РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Павликени, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20244140101005 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „***“ АД гр.С. против Т. И. Т. от с. Р.
,община П. по установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК по
издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***/2024г на ПРС. В исковата
молба се твърди, че на ***. около 12.30 часа на път VTR-2211 км2 между с. Р.
и гр. Б. ч. в посока гр. Б. ч. И.Т. К.-наследодател на ответника в качеството си
на водач на МПС „***“ с рег. №*** виновно допуска ПТП и се блъска в
крайпътно дърво като К. управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта 0.96 промила и починал на място, но причинил телесни увреждания на
пътника в автомобила Р. К. Г.. За настъпилото ПТП е изготвен Констативен
протокол с пострадали лица и е образувано досъдебно производство №***г.
на РУ П.. Към датата на застрахователното събитие за лек автомобил марка
„***“ с рег №*** е налична задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № BG*** при
ищцовото дружество, образувана е преписка по щета ***. Налице е
проведено съдебно производство с претенция от Р. К. против ищцовото
дружество за неимуществени вреди с влезли в сила решения по ТД№***г. на
***ОС и по ВТД№***г. на ***АС, по които ищцовото дружество е осъдено да
заплати на К. 35000лв. обезщетение за претърпени болки и страдания, ведно
1
с лихви и разноски. Плащането на общия размер на обезщетението
41321.43лв. /главница и законна лихва/ е извършено както следва: сумата
23205.81лв., представляваща 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди и
3205.81лв. законна лихва за периода 21.03.2018г. - 18.10.2019г., е платена на
17.10.2019г., сумата 18115.62лв., представляваща 15000лв. доплащане по
присъдената главница, 3115.62лв. законна лихва за периода 21.03.2018г. -
04.06.2020г., са платени на 03.06.2020г. Ищецът претендира изплатената сума
на основание регрес от ответника /виновен водач/ по чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ.
Сочи, че с оглед смъртта на виновния водач, за дълговете му отговарят
наследниците му съобразно дела си. Сочи, че И. К. е оставил наследници син
Т. Т. и дъщеря Ц. Т.а като всеки от тях отговаря съобразно дела си - по 1 /2 ид.
части или всеки за сумата от 20660.72лв. Моли да бъде осъдена ответника да
заплати на ищеца сумата от 20660.72лв. регресна претенция, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
18.09.2024г до окончателното изплащане и направени разноски по
заповедното и настоящото производство.Посочена е банкова сметка на
ищцовото дружество:IBAN: ***, BIC: *** в „***“.
В едномесечния срок от съобщението е постъпил писмен отговор от
упълномощения процесуален представител на ответника. Счита искът за
неоснователен. Сочи, че ответникът се е отказал от наследство от баща си И.
Т. К., починал на ***г, вписан в особената книга на ПРС под ***г. и от
наследството на майка си Т. М. К., починала на ***г., вписан в особената книга
на ***РС под №***г. Посочва, че отказът от наследство произвежда действие
от момента на откриване на наследството - от датата на смъртта: съответно от
***г., респективно от ***г. като с това ответникът е загубил право да е с
правно качество законен наследник и не дължи съответната част от
наследствения дълг на починалия. Липсват доказателства досежно волята на
преживялата съпруга дали е приела наследството на починалия си съпруг, но
ответникът изрично се е отказал от наследството на родителите си. Моли съда
да отхвърли исковата претенция. Претендира за направени по делото
разноски.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът намира, че е предявен иск по чл. 415 ал.1 вр.чл.422 от
ГПК, вр.чл.500 ал.1 от КЗ, вр. чл.60 от ЗН, вр.чл.86 от ЗЗД.
По подадено заявление от заявителя е издадена заповед по чл.410 от ГПК
№ ***г. по ЧГрД№ ***г. на ***РС. Заповедта е връчена на длъжника на ***г.
2
и в срока е направено възражение по чл.414 от ГПК с приложено
удостоверение за отказ на ответника от наследство на Т. М. К. бж на с. Р.,
починала на ***. След разпореждане от съда по заповедния съд, кредиторът е
предявил настоящия иск.
По делото безспорно е доказано, че на 15.10.2017г. между с. Р. и гр. Б. ч. е
настъпило ПТП, при което водачът на застрахования с валидна застраховка
ГО на автомобилистите при ищеца автомобил „***“ с рег. №***, виновен на
настъпилото ПТП, е починал. Това е И. Т. К., който управлявал
горепосоченото МПС с алкохол в кръвта 0.96 промила. Безспорно е, че
пътникът в автомобила Р. К. Г. е претърпяла телесни увреждания и че след
проведена съдебна процедура завършила с влязло в сила решение №***г. по
ТД№***г. на ВТОС, изменено с решение по ВТД №***г. на ***АС ищцовото
дружество е осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди общо
35000лв., ведно със законната лихва от 21.03.2018г. до окончателното
изплащане. Безспорно е, че ищцовото дружество е заплатило посоченото в
исковата молба обезщетение главница и лихва на два пъти: 23205.81лв.,
платена на 17.10.2019г. и 18115.62лв., платена на 03.06.2020г. С плащането
ищцовото дружество е предявило регресни искове към наследниците на И. Т.
К. за по 20 660.72 лв.съобразно дела им по чл.60 от ЗН / по ½ от дълга на
наследодателя си/.
По делото, видно от удостоверение за наследници, починалият виновен за
ПТП водач И. Т. К. е оставил към датата на постъпване на заявление за
издаване на заповед за парично вземане по чл.410 от ГПК-20.09.2024г двама
живи наследници-низходящи - Ц. И.а Т.а и Т. И. Т.. Съпругата на И. К. е
починала на ***г.
По делото са представени удостоверения от ***РС, съгласно които
ответникът по настоящото дело е направил отказ от наследство от своя баща
И. К., като отказът е вписан под №***г. и също е направил отказ от
наследство от своята майка Т. К., като отказът е вписан под №***г. Съгласно
съдебната практика отказът от наследство произвежда действие от момента на
откриване на наследството като от датата на смъртта на
наследодателите:21.10.2017г., респективно 08.02.2019г. се счита, че отказалият
се от наследството не е придобивал правата и не отговаря за задълженията на
наследодателя, не се счита за законен наследник.
Ищецът е оспорил направените откази от наследство като твърди, че
наследството е прието с конклудентни действия. Получени са писма от
Община П., че Т. К. и ответникът не са декларирали недвижимо имущество,
от НОИ-ТД В. Т., че ответникът не е подавал заявление за плащане на
неполучени суми от пенсии на баща му, от БНБ, че бащата на ответника не е
имал банкова и платежна сметка .
Съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че не е имало
приемане на наследството на И. К.от ответника с конклудентни действия,
същият е направил отказ от наследството му. Ответникът не е заявявал и не е
декларирал качеството си на наследник на починалия. Отказът от наследство
от баща му е направен преди подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК. Следователно съдът намира, че ответникът не е приел
наследството, оставено след смъртта на деликвента и следователно не носи
отговорност за неговите задължения. Подадената искова молба се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 от ГПК вр. с т.12 от Тълкувателно решение
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
3
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство със
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът да
заплати 463.21лв., от които 413.21лв платена ДТ и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото следва тези разноски да останат в
тежест на ищеца. Претенцията на ищеца за осъждане на ответника за тези
разноски се явява неоснователна и недоказана.
По настоящото производство ищецът е направил разноски както следва:
413.22лв. платена ДТ, защитата е осъществена чрез процесуално
представителство от юрисконсулт. Ответникът е имал процесуално
представителство от адвокат и представя писмено доказателство за платено
възнаграждение от 25000лв. Ищецът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът взе предвид, че съгласно чл.7 ал.2 от
наредба №1 /09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа на ВАС този
размер надвишава леко размера на възнаграждението съобразно интереса,
но съдът отчете и че по делото са проведени 2 съдебни заседания,
упълномощеният адвокат се е явил лично по тях, пътувал е от гр. С. до гр. П.,
взел е участие в съдебните заседания, изготвил е писмен отговор и писмени
бележки и не счита, че е налице прекомерно висок размер на заплатеното
възнаграждение. На основание чл.78 ал.3 от ГПК следва ищецът да заплати на
ответника направените разноски по настоящото производство вцялост.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска от „**“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес гр. С.,
1504, бул. „***, представлявано от Н. И. С. и Р. Д., с процесуален
представител юрисконсулт Р. К. против Т. И. Т. с ЕГН********** от с. Р.,
ул.“*** за приемане за установено , че Т. И. Т. с ЕГН********** дължи на
***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес гр. С., 1504, бул. „***,
представлявано от Н. И. С. и Р. Д. на основание 415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК,
вр.чл.500 ал.1 от КЗ, вр чл.60 от ЗН, вр.чл.86 от ЗЗД сумата 20 660.72лв.
главница, представляваща 1/2 част от изплатеното застрахователно
обезщетение по щета №***,ведно със законната лихва от 20.04.2024г до
окончателното изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „*** АД с ЕИК *** със седалище и адрес гр. С., 1504, бул. „***
представлявано от Н. И. С. и Р. Д.да заплати на Т. И. Т. с ЕГН********** от с.
Р., ул.“*** сумата 2500лв /две хиляди и петстотин лева / направени разноски
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4