№ 30785
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110173320 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Д. Д. Г. за признаване за установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 22.08.2024 г., срещу която ответникът е възразил в срок.
Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, тъй като с
решение по гр. дело № 65546/2018 г. на СГС, ГО, 163 състава съдът е отхвърлил
предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в производство по чл. 422 ГПК искове за
признаване за установено съществуване на вземане за цена на топлинна енергия за същия
имот, но за друг период, настоящият състав счита за неоснователно. Съгласно чл. 299 от
ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго. Според чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание. В конкретния случай
приложеното решение, на което ответникът се позовава, е постановено по спор между
същите страни, но за друг период, поради което предметът на делото не е идентичен и не са
налице предпоставките на чл. 299 ГПК, като мотивите на съдебно състав, който е разрешил
спора не са обвързващи по смисъла на чл. 298, ал. 3 ГПК.
Искането за сезиране на ПРБ във връзка с използване на документи, за които се
твърди, че са обект на престъпление, следва да бъде оставено без уважение, тъй като
съгласно ТР № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. дело № 1/2018 на ОСНК съдът няма сигнални
функции, като за страната не съществуват пречки да адресира оплакванията си към
компетентния орган по чл. 127 КРБ във връзка с извършване на действия по разследване,
съответно повдигане и поддържане на обвинение.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
1
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Искането е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК –
подаден е отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с обстоятелството,
че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно поради изложените твърдения, които подлежат на доказване.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Исканията по чл. 190 ГПК на ищеца, както и на ответника следва да бъдат уважени.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
Искането за допускане на СТЕ и ССчЕ с оглед възраженията в отговора на исковата
молба съдът счита за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение,
тъй като не е необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване не производство
на основание чл. 130 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ДАЛСИЯ“ ООД,
ЕИК *********, в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба, както и писмено да заяви намират ли се в негово държане описаните от
2
ответника в отговора на исковата молба документи – договор за извършване на
услугата дялово разпределение за сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр.
София, бул. „Ген. Скобелев“ № 35.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да представи на
основание чл. 183, изр. първо от ГПК на оригиналите на документите, от които представя
заверен по реда на чл. 183 ГПК препис, описани в отговор на исковата молба, в
противен случай преписите ще бъда изключени от доказателствата по делото.
ПО ИСКАНЕТО за изключване от доказателствата по делото на извлечение от
сметки по месеци, съдът ще се произнесе в ОСЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не е необходимо с оглед становището на
ответника.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 43449/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.11.2025 г. в
11,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговорите, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговорите и
доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 121 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът Д. Д. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 687,22 лева
(шестстотин осемдесет и седем лева и 22 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
..............., аб.№ ..........., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 104,03 лева (сто и четири лева и
3
03 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период о т 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г., 43,16 лева (четиридесет и три лева и 16 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 10,68 лева (десет лева и 68 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2021 г. до
01.07.2024 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр. дело № 43449/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото имал качеството на потребител на ТЕ, тъй като e собственик на
топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период,
длъжникът изпада в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявените искове, като оспорва да има качеството на потребител
на ТЕ по смисъла на Закона за енергетиката, както и че е собственик на топлоснабден имот
за спорния период. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово
разпределение за периода. Твърди, че доставката на ТЕ в имота не се доказва. Възразява за
изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата,
където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка,
че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, изпадането на длъжника в забава, размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собствен на ответника или
същият има качеството на потребител на ТЕ на друго предвидено в закона основание.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
4
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ количеството и стойността на топлинната енергия;
3/ че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5