РЕШЕНИЕ
№ 2366
гр. С., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110142105 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, за осъждане на ответниците Л. К. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и Г. К. В.,,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплатят разделно по 1/ 2 на ищеца следните суми:
сумата от 1746,57 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2023 г., за имот, находящ се в /адрес/,
отчитан под абонатен № ****, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 16.07.2024г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 344,04 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 01.07.2024г., сумата от
79,34 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 18,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021г. до 01.07.2024г., като сумите се разпределят както
следва:
1. Ответника Л. К. В., дължи сумата от 873,28 лв.- главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.09.2023 г., за имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен № ****, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 16.07.2024г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 172,02 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2021г. до 01.07.2024г., сумата от 39,67 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.08.2021г. до 01.07.2024г.
2. Ответника Г. К. В., дължи сумата от 873,28 лв.- главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.09.2023 г., за имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен № ****, ведно със
1
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 16.07.2024г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 172,02 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2021г. до 01.07.2024г., сумата от 39,67 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.08.2021г. до 01.07.2024г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като наследници на собственика на
процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците са депозирали такъв. Правят възражение за
погасителна давност на задължението преди 16.07.2021г.
С Определение от 28.11.2024 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците се представляват от адв. Б., която поддържа писмения отговор. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.06.1986г., Ц. М. В. е приодбила
правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/.
На 24.08.2018 г. Ц. М. В. е подала до ищцовото дружество заявление -декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно справки за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по
искане № 1820/18.07.24г. и № 2126/02.08.24г., Ц. М. В. е починала на 29.12.2020г., като е
оставила за свои законни наследници, наследниците на починалия й брат К.М. В. (починал
на 22.10.16г.), а именно: Т.Т.В.- съпруга, Л. К. В.- син, Г. К. В.- дъщеря.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ЕООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 19.05.2002г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
2
По делото са приети 3бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г., от 01.05.21г. до
30.04.22г. и от 01.05.22г. до 30.04.23г. и 3 бр. формуляр за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обща фактура № **********/31.07.2022г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2023г., и справка за задължения на абонатен номер.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:
От представения по делото Нотриален акт за дарение на недвижим имот от
20.06.1986г., както и от изготвените справки за родствени връзки се установява, че
ответниците са законни наследници на починалата Ц. М. В. и са собственици на по 1/ 3 ид.ч.
от процесния недвижим имот, доколкото видно от справката за родствени връзки на
починалия й брат К.М. В., последния е оставил трима законни наследници, а именно: Т.Т.В.-
съпруга, Л. К. В.- син, Г. К. В.- дъщеря, които съгалсно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН
наследяват равни части. С оглед на това по отношение на всеки от двамата ответника е
налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като
собственици на по 1/ 3 ид.ч. на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020г. до 30.09.2023 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен иска ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № 9697, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020г. до 30.09.2023 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 1822,82 лв. /съобразно отразеното във фактури №
**********/31.07.2022г. на стойност 1441,31 лв. със срок за плащане 14.09.2022г. и фактура
№ **********/31.07.2023 г. на стойност 381,51 лв. със срок за плащане 14.09.2023г.,
приложени на л.19-22 от делото/, като отговорността на ответниците е по 1/ 3 от това
задължение или сумата от по 607,61 лв.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за основателно, но само досежно периода. По отношение на характера на
вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват
при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на
ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
3
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 16.07.2024г., когато е
подадена исковата молба, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички
вземания преди 16.07.2021г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по
давност са тези от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., като последното е с падеж 15.07.2021 г.
Задължението за м. юни 2021 г. е с падеж 14.08.2021 г., поради което същото не е обхванато
от погасителната давност.
С оглед на това, за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2023 г., претенциите на ищеца не
са погасени по давност и същите са дължими съобразно отразеното във фактура №
**********/31.07.2022г., дължима за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. и фактура №
**********/31.07.2023 г., дължима за периода 01.05.2022г. до 30.04.2023г. Или както беше
изложено по-горе, съобразно притежаваните от ответниците ид.ч. двамата дължат сумата от
по 607,61 лв. За разликата над тези суми и за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.,
исковете следва да се отхвърлят.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода от 15.09.2022г. /след датата на срока за плащане по фактура
№**********/31.07.2022г./ до 01.07.2024 г., която сума, съобразно служебните изчисления на
съда възлиза на сума в размер на 365,44 лв. (или сумата от 323,68 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.22г.-01.07.24г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2022г. главница от 1441,31 лв. и сумата от 41,76 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.23г.-01.07.24г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2023г. главница от 381,51 лв.). Или съобразно притежаваните от
ответниците ид.ч. двамата дължат сумата от по 121,81 лв. За разликата над тези суми и за
периода от 15.09.2021г. до 14.09.2022г., исковете следва да се отхвърлят.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.С.” ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски срещу всеки от двамата ответника в размер на по 105,29
лв., от които сумата от 70,20 лв. за внесена държавна такса и 35,09 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
двамата ответника направените по делото разноски в размер на 377,48 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. К. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 607,61 лева
(шестстотин и седем лева и 61 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2023г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 16.07.2024г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 121,81 лева (сто двадесет и един лева и 81 стотинки),
4
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 01.07.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
873,28 лв. и за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г., иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 172,02 лв. и за периода от
15.09.2021г. до 15.09.2022г., както и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 39,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 16.07.2024г. до изплащане на
вземането и сумата от 9,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2021г. до 01.07.2024г.
ОСЪЖДА Г. К. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 607,61 лева
(шестстотин и седем лева и 61 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2023г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 16.07.2024г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 121,81 лева (сто двадесет и един лева и 81 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 01.07.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
873,28 лв. и за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г., иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 172,02 лв. и за периода от
15.09.2021г. до 15.09.2022г., както и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 39,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 16.07.2024г. до изплащане на
вземането и сумата от 9,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2021г. до 01.07.2024г.
ОСЪЖДА Л. К. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 105,29 лева (сто и
пет лева и 29 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. К. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 105,29 лева (сто и
пет лева и 29 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Л. К. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и Г. К. В., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 377,48 лева (триста седемдесет и седем лева и 48
стотинки), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5