Р Е Ш Е Н И Е
№ 260594/17.5.2021г.
гр.в., 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
491 по описа за 2021
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „К.“ЕООД, представлявано от А.А.
чрез адв. Г. против НП № 23-0001126/08.12.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в., с което на
основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000
/три хиляди / лева.
В жалбата се излагат твърдения, че
издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като е неправилно отразена фактическата обстановка , неправилно е приложен материалния закон и са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство.
Сочи се, че за да е наказуемо деянието по чл. 96г ал.1 от ЗАвП следва
освен управление на превозното средство с него да се извършва и обществен
превоз за собствена сметка, което не е отразено в обстоятелствената част на
АУАН и НП, съотв. не е посочен вида на извършвания
превоз. Излага се становище, че неправилно е посочена датата на извършване на
нарушението, доколкото датата е установена въз основа на протокол за ПТП, в
който е посочена дата 11.09.2020 г., докато отразената в НП и АУАН такава е
10.09.2020 г. Сочи се, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 96г
ал.1 от ЗАвП, доколкото Наредба № 36/2006 г. на МТ,
съобразно която се издава удостоверението за психологическа годност е
подзаконов акт по прилагането на ЗДвП, а не на ЗАвП,
тъй като нормата на чл. 7а ал.2 от ЗАвП не урежда
изискването за психологическа годност на водачите, а само препраща към
Наредбата по чл. 152 от ЗДвП. Твърди се,
че в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочена конкретната разпоредба
на Наредба № 36/2006 г. на МТ, представляващо нарушение на чл. 42 т.4 и чл. 57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Твърди се, че необосноваността
на обвинението следва и от твърдението, че деянието е виновно извършено, докато
съгласно константната практика отговорността на юридическите лица е обективна
такава. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, а в условията на алтернативност
се иска в случай че е необходимо редуциране на възнаграждението да се редуцира
същото съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съответстващ
на минимално определения размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Г., който
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира
НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 29.09.2020 г. служители на РД“АА“- в. извършили проверка в сградата на РД“АА“ – в. по предоставени на учреждението документи във връзка с настъпило ПТП. В хода
на проверката, въз основа на постъпилите документи – протокол за ПТП, пътен
лист № 003337 и след справка в регистъра за психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологичска
годност било установено, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 96г от ЗАвП. В тази връзка било констатирано, че на 10.09.2020 г.
в гр. в., р-н О., ул. П. К. № *, ет.* , ап.* , превозвачът е допуснал водача И.
В. М. с ЕГН: ********** до управление на автобус марка „Ф. К.ТДИ, кат.М2 с
рег.№ *, собственост на превозвача, като водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.
152 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата, уредени в чл. 7а ал.2 пр.3 от
Закона за автомобилните превози. Въз основа на извършена справка в Регистъра за
психологически изследвания към ИА“АА“ е установено, че И. М. е без издадено
валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 08.07.2020 г. до
14.09.2020 г. Констатирано е, че пътният лист, издаден за маршрут „в. – Интера-в.“ е заверен от „К.“ЕООД, като дружеството – превозвач притежава лиценз
№ 10055/26.02.2013 г. за международен автомобилен превоз на пътници, валиден до
25.02.2028 г.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
извършено нарушение на чл. 96г ал.1 пр.2
от ЗАвП, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства
по АНП,
както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на
свидетелите, които преценени
в тяхната съвкупност са логически
свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
№ 23-0001126/08.12.2020 г. на Началника на
ОО „АА” – гр. в. е издадено от компетентен
орган, съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. , на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът
оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Наистина
в наказателното постановление не е посочен конкретния текст от наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Това процесуално нарушение обаче не е съществено и не
нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото от надлежно цитирания
законов текст става ясно, че за да бъде допуснат водач до извършване на
обществен превоз на пътници или товари, той следва да отговаря на изискванията
за психическа годност, удостоверено по надлежния ред.
Съдът като разгледа жалбата по
същество, установи от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните преводачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска
осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на
посочените изисквания.
В случая
административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице е ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Касае се
за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и
съответната санкция. Задължението на превозвача да не допуска управляването на
МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
произтича от нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, т. е.
касае се за изискване, определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т.
2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване
на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка
е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от
Наредбата психологическата годност се установява с психологическо изследване, а
според чл. 36, ал. 2 от с. н. след приключване на психологическото изследване
на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за
психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно, че съответствието
на водача с изискванията за психологическа годност се удостоверява единствено
със съответно удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно
от приложената по делото Справка в Регистър за психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване е
видно, че водачът И. Михалев не е
разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност. Като е допуснало
извършването на превоз на товар за собствена сметка от водач, непритежаващ
валидно удостоверение за психологическа годност и следователно неотговарящ на
изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр,
санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на административно
задължение, което правилно е квалифицирано като такова по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр.
Същевременно
по делото не се спори, че жалбоподателят е лицензиран превозвач, съотв., че водачът И. Михалев към датата, посочена в НП не
е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност
От
представените към административно-наказателната преписка пътнически лист е
видно, че деянието е извършено именно с превозно средство за обществен превоз,
визирано в диспозитива на обвинението, формулирани в
АУАН и НП.
Съдът
намира за неоснователни аргументите на процесуалния представител на въззивника за неприложимост на нормата на чл. 96г от ЗАвП. В случая правилата, регулиращи конкретния превоз са
уредени в нормата на чл. 7а ал.2 от ЗАвП, която чрез препращането към друг акт, изпълва
съдържанието на собственото си предписание. Поради изложените съображения,
съдът намира, че с процесното деяние се явява
нарушена именно нормата на чл. 7а ал.2 от ЗАвП, която
е предвидена в диспозицията на санкционната разпоредба на чл. 96г от ЗАвП. С оглед на изложеното, съдът намира, че АНО правилно
е приложил материалния закон ангажирайки административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл. 96г от ЗАвП.
Като
неоснователни бяха оценени и доводите на процесуалния представител на въззивника за неправилно определяне на датата на
извършеното нарушение. Видно от приобщения по делото пътен лист, като време на
излизане на процесния автобус от гаража с оглед
изпълнение на управлението по визирания в документа маршрут е посочено времето
20.30 ч. на 10.09.2020 г.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за квалификацията на
същата.
Съдът счита, че нарушението не е
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото е формално и с
осъществяването му всякога се поставят в опасност обществените отношения, които
е призвана да охранява нормата на чл. 96г ал.1 вр. с
чл. 7б ал.1 изр.1 от ЗАвПр. Деянието не е маловажен случай,
поради това, че липсата на удостоверение за психологическа годност, би създала
предпоставки за застрашаване живота и здравето на неограничен брой лица -
участници в движението.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение и искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,
съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира,
че в полза на АНО следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът
намери, че следва да остави без уважение искането на адв.
Г. за присъждане в полза на въззивника на направените
разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001126/08.12.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в., с което на
основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/ на „К.“ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди / лева.
ОСЪЖДА „К.“ЕООД за заплати по сметка на
ГД“АИ“ сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.“ЕООД за
присъждане на разноските направени по делото за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: