РЕШЕНИЕ
№ 4358
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110110543 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба, подадена от И. В. Б., ЕГН **********,
действаща лично и като майка на детето М. В. Д., ЕГН **********, двете с
адрес: град В., ж.к. В. № * срещу В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В.,
ж.к. В. № * за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с ответника
имат общо дете като са се намирали във фактическо съжителство, което още в
ранен етап е включвало физическо насилие, обиди, унижения и вербална
агресия. Твърди, че била свикнала да живее по този начин, въпреки че това се
отразявало на работата й, тъй като от много от местата била освободена от
длъжност. Желаела да осигури на дъщеря си различно бъдеще от това,
изпълнено с емоционално и психическо насилие. Фактическата им раздяла е
от април 2024 г. като въпреки това поведението на ответника не се е
променило и същият непрестанно обижда като в приложението „Вайбър“
дори я заплашва. Посочва, че на 12.05.2025 г. спрямо нея е упражнено
физическо насилие – удар с юмрук в лицето и стискане за горните крайници, в
присъствието на детето. Има издадено медицинско удостоверение за тези
нанесени увреждания. Не е подала молба за защита, поради тревожност,
объркване, страх, но моли актът да бъде разгледан от съда, доколкото е
извършен в шест месечния срок. На 28.07.2025 г. й се обадили от детската
градина да си вземе детето, с оглед здравословно неразположение като грижи
през следващите дни полагала бабата по бащина линия. На 29 и 30.07
1
последната й отказала да си вземе детето, под претекст че спи, а на 31.07.2025
г. ответникът я посрещнал с бутане, викове и крясъци на детската площадка,
където играело детето им като я и заплашил. Заявил й да се маха, че „ще я
приключи“ като я нарекъл и „мършоляк“, „курво мръсна“, „червей нещастен“
и физически й попречил да стигне до детето си. Издърпал я насила до кола
отстрани и тя останала безпомощна като ответникът взел детето. Страхувала
се да ги последва. Била придружена от приятелка, срещу която ответникът
физически реагирал, въпреки състоянието й. Случилото се развило пред
детето и е възприето от него. Подала сигнал на тел. 112, а от там я препратили
в Трето РУ. На 01.08.2025 г. майка й взела дъщеря й от дома на бабата по
бащина линия. На 26.08.2025 г. ответникът ги пресрещнал и предложил да ги
закара, но майката отказала, тъй като градината е в непосредствена близост.
След като оставила дъщеря си ответникът я обиждал с думите „курво
мръсна“, „мършоляк“, „Ще има панаири“ и че ще я размаже. Притеснила се
детето да не види през прозореца на детската градина и бързо се прибрала. На
27.08.2025 г. отново оставила детето на детска градина и ответникът я
пресрещнал с колата и карал близо до нея докато се прибере като я обиждал с
думите „курво мръсна“, „боклук нещастен“, „мършо“, „червей“. Много се
разстроила. На 28.08.2025 г. отново ги пресрещнал, искал да качи детето на
тротинетката и въпреки противопоставянето на майката качил детето и след
като го оставили в детската градина отново я нападал и обиждал. Карал в
заплашителна близост до нея и й говорел злобно и агресивно – „курво мръсна,
ще те размажа“, „мършо нещастна, ако ви видя с камъни ще ви целя“, „Ще те
приключа, бягай надалеч“. В първото по делото заседание, по реда на чл. 143
ГПК е изложила твърдения за още един акт на насилие – 13.07.2025 г., приет за
разглеждане в настоящото производство, на осн. чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН. Излагат
се твърдения, че на този ден молителката Б. е желаела да отиде на пикник с
детето, а то се е намирало при баща си, предвид което молителката И. заедно с
нейна приятелка Нина са отишли до жилището на ответника. Видели са, че
същия се намира пред входа с негови приятели по обяд и детето е било с тях
до масата. И. е поискала да вземе детето, но на желанието й да вземе детето е
отвърнато с гняв, ярост, обидни реплики като „мърша, къде ще водиш това
дете. Няма да водиш никъде това дете, ще ви убия“. Стигнало се е и до
дърпане между молителката и ответника. В този момент е дошла приятелката
на И., която се е опитвала да потуши разправията. В този момент И. е успяла
да вземе детето, да го прибере и настани в колата. През отворен прозорец на
колата, ответникът се е вмъкнал в колата, нанасял е удари и дори се е движил с
потеглящото превозно средство, известно време, като твърди, че тези удари са
нанасяни по лекия автомобил и са стигали почти до молителката И., като
всичко се е случило в присъствието и е възприето от детето. Моли за
уважаване на молбата за защита.
Ответникът депозира становище, в което заявява, че в случая е налице
злоупотреба с права от страна на молителката, целяща да наруши режима на
лични отношения на бащата и детето и да го изнудва с парични средства за
2
издръжка на детето, с оглед налични зависимости от страна на молителката, а
именно употреба на алкохол, наркотици и игра в онлайн сайтове за хазарт.
Моли, за отхвърляне на молбата за защита по реда на ЗЗДН. Оспорва и
нововъведения акт на насилие с наведените факти и твърдения.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
Депозирана е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която са
декларирани от страна на молителката И. В. Б. твърдяните актове на насилие,
с изключение на последния от 13.07.2025 г., заявен в съдебно заседание от
09.10.2025 г.
От медицинско удостоверение № * г., издадено от лекар при МБАЛ „Св.
А. – В.“ АД в полза на И. В. Б. се установява, че клепачите на лявото око са
значително оттекли и мораво кръвонаседнали, навън от ириса, където личи
ярко червен кръвоизлив с неправилна форма и диаметър около 2,5 – 3 см, а по
задната и страничната повърхност на дясната мишница в средна трета,
вътрешна повърхност в долна трета, предна повърхност на дясната
предмишница в горна трета, страничната и предната повърхности на лявата
мишница в горна трета, страничната повърхност на лявата предмишница в
горна и средна трета – разнокалибрени с неправилна форма, морави
кръвонасядания с диаметър между 1 и 3-4 см. В заключението е отразено, че
се касае за левостранен сюбконюнктивален кръвоизлив, кръвонасядания по
лицето, двете мишници и предмишници като травматичните увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които могат да се
получат по указания време и начин – на 12.05.2025 г. към 10.00 часа в дома,
бащата на детето й нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и в областта на
горните крайници.
Приета по делото е кореспонденция от социалните мрежи за
комуникация, от 02.07, 03.07, 08.07, 13.07, 15.07, 23.07, между И. Б. и В. Д.,
която изобилства от нецензурни изрази и от която се установява влошената
комуникация между тях и невъзможността да постигнат съгласие относно
общото им дете. Представена е такава и от месец май и юни, от която също се
установява невъзможността за общуване на И. Б. и В. Д. както и пререканията
им относно парични средства.
От справка за съдимост на В. К. Д., издадена от Бюро съдимост при
Районен съд – град В. се установява, че същият е неосъждан. Няма данни да е
настаняван за лечение в Психиатричните клиники на УБАЛ „Св. М.“ ЕАД –
град В..
От изискана информация от МВР, трето РУ се установява, че срещу В.
К. Д. не са постъпвали сигнали и жалби от страна на И. В. Б..
Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който
се установява, че ежедневните грижи по отношение на детето М. В. Д. се
осъществяват от нейната майка И. В. Б. като са налице конфликтни отношения
между родителите и взаимни обвинения, с оглед настъпилата раздяла между
3
тях. Становището на социалните работници е, че не следва да се допуска
поставянето на детето в дисфункционална среда и въвличането му в
родителския конфликт. В доклада е отразено, че детето е показало
емоционалната си привързаност и към двамата родители като от фактическата
раздяла до юли 2025 г. детето е имало възможност да общува и с двамата
родители като прекарва време с баща и с преспиване. Същото с любов и
радост споделя за контактите с разширения семеен кръг. Двамата родители са
заявили, че желаят най-доброто за своето дете като не желаят да се
ограничават контактите с другия родител. От допълнително изготвения
социален доклад по делото се установява, че детето не е посещавало от
няколко седмици баща си, тъй като майка й казала, че „мама и тати се сбиха и
е станало нещо“. Посочило е, че много пъти е виждало майка му и баща му да
се карат много пъти, както и че конфликти като този „мама да бие тати и тати
да бие мама“ са чести. В тези моменти детето е питало баща си дали може да
отиде при майка си и той й разрешавал като родителите й спирали да се карат.
Наблюдава се повишена тревожност като детето стиска по-силно любимата си
играчка. М. е споделила, че най-често се карат при кого да отиде. Виждала е
майка си с посинено око. Заявила е, че ако помоли баща й да не прави така,
той ще го изпълни, а самата тя е решила да бъде много с баща си и много с
майка си. Споделила, че й е мъчно за баща й и затова си пускала негови
любими песни. Не се страхува от никого от родителите си. Посочила е, че ако
има проблем би споделила на баща си. Детето е споделило, че за да се чувства
добре иска майка й и баща й да се гушнат. В психо-емоционалното състояние
на детето се наблюдават индикатори за вътрешен дискомфорт, свързан с
взаимоотношенията между родителите като липсва общуване с бащата.
Негативните преживявания са фокусирани върху родителските разногласия,
които се явяват стресогенни и представляват форма на емоционално насилие и
имат потенциално негативно въздействие върху психичното въздействие на
детето.
Приобщен по делото е аудиофайл, предоставен от Регионален център
112 – В., от който се установява, че на 31.07.2025 г. е отправено обаждане до
спешната телефонна линия от страна на И. Б. затова, че отива да си вземе
детето от баща му като е посочила, че нямат съдебно решение относно
упражняването на родителските права относно детето и че според майката
бащата не е добре психически и разказва за ситуация, в който тя отишла да
види детето, тъй като не го е виждала от три дни и искала да я прегърне и да я
погали, а бащата й я дръпнал от ръцете, тъй като детето се разстроило, а той
си мислел, че тя мъчи детето, а тя просто искала да го вземе. В разговора се
посочва, че я е ударил няколко пъти по ръката пред входа и имала свидетели.
Поканена е служителят на Трето РУ да подаде жалба. По време на разговора
се установява, че И. Б. е спокойна и разговоря нормално със служителят на
телефон 112 и на Трето РУ.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на Н.Пл.П., от
които се установява, че познава и двете страни като на 13.07 са искали да
4
отидат заедно на пикник, но М. е била при баща си и затова са отишли пред
дома на В., където пред блока същият започнал да я обижда с думите „курво,
мръсна“ и й заявил, че детето няма да тръгне с тях. Свидетелката се опитала
да потуши скандала, за да не се възприема от детето. През това време детето и
И. били скрити до една кола, а след това И. го взела и го качила в собствения
си автомобил като В. им заявил, че „сега ще ги убие“ и дори се пресегнал през
прозореца на колата и й посягал, докато детето е било отзад. По време на
пикника било разстроено и наричало майка си „мършляк и курво мръсна“.
След като се върнали от пикник, В. бил взел колата на И. и дълго време не
казвал къде е колата. От показанията й се установява, че е била на 31.07
заедно с И., която искала да си вземе детето от В.. Били на детската площадка,
но последният крещял и пак не й дал детето. И. го молила да поговорят
нормално и отишли до един автомобил, където И. клекнала и се разплакала, а
В. взел детето на ръце и го прибрал. Установя се, че и на рождения ден на И.
/03.05/ В. през цялото време е блъскал по вратата и е бил отвън. От
показанията й е видно, че е виждала И. с насинено око, дори кръвоизлив е
имала, но И. само се е разплакала и не е искала да говорят, но й е потвърдила,
че е от В.. Свидетелката посочва, че на 13.07 не са сигнализирали на телефон
112, а това се е случило на 31.07.
От показанията на Д. Й.Б., майка на И., се установява, че И. и В. имат
връзка от детските години на И. като не може да определи дали някога са
имали нормални отношения, но в последно време скандалите им са
ескалирали и са се случвали пред детето. Установява се, че на 28.07 детето се
разболява и по неин съвет се обажда на майката на В., да й помогне с грижите
за детето, тъй като самата свидетелка била с мъжа си другите си две деца на
почивка извън Варна. На 29.07 майката на В. заявява на И., че детето не иска
да си тръгва и тя го оставя там, а на 30.07 й заявява, че детето е легнало. На
31.07, В. и детето били на детската площадка и В. изкарал И. от площадката,
до един бус и я обиждал с думите „курво“, „мършляк“. По неин съвет
звъннали на 112, а тя и съпругът й на следващия ден тръгнали за Варна и на
обяд са взели детето. Относно издаденото медицинско удостоверение заявява,
че ударът е станал на 12.05, а на 13.05 не е видяла И. сутринта, когато й е
оставяла детето, но на 14.05 е видяла синина под очите и дъщеря й тогава
споделила, че В. е дошъл да вземе детето, но то не било готово и той изведнъж
ескалирал и я ударил. На 14.05 отишли в съдебна медицина за
освидетелстване на И.. От показанията й се установява, че на 26.08 В. е искал
да се качат в колата му, за да ги закара до градината и когато отказва я
обиждал с думите „мършляк“, а на 27.08 – я изчаква да излезе от детската
градина и започнал да я обижда почти до дома им. Уточнява, че И. е бягала до
дома им и си е навехнала крака. На 28.08 ситуацията се повтаря и тогава
заявила на майка си, че не издържа повече. Свидетелката не е очевидец на
ситуациите, а са й разказани от дъщеря й.
От показанията на свидетеля Й. Л.К. се установява, че В. го познава от
малък, а в последствие познава и И.. Относно 13.07 заявява, че не може да
5
потвърди датата, но посочва, че детето се дърпа, а то пищи, че иска при баща
си като уточнява, че явно скоро е оставено детето и не са били предупредени.
Случката се е развила между входа и детската площадка. Заявява, че случките
са много, не е само тази и свидетелите са много, че детето не иска да тръгва и
дори накрая се е случвало да се извежда насила или пък да има гонене с
майката като детето се крие. Посочва, че има случаи, когато е с по-голям
скандал, а друг път е просто викане. Твърди за ситуацията, че първо В. е взел
детето, за да го предпази, а после И. го е взела и е тръгнала пеша.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Роси
Костадинова Д., от които се установява, че е майка на В. и баба на М.. Живее
със сина си в общо домакинство и когато детето осъществява контакт с баща
си има проблеми. За случая през юли посочва, че детето две вечери е
нощувало при тях, а след това на третия ден майката на И. е дошла да го
вземе. Знае за ситуацията на детската площадка, когато И. е тичала и грабнала
детето, но майките на площадката са й казали да прояви разбиране, но тя им
се е озъбила. Посочва, че синът й е ходил в дома на И. да гледа вечер детето,
докато тя излиза.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира то правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбата е подадена от легитимирани по закон лица срещу лице,
легитимирано да отговоря, аргумент от чл.8, т.2 ЗЗДН и чл. 3, т.2, т.3 т.4 ЗЗДН
Същите са депозирани в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Конституирано, по реда на чл. 9, ал.2 ЗЗДН е детето М. В. Д..
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна
връзка, съставлява домашно насилие.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт
на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В
тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита
на лица пострадали от насилие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - гласни чрез
разпита на свидетелката Н.П., Д.Б., които са взаимодопълващи се и съответни
на останалите събрани доказателства и с оглед представеното медицинско
удостоверение от 14.05.2025 г., издадено от МБАЛ „Св.А.– В.“, се установява,
че ответникът е осъществил акт на физическо насилие спрямо И. Б., който се
изразява в нанесени телесни увреждания на лявото око и в областта на двете
мишници и предмишници, на 12.05.2025 г. Налице е обективен факт за
липсата на подаване на молбата за защита от домашно насилие за този акт, в
тримесечния срок, а именно изпитван страх. Същият обаче попада в законово
предвидения шест месечен срок. Наличието на страх се установява и от факта,
6
че едва след намесата на свидетелката Д.Б., И. Б. отива да бъде
освидетелствана, което е два дни след извършване на физическото
посогателство. Липсва насрещно доказване от страна на ответника В. Д., че не
е реализирал акта на датата 12.05.2025 г. Обстоятелството, че същият не
фигурира в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН също не е основание да бъде
отхвърлен, тъй като горецитираната норма създава правна възможност за
молителя да подаде декларация, а не задължение.
Фактът, че детето е било свидетел на извършеното насилие, на
12.05.2025 г., спрямо майката не се установява от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, тъй като нито един от свидетелите не
посочва, че това се е случило пред детето. Единствено свидетелят Д.Б.
заявява, че причината е била липсата на готовност на детето, но това не
доказва, че детето е било свидетел на самия акт на насилие. Фактът, че е
възприело майка си с насинено око, което се установява от допълнителния
социален доклад, също не доказва възприемане на реализираното насилие
спрямо майката, още повече че от същия по безспорен начин се установява, че
не изпитва страх от нито един от родителите си, което подкрепя
горедостигнатия извод, че детето не е било свидетел на акта на насилие от
12.05.2025 г.
За датите 26.08 до 28.08, съдът намира, че от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява наличие на осъществени
актове на насилие отново спрямо И. Б., изразяващ се в целенасочено
причакване пред детското заведение, което детето посещава, но не с цел да се
види детето, а с цел да се накърни психическата сфера на молителката Б.,
което става именно чрез причакването й пред детската градина на детето и
непрестанното изричане по неин адрес на обидният израз „курво мръсна“,
което се установява от показанията на свидетелката Десислава Б.. Употребата
на този обиден израз не е извинителна, дори и при наличието на родителски
конфликт между страните, още по- неизвинително е и обстоятелството на
причакване на молителката пред учебното заведение, което детето посещава,
не с цел виждане на детето, а с цел осъществяване на тормоз над майката на
детето, доколкото молителката Б. се причаква след като е оставила детето.
Фактът на осъществени актове на насилие на тези дати се установява от
представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Десислава Б., които съдът
кредитира.
С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че се доказва, наличието
на осъществени актове на физическо и психическо насилие от страна на В. Д.
спрямо И. Б. на 12.05.2025 г., на 26.08.2025 г., на 27.08.2025 г. и на 28.08.2025 г.
като следва да се наложат мерки за защита спрямо нея по реда на чл. 5, т.1, т.3
и т.4 ЗЗДН. Съдът намира, че срокът по отношение на посочените мерки
следва да е за такъв от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна
защита, след извършена оценка на риска по реда на чл. 15, ал.4 ЗЗДН и
Правилника за прилагане на Закона за защита от домашно насилие като
7
съобрази и обстоятелството, че се касае до еднократен акт на физическо
насилие и три акта на психическо насилие.
По отношение на останалите твърдяни актове на насилие, съдът
намира следното от правна страна: Като домашно насилие следва да се
квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките
й проявни форми, описани в чл. 2 ЗЗДН. В тази връзка следва да се има
предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от
насилие, а не да разреши междуличностните конфликти с техния родственик,
респективно да им осигури желаният комфорт и модел на поведение от
другата страна. Не може да се приеме, че поведението и действия на лице,
попадащо в кръга, визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и вредоносни за
другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от
неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са
акт на домашно насилие.
Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 от ЗЗДН е уреждане на
правата и защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез
производството да уредят персоналните си отношения с извършителя и
респективно да им се осигури желаният комфорт и модел на поведение от
другата страна. В този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни
аспекти“, Б. Р. Р., ИК „П. В.“, * г., стр.151 и 152, както и влязлото в сила
решение по в.гр.д. № 1445/2015 г. по описа на Окръжен съд – град Варна и
влязлото в сила решение по в.гр.д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд –
град Варна.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, следва да се прецени дали въпросното деяние е
представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне
по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. Не
всяко действие, респективно нарушение на лично благо съставлява домашно
насилие. За преценката дали е налице такова следва да се държи сметка и за
цялостните взаимоотношения между страните /поведението на всеки един,
причините за това, обстоятелствата при които са извършени действията,
сочени като акт на домашно насилие/, защото предвидените в закона мерки са
насочени към осигуряване защита на пострадалото лице, но не и за
разрешаване на други спорове и междуличностни конфликти, провокирани от
поведението и на двете страни. В този смисъл е решение № 1036/16.10.2025 г.
по в.гр.д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което
настоящия състав на съда изцяло споделя.
По делото от приетия социален доклад, а и от съвкупния анализ на
8
събраните по делото доказателства се установява, че е налице родителски
конфликт, породен от раздялата на родителите – И. Б. и В. Д., в центъра на
който е поставено детето М. В. Д.. Липсата на разбирателство между
родителите и явен конфликт се установява от представената и от двамата
кореспонденция от социална мрежа за общуване. Относно датата 13.07, от
свидетелските показания на свидетелката Нина Пейчева е видно, че детето е
било при баща си като предвид желанието на майката да отиде с детето на
пикник, е взела еднолично решение да го вземе и да присъства на събитието.
Същата не се установява, предварително да се допитала до бащата, но от
показанията на свидетелката Пейчева се установява, че въпреки несъгласието
на бащата, майката взима детето и го поставя в собствената си кола.
Действително поведението на бащата е морално укоримо и неприемливо, но
същото е породено от наличието на родителския кофликт, в центъра на който е
поставено детето и едноличното решение на майката да заведе детето на
пикник, въпреки че преди това е уговорила неговия престой при бащата.
Относно датата 31.07, съдът намира, че отново от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства не се установява, че е налице осъществен
акт на насилие, а напротив налице е конфликт между родителите, настъпил в
резултат на тяхната раздяла. Налице е разминаване в твърденията, в
депозираната молба от страна на И. Б., че бащата я посреща с бутане, викове и
крясъци и заплашване и я извежда от детската площадка насила като тя
останала безпомощна, а той взема детето и установеното по делото, от
приобщеното телефонно обаждане до спешна телефонна линия 112, в което
самата Б. твърди, че той е дръпнал детето от ръцете й, защото детето се
разстроило и той си помислил, че майката я мъчи. Постъпката на бащата, води
до извод за незрялост в поведението, но не и за упражнено насилие. В случая е
налице родителски конфликт, който е породен от невъзможността на
родителите да уредят, чрез взаимно, нормално и цивилизовано общуване
отношенията си, във връзка с роденото от фактическото им съжителство дете.
Тези изводи на съда, за липса на осъществени актове на насилие на
датите 13.07 и 31.07, се базират и на изготвения първоначален и допълнителен
социален доклад от страна на ДСП – Варна. В тях ясно е посочено, че детето
се поставя в дисфункционална среда в резултат на взаимоотношенията на
родителите и родителската двойка като цяло. Видно е желанието и
емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите. Безспорно се
установява, че негативните преживявания на детето са фокусирани върху
родителските разногласия в семейството. Тези разногласия са породени и от
двамата родители и от родителския конфликт между тях, а не се дължат на
упражнено насилие. Непреодоляването на междуличностовия конфликт между
родителите, в центъра, на който е детето и активното му въвличане в този
конфликт, ще създаде пречки за правилното психо – емоционално състояние
на М. и ще застраши правилното й развитие. Смисълът и целта на ЗЗДН е да
даде защита в изключителни случаи на живота и здравето на лица, които
действително се намират в риск и в ситуации, в които интензитетът на
9
въздействие излиза извън рамките на житейския конфликт и причинява
сериозно страдание, каквото в случая не се установява да е причинено от нито
една от страните на другата, на датите 13.07 и 31.07. Това производство не
следва да се използва за постигане на други цели, различни от описаните, нито
да се използва като средство за личностна дискредитация или разрешаване на
други спорове и конфликти, какъвто се явява настоящият случай по
отношение датите 13.07. и 31.07. В този смисъл е и практиката на
съдилищата, обективирана в решение № 1036/16.10.2025 г. по в.гр.д. №
1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което настоящия състав на
съда изцяло споделя.
По изложените съображения съдът намира, че молбата за постановяване
на мерки за защита е неоснователна по отношение на детето М. В. Д., за
всички посочени дати – 12.05.2025 г., 13.07.2025 г. и 31.07.2025 г. и като такава
следва да бъде отхвърлена. Молбата на И. В. Б. се явява неоснователна за
датите 13.07 и 31.07 и като такава за тези дати подлежи на отхвърляне.
Предвид отхвърляне на молбата, с обективирано искане за налагане на мерки
за защита по реда на ЗЗДН, следва изводът, че издадената заповед за незабавна
защита преустановява своето действие, на основание чл. 19, ал.2 ЗЗДН,
поради което съдът следва да разпореди препис от настоящото решение да се
изпрати на съответното полицейско управление.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН и с оглед гореизложените мотиви и
достигнатите изводи за осъществено насилие по отношение на И. Б. за датите
12.05.2025, 26.08.2025, 27.08.2025 и 28.08.2025 г., следва да бъде издадена
заповед за защита единствено по отношение на И. В. Б..
По отношение на разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Д. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна
такса в размер на по 25,00 лв. В тежест на Д. следва да се възложат и
сторените от страна на молителката Б. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Претендира се сумата от 1200 лева адвокатско
възнаграждение като е направено възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представител на ответника. При съобразяване чл. 22 от Наредба
за минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че дължимото
възнаграждение възлиза на 600 лева, доколкото се търси защита за две лица М.
Д. и И. Б. съдът намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно.
С оглед изхода на спора се следва възнаграждение в размер на 600 лева,
единствено в полза на молителката И. Б., което следва да се възложи в тежест
на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * ДА
10
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на И. В.
Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *
ЗАБРАНЯВА на В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *
ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 200 метра И. В. Б., ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. В. № * както и жилището, което обитава на адрес: град В.,
ж.к. В. № * за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за
незабавна защита – 16.09.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *
да осъществява контакт с И. В. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В.
№ * под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за
незабавна защита – 16.09.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на детето М. В. Д., ЕГН **********, адрес: град
В., ж.к. В. № * подадена чрез нейната майка И. В. Б., ЕГН ********** срещу
В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *, с която е отправено
искане за налагане на мерки за защита от осъществени актове на домашното
насилие /на 12.05.2025 г., на 13.07.2025 г. и 31.07.2025 г./ спрямо детето М. В.
Д., ЕГН **********, чрез налагане на мерки по реда на чл. 5 ЗЗДН за
максимално предвидения в закона срок
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. В. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к.
В. № * срещу В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *, с която е
отправено искане за налагане на мерки за защита от осъществени актове на
домашното насилие /на 13.07.2025 г. и 31.07.2025 г./ спрямо И. В. Б., ЕГН
**********, адрес: град В., ж.к. В. № *
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
град Варна държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал.2
ЗЗДН
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * да
заплати на И. В. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * сумата от 600
лева, представляващи сторени от последната разноски в настоящото
производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
11, ал.2 ЗЗДН
Издадената заповед за незабавна защита № 187 от 16.09.2025 г.
преустановява своето действие на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните, като се укаже, че издадената Заповед за незабавна
защита № 187/16.09.2025 г. преустановява своето действие, на основание чл.
19, ал.2 ЗЗДН предвид отказа да се издаде заповед за защита по отношение на
11
детето М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: град В., ж.к. В. № * от осъществени
актове на домашното насилие за датите 12.05.2025 г., на 13.07.2025 г. и
31.07.2025 г. и за И. В. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * от
осъществени актове на домашното насилие за датите 13.07.2025 г. и
31.07.2025 г. и с оглед издадената заповед за защита по отношение на И. В. Б.,
ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № * за осъществени актове на насилие
за датите 12.05.2025 г., 26.08.2025 г., 27.08.2025 и 28.08.2025 г./
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 04.12.2025 г.
/датата на постановяването му/ пред Варненски окръжен съд, на
основание чл. 17, ал.1, предл.2 във връзка с чл. 15, ал.7, изр.2 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12