№ 9208
гр. София, 14.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110127605 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на Д. С. П. , ЕГН
**********, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, ЕИК ......, с която е
предявен иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 4391,57 лева –
главница по договор за потребителски заем по изпълнителен лист от
06.07.2012г.,издаден по т.д.№1473/2012г. по описа на СГС,ТО,VI-3 състав,за
събирането на която е образувано изп.д № ..../....г.,по описа на ЧСИ Н.М..
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди,
че процесната сума се дължи от ищеца, тъй по изпълнителното дело са
предприети редица изпълнителни действия,поради което погасителната
давност за вземанията не е изтекла.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи: Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Предмет на производството е предявен от Д. С. П. против „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ” ЕАД, ЕИК ......, иск с правно основание чл. 439 ГПК. Искът е
допустим, доколкото същият се основава именно на факти настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – фактът на изтичане на предвидения в закона
давностен срок, каквото е и изискването на чл.439, ал.2 ГПК.
Разгледан по същество съдът намира следното:
По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал
1
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330,
ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато трае
изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи, новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие
извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на
изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД,
ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за
вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако
кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на
прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б. „б”
ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се
прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не
може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е
висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По
отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма
аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е
удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от
съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия
способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви, давността за
вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД. Ето защо,
след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния
процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е
приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на
изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на Пленума
на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, в полза на взискателя на 06.07.2012г., на основание
чл.404,т.1 от ГПК , е издаден изпълнителен лист по т.д.№1473/2012г. по
описа на СГС,ТО,VI-3 състав срещу Д. С. П., за сумата от 4391,57 лева,
2
представляваща непогасено парично задължение по главница по договор за
потребителски заем.
От изисканото и приложено по делото изп.д № ..../....г.,по описа на ЧСИ
Н.М.,рег.№841,район на действие СГС , образувано въз основа на
изпълнителен лист от 06.07.2012г.,издаден по т.д.№1473/2012г. по описа на
СГС,ТО,VI-3 състав се установява, , че по делото са извършвани редица изп.
действия не след образуването му. На 27.09.2012 г. е наложен запор върху
всички левови и валутни банкови сметки,открити от Д. С. П., на 14.07.2014 г.
е изпратена призовка за принудително изпълнение,като ще се извърши опис
на движимото имущество на длъжника на 17.09.2014г. На 07.12.2015 г. е
наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки,открити от Д.
С. П..Видно от отбелязване от ЧСИ Н.М. на изп.лист,по изп дело са
постъпили плащания от длъжника преди изтичане на погасителната давност
на дати както
следва:16.03.2016г.;15.03.2018;25.04.2018г.;26.06.2018г.;18.10.2018г.;18.10.2018г;30.10.2018г.;
Съдът намира, че давността е била прекъсвана с предприемането на
описаните изпълнителни действия в релевирания от ищеца период. Съдът не
споделя твърдението на ищеца , че след 08.10.2012 г. не са били
предприемани други изпълнителни действия, респ. че изп. дело се е
прекратило по силата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК. Съгласно цитираната норма,
изп. дело се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изп.
действия в продължение на две години, с изкл. делата за издръжка. За
периода след 30.10.2018г.-датата на последното отразено от ЧСИ Митев
плащане от длъжника по изп.дело е изтекъл срок, по – малък от приложимия
в случая петгодишен давностен срок, поради което и е безпредметно
обсъждането на обстоятелството дали след 30.10.2018г. давността е била
прекъсвана.
По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. П. , ЕГН **********, срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, ЕИК ......, иск с правно основание чл.439,ал.1
ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от
общо 4391,57 лева – главница по договор за потребителски заем по
изпълнителен лист от 06.07.2012г.,издаден по т.д.№1473/2012г. по описа на
СГС,ТО,VI-3 състав,за събирането на която е образувано изп.д № ..../....г.,по
описа на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА Д. С. П. , ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, ЕИК ......, разноски в размер от
300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4