Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260030
гр. Дулово, 13.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - Дулово, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и четвърти
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря РОСИЦА РАДЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 13 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 127, ал.2 от СК във вр. с чл. 143 от СК.
Ищецът Е.Х.М. с ЕГН **********,***, моли съда да постанови решение с което:
- да му предостави упражняването на родителските права
по отношение на родените от съвместното му съжителство с ответницата С.З.А. с
ЕГН **********, две деца Д. Е.Х.
с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:**********, като техен баща и законен
представител;
- да определи
местоживеене ***;
-
да определи
следния режим на лични отношения между майката С.З.А. с ЕГН ********** и децата
Д. Е.Х.
с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:********** – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 08.00 часа в събота с преспиване по настоящият адрес на майката на
територията на Република България до
18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото с преспиване по
местоживеене на майката на постоянния или настоящия й адрес в Република България,
когато бащата не е в полагаем годишен отпуск;
- да осъди майката
С.З.А. с ЕГН **********, да заплаща на детето Д. Е.Х. с ЕГН:**********, чрез нейният баща и
законен представител Е.Х.М. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на
по 190/сто и деветдесет/лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
- да осъди
майката С.З.А. с ЕГН **********, да заплаща на детето Д. Е.Х. с ЕГН:**********, чрез
нейният баща и законен представител Е.Х.М. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на
по 180/сто и осемдесет/лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
Не претендира
разноски. Представя писмени и гласни доказателства.
Ищеца твърди в
исковата си молба, че в продължение на 12 години е живял на семейни начала, без
сключен граждански брак с ответницата С.З.А.. От съвместното им съжителство са
родени децата Д. Е.Х.
с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:**********. От 02.12 2009г. страните се във
фактическа раздяла, като ответницата напуснала семейното жилище в което живеела
с ищеца и децата, без да уведоми никого за своите намерения.
От този момент
въпреки многократните опити на ищеца да се свърже с ответницата това не се е
осъществило. Ответницата не отговаряла на телефонните обаждани на ищеца, останали
безуспешни и опитите да се свържат с нея чрез социалните мрежи.
От момента на
фактическата раздяла между ищеца и ответницата, грижи за децата полага единствено бащата с помощта на своите
родители, докато майката не проявявала интерес към тях, не ги е търсила и не е
давала финансова издръжка.Дори не ги е търсила по телефона.
В
предоставеният й от закона срок ответницата С.З.А. е получила съдебните книжа, но не депозира писмен
отговор на исковата молба, не изразява становище по основателността и
допустимостта на предявеният иск и по доказателствата. Не представя писмени
доказателства. Не прави доказателствени искания.
Ищецът Е.Х.М. – редовно призован,
явява се лично и с процесуалният си представител адв.Г.А. ***, който заявява,
че поддържа предявените с искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответницата С.З.А.
–
редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и изслуша становищата на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата
е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 127 от СК и чл.143, ал.2 от СК.
Страните по делото са живели на съпружески начала без граждански
брак 12 години, до 02.12.2012г. когато ответницата напуснала семейното жилище
оставяйки ищеца и двете им общи деца без никакво обяснение. От съвместното им
съжителство страните имат родени две деца Д. Е.Х. с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:**********,
които понастоящем са непълнолетни. Не се спори между тях, че към настоящият
момент Е.Х.М. и С.З.А. са фактически разделени, че не поддържат никакви отношения
дори и по отношение на двете деца, чиито родители са съгласно Удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № *****г. от Община – Дулово и Удостоверение за
раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № ******г. от Община – Дулово.
Спора между страните е за
това кой да упражнява родителските права по отношение на децата и какъв размер
на издръжка ще дължи родителят на който родителските права няма да бъдат
предоставени и който ще има определен режим на лични контакти и отношения с тях.
Не е оспорено от страните, че
майката С.А. не поддържа контакти с бащата на децата и не му помага в
тяхното отглеждане, възпитание и издръжка, че не поддържа контакти с децата и
не се интересува от тях.
От изложените
от ищеца в исковата му молба обстоятелства, които изцяло се потвърждават от
показанията на разпитаните по делото свидетели – свид.
Х.М.Х. /баща на ищеца/ и Х.Х.С./без родствени връзки със страните/ се
установява, че до ***г. страните са живели заедно и
че след фактическата раздяла помежду им на ****г. децата са заживели с бащата в дома на неговите родители *****. Ответницата
не е търсила контакт с децата по никакъв начин дори и по телефона, въпреки че
не е препяствана по никакъв начин от бащата да контактува с тях и не се
интересувала от тях. От момента на фактическата раздяла ответницата не е пращала
пари за издръжката на децата, нито се е интересувала от тяхното възпитание и
развитие, и от какво имат нужда. Тези нейни задължения започнал да изпълнявала само
и единствено бащата с помощта на своите родители.
От
депозирания по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Дулово става ясно, че ищеца
живее с двете деца в с.Боил в жилище в което са осигурени всички санитарно –
битови условия за един нормален живот, че той единствен полага грижи за тях и
че децата имат силно изразена емоциална връзка с баща си и неговите родители. Децата
са обидени на своята майка тъй като от **** ****г. тя е престанала да се
интересува от тях. Становището на ДСП-Дулово е че в интерес на децата е те да
растат в спокойна семейна среда, да общуват пълноценно и с двамата си родители
и с техните близки, без това да се отразява негативно на тяхното
психо-емоционално развитие.
Изложените
обстоятелства налагат да се определи местоживеене на децата Д. и Д. при
родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на тях пълноценно,
като във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по
делото съдът преценява поведението на двамата родители по отношение на децата,
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и възприетата от съда
фактическа обстановка, и изготвеният по делото социален доклад.
По отношение на упражняването на родителските права:
Такова искане е
направил единствено ищеца както с исковата молба, така и в съдебно заседание.
При
решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се
изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление №
1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с
оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови
навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови
условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на
трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота,
да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като
полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските
похвати по изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната
разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за
понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата
на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата,
която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена;
д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В случая съдът счита, че
по делото е безспорно установено трайното грижовно отношение на бащата към децата Д. и Д., които се отглеждат и възпитават в дома в който живеят в с.Боил,
ул. Шеста № 9, общ.Дулово, където са налице всички предпоставки за тяхното
правилно отглеждане и възпитание – заобиколени са с внимание, обич и грижа, като
и двете деца посещават училище и присъстват редовно на учебните занятия.
Съдът
счита, че следва да се произнесе служебно по въпроса за упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата, с оглед необходимостта от трайно
установяване на стабилност в отношенията на родителите с детето.
С
оглед възрастта на двете деца и емоционалната връзка която имат с родителите си,
съдебната практика устойчиво приема бащата за способен да отглежда децата и да
полага грижи за тях, като съдът счита, че в настоящия случай в дома на бащата е
създадена една благоприятна атмосфера за отглеждане и възпитание на двете деца,
която те са приели като естествена и нейното нарушаване би се отразило
неблагоприятно върху тяхното психическо и емоционално състояние и по-нататъшно
развитие. Децата макар и привързани към майка си с която не контактуват от месец
декември 2019 г., са силно обидени от нейната постъпка и от дезинтересирането
си от тях. Трайното състояние на отглеждане на децата в дома на бащатата, обуславя
необходимостта от предоставяне упражняването на родителските права на бащатата,
като двете деца следва да останата да живеят при него.
Поради
изложеното съдът намира, че интересите на децата налагат запазване на
съществуващото в момента трайно състояние – пребиваването им в дома на бащата,
където да се определи постоянното им местоживеенето, упражняването на
родителските права да се предостави на бащата, като е необходимо определяне на
един удачен режим на лични отношения с майката, който да дава възможност на същата
да контактува с децата си без те да се травмират излишно, като това да доведе
до възстановяване на нормално присъщите отношения между родител и дете –
разбира се много постепенно/поради трайната липса на отношения между тях/, с
избягване на емоционални и психически натоварвания /с оглед ранната възраст и
крехката детска психика/.
Съдът
счита, че в настоящият случай най-подходящия режим на лични отношения на децата
с майката С. *** събота и
неделя от месеца 09.00 часа в събота с преспиване по настоящ адрес на майката
на територията на Република България до 18.00 часа в неделя, като майката взима
децата от дома на бащата и ги връща отново там, както и един месец през лятото
по местоживеене на майката на територията на Република България, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
Това
е необходимо с цел е постепенно изграждане на доверие и възстановяване на
нормално присъщите близки отношения на децата с майкатаа които последната е
прекъснала, като по този начин ще се даде една стабилна основа на отношенията деца
- родител, ще се възроди усещането за сигурност в негово присъствие, като с
възрастта същото ще укрепне и естествено ще доведе и до нови отношения на
привързаност и доверие.
По
предявеният иск за присъждане на ежемесечна издръжка на децата:
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на детето
и възможностите на задълженото лице. Съобразявайки се с икономическата
обстановка в страната, възрастта на децата и липсата на доказателства относно
възможностите на ответницата да заплаща издръжка в претендираният размер, съдът
счита, че същата следва да заплаща ежемесечна издръжка на всяко едно от децата в размер на 160.00лева, считано от датата на
предявяване на иска – *****г. до настъпване на обстоятелства, за нейното
изменение или прекратяване, а до претендираният размер за по-голямото дете от 190.00лв. и за по-малкото в размер на 180.00
лв., иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 146, ал. 1 от СК ответника дължи и обезщетение за забава, в
случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната
лихва.
Относно разноските по производството
по чл. 81 от ГПК:
Ищецът
е заявил, че не претендира разноски, поради което съдат не дължи произнасяне в тази насока.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение в
частта му относно присъдената издръжка.
Относно
дължимата държавна такса:
Върху
определения размер на ежемесечната издръжка за двете деца ответницата С.А.
следва да заплати държавна такса в общ размер от 460.80 лева, представляваща 4%
върху тригодишните платежи на присъдената издръжка за децата в размер на по 160лева
за всяко едно от тях.
Водим
от горното и по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху децата Д. Е.Х. с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:**********, на
техният баща Е.Х.М.
с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между майката
С.З.А. с ЕГН ********** и децата Д. Е.Х. с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:**********,
както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота с
преспиване по настоящ адрес на майката на територията на Република България до
18.00 часа в неделя, като майката взима
децата от дома на бащата и ги връща отново там, както и един месец през лятото
по местоживеене на майката на територията на Република България, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ
на децата Д. Е.Х.
с ЕГН:********** и Д. Е.Х. с ЕГН:**********, при техният баща Е.Х.М.
с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА С.З.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплаща на детето Д. Е.Х. с ЕГН:**********, чрез неговият
баща и законен представител Е.Х.М. с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 160.00/сто и шестдесет/лева, считано от *****г. до настъпване
на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения от 190.00
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.З.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплаща на детето Д. Е.Х. с ЕГН:**********, чрез
неговият баща и законен представител Е.Х.М. с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 160.00/сто
и шестдесет/лева, считано от *****г.
до настъпване на обстоятелство за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения от 180.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С.З.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на Съдебната власт по сметката на Районен съд – Дулово, сумата от 460.80лв./четиристотин и
шестдесет лева и осемдесет стотинки/– дължима
държавна такса от 4% върху тригодишните платежи на присъдените
издръжки.
Решението може да се обжалва пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: