поддържат въззивната жалба и допълнителното
изложение към нея с всички изложени в него съображения за субективна
несъставомерност на деянието и пледират за постановяването на оправдателна
присъда или за отмяната на обжалваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда поради допуснатите множество
съществени нарушения на процесуалните правила.
4
Защитникът и подс. К. също пледират за оправдателна присъда, тъй като
нямало никакви доказателства за това подсъдимият да има някакво
отношение към пренасяното наркотично вещество през границата. Изразява се
съгласие с доводите на другия защитник, че по време на първоинстанционния
процес са допуснати множество процесуални нарушения и че може би
наистина било по-добре да се върне делото за ново разглеждане от друг състав
на ОС-Видин, за да се осигури процесуално издържан процес и съответно
такава присъда. В условията на алтернативност се иска смекчаване на
положението на подс. К., като бъде съобразено, че в момента има едно
новородено дете вкъщи.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въззивните жалби на защитниците на двамата подсъдими са подадени в
срок и са основателни. При извършената въззивна проверка се констатират
допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила
по чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5, чл. 303, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, а мотивите
съдържат и тежко вътрешно протИ.речие, което обуславя отмяната на
обжалваната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав на Видинския окръжен съд.
Макар и значителни по обем, мотивите на постановената присъда са
дистанцирани от изискванията към тяхното съдържание, установени в чл. 305,
ал. 3 НПК. Вместо да изложи ясно каква фактическа обстановка приема за
доказана и посредством кои доказателствени източници, съдът е преразказал
както съобщеното от свидетелите и двамата подсъдими, така и съдържанието
на писмените доказателствени средства. При това при някои от тях като
например протоколът за оглед на вещественото доказателство мобилен
телефон „Самсунг“, този преразказ е и частичен. Вън от вниманието на съда и
изцяло необсъдени са останали от гледна точка на тяхното съдържание,
респективно - връзката им с предмета на доказване, осъществените между
двамата подсъдими комуникации чрез текстови съобщения, като съдът е
5
акцентирал единствено на многобройността им. По-нататък - решаващият съд
въз основа на негодно писмено доказателство, каквото е изготвената от св. П.
докладна записка, е извел фактически извод, че „непосредствено след
разкрИ.ето на престъпното деяние К. започнал усилено да търси П. – около 10
минути“ (л. 19, абз. 3 от мотивите), без да изложи каквито и да е съображения
защо и как този фактически извод се отнася към предмета на доказване -
авторството в повдигнатото на двамата подсъдими обвинение и обективната и
субективна съставомерност на тяхната деятелност – на П. като извършител, а
на К. – като помагач. Подобен е и подходът към предадените от подс. К. на
подс. П. пари за път, поканата на подс. К. към подс. П. и сестра му на два пъти
да пътуват за Турция, към наличието на тайници както в инкриминирания
автомобил, така и в камион на дружеството, чийто управител е подс. К., които
са посочени и направо свързани с извод, че чрез тях се доказва обвинението и
по отношение на двамата подсъдими. Съдът не е изложил и правни изводи
защо счита, че е налице общност в умисъла на П. и К., което е задължително
след като двамата са обвинени в съучастническа деятелност. По-същественото
обаче е друго. По въпроса за умисъла у подс. П. Видинският окръжен съд е
допуснал дълбоко и непреодолимо протИ.речие в мотивите си. От една страна
съдът е приел, че подсъдимият П. се е доверил на подсъдимия К., тъй като
същият „създал в съзнанието му“ (впечатление?), че „не се занимава с нищо
незаконно“, че за да го мотивира да тръгне за Германия с процесния
автомобил, в който знае, че ще се превозят наркотични вещества, подс. К.
канил подс. П. два пъти да ходят в Турция, придружен от сестра му – св. Д. П.,
че подс. К. създал впечатления, че има чувства към св. П., че вследствие на
тези общувания подс. П. се доверил на К. и изпълнил това, което са се
уговорили, както и че подс. К. го „въвел в заблуждение“ като му казал, че „ще
кара с товарен камион след него, тъй като трябва да се сменят с шофьора“, но
влязъл в болница за 3-4 дни преди датата на инкриминираното деяние. Всички
тези съображения логически изключват извода за субективната
съставомерност на деянието на подс. П., който първостепенният съд е
направил преди това на л. 28 от мотивите, приемайки за неоснователно
възражението на защитника му, че той не е знаел за намиращите се в
автомобила наркотични вещества.
При това положение налице е твърдяната „липса на мотиви“, която не
позволява на въззивният съд да осъществи пълноценен въззивен контрол, тъй
6
като е невъзможно да бъде направен извод как е изградено вътрешното
убеждение на първостепенния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т.
1 НПК СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8/05.06.2025 година, постановена по НОХД
№123/2023 година по описа на ОС Видин и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание
от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7