№ 4238
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110105213 по описа за 2024 година
След влизане в законна сила на протоколно определение от 07.11.2024 г., с което
исковата молба е частично върната, производството се води по искова молба /уточнена с
молба с вх. № 113328/05.04.2024 г. и молба с вх. № 338738/24.10.2024 г./ на К. В. В. срещу
„************“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 60.97 лв.,
представляваща надплатена сума за битово горещо водоснабдяване за отоплителен сезон
2019 г./2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, с аб. № 97982, ведно със
законната лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че притежаваният от него имот е топлофициран и му е даден при
ответника абон. № 97982, като в имота има два водомера за топла вода. Излага, че на
08.12.2020 г. е извършена от оторизирана фирма – „*********“ ЕООД, подмяна на
водомерите в имота, за което е съставен Талон за пломбиране № **********, съдържащ
данните на старите и на новите водомери. От него ищецът установил, че за водомер №
500275 с пломба № 1219181 са отбелязани 83 куб. м., докато в изравнителната сметка от
30.09.2020 г., съставена от „**********“ ЕООД, за същия водомер били отбелязани 97 куб.
м. Счита, че неправилно е отчетена за отоплителен сезон 2019 г./2020 г. консумация на 8 куб.
м. повече топла вода /разликата между записаните в изравнителната сметка 97 куб. м. и
реално отчетените с главния отчет 89 куб. м./, която му е начислена с изравнителната сметка
от 30.09.2020 г. и е заплатена от него на ответника. Посочва, че въпреки очакванията му
неправилно начислената сума за топла вода не е приспадната в изравнителната сметка от
29.06.2021 г. за следващия отоплителен сезон – 2020 г./2021 г., в рамките на който грешката
била констатирана, поради което подал възражение до „**********“ ЕООД, но то отказало
извършване на корекция за отоплителен сезон 2019 г./2020 г. поради изтичане на срока за
това. Оспорва твърдението на топлинния счетоводител, че въпросният водомер е бил
негоден, във връзка с което заявява, че той е минал метрологична проверка през 2011 г.
Твърди, че е подал жалба и до ответника, но не получил отговор. Сочи, че до настоящия
момент надплатената сума не му е възстановена от ответника.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Изтъква, че ищецът е заплатил
задълженията си към него доброволно. Твърди, че още преди 2018 г. водомерът е бил спрян
на 97 куб. м., след което на ищеца не е начислявана сума за потребена топла вода. Оспорва
претенцията по размер, във връзка с което оспорва наличието на твърдяната от ищеца
разлика от 14 куб. м. топла вода и съответстващата й парична сума, като сочи, че ищецът не
е възразил своевременно срещу отчитането на процесния водомер, а едва след подмяната му
с нов, както и оспорва направените при подмяната замервания при твърдения, че водомерът
е манипулиран. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответника „**********“ ЕООД поддържа становището в
отговора на исковата молба, твърди, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните изисквания, и счита иска за неоснователен, поради което моли
за неговото отхвърляне.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда. В случая, съобразявайки изложените от ищеца в исковата молба и в
уточнителните молби фактически твърдения, съдът счита, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: извършена от него в полза на ответника престация на
определено благо – парична сума в размер на 60.97 лв.; получаване на сумата от ответника,
а при доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже наличието на правно
основание за получаване на процесната сума, което в случая предполага да установи
действително доставеното в имота на ищеца количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване през исковия период и неговата цена.
В случая страните не спорят, че ищецът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
за процесния имот, както и че през исковия период в имота реално е доставяна топлинна
енергия от ответника, поради което за В. е възникнало задължение да заплати нейната цена.
Спорът се свежда до това дали ищецът е заплатил по-голяма цена от реално
дължимата, т.е. дали е извършил надплащане на топлинна енергия, поради което за него е
възникнало правото да иска връщане на платената в повече сума като платена при начална
липса на основание. Конкретно релевираните в исковата молба и в уточнителните молби
доводи концентрират спора върху въпроса дали ищецът е заплатил на ответника цена за по-
голямо количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, измерено чрез
водомер № 500275, отколкото реално е доставено и измерено чрез посочения водомер.
Извършвайки съпоставка между данните в изравнителната сметка за исковия период,
съставена от „**********“ ЕООД /л. 93/, и данните в Съобщение към фактура №
**********/31.07.2020 г. /л. 80/, съдът констатира, че задължението по съобщението към
фактура е за количества топлинна енергия, съответстващи на количествата по
изравнителната сметка. Доколкото в изравнителната сметка не е отразено начисляването на
консумация на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, измерена чрез водомер
№ 500275 /№ на уред 1219181/, се налага извод, че количеството топлинна енергия по
съобщението към фактура, за което количество е начислена сума в общ размер на 602.42 лв.,
2
не включва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, измерена чрез посочения
водомер, а само чрез водомер, по отношение на показанията на който ищецът не навежда
никакви възражения. Изводът на съда, че сумата по съобщението към фактура не включва
сума за доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, измерена чрез
водомер № 500275, се подкрепя и от представения по делото Главен отчет от 18.06.2020 г.,
от който е видно, че при извършения отчет на този водомер за исковия период е снето
показание 89 при старо показание 97, т.е. не е отчетена консумация по този водомер. При
това положение съдът приема, че на ищеца не е била начислена за исковия период цена за
доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, измерена чрез посочения
водомер, поради което отразените в съобщението към фактура плащания по прогнозни
фактури и извършеното доплащане на сумата от 225.08 лв. /видно от фискалния бон от
29.12.2020 г. на л. 22/ по никакъв начин не обуславят извод, че В. е заплатил на
„************“ ЕАД сумата, чието връщане претендира. Другите представени от ищеца
писмени доказателства не обосновават различен извод, защото останалите фактури и
фискални бонове са за периоди извън процесния.
Представените доказателства в действителност сочат, че начисляване на по-голямо от
реално доставеното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по
водомер № 500275 /евентуално и плащане на същото от ищеца/ е мислимо като извършено в
по-ранен момент, което обаче е извън предмета на настоящото дело и не би могло да
обоснове извод за основателност на предявения иск.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на ответника се дължи на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 и
ал. 4 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, срещу
„************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 60.97 лв. – надплатена сума за битово горещо водоснабдяване за
отоплителен сезон 2019 г./2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, с аб. №
97982, ведно със законната лихва от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на
„************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3