№ 2
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000271 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на
Плевенски окръжен съд, поправено с Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. №
25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд, изменено с Определение № 320/30.08.2022
год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдено, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
гр. София, ЕИК ********* да заплати на Н. И. М. от гр. Плевен, ЕГН ********** сумата в
размер на 120 000 лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди (болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания), в
резултат на настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 180 000
лв. като обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, в резултат на
настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“
при ответното дружество, както и за присъждане на законна лихва върху определеното
1
обезщетение за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2020 г., искът е отхвърлен като
неоснователен. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* да заплати
на Н. И. М. от гр. Плевен, ЕГН ********** сумата в размер на 2 208.42 лв., като
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, в резултат на
настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“
при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2020 г. - претендирана законна лихва върху
определеното обезщетение, искът е отхвърлен като неоснователен. Осъдено е на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* да заплати
на адв. П. К. от САК, пълномощник на ищцата и осъществила безплатна адвокатска помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 5 177.49 лв. с ДДС, съобразно уважената част на
исковете, като е отхвърлено искането за присъждане на допълнителен адв. хонорар за три
съдебни заседания в размер на 360 лв. с ДДС, като неоснователна. Осъдено е на основание
чл. 76, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* да заплати
в полза на Окръжен съд - Плевен д. т. върху уважената част от предявените искове в размер
на 4 888.34 лв., както и да заплати в полза на Плевенски окръжен съд част от разноските за
вещи лица, направени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от предявените
искове в размер на 499 лв. С решението е осъдена Н. И. М. от гр. Плевен, ЕГН **********
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 705.84 лв., съобразно отхвърлената част от
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ******, съд.
адрес: гр. Казанлък, ********, чрез адв. П. К. от САК против Решение № 56/16.06.2022 год.,
постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с Решение
№ 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд,
изменено с Определение № 320/30.08.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа
на Плевенски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с трайната съдебна практика.
Правилно съдът бил приел, че са налице условията на чл. 432 от КЗ, както и че не е доказано
претендираното от ответника съпричиняване. Присъдената сума обаче била силно занижена
и не съответствала на съдебната практика. Излагат се твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът бил ценил само част от доказателствата по делото, без да
обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като
недостоверни. Необосновано и без каквито и да било мотиви не била допусната
своевременно поисканата съдебно-психологична експертиза. Излага се, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като
определеното обезщетение не можело да репарира в цялост ищцата за търпените физически
2
болки и страдания, така и морални вреди и било крайно недостатъчно. Същото не било
съобразено в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти: броя и вида
на уврежданията; продължителността на възстановяването; неудобствата и ограниченията;
влошеното качество на живот; възрастта на пострадалата; интензивните болки, които е
търпяла, както и отражението на инцидента върху психиката й. Излага се, че към настоящия
момент ищцата била претърпяла втора операция за екстракция на интеркондиларните
винтове, което водело до допълнителни болки и психичен стрес. Освен това решението на
първоинстанционния съд било в противоречие с трайната и последователна съдебна
практика, както и лимита на отговорност на застрахователя. Неправилен бил
първоинстанционния съдебен акт и в частта за лихвата за забава, и в частта за разноските.
Претендира се да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен в пълния му претендиран размер, т.е. да бъде присъдена
допълнително на ищцата сума в размер на 60 000 лв. (разликата между уважената и
отхвърлената част на иска), ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В. – изп. директор, чрез адв.
П. А. от АК – Плевен.
В същият се излага, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и обосновано. Неоснователен
бил доводът за нарушение чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение отговаряло на
критериите за справедливост. Първоинстанционният съд бил извършил съвкупна преценка
на всички факти (броя и вида на уврежданията; продължителността на възстановяването,
намалената трудоспособност на ищцата, както и отражението на инцидента върху психиката
й) относно претърпените и търпени по настоящем от ищцата болки и страдания, като при
определяне на размера на присъденото обезщетение бил приел, че те са значителни по обем
и продължителност, както и че към настоящия момент не е налице пълно оздравяване по
причиненото счупване на бедрената кост на десния крак, като в този смисъл несъстоятелен
бил доводът, че присъденото обезщетение е в явно занижен размер, както и, че съдът не бил
отчел в достатъчна степен обстоятелствата при определяне на обезщетението. Правилно бил
определен и началния момент, от който се дължи лихва за забава.
Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД
критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди
от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 120 000 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
3
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 16.07.2020
г. Н. И. М. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по
които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в
която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата от 120 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди (в частта, в
4
която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите
спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено
със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата
съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както
и правилно ли е определен началния момент, от който се дължи лихва за забава от
застрахователя.
В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да се приеме за
установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че
чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС
– И. Й. П. е причинил на Н. И. М. телесни увреждания (тежко, многофрагментарно, открито
счупване на дясната бедрена кост; фрактура (счупване) на шиловидния израстък на лъчевата
кост на дясната ръка; фрактура (счупване) на дясната ключица) и че през релевантния
период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил –
управляван от И. Й. П., чрез сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да
приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване
за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново
установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е
извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа
оплакване за това“.
Не се поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в
първоинстанционното производство.
От показанията на св. А. М. - син на ищцата, се установява, че майка му още не е
преживяла катастрофата, често плаче. Живее в гр. Тръстеник, като нейните сестри (лели на
свидетеля) се грижат за нея. Ищцата се придвижва с две патерици, трудно ходи и към
настоящия момент, има силни болки в коляното и в бедрото на десния крак. В момента
ищцата не може сама да се обслужва - не може да домакинства, да излезе извън дома си, да
пазарува и други без чужда помощ. Не можела да се грижи за градината и животните, както
било преди. Направили й баня и тоалетна близо до леглото. Десният крак е деформиран и е
по-къс от левия, което затруднява още повече ходенето й. Настъпилото ПТП се е отразило и
на психиката на ищцата - вдига кръвно, захар, често плаче и т.н.
От показанията на св. Л. Ч. - сестра на ищцата, се установява, че Н. не може сама
нищо да направи, двете й сестри са непрекъснато при нея, като се редуват през деня и през
нощта. След изписването от болницата е била на легло 3-4 месеца. За всичко са й помагали
двете й сестри. След катастрофата ищцата изпитва страх да остане сама, чувства се унизена,
че е в тежест на близките си.
5
Заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че подобрение в походката и функцията на ходенето при ищцата в
сравнение с предишния преглед (05.11.2021 г.) няма, намаление на болките в крака няма,
има само лекостепенна промяна във външния вид на десен крак, състоящ се в намаление на
„изкривяването на крайника навън“ и леко спадане на отока в областта на коляното, т.е. има
подобрение, което е само „козметично“. Вещото лице дава заключение, че настоящото
състояние на ищцата е дефинитивно и ще остане завинаги и за цял живот, като не се очаква
подобрение в резултат на някакво консервативно или физиотерапевтично лечение.
Заключението на допуснатата и изслушана съдебно-психологическа експертиза се
установява, че от данни на изследването преди катастрофата Н. М. е била дейна, общителна
и грижовна към семейство и приятели. С позитивна оценка, целенасочена, жизнена и
упорита. След претърпяното ПТП в емоционалното и психическото й състояние настъпва
влошаване, което води до значителен спад на социалното й функциониране. Към датата на
изследването се регистрира умерена степен на депресивно-тревожна симптоматика, която се
изразява в потиснато настроение, нарушен сън, намален апетит, инертност в дейностите,
страх и вина. Вещото лице дава заключение, че за подобряване на психо-емоционалното
състояние на ищцата подходящо би било да потърси специализирана (психотерапевтична
или психиатрична) помощ и подкрепа, което ще подпомогне преодоляване на тревогата,
безпокойството и чувството й за вина, възпрепятстващи нормалното и психическо и
емоционална функциониране.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социалните
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2020 г., както и високият нормативно определен
6
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер
до 10 420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ – в
релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда.
В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата
е претърпяла тежко, многофрагментарно, открито счупване на дясната бедрена кост, довело
до трайно затруднение движението на долния десен крайник за около година и половина -
две; фрактура (счупване) на шиловидния израстък на лъчевата кост на дясната ръка,
фрактура (счупване) на дясната ключица, довели до трайно затруднение движението на
дясната ръка за период от около месец и половина - два; наложило се е приемането на
болкоуспокояващи препарати в доста продължителен период от време; неудобства в
ежедневието си, както и нужда от чужда помощ за обслужване, тъй като ищцата определен
период (3-4 месеца) била на легло и едва по-късно започнала да става; изключително дългия
период на оздравителният процес, продължил година и половина - две; констатацията, че
подобрение в походката и функцията на ходенето няма, прогнозата, че състоянието на
ищцата е дефинитивно и ще остане завинаги и за цял живот, като не се очаква подобрение в
резултат на някакво консервативно или физиотерапевтично лечение; напредналата й възраст
(почти на 64 години при настъпване на злополуката); настъпилите усложнения –
хипотрофия на бедрената мускулатура и подбедрицата, придружена с хипотония;
скъсяването на крайника с 2-3 см.; определения процент трайна загуба на трудоспособност;
последвалата допълнителна операция за екстракция на винтовете и придружаващите я болки
и страдания; посттравматично стресово разстройство, отражението върху психиката й във
връзка с претърпяното ПТП, както и ограничаването на социалните й контакти. Следва да се
отчете и отражението на получените увреждания и върху психичното състояние на ищцата,
което не е отчетено от първоинстанционния съд. След претърпяното ПТП в емоционалното
и психическото й състояние настъпва влошаване, което води до значителен спад на
социалното й функциониране; регистрираната умерена степен на депресивно-тревожна
симптоматика, която се изразява в потиснато настроение, нарушен сън, намален апетит,
инертност в дейностите, страх и вина, както и насоката, че за подобряване на психо-
емоционалното състояние на ищцата подходящо би било да потърси специализирана
(психотерапевтична или психиатрична) помощ и подкрепа.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 420 млн. лева при причиняване -
7
на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат подтиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
средата на 2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания, посочени по-горе е в размер на 150 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за ищцата Н. М.. Прогнозата, че състоянието на ищцата е
дефинитивно и ще остане завинаги и за цял живот, като не се очаква подобрение,
настъпилите усложнения, последвалата допълнителна операция за екстракция на винтовете,
промяната в емоционалното и психическото й състояние, обстоятелства, които не са
отчетени от първоинстанционния съд, дават основание на настоящата инстанция до
определи по-висок размер на заместващото обезщетение.
Като не е преценил горните обстоятелства и като не се е съобразил с икономическата
конюнктура към средата на 2020 г., както и със съдебната практика по аналогични казуси,
първоинстанционният съд е определил обезщетение в занижен размер.
Гореизложеното налага извода, че възражението на въззивника за прекомерност на
присъденото обезщетение е неоснователно.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Н. И. М. против „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
150 000 лв.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за сумата над 120 000 лв.
до 150 000 лв., както и в частта за разноските и вместо него да се постанови решение, с
което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата
допълнително сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от причинените телесни увреждания при ПТП на 20.06.2020 г. и да се присъдят разноски за
двете инстанции.
В останалата обжалвана част - частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
е отхвърлен за сумата над 150 000 лв. до 180 000 лв. решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
8
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 16.07.2020 г., от когато датира
заявлението на пострадалата за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 16.07.2020 г. (а не както е
присъдена от първоинстанционния съд – от 16.10.2020 г.) до окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени и в частта за законната лихва, като се постанови друго, с което законната лихва
да се присъди от 16.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на адв. П. К. от САК направените по делото
разноски за първоинстанционното производство в размер на 5 591.49 лв. с ДДС и за
въззивната инстанция в размер на 2 330 лв. или 2 796 лв. с ДДС, или общо за двете
инстанции в размер на 8 387.49 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68/2020 г.), съобразно уважената част на иска.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Т.е. съобразно направеното искане и изхода на спора ищцата
следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 165 лв., и
направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 357.25 лв., или
общо за двете инстанции в размер на 1 522.25 лв., съобразно отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ищцата за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено в минимума на Наредба № №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на спора и обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на
9
държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК таксата върху уважения размер
на претенциите следва да се заплати от осъдения ответник. Така при размер на уважената
претенция от 150 000 лв., то дължимата държавна такса съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 6 088.34 лв. – за
първоинстанционното производство и 3 000 лв. – за въззивното производство. С оглед
горната разпоредба (чл. 78, ал. 6 от ГПК) ответното дружество следва да заплати и сумите в
размер на 623.75 лв. - за първоинстанционното производство и 595.50 лв. – за въззивното
производство, направени разноски за експертизи, съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, поправено с Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по
т. д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, изменено с Определение №
320/30.08.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н. И. М., ЕГН ********** от гр. Плевен,
******, съд. адрес: гр. Казанлък, ******** против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, представлявано заедно
от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В. – изп. директор, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ за разликата от 120 000 лв. до 150 000 лв., претендиран като главница и искането за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16.07.2020 г. до
16.10.2020 г., както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В.
– изп. директор да заплати на Н. И. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ******, съд. адрес:
гр. Казанлък, ******** още 30 000 (тридесет хиляди) лв., застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди (болки и страдания, вследствие получени
телесни увреждания), в резултат на настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован
по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В.
– изп. директор да заплати на Н. И. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ******, съд. адрес:
гр. Казанлък, ******** законна лихва върху присъденото обезщетение и за периода от
16.07.2020 г. до 16.10.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г.
10
по описа на Окръжен съд – Плевен, поправено с Решение № 56/16.06.2022 год., постановено
по т. д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, изменено с Определение №
320/30.08.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В. –
изп. директор, да заплати на адв. П. Д. К. от САК, ЕГН **********, гр. София, ********
сумата от 8 387.49 (осем хиляди триста осемдесет и седем лв. и 49 ст.) лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ******, съд. адрес: гр. Казанлък,
******** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и
Б. В. – изп. директор, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер
на 1 522.25 (хиляда петстотин двадесет и два лв. и 25 ст.) лева, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В.
– изп. директор, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Плевен
сумата от 6 088.34 (шест хиляди и осемдесет и осем лв. и 34 ст.) лв., представляваща
държавна такса пред първоинстанционното производство, както и сумата от 623.75
(шестстотин двадесет и три лв. 75 ст.) лв. – разноски за експертизи, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В.
– изп. директор, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд –
Велико Търново сумата от 3 000 (три хиляди) лв., представляваща държавна такса пред
въззивното производство, както и сумата от 595.50 (петстотин деветдесет и пет лв. и 50 ст.)
лв. – разноски за експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11