№ 1026
гр. Варна, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110201695 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Л. С. Д. ЕГН ********** срещу: Електронен фиш за серия К №
7385187 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на
основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител който депозира писмени бележки по съществото па
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 7385187, е съставен от ОД на МВР-Варна,
против въззивницата, затова че на 14.04.2023г. в 01.02 часа, в гр. Варна, по
бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Осми Приморски Полк“ е извършено
нарушение за скорост с автомобил с рег.№ *** установено и заснето с
1
автоматизирано техническо средство ATCC/ARH CAM S1/, като при
разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 70 км./ч.– нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4671279.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен въззивницата Д.. Последната в законоустановеният 14 дневен срок
от връчване на ЕФ не е депозирала в Сектор ПП-Варна декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.2 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като собственик, в размер на 600лв. на основание чл.189 ал.4
вр.чл. 182 ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е
извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила нае ЕФ К №
4671279.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
2
Съдът не споделя възражението, че в ЕФ не било посочено мястото на
нарушението. Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в
ЕФ, а именно в гр.Варна по бул.“Осми Приморски полк“ до стадион „Варна“.
От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е
извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в разпечатката от
джпи пи ес системата на мобилната установка. При така посоченото място
безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да
издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по
спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния
фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване
от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от
контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
3
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в
долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен
процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено
от АНО от 20 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 50 лева. Размерът на санкцията е фиксиран в
закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Съгласно ал.5 на чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по
4
чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал.4 за извършено нарушение, а първоначално издаденият ел.фиш се
анулира.
Електронният фиш се връчва по реда на ал.5 на чл.189 ЗДвП, а именно с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването
му собственикът може да плати глобата или с писмена декларация да посочи
лицето, извършило нарушението.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване – мобилна
видеорадарна система, преминала метрологичен контрол в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и
чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
5
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради
което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях
не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). По дефиниция електронният фиш не
носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е
посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради
което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него
следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС –
мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е
преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни
6
реквизити на ЕФ. А както бе споменато по-горе от материалите по АНП
безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството,
че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение
за одобрен тип средство за измерване – стационарна видеорадарна система,
преминала метрологичен контрол и надлежно одобрена като средство за
измерване видно от Удостоверение на БИМ.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
11743с9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 73 км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 70 км. Т.е. отчетен е толеранс
от 3%, противно на твърдението на въззивника.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
тип № 11743с9 е било заснето движение на процесния лек автомобил със
скорост от 70 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е
нарушена разпоредбата на закона. От наказаното лице не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на
мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в
този аспект.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: „Когато нарушението
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2иал. 3, т. 1 - 5еповторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
7
нарушение по ал. 1, т. би ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.". При така даденото в ЕФ описание на
нарушението става ясно, че шофьорът на автомобила е карал в населено място
с превишение на скоростта с 20 км./ч. над ограничението.
Съдът изследва кога е влязъл в сила ЕФ К/4671279 посочен от АНО, като
определящ квалификацията повторност. Въпреки мнокократните изисквания
на документи установяващи връчването на посочения Еф такива не бяха
депозирани по делото. Видно от представена справка от АИС АНД
обективирана на л.18 от делото ЕФ К/4671279 е връчен на 23.03.2023г. и е
платен на 31.07.2023г. Доколкото по делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства за връчване на ЕФ К/4671279 съда не може да изведе
извод, че настоящото нарушение и осъществено в условията на повторност.
Датата на заплащане на ЕФ К/4671279 също не указва индиция за
осъществяване на деянието в условията на повторност. Отбелязване в
регистрите на конкретна дата на връчване на ЕФ не е акт със доказателствена
стойност от който да може се извлече по несъмнен начин датата на връчване
на ЕФ и съответно датата на влизане в сила. Поради това и съда в настоящият
си състав счита, че признака на деянието за извършено в условията на
повторност остана недоказан.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Настоящата съдебна инстанция намира, че наказващият орган не е
доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че
въззивницата е извършила процесното деяние по чл.21 ал.1 от ЗДвП при
условията на повторност по смисъла на пар.6 т.33 от ДР на ЗДвП – не са
ангажирани безспорни доказателства за датата на връчване на електронния
фиш обосноваващ деянието да е в условията на повторност. Не са представени
разписки или друг документ удостоверящ датата на връчване по несъмнен
начин. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната и
отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се
8
прилага чл.182 ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
Доколкото обаче чл.182 ал.4 от ЗДвП препраща към чл.182 ал.1 от ЗДвП и в
електронния фиш ясно се сочи, че превишението на скоростта е с 20 км/час,
този съдебен състав счита, че няма процесуална пречка спрямо жалбоподателя
да се приложи чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като закон за по-леко наказуемо
нарушение.
Съгласно чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h, се наказва с глоба в
размер на 50 лв.. Съдът приема, че на въззивницата следва да се определи
"глоба" в размер на 50 лева за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
определена отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е
длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч. в
населено място, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
9
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7385187, с който на Л. С. Д.
ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4
вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, като налага административно наказание Глоба в размер
на 50 лева на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. С. Д. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР -
Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10