Р Е Ш Е Н И Е
№ 260253
гр. Бургас, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на 17.09.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН
ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД
№ 2406 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Т.Д. срещу Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 2767490, издаден от ОД на МВР - Бургас, с
който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. Г., което поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 25.05.2019 г., на жалбоподателя бил
издаден електронен фиш /л. 26/, за това, че на 24.05.2019 г., в 18:24 часа, в
гр. Бургас, на път I - 9, км. 233+0, в посока от ПВ Север към кв. Сарафово, с
автоматизирано техническо средство – TFR1 – M
644, е
било установено, че при въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч,
собственият му лек автомобил Пежо 307 2.0 И, с рег. номер *******, е бил
управляван със скорост 127 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача) или с 47 км/ч над разрешената скорост. Контролираният пътен участък е с
въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч., с пътен знак В26 /л. 22-23, л.
7/. Въпросното
нарушение било записано на файл "Клип 14588" /л. 5/.
Техническото средство – мобилна система
за контрол на скоростта – TFR1 – M 644, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 10) и
протокол за проверка (л. 8-9).
За използването на мобилното техническо
средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 7), съдържащ всички законоустановени реквизити.
Видно от представената по делото на
хартиен носител извадка от електронната информационната система на ОДМВР- Бургас
ЕФ е съставен на 25.05.2019 г., т.е един ден след извършване на нарушението. Електронният
фиш /л. 4/ бил издаден за нарушение на чл. 21 ЗДвП, и на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание
"Глоба" в размер на 600 лева. ЕФ бил връчен на лицето 09.06.2020 г. /л.
6/.
Жалбоподателят не е представил
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки /л. 5/.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От
правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от
протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е
издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол, оповестени по законово определения начин.
Видно от протокола на л. 7, както и
скицата на л. 23 безспорно се установява, че към датата на нарушението в
процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 до 80
км/ч.
Във връзка с направените възражения за
непосочване на дата на издаване на фиша, съдът следва да посочи, че по
отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш,
разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са
неприложими. Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. От това следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази
връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.
Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени
конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието
за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП се явява специална
по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 ЗАНН за съдържанието на
наказателното постановление. В този смисъл са и Решение № 646 от 6.04.2015 г.
на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015
г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г. В ЕФ точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този
участък важи забрана за движение с по-висока от 80 км./ч скорост, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 47 км/час, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопие на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 24.05.2019 г., в
18:24 часа, както и че скоростта е 127 км/ч. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че техническото средство не е минало последваща техническа
проверка. Видно от представеното като писмено доказателство по делото удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка, системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена на 08.06.2018 г. и същата е регистрирала
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100
км./ч. Това, че протоколът е издаден от Лабораторията за проверка на средствата
за измерване към ГДНП в стационарна лаборатория с адрес гр. София, ул. Кукуш 1,
не може автоматично да доведе до извод, че констатациите за изправност са
неверни, още повече имайки предвид и обстоятелството, че протоколът представлява
официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствената сила не
е оборена по делото.
Неоснователни са и възраженията досежно
липсата на снимка на мобилното устройство. Действително съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Това изискване обаче се
отнася само за мобилните автоматизирани технически средства, които са временно
разположени на самия път. В случай нарушението е заснето с АТС - TFR1-M, което
е било прикрепено към служебния автомобил - А7863КК, видно от протокола за
използване на АТСС /л.7/, а не е било временно разположено на пътя. Поради
което не е било необходимо изготвянето на снимка на разположението на уреда и
не е допуснато процесуално нарушение в това отношение.
Всичко това кара съда да приеме, че
нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати нарушения на материалния
закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. От
представената като писмено доказателство по делото справка за регистрация на
МПС /л. 11/ се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек
автомобил лек автомобил Пежо 307 2.0 И, с рег. номер *******, собственост на А.Т.Д..
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се издава нов
ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е сторено,
поради което и правилно е ангажира отговорността на жалбоподателя. В хода на
съдебното следствие също не се ангажираха надлежни доказателства, които да
изключват административно наказателната му отговорност. Поради това съдът
приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното
с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От субективна страна, съдът приема, че
се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към
датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженията му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП –
"Глоба" в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
По отношение на възражението за
неспазване на давностните срокове следва да се отбележи, че са спазени всички
срокове за издаване на електронния фиш, като на първо място са неприложими
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Както се посочи по-горе, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и
по процедура по издаване. Това предполага изключване на приложението спрямо
електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Така
например неприложим се явява 3-месечият срок от откриването на нарушителя по
ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването на АУАН, а фиша
има и характеристиките на НП. Неприложим е и 6-месечния срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването на НП, а фиша има и
характеристиките на АУАН.
На следващо място, не са изтекли
давностните срокове за преследване, като в конкретния случай обикновената
давност за преследване е три години съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ.
абсолютната е четири години и половина. Нарушението е извършено на 24.05.2019
г., а фишът е издаден на 25.05.2019 г., видно от електронната справката на л.
26. С издаването на фиша е започнала да тече нова тригодишна давност, която е
била прекъсната с връчването на фиша на 09.06.2020 г. Предвид това, изложените
съображения в тази насока са неоснователни.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
за налагане на глоба Серия К № 2767490, издаден от ОД на МВР - Бургас, с който
за нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на жалбоподателя А.Т.Д., ЕГН **********, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС