Решение по КНАХД №2075/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Заместник-директора на ТД на НАП- Варна, против решение № 1002/15.08.2025 г. по НАХД № 1551/2025 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган НП № 817340-[рег. номер]/ 7.03.2025 г. и ТД на НАП- Варна е осъдена да заплати на М. С. Я. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1425 лв.

С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, предвид неправилните според касатора правни изводи на въззивния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН и за отсъствието на състав на адм. нарушение по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, се иска постановяването на касационно решение за отмяната му с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Д. П., като се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът М. С. Я., лично и чрез упълномощения адвокат Н. Ч. изразява в съдебно заседание становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП са наложени на настоящият ответник на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ три глоби в размер съответно на 1550 лв., 2300 лв. и 1400 лв. , за следните нарушения по чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, а именно : затова, че на 30.10.2024 г. в [населено място] М. Я. е извършил плащане в брой на 6200 лв. по фактура № 107/30.10.2024 г. , издадена от „Б. К. 51“ ЕООД, за която е издаден касов бон № 13 на същата стойност ; на 30.10.2024 г. в [населено място] М. Я. е извършил плащане в брой на 9200 лв. по фактура № 108/30.10.2024 г. , издадена от „Б. К. 51“ ЕООД, за която е издаден касов бон № 14 на същата стойност ; на 30.10.2024 г. в [населено място] М. Я. е извършил плащане в брой на 5600 лв. по фактура № 109/30.10.2024 г., издадена от „Б. К. 51“ ЕООД , за която е издаден касов бон № 15 на същата стойност, представляващи част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност надвишава 10 000 лв.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че същото е издадено при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна неясна била волята на наказващия орган за това, че отговорността на жалбоподателя следвало да се ангажира за това, не че е платил на три пъти в брой по едно и също основание на стойност под 10 000 лв. , а за това, че не е заплатил по банков път дължима обща сума на идентично правно основание, дължима по договор на обща стойност над 10 000 лв. и по конкретно 21 000 лв.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Действително, не се споделят от касационния съд правните изводи на ВРС за допуснати съществени процесуалния нарушения по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН съответно при съставянето на АУАН и издаването на НП – противно на приетото от въззивния съд мястото на нарушението, а именно в [населено място] е ясно посочено както в АУАН, така и в НП.

Същевременно, въпреки че не споделя съдържащият се в обжалваното решение правен извод за неяснота в повдигнатото от наказващия орган обвинение, то постановеният краен правен резултат касационният съд намира за правилен, тъй като в случая обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон. Приложената с процесното НП санкционна норма на чл.5 , ал.1 от ЗОПБ ясно посочва, че нарушението на чл.3 се наказва с глоба в размер на 25 % от общия размер на направеното плащане, т.е. независимо от броя на частичните свързани помежду си платежни операции по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, съставляващото адм. нарушение деяние е само едно, а не три отделни такива, както неправилно е приел наказващия орган. В тази връзка, независимо от обстоятелството, че сбора от размера на трите наложени глоби е равен на 25 % от общия размер на направеното плащане, то така издаденото НП е материално незаконосъобразно, тъй като деянието обективира едно адм. нарушение, за което е следвало да се наложи едно адм. наказание. Съобразно тези обстоятелства, обжалваното НП не е подлежало на изменение от страна на въззивния съд, тъй като случаят предполага изменение както на обстоятелствената част, т.е. на фактите, така и на тяхната правна квалификация, т.е. единственото правилно приложение на материалния закон предполага отмяна на материално незаконосъобразното НП.

Като е постановил този правен резултат макар и по различни съображения, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд служебна проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход от делото разноски на касатора не се дължат, а ответника с оглед осъщественото в касационното производство процесуално представителство от упълномощения адвокат Ч. има право на разноски за адвокатско възнаграждение, но само за касационната, а не за две инстанции, както неправилно се претендира – разноските за въззивната инстанция са присъдени с обжалваното решение. Възражението на ответника по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на претендираното в размер на 1425 лв. адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно – делото не се отличава с фактическа и правна сложност и тъй като с изменението в ДВ бр.14/2025 г. са отпаднали минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентирани в Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то съответно на фактическата и правна сложност на делото е адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. , което се дължи от ЮЛ на касатора на ответника, съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН.

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1002/15.08.2025 г. по НАХД № 20253110201551/2025г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на М. С. Я. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица]за разноски по делото сумата от 400,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.