№ ……….
Гр. В., ………………...
2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Рачева
при
секретаря Марияна Д., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2241 по
описа на Административен съд – гр. В. за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е
по жалба от М.Р.Д. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 18-3901/17.05.2016 г.
на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В..
В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателката счита,
че неправилно административният орган е приел, че имотът е частна общинска
собственост, посочва, че за имота има титул за собственост – крепостен акт от
1896 г. и нотариален акт за дарение, поради което са налице всички необходими
документи да бъде вписана като собственик на ПИ 10135.2555.318 по КККР на гр. В..
Моли за отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на
административния орган с указания да бъде вписана като собственик на имота в
кадастралния регистър.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. В.
счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна Община В. наМ.а жалбата за неоснователна. Посочва, че жалбоподателката
не се е легитиМ.ала като собственик на целия имот в производството пред
административния орган, от новонастъпилите обстоятелства, които съдът следва да
зачете на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, се установява, че тя е собственик
само на ид.ч. от него, поради което отказът е законосъобразен.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на
обжалване е Заповед № 18-3901/17.05.2016 г. на Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. В., с която на Д. е отказано изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ с идентификатор 10135.2555.318
по кадастралната карта на гр. В..
Производството,
в което е издаден обжалваният отказ, е образувано по заявление вх. № 01-8373 от
12.01.2016 г., с което Д. *** две административни услуги във връзка с ПИ
10135.2555.318 – нанасяне на настъпили
промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и издаване на скица за
поземлен имот в урбанизирана територия. Във връзка с искането си Д. представя
н.а. № ***, том VІІІ, дело 3012/1971 г. за 700 кв.м ид.ч. от лозе,
представляващо имот пл. № 3009 в кв. 4, 23-ти подрайон по плана на гр. В.,
крепостен акт от 1896 г. за лозе с площ от 5760 кв.м в местността „Чаир“,
скици, разписен лист и удостоверения за наследници.
С писмо от
14.01.2016 г. Началникът на СГКК я уведомява, че следва да представи нотариален
акт за собственост на поземления имот с идентификатор 10135.2555.318, тъй като
документът за собственост на 700 кв.м ид.ч. от лозе е за имот, който не е
идентичен с ПИ 10135.2555.318, и й указва, че при неизпълнение производството
ще бъде прекратено.
Със
заявление вх. № 05-950/01.02.2016 г. Д. внася копие от скица от 1992 г.,
удостоверение за наследници, документи от отчуждителни процедури.
Със заповед
№ 18-1031/08.02.2016 г. Началникът на СГКК приема, че изисканите от административния
орган доказателства не са представени в определения срок, поради което на
основание чл. 56, ал. 2 от АПК е прекратил административното производство по
заявлението от 12.01.2016 г. С определение от 11.04.2016 г. по ч.адм.д. № 834
по описа на Административен съд – В. за 2016 г., ІV състав на съда е отменил
заповедта и е върнал преписката на административния орган за продължаване на
процесуалните действия.
Препис от
определението е внесен от Д. пред административния орган с молба вх. № 05-4837/28.04.2016
г., в която посочва, че моли за удовлетворяване на искането й за издаване на
скица. С писмо изх. № 20-25274/04.05.2016 г. Началникът на СГКК указва на Д. да
уточни дали желае вписване в кадастралния регистър за ПИ 10135.2555.318 като
собственик с противопоставими права съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР или желае
заличаване на Община В. като собственик на същия имот.
Със
заявление вх. № 05-5648/19.05.2016 г. Д. прави уточнение, че желае да бъде
вписана като собственик на ПИ 10135.2555.318, а Община В. да бъде заличена от
регистрите.
В
административното производство като заинтересована страна е взела участие и
Община В., към този момент вписана в кадастралния регистър като собственик на
ПИ 10135.2555.318, която уведомява СГКК, че за имота е съставен Акт за общинска
собственост № 7886/12.08.2014 г., Д. е водила неуспешно производство за
възстановяване по реда на ЗВСОНИ, поради което няма основание да иска
вписването си в регистъра на собствениците и издаването на скица за имота. Към
становището на заинтересованата страна са приложени АОС и документи за
отчуждителните процедури.
Във връзка с
твърденията на жалбоподателката, че притежава в индивидуална собственост по
дарение и наследство целия поземлен имот, и в съответствие с разпределението на
доказателствената тежест, което следва от чл. 170, ал. 2 от АПК, е назначена
СТЕ, при която да бъде даден отговор на въпроса налице ли е идентичност на
имота по н.а. от 1971 г. и актувания с АОС имот. За целите на назначената СТЕ
са събрани плановете за територията от 1956 г. насам. Събрана е и преписката по
издаване на въпросния акт за общинска собственост.
Изискани са
преписи от решенията по гражданските производства за спор за материално право.
Съгласно влязлото в сила решение № 1223/14.07.2017 г. на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение, VІ състав, постановено по гр.д. № 2111 по описа на съда
за 2016 г., съдът признава за установено в отношенията между Д. ***, че Д. е
собственик на 614 кв.м ид.ч. от ПИ 10135.2555.318 и отхвърля иска на Д. в
останалата му част за 691 кв.м ид.ч. от същия имот.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на обжалваната заповед, заявител
в административното производство, завършило с отказа. Жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с чл. 51, ал. 2 от ЗКИР,
в писмена форма, със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59 от АПК, и достатъчно мотиви, които да позволят упражняването на съдебния контрол
за законосъобразност на акта.
В жалбата се
твърдят допуснати съществени процесуални нарушения на административния орган,
изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка и неизпълнение на задължението
за служебно събиране на доказателства, и по-специално, на доказателства за
идентичност между имотите по представените от жалбоподателката титули за
собственост от 1896 г. и от 1971 г. и ПИ 10135.2555.318.
Съдът наМ.а
тези твърдения за неоснователни. Съгласно заявлението на жалбоподателката, по
което е образувано административното производство, тя е поискала от СГКК – В.
извършването на две административни услуги – нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър за ПИ 10135.2555.318 и
издаване на скица.
Така формулираното искане за нанасяне на
настъпили промени следва да се квалифицира по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, вр.
чл. 30, ал. 2, т. 2 от същия закон, а именно, възникване на нови или промяна на данните, подлежащи на записване в
регистъра, и по-конкретно на идентификационните данни на собственика, идеалните
части при евентуална съсобственост и данните на акта, от който собственикът
черпи правото си. Такива доказателства, които в конкретния случай биха могли да
са само частноправни документи, страна по които е заявителката, би следвало да
са в нейно държане или да могат да бъдат идентифицирани от нея, с цел служебно
да бъдат събрани от органа. Въпреки това, на дадените указания с писмо от
14.01.2016 г., още преди прекратяването на производството, да представи
документ за собственост на ПИ 10135.2555.318, (а не доказателства за идентичност
на имотите по документите от 1971 г. и от 1896 г., каквито изисквания
административният орган не е отправил), доказателства за това не са
представени. Като се има предвид и изхода на спора за материално право, не може
да се приеме, че административният орган не е изпълнил задължение да издири
документ, какъвто очевидно няма.
По
материалната законосъобразност, съдът наМ.а, че доколкото обжалваната заповед
съдържа диспозитив за отказ само по първото искане, а оплакване на мълчалив
отказ по второто искане за скица не е формулирано, в обхвата на съдебния контрол за законосъобразност попада
единствено изричният отказ.
От текста на
самото заявление и последващите уточнения, включително твърденията на Д. в
жалбата до съда срещу заповедта за прекратяване на производството, жалбата, по
която е образувано настоящото дело и уточнението, представено пред
административния орган, макар и след издаване на обжалваната заповед,
еднозначно се определя съдържанието на направеното от нея искане до СГКК – в кадастралния
регистър за ПИ 10135.2555.318 да бъде заличена Община В. като собственик и да
бъде вписана Д. като единствен собственик. Това искане правилно е оставено без
уважение от страна на СГКК по следните причини.
Първо, към
датата на издаване на обжалвания отказ не е имало новонастъпила промяна в данните за собствениците на имота след
влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед № РД-18/92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. Документите за собственост, представени от Д., датират много десетилетия
(дори столетия) преди тази дата, и са били известни при първоначалното
съставяне на КККР, а нови документи, отразяващи измененията в собствеността и
изключващи изцяло общината като собственик, които да обосноват искането
съгласно чл. 58, ал. 3, т. 7 от действащата към момента на подаване на
заявлението Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , не са
представени. В същото време не се твърди в нито един момент, че производството
е за отстраняване на непълноти или грешки в отразяването на собственика на
имота при създаването на КККР, или искане по чл. 53, ал. 2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър за вписване в регистъра за същия имот на
противопоставими права на собственост на Д. ***.
Второ, в
нито един момент от началото на производството пред административния орган до
приключването на устните състезания по настоящото дело, жалбоподателката не е
представила годен правен акт, който изключва правото на собственост на Община В.
върху ПИ 10135.2555.318 в неговата цялост, и съответно, поражда задължение за
административния орган да впише Д. в кадастралния регистър на собствениците,
като същевременно заличи Община В.. Спорът за материално право е разрешен с
влязло в сила решение на гражданския съд, съгласно което Д. е собственик на
ид.ч. от имота, но не и на целия.
Трето,
независимо от действителното правно положение между Д. *** (спор за материално
право към момента на издаване на обжалваната заповед и съсобственост в ид.ч.
към момента на приключване на устните състезания), административният орган не е
можел да отрази Д. в регистъра за собствениците като лице с противопоставими
права на собственост, защото такова искане не е направено и органът е обвързан
от искането в заявлението. В производството по чл. 53 от ЗКИР органът действа
при условията на обвързана компетентност и правомощията му се свеждат само до
това да провери дали са налице предпоставките за издаване на поискания акт. Ако
констатира, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за издаване
на искания акт, административният орган не може да издаде акт със съдържание,
различно от заявеното, поради това, че са изпълнени само някои от тях, които са
достатъчни за издаване на акт с друго съдържание.
По изложените съображения, съдът наМ.а, че
обжалваната Заповед №
18-3901/17.05.2016 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. В. не страда от пороци, които да я определят като
незаконосъобразна, и жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от спора и липсата на искания за
присъждане на разноски от страна на ответника и заинтересованата страна, такива
не се следват.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Д.
***, ЕГН **********, срещу Заповед № 18-3901/17.05.2016 г. на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: