№ 701
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430100646 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред П.ски районен съд е депозирана искова молба от Г. Я. против М.
М. и Ц. М., в която се твърди, че страните са съседи, като апартамента на
ответниците е над апартамента на ищцата, в сграда, находяща се в гр.П.,
ул.“П.Х.“***.Посочва, се че в продължителен период от време ответниците
са наводнявали имота на Г. Я., за което е било прието заключение и по реда
на чл.207 от ГПК по ч.гр.д.***. на ПлРС. Посочва се, че тъй като с
бездействието си ответниците не са отстранили повреда в нейния апартамент,
нанесли са вреди на имота на ищцата, то и ВЛ е посочило, че средствата за
отстраняване на щети са в размер на исковата претенция.Твърди се, че не са
изплатени и досега, поради което се поражда правен интерес от водене на
настоящето дело, с правно основание на иска чл.45 от ЗЗД и цена ***лв.-
претърпени вреди в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ.
Ответниците не са депозирали отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в
с.з., М. М., е признал предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите
1
и възраженията на страните, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, че страните са съседи, като
апартамента на ответниците е над апартамента на ищцата, в сграда, находяща
се в гр.П., ул.“П.Х.“***. Не е спорно, че е било образувано ч.гр.д.***. по
описа на ПлРС, като в производството по обезпечаване на доказателствата, е
прието заключение на ВЛ, според което размера на обезщетението за
настъпилите вреди е в размер на ***лв.
Не се спори по делото, че налице ли е виновно противоправно
поведение от страна ответника и налице ли е причинна връзка между
неговото бездействие и настъпилите вреди в жилището на ищеца.
Фактическият състав на чл.45 от ЗЗД-непозволеното увреждане
включва следните елементи:противоправно виновно деяние, вреда, причинна
връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.Съгласно чл.45,
ал.2 от ЗЗД вината на извършилия непозволеното увреждане се предполага до
доказване на противното.
По ч. гр.д.***г. по описа на ПлРС е била назначена и приета СЕ.ВЛ е
посочило, че при извършен оглед какви вреди са настъпили и е дало оценка
***лв. общо, като е остойностило ремонтните работи, необходими за
ликвидиране на щетите, както и е посочило, че не е допуснато в имота на
ответниците, което поведение съдът го преценява с оглед разпоредбата на
чл.161 от ГПК.
Въз основа на събраните доказателства и заявеното от ответника, съдът
приема, че е установена изложената в молбата фактическа обстановка.
Правната квалификация, следва да се отбележи, че съдът я е определил,
на база фактите и обстоятелството, изложени в ИМ, на които ищецът
основава правото си.Освен това за разлика от общата отговорност по чл.45
ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия,
отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите
/собственикът и надзираващият/, а от връзката между вредите и свойствата на
самата вещ.Вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от
естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея,
отговорността по чл.50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият
вещта ще следва на основание чл.45 ЗЗД да отговарят за причинените от тях
2
вреди на чуждото имущество. Ответникът не е доказал, че е положил
дължимата грижа да осъществи осъществи надзор, въпреки уведомяванията и
да предотврати теча в дома на съседите и настъпилите увреждания.
Ответникът по делото не е оборил с доказателства тази презумпцията за
вина.Нарушено е и общото правило не вреди другиму./ Решение на ВКС№243
от 10.06.2011г. по гр.д.№1398/2010г., III г.о. ГК, постановено по чл.290 от
ГПК , Определение на ВКС№889/17.07.2013г. на ВКС по гр.д.№99/2013г. , III
г.о., Решение №18 от 28.01.1997г. по гр.д.№3511/95г., IV г.о./Не на последно
място е и обстоятелството, че не е подаден отговор по чл.131 от ГПК и
приложението в тази връзка на разпоредбата на чл.133 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана, като се
осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираната сума ***лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното изплащане
на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от ***лв. –
направени разноски по настоящето дело и по обезпечителното производство,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД М. В. М., ЕГН********** и Ц.
Х. М., и двамата от гр.П. ул.“Е.П.“***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. В. Я.,
ЕГН**********, сумата ***лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди-резултат от непозволено увреждане в ап.7, ул.“П. Х.“***,
вследствие на теч от ап.11 ул.“П. Х.“***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. В. М., ЕГН********** и
Ц. Х. М., и двамата от гр.П. ул.“Е.П.“***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. В. Я.,
ЕГН**********, сумата от ***лв., представляваща направени разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е обявено пред Плевенски окръжен
3
съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4