№ 5081
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20221100511633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Етажна собственост с адрес гр.
София, ул. „****“ № ****, представлявано от управителя А.С.П., ищец в
първоинстанционното производство, срещу решение № 20020192 от
10.03.2022 г. по гр. дело № 20135/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
120-ти състав, поправено с решение № 20055235 от 29.08.2022 г. по същото
дело, с което са отхвърлени предявените от Етажна собственост с адрес гр.
София, ул. „****“ № **** иск срещу Й. Б. Д., ЕГН **********, искове за
признаване за установено, че Й. Б. Д. дължи на ищеца сумата от 450 лева,
представляваща задължение за извършен ремонт на покрив, тротоар и
подмяна на водосточни тръби за периода от 08.10.2013 г. до 13.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 17.11.2020 г. до плащане на задължението, и
сумата от 241,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
08.10.2013 г. до 13.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по частно гр. дело № 56948/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 120-ти
състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Съдът не бил кредитирал представеното по делото Разрешение за ползване от
08.11.2021 г., който документ установявал собствеността на ответника върху
имот от сградата-етажна собственост. Искането към СГС е решението да бъде
отменено като предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Й. Б. Д. чрез адв. Г. е
подала отговор на въззивната жалба. Излага доводи за нейната
неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По същество жалбата е неоснователна.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 48, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9 ЗУЕС вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУЕС ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи
инсталации и оборудване на сграда в режим на етажна собственост се
извършва по решение на общото събрание на собствениците. Разпоредбата на
чл. 48, ал. 3 ЗУЕС предвижда, че разходите за тези дейности се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните
от тях идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8
ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост, а т. 9 от същата алинея потвърждава, че
те имат задължението да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части.
На основание цитираните разпоредби, фактическият състав на главния
иск включва установяване на обстоятелствата, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е налице
валидно взето решение от общото събрание на етажната собственост за
извършване на ремонт на общите части на сградата, в което е определена
неговата стойност.
В производството пред СГС е представена справка от Агенция по
вписвания № 354128 от 17.03.2023 г., от която се установява, че ответникът е
бил собственик на самостоятелен обект в процесната сграда-етажна
2
собственост, представляващ „гараж 1“ с площ от 30,84 кв. метра, за периода от
04.06.2008 г. до датата на издаване на справката, и е бил собственик на втори
самостоятелен обект, представляващ „гараж 2“ с площ от 46,38 кв. метра за
периода от 04.06.2008 г. до 17.09.2014 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът не бил изпълнил задълженията
си към етажната собственост от 08.10.2013 г. за заплащане на сумата от 297
лева за ремонт на покрив, от 26.09.2018 г. за сумата от 107,10 лева за ремонт на
тротоар и от 06.12.2019 г. за сумата от 45,90 лева за подмяна на водосточни
тръби. Общата сума на задълженията била 450 лева.
Ищецът е представил договор за извършване на ремонт на покрива на
сградата от 08.10.2013 г., сключен между него и „Изо 2011“ ЕООД, договор за
ремонт на тротоар от 26.09.2018 г., сключен с „Етм конструкции“ ЕООД, и
договор от 06.12.2019 г. за строително-монтажни работи, сключен с
„Панчуреску 2010“ ЕООД. Към последния договор е представен приемно-
предавателен протокол, от който се установява, че конкретният предмет на
договора е демонтаж и монтаж на водосточни тръби.
Представен е протокол от общото събрание на етажната собственост,
проведено на 18.06.2020 г., от който се установява, че то е взело решение за
предявяване на иск срещу ответника за сумата от 450 лева. По делото е
приобщен протокол на общото събрание от 24.08.2020 г., в който е посочено,
че собствениците упълномощават председателя на етажната собственост да
заведе съдебно дело срещу ответника за посочената сума.
Представен е ревизионен доклад, изготвен от В.Н.М., контрольор в
управителния съвет на етажната собственост, в който е посочено, че към
30.10.2013 г. ответникът дължи сумата от 607 лева.
С определение от 30.09.2021 г. районният съд е изготвил проект на доклад
по делото по реда на чл. 140, ал. 6 ГПК, който е съобщил на страните.
Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е
да докаже наличието на валидно взети решения на общото събрание на
етажната собственост, посочени в исковата молба, че ответникът е собственик
на имот, намиращ се в нея, и размера на дължимите от него суми.
Първото съдебно заседание по делото е проведено на 30.11.2021 г. В него
ищецът е представляван от Х. И. Д.. Тя е заявила, че няма възражения по
проекта на доклад. С протоколно определение съдът е обявил за окончателен
изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определението му от
30.09.2021 г. Страните не са направили доказателствени искания във връзка с
доклада. Делото е отложено за 08.02.2022 г. с цел да бъде дадена възможност
на процесуалния представител на ответника да вземе становище по
представените от ищеца в това заседание доказателства – посочените по-горе
протокол на ОС на ЕС от 18.06.2020 г. и ревизионен доклад, както и
разрешение за ползване на сградата от 08.11.2011 г.
В съдебно заседание от 08.02.2022 г. ищецът е представляван отново от Х.
Д.. Тя е представила писмени документи, както следва: протокол от ОС на ЕС
3
от 15.09.2013 г., на което е одобрена офертата от „Изо 2011“ ЕООД за ремонт
на покрив, протокол от ОС на ЕС от 01.12.2013 г., на което е решено да се
направи ревизия на касата, протокол от ОС на ЕС от 23.06.2015 г., на което
взето решение да се покани ответникът да заплати сумата от 297 лева за
ремонта на покрива, протокол от ОС на ЕС от 13.03.2018 г., на което е решено
да се извърши ремонт на пътеката до входа и протокол на ОС на ЕС от
05.11.2019 г., на което е приета офертата на „Панчуреску 2010“ ЕООД за
ремонт на водостоците. С протоколно определение СРС е отхвърлил искането
на ищеца за приемане по делото на описаните писмени доказателства като
преклудирано.
В жалбата не са релевирани оплаквания срещу това определение на
районния съд и не е поискано приемането на отхвърлените доказателства от
въззивния съд. С протоколно определение от 21.11.2024 г. СГС е констатирал,
че представлявалата ищеца в първоинстанционното производство Х. Д. не е
адвокат, поради което е дал възможност на ищеца да потвърди нейните
процесуални действия в настоящото производство. С молба от 12.12.2024 г.
управителят на етажната собственост, А.С.П., е потвърдила извършените от
Х. Д. действия в производството пред СГС. За пълнота, въпреки че не дължи
произнасяне поради липса на сезиране, съдът ще отбележи, че определението
на районния съд, с което са отхвърлени доказателствените искания на ищеца в
заседанието от 08.02.2022 г., е законосъобразно. СРС правилно е разпределил
доказателствената тежест в доклада по делото и е указал на ищеца, че трябва
да докаже вземането на решения от общото събрание на етажната собственост
за извършване на процесните ремонти. Ищецът не е направил
доказателствени искания във връзка с доклада в заседанието от 30.11.2021 г., в
което той е приет от съда, поради което на основание чл. 146, ал. 3 ГПК тази
възможност е преклудирана към заседанието от 08.02.2022 г.
Налага се изводът, че ищецът не е представил доказателства за надлежно
взети решения от общото събрание на етажната собственост за извършване на
ремонти през 2013 г., 2018 г. и 2019 г. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗУЕС е
императивна, поради което представените договори за ремонтни дейности,
сключени от етажната собственост, не могат да бъдат противопоставени на
ответника, ако не е взето решение от общото събрание. В процеса ищецът не
е успял да проведе успешно доказване на възложените в негова тежест
обстоятелства съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което предявеният иск по
чл. 48, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9 ЗУЕС е неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, такъв е и акцесорният иск за
мораторна лихва за сумата от 241,76 лева,
В обобщение, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият. В
производството пред СГС е представен договор за правна помощ и
4
съдействие, сключен между адв. Г. Г. и Й. Б. Д. на 14.06.2022 г., за процесуално
представителство по настоящото дело. Договореното възнаграждение е в
размер на 350 лева и е изплатено в брой при сключване на договора. Налице са
основанията за възлагане на тази сума на въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20020192 от 10.03.2022 г. по гр.
дело № 20135/2021 г., поправено с решение № 20055235 от 29.08.2022 г., по
описа на Софийски районен съд, 120-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК етажните собственици в сграда
в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. „****“ № ****, да
заплатят Й. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 350 лева, представляваща
направени разноски пред Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, по
въззивно гр. дело № 11633/2022 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5