№ 35
гр. Бургас, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120104476 по описа за 2022 година
Повод за образуване на делото е исковата молба на Г. П. В. срещу С. Г. В., за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 625 лв. - сбор от неплатени месечни наемни вноски,
дължими за периода от 18.04.2020 год. до 18.05.2022 год., съгласно договор за наем на
апартамент в гр.Бургас, .., сключен между страните на 18.04.2020 год.; сумата от 312.50 лв. -
договорна неустойка за забава в плащането на наемните вноски, дължима на основание чл.5
от договора; сумата от 63.21 лв. - сборна мораторна лихва, начислена върху дължимите
наемни вноски за периода от съответния падеж до 25.05.2022 год.; 1000 лв. - договорна
неустойка, дължима при разваляне на наемния договор по вина на ответницата-наемател;
сумата от 225 лв. - обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора и
противопоставяне на наемодателя, дължимо за периода от 15.06.2022 год. до 13.07.2022 год.,
както и законната лихва върху всяка от горните главници (с изключение на мораторната
лихва), начиная от 13.07.2022 год. до окончателното им изплащане.
Така предявените искове са с правно основание в чл.92, ал.1, чл.232, ал.2,
чл.236, ал.2 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както с определението по чл.140 от ГПК е
прието - са допустими.
В съдебно заседание исковете се поддържат от адвокатския пълномощник
на ищцата, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Процесуалният представители на ответницата оспорва исковете по
съображения, изложени с отговора по чл.131 от ГПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 18.04.2020 год. са сключили договор за наем, по
силата на който ищцата и сина й (покойник), в качеството си на наемодатели, са
предоставили за временно и възмездно ползване на ответницата - наемател, собствения си
апартамент, описан подробно в договора и находящ се в гр.Бургас, .... За ползването на
имота наемателят се е задължил да заплаща месечен наем в размер на 50 лв. до 15-то число
на съответния месец, платим поравно на всеки от наемодателите - по 25 лв. на всеки.
С договора, представен по делото, страните са уговорили и неустойка от 5%
върху месечния наем, дължима за всеки ден забава в плащането му, както и неустойка в
размер на 1000 лв. при разваляне на договора по вина на наемателя.
На 15.06.2022 год. на ответницата е връчена покана от ищцата за заплащане
на исковите суми, като е даден 10-дневен срок, след изтичане на който и при неизпълнение,
договорът ще се счита за развален.
Въпреки поканата, ответницата не се е явила на посочената дата (първия
работен ден след изтичане на срока - бел.а.) и в посочената нотариална кантора, за което е
съставен нарочен констативен протокол.
Представена е разписка, съставена от трето за делото лице - дъщеря на
втория наемодател (покойник) и внучка на ищцата, за получена сума в размер на 1250 лв. от
ответницата, която според записаното представлявала сбора на 25 бр. месечни наемни
вноски от по 50 лв., дължими по процесния договор за наем за периода от 18.04.2020 год до
18.05.2022 год.
С оглед на така сложилите се факти, настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
Предвид наличието на наемен договор между страните, на основание
чл.230, ал.1 от ЗЗД, ищцата е предала наетия апартамент в състояние, годно да обслужва
предназначението, за което е нает, като липсват възражения в тази насока. Следователно
ответницата е дължала заплащане на наемната цена за срока на договора.
Договорът е сключен на 18.04.2020 год. и е действал до 27.06.2022 год. -
първият работен ден, след изтичане на дадения срок за заплащане на дължимите суми. От
тази дата насетне, действието на наемния договор е било прекратено едностранно от
наемодателя, който по изложените по – горе съображения е бил изправна страна и е
разполагал с правото да развали договора за отдадената от него ид.ч., поради неизпълнение
от страна на наемателя.
За периода от сключването на договора за наем до 18.05.2022 год. липсват
доказателства наемната цена да е била заплатена поради което искът с правно основание в
чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява изцяло основателен. Само за пълнота - дори ответницата е
платила целия наем на единия от наемодателите, респ. на един от неговите наследници
(оставяйки настрана обстоятелството, че не е сам в наследяването и наследствената му
квота, а оттам - правата, до които може да се счита за всъпил в договора), не прави
2
плащането валидно. Договорът е безпределно ясен - наемодателите са двама и се дължи
отделно плащане на всеки от тях, а който плаща зле, плаща два пъти. Още нещо -
последващи между страните устни уговорки е несериозно да се твърдят, предвид наличието
на сключен писмен договор. Подобни уговорки не подлежат и на установяване с гласни
доказателства от страната, участвала в сключването на писмения договор.
Поради липсата на доказателства, а впрочем - и твърдения, наетият имот да
е освободен след разваляне на договора и до предявяване на исковете, следва да се приеме,
че ответницата е продължила ползването му и в този период. Но това ползване е въпреки
противопоставянето на наемодателя. Ползването в тази хипотеза - чл.236, ал.2 от ЗЗД е за
периода от развалянето на договора - 27.06.2022 год. до 13.07.2022 год., поради което
дължимото обезщетение се равнява на договорената наемна цена (арг. от посочената
разпоредба). Следователно, искът за заплащането му за посочения период е основателен до
размера от 14.17 лв. (17 дни по 0.83333 лв. дневно).
Констатираното разваляне на наемния договор по вина на наемателя, дава
основание на наемодателя да претендира неустойка по чл.6, раздел IV от договора в размер
на 500 лв. (1/2 от неустойката в размер на 1000 лв.дължима на двамата наемодатели) и
обуславя частичната основателност на иска по чл.92 от ЗЗД до посочения размер.
Неоснователен е искът за неустойка в размер на 312.50 лв., за забава в
плащането на наемните вноски, дължима на основание чл.5 от договора, тъй като съдът,
извършвайки служебно вмененото му задължение да извърши проверка за валидност на
посочената договорна клауза, намира същата за нищожна. Основанието за нейната
нищожност е накърняването на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД. Начинът, по който е
уговорена с чл.5, раздел IV от наемния договор, не оставя съмнение, че е мораторна, в
размер на 5% върху забавения месечен наем за всеки просрочен ден, но без краен срок за
начисляване или друг възпиращ безконтролното й натрупване фактор, което в крайна сметка
води до неколкократното превишаване на законната лихва за забава, дадена като легален
критерий за обезвреда при неизпълнение на парични задължения и излиза извън присъщата
й обезщетителна функция, давайки възможност за неоснователно обогатяване на
наемодателя.
Понеже няма пречка да се претендират и лихва за забава и неустойка за
забава, стига с двете да не се стига до присъждане на обезщетение за вреди от забава в
размер, надхвърлящ размера на действителните (Р-230-2011-II т.о.), а искът за неустойка е
неоснователен, то основателен е искът за сборна мораторна лихва върху дължимите наемни
вноски. За периода от падежа на всяка месечна вноска до 25.05.2022 год., съдът го определя,
съгл. чл.162 от ГПК, на 73.51 лв., поради което този иск следва да се уважи за пълния
предявен размер.
Ответницата дължи, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва за
забава върху основателните размери на исковете (с изключение на мораторна лихва),
начиная от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане.
3
Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл, като на
страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, се присъдят разноски, които за ищцата
възлизат на 621.26 лв. за заплатени държавна такса и адвокатски хонорар, а за ответницата -
на 183.91 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. В. от гр.Бургас, ... ЕГН - **********, да заплати на Г. П. В. от гр.Ямбол, ...,
ЕГН - **********, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, сумата от 625 лв. - сбор от неплатени
месечни наемни вноски, дължими за периода от 18.04.2020 год. до 18.05.2022 год., съгласно
договор за наем на апартамент в гр.Бургас, .., сключен между страните на 18.04.2020 год.,
ведно със сборна мораторна лихва в размер на 63.21 лв., начислена върху всяка от
неплатените наемни вноски, за периода от съответния падеж до 25.05.2022 год., както и
законната лихва, начислена върху сборната главница за наемни вноски, начиная от
13.07.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. В. да заплати на Г. П. В. сумата от 14.17 лв. – обезщетение,
дължимо на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, за ползване на наетия имот след прекратяване на
договора за наем на апартамент в гр.Бургас, .., сключен между страните на 18.04.2020 год. и
въпреки противопоставянето на наемодателя, за периода от 27.06.2022 год. до 13.07.2022
год., ведно със законна лихва върху посочената главница, начиная от 13.07.2022 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения
до пълния предявен размер от 225 лв., а също и за периода от 15.06.2022 год. до 26.06.2022
год. вкл., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА С. Г. В. да заплати на Г. П. В., на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 500 лв. – договорна неустойка, дължима по чл.6, раздел IV от договора за наем на
апартамент в гр.Бургас, .., сключен между страните на 18.04.2020 год., ведно със законната
лихва, начиная от 13.07.2022 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неустойка за горницата над уважения до пълния предявен размер от 1000 лв., както и иска за
законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска на Г. П. В. за осъждане на С. Г. В. да
й заплати сумата от 312.50 лв. - договорна неустойка за забава в плащането на наемните
вноски, дължима на основание чл.5 от сключения между страните на 18.04.2020 год. договор
за наем, ведно съз законната лихва върху посочената сума, начиная от 13.07.2022 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. В. да заплати на Г. П. В. деловодни разноски в размер на 621.26
лв.
ОСЪЖДА Г. П. В. да заплати С. Г. В. деловодни разноски в размер на 183.91 лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5