№ 767
гр. Сливен, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100110 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на кредитора по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2019 г. между ищцовото
дружество „Макроадванс“ АД и ответника Р. П. С. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 80050, по силата на който дружеството му
предоставило кредит в размер на 500,00 лева. Договорът бил сключен от
разстояние при спазване на разпоредбите на ЗПФУР, ЗПУПС и ЗЕДЕУУ, като
кредитът бил усвоен на каса на Изипей АД на 03.06.2019 г. в 14:14 ч. Ищецът
твърди, че ответникът не е заплатил нито една от вноските по дължимия
паричен кредит, като считано от 03.06.2020 г. вноските по договора са
падежирали изцяло. На изложените основания моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 500,00 лв. - главница по
Договор за потребителски кредит № 80050/03.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
19.09.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 111,64 лв. - договорна
лихва, начислена за периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2020 г. и сумата от 264,62
лв. - законна лихва за забава върху просрочената главница, начислена за
1
периода от 04.07.2019 г. до 18.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2687 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на
СлРС. Евентуално предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00
лв., представляваща усвоената чиста стойност на кредита, невърната от
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото
разноски, включително тези в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор чрез
назначения си особен представител - адвокат, с който изразява становище за
недопустимост на иска и неоснователност по същество. Оспорва, че
длъжникът е страна по договора като излага, че липсват доказателства за
усвояването на сумата по кредита. Евентуално твърди нищожност на договора
за кредит поради противоречието му със закона, тъй като ГПР не е посочен
точно и липсва погасителен план. На изложените основания моли за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Подало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище по хода и съществото на делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, който изразява
становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от писмените доказателства по делото, че между
ищцовото дружество „МАКРОАДВАНС“ АД и ответника Р. П. С. е сключен
Договор за потребителски кредит № 80050 от 03.06.2019 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 500,00 лв.
В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит -
ГПР 49,65 %, годишен лихвен процент 38,95 %, общият размер на дължимата
от кредитополучателя сума - 1061,65 лв., срок на договора в месеци - 12 (броя
месечни плащания), с размер на месечното плащане 88,47 лв.
2
В чл. 10 от договора е уговорено, че ако кредитополучателят не
представи обезпечение в срок съгласно чл. 20 от договора, дължи неустойка в
размер на 3,90 лв. плюс 0,26 % от усвоения размер на кредита за първия ден
забава и 0,26 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен. Съгласно погасителния план начислената неустойка
по договора възлиза на общо 450,00 лв.
В чл. 20 от договора е предвидено в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора кредитополучателят да предостави на кредитора
обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчител /отговарящ на
определени условия в договора/.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че
ответникът e усвоил отпуснатата сума по кредита от 500 лв. на 03.06.2019 г. в
14:14 ч., като преводът е изплатен в офис на Изипей АД.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено, че ответникът Р. П. С., ЕГН: ********** дължи на
ищеца „Макроадванс“ АД сумата от 500,00 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит № 80050/03.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.09.2024 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 111,64 лв. - договорна лихва,
начислена за периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2020 г. и сумата от 264,62 лв. -
законна лихва за забава върху просрочената главница, начислена за периода от
04.07.2019 г. до 18.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2687 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на СлРС.
Евентуално е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
500,00 лв., представляваща усвоената чиста стойност на кредита, невърната от
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до
окончателното й изплащане.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът намира за основателен единствено
3
предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главницата по
договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по
описа на СлРС - 19.09.2024 г., до окончателното й погасяване.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за нередовно уведомяване за обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на СлРС е подадено след
датата на падежа и на последната вноска по договора за кредит, поради което
съдът следва да зачете настъпилата изискуемост на претендираните вземания
на ищеца.
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, свързано с изискването за посочване
4
на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е
във фиксиран размер от 49,65 %, а договорната лихва е 38,95 %. Не става ясно
какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение и
то в размер, съотносим с отпуснатата главница по кредита, което поставя
потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му
по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая,
като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Неравноправна е и клаузата от договора, касаеща задължението за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора, поради което
същата е нищожна. Предвидената неустойка не е за неизпълнение на
същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
5
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита,
без лихви или други разходи по кредита.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като се установи, че
ответникът не е заплатил никаква част от дължимото по договора, то
предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ПК, вр. чл. 9
ЗПК, се явява основателен единствено за незаплатената чиста стойност на
кредита, представляваща стойността на заплатената сума от 500,00 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № 80050/03.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 19.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 2687 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. №
4705/2024 г. по описа на СлРС, като съответно следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни предявените установителни искове за сумата от 111,64 лв.
- договорна лихва, начислена за периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2020 г. и
сумата от 264,62 лв. - законна лихва за забава върху просрочената главница,
начислена за периода от 04.07.2019 г. до 18.09.2024 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2687 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по
описа на СлРС.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не следва да се
произнася по предявения евентуален осъдителен иск.
Относно разноските:
При този изход на спора, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството, а именно сумата
от 656,20 лв., от общо направени разноски в размер на 1150,00 лв., от които
25,00 лв. разноски за държавна такса и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение
в заповедното производство по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на РС -
6
Сливен и 25,00 лв. - разноски за държавна такса, 400,00 лв. - депозит за особен
представител и 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. П. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. Сливен, ....................... ДЪЛЖИ на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги С.
Раковски“ № 147, ап. 14, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
9 ЗПК, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - главница по Договор за
потребителски кредит № 80050/03.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.09.2024 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 2687 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на
СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че Р. П.
С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ....................... ДЪЛЖИ на
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14, на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 111,64 лв. /сто и
единадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ - договорна лихва, начислена
за периода от 03.06.2019 г. до 03.06.2020 г. и сумата от 264,62 лв. /двеста
шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ - законна лихва за забава
върху просрочената главница, начислена за периода от 04.07.2019 г. до
18.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2687 от
19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, .......................
ДА ЗАПЛАТИ на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 656,20 лв. /шестстотин
петдесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски в общ
размер, направени в производството по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на РС
7
- Сливен и в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8