РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Варна, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Й.ова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело №
20243110111235 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу Община
Варна, с която са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи да заплати на ищеца сумата от 3143,18 лв. (три хиляди сто четиридесет и три лева и
осемнадесет стотинки) - регресна претенция представляваща сбор от 3118,18 лв. - изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета ***г. за ремонт на л.а. „***, в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско стандарт“ с полица
номер ***за вреди, получени вследствие на ПТП настъпило на 10.11.2023 г. в района на гр.
*** при което водачът на МПС „л.а. *** попаднал в препятствие на пътя представлявало
необезопасена дупка на пътното платно и на автомобила били нанесени вреди по предната
дясна гума и по окачването му, за които обезщетени вреди длъжникът отговаря, тъй като
чрез своите служители не е изпълнил задължението по ЗДвП да поддържа пътя, който
стопанисва в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по пътя, да ги
отстранява в най-кратък срок, както и да контролира в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка и сума от 25,00 лв.- ликвидационни разходи, ведно със
законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението / 12.07.2024
г./ до окончателното плащане, лихва за забава о т 238,14 лв. (двеста тридесет и осем лева и
четиринадесет стотинки) за периода 03.01.2024г.-11.07.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.8797/ 2024 г. по описа на ВРС, 12
състав.
Ищецът твърди, че застрахован при него по застраховка „Каско комфорт“ лек
автомобил марка *** на 10.11.2023г. в срок на действие на застраховката в гр.*** е попаднал
в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което автомобилът е бил
увреден – предна дясна гума и окачване на автомобила. При ищеца била образувана
преписка за щета ***. Ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение за
отстраняването на вредите му в размер 3118,18 лева на сервиза извършил ремонта на
автомобила „***. Сторени са и 25,00 лв. ликвидационни разноски. Според изложеното в
исковата молба ответникът *** носи отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй
като процесното произшествие е настъпило на пътен участък, който следвало да бъде
1
подържан от него, което задължение не е било изпълнено. С писмо получено от ответника
на 08.04.2024г. същия бил поканен извънсъдебно да заплати сумата от 1005,05 лв., но
същата не била заплатена. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът ***оспорва предявения иск. Наведено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, който не е изпълнил
задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП да се движи със съобразена за пътната обстановка и
метеорологичните условия скорост. Счита, че претендиранта сума е завишена и иска
съобразяване на действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на
вредите по автомобила. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и причинно-
следствената връзка между произшествието и вредите. Иска се отхвърляне на предявения
иск или намаляване на определеното обезщетение.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следното: 1. наличие на застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по
договор за имуществена застраховка на процесния автомобил, валиден към датата на
събитието; 2. настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена
застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие 3. неговия механизъм,
както и че същото 4. представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; 5.
причинените вреди и техния размер; 6. заплащането на застрахователно обезщетение и
неговия размер; 7. обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за поддръжката
на който е задължен ответникът, 8. противоправно поведение– действие или бездействие на
служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в
причинна връзка с вредоносния резултат.
Вината на прекия причинител на вредата се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже и възражението си по чл. 51, ал.1 ЗЗД за
съпричиняване на вредата от водача на увредения автомобил.
По установяване на посочените по-горе предпоставки съдът намира следното:
С доклада по делото за безспорно е отделено, че към датата 10.11.2023 г. лек
автомобил *** е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие /за което няма спор, че
представлява покрит застрахователен риск съгласно договора/, за неговия механизъм,
вредите и връзката между ПТП и вредите са събрани писмени доказателства, гласни такива
и съдебна експертиза.
По делото е представено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ при имуществена вреда, подадено от Н. Т. Т. до ищеца, в което е
посочено, че на 10.11.2023г. процесния автомобил е попаднал в дупка на пътното платно на
ул. „Овеч“ вследствие на което е увредена предна дясна гума и окачването му. От Т. е
попълнена и декларация за настъпилото ПТП.
Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от е образувана
преписка по щета №50-04000-04503/23/13.11.2023г., като е съставен опис на щетите на
16.01.2024г.
Видно от възлагателно писмо на л.13 ремонта на автомобила е възложен на „***
автосервиз. След възлагането на ремонта е съставен опис-заключение от експерт при ищеца
за необходимите работи и части за ремонта и стойността им без отстъпка е изчислена от
3411,08 лв. и с 9,68% отстъпка на частите на 3118,17лв. От представения приемно-
предавателен протокол за автомобила се установява, че той е предаден на клиента след
извършване на ремонта.
От показаниятa на свидетеля Н. Т. се установява, че тя е шофирала автомобила към
момента на ПТП. Сочи, че при движение по ул. „***“ попаднала в дупка по пътя, като освен
гумата не знае какви други вреди са нанесени на автомобила, но знае, че застрахователя ги е
описал. Знае, че гумата била сменена с нова. Сочи, че улицата е била цялата в дупки и по нея
2
преминаването е много трудно. Посочва, че по тази улица постоянно има ремонти. Сочи, че е
видяла дупката, но тя е била голяма /около 70-80 см/ и дълбока /по-голямата част от гумата
попаднала в нея/. Твърди, че се е движела със скорост 40-50км./ч., като на мястото не било
възможно движение с по-висока скорост.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че описания механизъм в заявлението за изплащане на обезщетение и
декларацията към него, а именно на преминаване през неравност на пътното платно с
описаните от свидетеля размери отговаря на причинените на автомобила вреди. Посочва, че
към датата на ПТП автомобила е бил в експлоатация от около 2,5 год., поради което е
обосновано поправянето му с оригинални части. Посочва, че средната пазарна стойност на
възстановителните дейности, към датата на ПТП е 3048,48лв. с ДДС. В експертизата и при
изслушването на вещото лице в о.с.з. се изяснява, че стойността на частите за подмяна е
2860,00лв., към която прилага около 20% търговска отстъпка ползвана от ищеца като
застрахователна компания, поради което сочи стойност на частите от 2288,48лв. Посочва, че
стойността на боя, материали и сервизен труд -760 лв., т.е. стойност общата стойност на
ремонта / 2288,48лв.+760,00лв./ е 3048,48лв.
При събраните доказателства безспорно се установява механизма на ПТП. Той е
описан от свидетеля-очевидец, като неговото описание съответства на констатираните и
ремонтирани по автомобила вреди. Вещото лице е заключило, че описания от свидетеля
механизъм е в причинно-следствена връзка с търпените вреди. Всички събрани по делото
доказателства, ценени в съвкупност установява, както мястото на настъпване на
произшествието, така и механизма на настъпване вкл., че автомобила е попаднал в дука,
намираща се в границите на град Варна. Бланковото възражение на ответника за механизма
на ПТП, неподкрепено от събрани по делото доказателства е неоснователно.
По отношение на обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за
поддръжката на който е задължен ответникът и на наличието противоправно поведение–
действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена
работа, по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното
събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, съдът намира следното:
Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се в
гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е
възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната
община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите,
отговарящи пряко за тази дейност.Съгласно цитираните норми задължение на Община Варна
е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват безопасно и
удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от
ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно
собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с
автомобила му ПТП на 10.11.2023г., настъпило при преминаване през неравност / дупка/ на
пътното платно на общински път, чието управление е възложено на Община Варна, поради
неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за
поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината
за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно
бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице
предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и предявеният иск
се явява доказан по основание.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/14 г.
на ОСТК на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. В конкретния случай твърдението е, че съпричиняването
на резултата от водача на автомобила, който не е спазил чл.20, ал.2 ЗДвП вменяващ
3
задължение за движение със съобразена с условията скорост, за да бъде в състояние да спре
при всяко предвидимо препятствие. По въпроса за съпричиняване е формирана константна
практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия състав. Съобразно същата, само
по себе си нарушението на установените в Закона за движение по пътищата и правилника за
прилагането му правила за движение по пътищата, вкл. и непоставянето на обезопасителен
колан не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането.
Настоящият момент съдът не намира възражението за съпричиняване за доказано.
Единственото доказателство в тази връзка са показанията на свид. Т., ангажирани по искане
на ищеца, от които се установява, че тя е била водач на автомобила и се е движела с около
40-50 км/ ч. в тъмната част от денонощието, по улицата по която е знаела, че имало много
дупки. От тези показания самостоятелно съдът не може да формира извод за доказаност на
възражението, тъй като от тях се установява, че свидетелят е знаел, че по улицата има много
дупки вкл. е видял тази в която е попаднал, но не може да се заключи, че е могъл да избегне
препятствието най-вече с оглед посочената големина и дълбочина на дупката. С оглед
състоянието на пътния участък- осеян с дупки, не може да се очаква от водача да избегне
всички намиращи се по пътя дупки, като съдът намира, че решаващ фактор за настъпване на
вредите / доколкото е засегнато дори окачването на атомобила/ е дълбочината на дупката,
която не може да бъде съобразена от водача по време на движение, още по-малко в тъмната
част от денонощието. От ответника не са ангажирани доказателства установяващи дали
вредите са щели да настъпят при движение с по-ниска от сочената от свидетеля скорост, с
оглед на което не може да се заключи, че тя е била несъобразена.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя не е
спорен. С доклада по делото е отделено за безспорно, че ищецът е заплатил на автосервиза
извършил ремонта сумата в размер 3118,18 лв./ фактура на л.17/ за вредите по автомобила и
че размерът на ликвидационните разходи в 25,00 лв.
Относно размера на щетата съдът цени с вяра експертното заключение изцяло. Съдът
възприема заключението на експерта по отношение на стойността на разходите боя,
материали и сервизен труд -760 лв., както и по отношение стойността на частите за подмяна
от 2860,00лв., както и в частта за извода, че следва да се ползват именно оригинални части,
заместващи по най-полезен начин увредените. Съдът обаче не намира за обосновано
прилагането на почти 20% търговска отстъпка ползвана от ищеца при възлагане от негова
страна на ремонта на автосервиз, с който има договорни отношение. Видно от представения
опис-заключение на л.14 от делото от ищеца е ползвана търговска отстъпка 9,68%, с оглед на
което и при наличието на тези конкретни данни, съдът следва да съобрази тях, а не сочените
от вещото лице. При прилагане на отстъпка от 9,68% от 2860,00 лв., съдът намира, че
пазарната стойност на частите е била 2583,16 лв., като след прибавяне на 760 лв. – стойност
на материали и труд, стойността на вредите е 3343,16лв. Заплатеното от застрахователя
обезщетение е по-ниско от установената пазарна стойност и на възстановяване биха
подлежи всички платени от ищеца разходи за ремонт на автомобила 3118,18 лв. На ищеца
следва да се възстановят и 25,00 лв. –ликвидационни разходи, с оглед на което претенцията
за главница е изцяло основателна за 3143,18лв.
По отношение на възраженията на ответника, че претендираното обезщетение е
прекомерно, доколкото сумата необходима за ремонта е завишена, съдът намира за
необходимо да отбележи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените
вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, така както е в решение № 37 от 23.04.2009
4
г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, I ТО. Именно стойността на вредите по средни
пазарни цени е определена от вещото лице / при съобразяване на мотивите на съда за
формиране стойността на подменените части/ и същата надхвърля заплатеното от ищеца
обезщетение, с оглед на което исковата претенция за главница е изцяло основателна.
По отношение на иска за лихва за забава.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за присъждане на мораторна лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение.
Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му няма определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на
длъжника в забава е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е
приложена регресна покана изпратена на 03.04.2024г., като с писмо изпратено от ответника
на ищеца 10.04.2024г. е отказано заплащането на процесната сума, т.е. най-късно на
10.04.2024г. ответникът е узнал за претенцията на ищеца. На ищеца се следва мораторно
обезщетение считано от дата, следваща получаването на поканата от ищеца, тъй като от
тази дата ответникът се намира в забава до датата предхождаща подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като след тази датата на страната се дължи законна
лихва. Периода на претенцията на ищеца е 03.01.2024г.-11.07.2024 г. Съдът намира, че иска
следва да се уважи за периода 11.04.2024г.-11.07.2024г. / заявената от ищеца крайна дата/,
като по отношение на началната дата съдът съобразява именно данните за момента на
получаване на поканата отправена от ищеца до ответника.
Върху главницата от 3143,18лв. лева мораторното обезщетение изчислено с онлайн
калкукатор възлиза на 110,62 лв., до който размер следва да се уважи иска по чл.86 ГПК. За
периода 03.01.2024г.-10.04.2024 г., както и за размера над 110,62 лв. до пълния претендиран
размер от 238,14 лв. иска за лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от последния съдебни разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е доказал заплащането в исковото производство държавна такса – 108,37
лв. и 300 лв.- депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза. Ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски от 392,97 лв. в исковото производство.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се
присъдят разноски от 3,77 лв. в исковото производство.
На вещото лице по САТЕ е определено окончателно възнаграждение от 385,00 лв. и
в последното о.с.з. на ищеца е указано задължението да представи доказателства за
заплащане на разноски за възнаграждение на вещото лице от още 85,00 лв., което той до
момента не е сторил. Независимо от изхода на спора, в приложение на чл.77 ГПК, именно
първоначално задължената ищцова страна следва да бъде осъдена да заплати тази сума по
сметка на РС-Варна.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил разноски в размер на 57,36 лв.-
държавна такса и 650,00 лв.- адвокатско възнаграждение/.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
но в последното о.с.з. неговия процесуален представител след запознаване със списъка по
чл.80 ГПК на ищеца е посочил, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Именно поради изявлението в последното о.с.з. съдът възприема, че
ответника не поддържа по рано заявеното възражение, сторено в момента, в който не е бил
запознат с размера на претендираните от ищеца разноски, а съобразява изявлението му при
узнаване на конкретния размер на претенцията на ищеца.
На ищеца следва да се присъдят разноски от 680,68лв. в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в хода на заповедното
производство.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *** представлявана то кмета на общината,
адрес: гр. *** дължи на ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** по предявени
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.410, ал.1 КЗ вр.
чл.49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 3143,18 лв. (три хиляди сто четиридесет и три лева и
осемнадесет стотинки) - регресна претенция представляваща сбор от 3118,18 лв. - изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета ***г. за ремонт на л.а. „***в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско стандарт“ с полица
номер ***за вреди, получени вследствие на ПТП настъпило на 10.11.2023 г. в района на гр.
Варна, по ул. „***, при което водачът на МПС „л.а. „*** попаднал в препятствие на пътя
представлявало необезопасена дупка на пътното платно и на автомобила били нанесени
вреди по предната дясна гума и по окачването му, за които обезщетени вреди длъжникът
отговаря, тъй като чрез своите служители не е изпълнил задължението по ЗДвП да поддържа
пътя, който стопанисва в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по
пътя, да ги отстранява в най-кратък срок, както и да контролира в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка и сума от 25,00 лв.- ликвидационни
разходи, ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на
заявлението / 12.07.2024 г./ до окончателното плащане, лихва за забава от 110,62 лв. за
периода 11.04.2024г.-11.07.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.8797/ 2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за периода 03.01.2024г.-10.04.2024 г., както
и за размера над уважения размер от 110,62 лв. до пълния претендиран размер от 238,14 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Варна сумата от
85,00 лв.- останали незаплатени от него разноски за възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** представлявана то кмета на
общината, адрес: ***да заплати на *** със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата
от 392,97 лв.- разноски в исковото производство и сумата от 680,68лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.8797/ 2024 г. по описа на ВРС, 12 състав
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗАЕД *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на ***, представлявана то кмета на общината, адрес: гр.***
сумата от 3,77 лв.- разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6