Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 25.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в закрито заседание на 23.09.2020г. /Дванадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен съдия: Г. ПЕТРЕШКОВА - СТАВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Г. Петрешкова – Ставарова гражданско дело № 493 по описа за 2020г. на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по иск за лишаване от родителски права по чл.133, ал.1 вр. чл.132, ал.1 т.2 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба подадена от прокурор от Районна прокуратура – Козлодуй Марин Николов, с която е предявил против Б.М.И. ЕГН ********** ***, по отношение на детето МИЛАН Б. МИРЕМОВ ЕГН**********, с настоящ адрес ***.
В съдебни заседания прокурора поддържа иска.
Ответникът не участва в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства – приложена е прокурорска преписка № 523/2020г. по описа на РП-Козлодуй и писмен социален доклад. Изслушана е бащата на детето Л.Г.И. , бабата Г.Б.И. и М.Й.А.. Родителя, който се иска да бъде лишен от родителски права не е изслушан, тъй като не се явява по делото, макар да е редовно призован.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и страна:
Видно от писмените доказателства и от приетата по делото прокурорска преписка ответника Б.М.И. ЕГН ********** ***, е майка на четири деца, две от децата са Милан Б. Миремов ЕГН-********** и Захари Б. Миремов ЕГН **********.
На 04.06.2020г.на основание чл.28 от Закон за закрила на детето Директора на ДСП гр.Козлодуй е подал искова молба до PC гр.Козлодуй да постанови решение,с което да се настанят децата-Милан Б. Миремов ЕГН-********** и Захари Б. Миремов ЕГН-********** в семейството на Г.Б.И. ЕГН-********** *** за срок от 3 години до промяна в обстоятелствата наложили настаняването.
Образувано е гражданско дело №410/2020г.по описа на КРС. От приложените писмени доказателства към исковата молба и в проведеното на 17.06.2020г.от 11.40ч.съдебно заседание по гр.дело №410/2020г.по описа на КРС е установено, че майката на двете деца Б.М.И. ЕГН ********** е изоставила двете си деца на двумесечна възраст като за тях се грижи баба им Г.Б.И. майка на биологичният баща Л.Г.И..
В продължение на 1г. и три месеца И. без основателна причина трайно не полага грижи за двете деца и не им дава издръжка. По данни на ОЗД гр.Никопол и гр.Козлодуй майката Б.И. не е посещавала двете си деца откакто ги е изоставила на двумесечна възраст.
С постановление от 25.06.2020г.прокурор от РП-Козлодуй основание чл.199- 201 и чл.213 НПК и чл. 360 ал.2 от ЗСВ от материалите по преписка № 523/2020г. по описа на РП-Козлодуй,гражданско дело №410/2020г.по описа на PC гр.Козлодуй,отдели чрез заснемане материалите от същата, които са заверени в отделна преписка, заведена в деловодството на РП-Козлодуй с № 586/2020г.
По делото безспорно се установи, майката на децата е напуснала бащата и децата, когато същите са били само на два месеца. От тогава за тях се грижи майката на сочения за биологичен баща Л.Г.И., свидетелката Г.Б.И..
По делото безспорно се установи и че тъй като и майката не се е грижила за децата си, включително детето МИЛАН Б. МИРЕМОВ са били настанени от съда по реда на ЗЗДет. като деца в риск при тяхната баба свидетелката Г.Б.И. майка на биологичният баща Л.Г.И..
Не е спорно, че от раздялата на децата с тяхната майка не ги е виждала нито веднъж. Установи се, че майката не се интересува от децата си, не полага никакви грижи за тях, нито дава издръжка. Видно от справката изготвена от Директора на Офис на НАП гр. Враца изх. № 11-03-516 от 18.08.2020г., от който се установява, че ответникът в настоящият процес за 2019г. има декларирани доходи по декларация чл. 50 от ЗДДЛФ от Горско стопанство включително от събиране на диво растящи билки, гъби и плодове от Ловно стопанство и от Рибно стопанство в размер на 9930 лв. и въпреки наличието на декларирани доходи, ответникът не е давал издръжка на детето си.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на този иск ищеца следва да докаже, че ответника трайно
не е полагал грижи за детето си, като при доказване на това обстоятелство, в
тежест на ответника е да докаже, че е налице основателна причина за трайното
неполагане на грижи, както и че заплаща издръжка за децата си.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му ( чл. 132, ал.1, т.2 СК). Тази мярка се налага, когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС). Следва да се приеме, че производството за лишаване от родителски права всъщност има като първична и непосредствена цел защита интересите на детето.
В настоящия случай съдът намира, че по
делото се установи,че са налице и двете кумулативно предвидени в закона
предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно – ответника – майката на
детето без основателна причина трайно не полага грижи за детето продължителен
период от време, вече година и половина, нито дава издръжка за него.
Освен това ответника
като родител на детето е имала право и морално задължение да се вижда и общува
с него. Въпреки това тя е показала напълно дезинтересиране и липса на
загриженост за живота, здравето и ежедневието на своето дете. Допълнително правото
на родителя да се вижда с детето е и негово задължение, като неговото
неизпълнение може да предизвика и санкционни последици – например лишаване от
родителски права. Личните контакти позволяват на родителя да полага за детето
си непосредствени грижи и да участва във възпитанието му. Личните отношения
осуетяват отчуждаването от родителя и спомагат развитието на детето да се
извършва при условия наподобяващи нормалните - при грижите и на двамата
родители. Не осъществявайки това свое
право и задължение, ответникът е реализирал първата предпоставка предвидена в
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
По делото се установи наличието и на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно – ответника – майката на детето да не е давала издръжка за последното. Същото се установява от показанията и разпитаните по делото свидетели, а от справката от НАП се установява, че тя има и трудови доходи.
Издръжката е парично задължение, което е носимо, а не търсимо такова, поради което самият длъжник (в случая - ответника) е трябвало да я доставя на детето. Доколкото в случая това не е било спазвано, то следва да се приеме, че ответника трайно не е давал издръжка на детето си. Освен това, съдът е указал на ответника, че в случай, че е давал издръжка, носи тежестта да го докаже. Такова доказване на положителния факт на плащане от ответника не бе ангажирано.
В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в това число налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС). В конкретния случай, въпреки събраните по делото доказателства, не се установи причина, която да налага трайното пренебрегване на родителските задължения от страна на майката спрямо малолетното дете.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът достига до извода, че от страна на ответника е налице продължително, трайно установено и пълно дезинтересиране спрямо детето Милан. Родителят укоримо се е самоосвободил от родителските си функции. Не без значение е и факта, че в настоящото производство ответника не прояви никаква процесуална активност, като не се яви в откритото по делото заседание, за да бъде изслушан от съдебния състав. Установява се че родителските функции по отношение на ответника съществуват само формално, което е неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето. Ето защо, съдът смята предявения иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.3 СК във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Поради което и независимо от обстоятелството, че по делото се събраха категорични доказателства за това, че ответникът с поведението изразява продължително, трайно установено и пълно дезинтересиране спрямо детето Милан следва да бъде определен режим на лични отношения между майката Б.М.И. ЕГН ********** и малолетното дете, като предвид възрастта на детето съдът намира, че подходящ в случая е следният режим: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа.
Съдът следва да осъди ответника да заплаща минималната по чл.142 СК издръжка на детето от 152.50 лева, тъй като родителя има това задължение към детето си, дори да не се грижи за него.
Ищецът не е претендирал разноски и не е доказал да е направил такива, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на РС - Козлодуй държавна такса, от които прокурорът е освободен по силата на закона при образуване на делото в размер на 50.00 лева и държавна такса върху размера на присъдената на детето издръжка още 219.60 лева.
Така мотивиран, Козлодуйския районен съд, четвърти състав
ЛИШАВА на основание чл. 133, ал. 1 вр. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК от родителски права Б.М.И., ЕГН ********** ***, по отношение на детето МИЛАН Б. МИРЕМОВ ЕГН**********, с настоящ адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Б.М.И., ЕГН ********** и малолетното дете МИЛАН Б. МИРЕМОВ ЕГН**********, с настоящ адрес ***, изразяващ се във възможността да го вижда и взема всяка първа събота в месеца в часовете от 10.00 часа до 17.00 часа.
ОСЪЖДА майката Б.М.И., ЕГН ********** ***, да заплаща за малолетното дете МИЛАН Б. МИРЕМОВ ЕГН**********, месечна издръжка от 152.50 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на изменение в обстоятелствата, или до отпадане на основанието, считано от м. април 2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б.М.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Районен съд – Козлодуй държавна такса, от която прокурора е освободен при образуване на делото в размер на 50.00 лева, държавна такса върху размера на присъдената на детето издръжка още 219.60лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува само диспозитива на съдебния акт съгласно чл.4, ал.2, т.4, б „е” от ВПОПСА в КРС.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 136 СК, препис от същото да се изпрати за вписване на лишаването от родителски права до общината по постоянния адрес на родителя (ответник).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: