Решение по дело №395/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 165 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Административното дело е образувано по жалба на Д. М. Б. с [ЕГН], с адрес гр. Троян, [улица], със съдебен адрес: гр. Троян, [улица], чрез адв. Ц. В. А. подадена срещу Заповед № 8121К-12873 от 16.10.2023 г. на Главния секретар на МВР, относно: Временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост на държавен служител на ръководна длъжност в МВР.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваната заповед е постановена при неспазване на материалния закон, при наличието на допуснати съществени нарушения на правилата при изготвянето ѝ,както и че е необоснован акт, тъй като липсват каквито и да е мотиви за издаването ѝ. Развиват се аргументи, че Б. е преназначен два пъти за срок до една година в РУ – Ябланица, като с оспорената заповед е пренаназначен трети път, което счита за недопустимо и в нарушение на чл. 165, ал.3 от ЗМВР. Според изложеното в жалбата, заповедта за временно преназначаване не е мотивирана от гледна точка наличието на служебна необходимост, като цитираната в заповедта докладна записка е с неясно съдържание, без да е посочено кой я е изготвил, по какъв повод и жалбоподателят не е бил запознат с нея. Твърди се още, че изведената в оспорения индивидуален административен акт правна квалификация е неточна, доколкото във визираната в него разпоредба на чл. 165, ал. 1 от ЗМВР има няколко алтернативни хипотези. Жалбоподателят сочи и социални обстоятелства, които счита, че органът не е съобразил при постановяването на заповедта. В заключение се иска отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, оспорващият се явява лично, като поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени заповедта за временно преназначаване, като претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представено заявление. В указаният от съда срок адв. Ц. А. – упълномощен процесуален представител на жалбоподателят представя писмени бележки по същество на правния спор.

Ответникът – Г. секретар на МВР, чрез упълномощен юрисконсулт - оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по изложените аргументи в представеният по делото писмен отговор, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на обжалваната заповед е започнало с докладна записка с рег. № 295р-16156/06.10.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч до главния секретар на МВР /л. 176-189/. С нея е предложено старши инспектор Д. М. Б., началник на група 01 в сектор „Криминална полиция“ на РУ - Троян при ОДМВР - Ловеч да бъде временно преназначен на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч, със специфично наименование „старши инспектор“.

От административната преписка не се установява старши инспектор Б. да се е запознал с горецитираната докладна записка. С молба с рег. № 812100-20196/14.11.2023 г. по описа на МВР /л. 173/ е представена цялата административна преписка по издаването на Заповед № 8121К-12873/16.10.2023 г. на главния секретар на МВР.

Въз основа на докладната записка е последвало издаването на оспорваната в настоящото съдебно производство Заповед № 8121к-12873 от 16.10.2023 г. на главния секретар на МВР, с която поради овакантяване на длъжността началник на група „Криминална полиция“ на РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч и необходимост от повишаване на качеството на оперативната работа с оглед изпълнение на целите по линия на „Оперативно-издирвателната дейност“ ст. инспектор Д. М. Б. е временно преназначен за срок от 1 година от длъжността началник на група 01 в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч на длъжност – началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч, със специфично наименование на длъжността – „старши инспектор“, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта.

От страна на жалбоподателя са представени: удостоверение за раждане /л. 7/, копие от договор за кредит за недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека върху имота /л. 8-17/, договор за паричен заем /л. 18/, медицинска документация /л. 19-58/.

По делото от ответника са представени: служебното досие на Д. М. Б. /л. 70-171/, протокол № 295р-17495/26.10.2023 г. за отказ да се запознае с процесната заповед /л. 172/, Докладна записка № 295р-15056/19.09.2023 г. /л. 174–175/, Докладна записка № 295р-16156/06.10.2023 г. ведно с приложения към нея /л. 176–189/, Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. /л. 190–191/, Протокол № 359р-10898/17.01.2022 г. /л.192/, Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г. /л. 193-194/, Разпечатка от ИС „Сиела“ на Указ № 165 от 08.09.2023 г. за назначаване на гл. комисар Ж. К. за главен секретар на МВР /л.197/, Заповед № 8121з-1453/15.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по ЗМВР /л.198-199/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Н. Д. излага, че жалбоподателят е работил в Троян, като от около две години и половина е преместен в Ябланица. Сочи, че същият живее в гр. Троян, където е купил къща, заради което е теглил кредит. Сочи, че всеки ден жалбоподателят пътува от Троян до Ябланица с личния си автомобил и за собствена сметка, което създава допълнителни финансови затруднения за него и неудобства за семейството му.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като логични и последователни и съответстващи на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, имащо пряк и непосредствен интерес като адресат на оспорения акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който по аргумент от чл. 165, ал.6 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган – Главния секретар на МВР определен със Заповед № 8121з-1453/15.09.2023 г. /л.198-199/ на министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по ЗМВР. Съгласно т.4 от Заповед № 8121з-1453/15.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи на главния секретар на МВР са предоставени правомощия по чл. 158, т.4 от ЗМВР да преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, подписана е от нейния издател, но по същество в нея не се съдържат фактическите основания за издаването ѝ, довело до нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

За да постанови оспорвания акт, административният орган се е позовал на докладна записка с рег. № 295р-16156/06.10.2023 г. /л.176-189/, като изложените в нея съображения се свеждат до следното: Група „Криминална полиция“ на РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч по щат включва 6 длъжности: началник на група, разузнавач, разузнавач (ИП), разузнавач (ДПС), младши разузнавач (издирване) и младши разузнавач (ЕКД). Длъжността началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МВР – Ловеч е вакантна считано от 25.05.2023 г., поради пренанзачаване на служителя на друга длъжност. Реалната дейност на групата се осъществява от четири служители.

Необходимостта от временното преназначаване на ст. инспектор Б. е аргументирано и с доводи, че служителите на групата осъществяват дейност по противодействие на престъпността, като обслужват територията на община Ябланица, която е с площ от около 204 кв. км. Общината е с административен център гр. Ябланица, разположен на своеобразен пътен възел и 8 прилежащи села, с население от около 6100 жители. Над 40 % от общото население е от ромски произход, живеещо в по-голямата си част в [жк], с. Брестница. с. Златна Панега, с. Орешене и с. Добревци. През обслужваната територия преминават участъци от АМ „Хемус“ (около 16 км). ГП I-3 (Е-83) и ГП 1-4 (Е-772), път III-103, път III-358 и др., като общата дължина на шосейната мрежа е около 326 км. Регистрирани са около 250 търговски фирми и дружества със седалище в общината. В обслужвания район има 1 средно и 3 основни училища, като в тях се обучават общо 937 ученика.

В докладната записка се сочи и че външни и вътрешни фактори, влияещи върху средата за сигурност в района на община Ябланица са високият процент население от ромски произход, като в почти цялата си част представителите на същото са напълно неграмотни или частично грамотни. Забелязва се тенденция към повишаване броя от такива лица. Отчита се повишаване консумацията на алкохол от лицата в тези среди, както и все по-активното посещаване на съществуващите в района вече две игрални зали за хазартни игри. Около една трета от жителите в общината са в напреднала възраст, като същите се затрудняват да възприемат променящата се среда за сигурност и да обезопасят подобаващо имотите си. Фактор за извършването на престъпления продължава да бъде дейността на незаконните изкупвачи на отпадъци от черни и цветни метали, чиято дейност трудно се доказва, тъй като следва да бъде установено по безспорен начин, че изкупените от тях отпадъци са с цел търговска дейност. Сочи се още, че фактор, влияещ върху сигурността, се явява и географското разположение на общината, силно развитата пътна инфраструктура, представляващ своеобразен кръстопът и големия пътнико-поток, както и близостта до столицата, където извършителите на престъпления да се укриват и пласират отнетите вещи. Райони с високи нива на престъпност се припокриват с наличието на по-големи малцинствени групи в тях, а именно в с. Брестница, гр. Ябланица, с. Орешене, с. Златна Панега, с. Добревци.

На следващо място, в докладната записка са развити съображения, че за периода от 01.03.2023 г. до 10.04.2023 г. служителите от група „Криминална полиция“ при РУ Ябланица са осъществявали активна дейност за недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения свързани с изборното законодателство в района, като спрямо общо 6 бр. лица са приложени превантивни мерки. Последните лица са основно от ромски произход, ползващи се с доверие сред ромската общност и изявяващи се като родови лидери, като сред същите има и представители на местната власт. Направен е извод, че намаленият към момента в кадрово отношение капацитет за работа на групата ще окаже негативен ефект по противодействието и работата по недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения свързани с изборното законодателство в района във връзка с предстоящите избори за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г. и втори тур на 05.11.2023 г.

Изложено е още, че дейността по делата по оперативен отчет в районното управление се осъществява от двама служители, което е крайно недостатъчно, за да се отговори на очакваното повишаване на броя на извършените престъпления, предвид влошаващата се социално-икономическа обстановка в района. От друга страна трима служители осъществяват и ОИМ по регистрираните до момента общо 96 бр. заявителски материал за 2023 г., в сравнение с регистрираните 84 бр. ЗМ за 2022 г. и участват в екипите по разследване на водените досъдебни производства, както и по спрените срещу неизвестен извършител такива. В докладната записка се сочи и че прекомерната натовареност на служителя може да доведе до намаляване процента на разкриваемост на престъпленията, който към момента е 52,05 %, спрямо 53,62 % за същия период на 2022 г. Също така заложените критерии за изпълнение на целите по линия на „Оперативно–издирвателната дейност“ в Районно управление Ябланица за 2023 г. не могат да бъдат постигнати с наличния към момента кадрови ресурс.

В заключение е направен извод, че с оглед наложените ограничения в кадрови аспект, за повишаване на качеството на оперативната работа и постигане на поставените за изпълнение цели пред районното управление е налице необходимост от временно преназначаване на служител на длъжността началник група „Криминална полиция“ на РУ - Ябланица при ОДМВР - Ловеч.

Безспорно, излагането на мотивите извън самия акт - в друг документ, който е част от преписката по издаването му, е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, но в горецитираната докладна записка не се съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице „служебна необходимост“ по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсват посочени фактически основания, че в случая са налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описанието на обслужваната територия, с какво се характеризира оперативната обстановка, броят на регистрираните търговски дружества, броят на училищата и географското разположение на общината не съставляват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Видно от изложеното, в цитираната в оспорената заповед докладна записка, послужила за издаването ѝ, са налице общо формулирани изявления, които нямат характер на мотиви и липсват конкретни факти и обстоятелства, налагащи издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които, дава възможност на административния орган да упражни правомощието си, и да издаде административен акт, в случая да измени едностранно и то без съгласието на служителя елемент от служебното му правоотношение. От една страна, липсата на мотиви не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. От друга, липсата на мотиви препятства и възможността съдът да извърши контрол за законосъобразност на акта.

Съобразно чл. 169 от АПК, съдът извършва контрол за законосъобразност и на индивидуални административни актове, които органът издава при условията на оперативна самостоятелност. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона. В случая, преценката за наличие на служебна необходимост е предоставена в оперативната самостоятелност на административния орган, но същата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, включително и по отношение на мотивите, налагащи временното преназначаване на държавния служител, в това число и за срока, за който е преназначаването. Следва да се посочи, че в настоящия случай, мотиви по отношение на срока на разпореденото временно преназначаване на ст. инспектор Б. изобщо не са изложени от административния орган.

На доказване от страна на ответника подлежат юридическите факти, представляващи проявление на поддържаната служебна необходимост и именно тези юридически факти представляват фактическо основание за издаване на акта. Тяхното посочване е задължителен елемент от съдържанието на административния акт /по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, доколкото наличието им поражда компетентността на административния орган да измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител - мястото на работа, поради наличие на служебна необходимост. Фактическите основания за издаване на процесната заповед следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне една от изброените в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР хипотези - извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите.

В процесния случай, както административният акт, така и предхождащата го докладна записка с рег. № 295р-16156/06.10.2023 г. не съдържат каквито и да било конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред на територията на РУ Ябланица, от които да се направи обоснован извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Общото позоваване на оперативната обстановка на територията на РУ - Ябланица, както и изтъкването на увеличаване на битовата престъпност, големия пътнико-поток, както и близостта до столицата, където извършителите на престъпления евентуално могат да се укриват и пласират отнетите вещи, не съставляват фактически основания за издаване на заповедта, респективно - не представлява излагане на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и на изричната нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Описаните в заповедта и в Докладна записка с рег. № 295р-16156/06.10.2023 г. фактически основания не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. Изложените мотиви в акта и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съображенията изложени от органа, с който е мотивирана служебната необходимост, са свързани с обичайното му задължение да обезпечи и следи за нормалното функциониране на структурите на МВР и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в докладната записка цитирана в него, не са изложени.

Гореизложеното обуславя извод и за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

По делото не се твърди, а и липсват доказателства жалбоподателят да е бил запознат срещу подпис с предложението за временно преназначаване, обективирано в докладна записка с рег. № 295р-16156/06.10.2023 г. на директора на ОДМВР - Ловеч до главния секретар на МВР /л. 176-189/, каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно тази разпоредба, за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си.

В настоящия случай, в обжалваната заповед е посочена необходимост от повишаване на качеството на оперативната работа с оглед изпълнение на целите по линия „Оперативно-издиравателна дейност“. В процесната заповед е посочено, че се издава на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от ЗМВР. При тази хипотеза за органа е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. и то да се сведе до знанието на засегнатия служител. По делото са налице доказателства за такова предложение - посочената по-горе докладна записка от директора на ОДМВР Ловеч има характер на предложение по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, но не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е бил запознат със съдържанието на предложението. Още повече, че с молба с рег. № 812100-20196/14.11.2023 г. по описа на МВР /л. 173/ е представена цялата административна преписка по издаването на Заповед № 8121К-12873/16.10.2023 г. на главния секретар на МВР, като с определението от з.с.з. от 20.11.2023 г., съдът изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на всички факти и обстоятелства, които предпоставят законосъобразността на оспорения акт.

С оглед на това, Съдът приема, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., което не е от категорията на съществените такива, тъй като в хипотезата на едностранна промяна на мястото на изпълнение на длъжностните задължения на основание чл. 165, ал. 2 от ЗМВР, съгласие на засегнатия служител не се изисква. Последният обаче има правото да бъде своевременно и надлежно уведомен за предстоящото решение за преназначаването му поради възникнала служебна необходимост.

Отделно от горното, административният орган не е изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост

от преназначаването на ст. инспектор Б. в РУ - Ябланица, с което също е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, довело до нарушение и на материалния закон.

Изложените по-горе мотиви за липсата на фактически основания се отнасят и към допуснатите нарушения на административно производствените правила, защото се нарушава и правото на защита на адресата на акта. Това е така, тъй като от една страна се осуетява възможността му да се снабди с относимите доказателства във връзка с поддържаните от административния орган фактически обстоятелства, а от друга страна се препятства съдебният контрол за законосъобразност на административния акт.

Налице е неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 35 от АПК, задължаващо го да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същевременно, доколкото не е изпълнена хипотезата на визираната в оспорваната заповед разпоредба на чл. 165, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, а именно наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, то е налице и нарушение на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането ѝ или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Нормата на чл. 165, ал.2, предл. второ от ЗМВР дава възможност на съответния ръководител за преназначаване без съгласие на служителя при наличие на конкретна хипотеза, а именно при наличието на т. нар. „мотивирана служебна необходимост“ за срок до една година, с възможност за еднократното му удължаването с още една година /ал.3/, съответно по изключение и за по дълъг срок, при наличието на предпоставките по ал. 4.

Легална дефиниция на понятието „служебна необходимост“ е дадена с § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и такава се счита, че е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, временното преназначаване на държавния служител се извършва при необходимост от преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1.

В конкретния случай, както вече се посочи, видно от съдържанието на оспорената заповед същата е мотивирана с лаконичното посочване на необходимост от повишаване на качеството на оперативната работа с оглед изпълнение на целите по линия „Оперативно-издиравателна дейност“. Направеният в докладната записка анализ на криминогенната обстановка по същността си представлява своеобразна прогноза за състоянието на престъпността в района на РУ Ябланица, но не може да се окачестви като настъпили извънредни промени по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.

Посочената в докладната записка „влошаваща се социално-икономическа обстановка в района“ също не попада сред предпоставките по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, обуславящи наличието на служебна необходимост по смисъла, който е вложил законодателят в тази дефиниция.

Изложените аргументи за преминаващи през обслужваната територия участъци от АМ „Хемус“ (около 16 км). ГП I-3 (Е-83) и ГП 1-4 (Е-772), път III-103, път III-358 и др. се явяват неотносими за издаването на процесната заповед, тъй като през много други районни управления на територията на страната преминават главни пътни артерии и също могат да се характеризират с концентрация на интензивен трафик. Обстоятелството, че това се случва и на територията на РУ - Ябланица по никакъв начин не би могло да ги окачестви като извънредни такива.

По отношение на изтъкнатите в оспорената заповед съображения относно необходимостта от преназначаване с оглед предстоящите избори за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г. и втори тур на 05.11.2023 г., съдът намира следното:

Сочената от органа натовареност по изпълнението на задачите във връзка с провеждането на предстоящите избори за общински съветници и кметове сама по себе си не съставлява „извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред“, и/или „нормативни промени“, и/или „промени във функционалните задължения на структурите“, каквото е изискването на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, тъй като не носи никаква конкретна информация относно твърдените извънредни промени в оперативната обстановка и обществения ред на територията на РУ - Ябланица. Конкретните фактически основания за издаването на процесната заповед, досежно провеждането на избори са относими към цялата страна, а не само за територията на РУ - Ябланица, доколкото провеждането на избори само по себе си не е събитие от извънреден характер. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива не се доказват от ответния орган – издател на акта. Посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР.

В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2022 г., V о.; Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.; Решение № 4486 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2022 г., V о.

В докладната записка е посочено, че заложените критерии за изпълнение на целите по линия на „Оперативно-издирвателната дейност“ в РУ Ябланица за 2023 г. не могат да бъдат постигнати с наличния в момента кадрови ресурс. Нито от докладната записка, нито от оспорената заповед, нито от представените документи в административната преписка става ясно, кои са заложените критерии, които има предвид органа, както и целите, които следва да бъдат изпълнени. Следователно, липсват фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че в конкретния случай са били налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите, които да налагат упражняването на правомощието по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР от страна на главния секретар на МВР. В случая, позовавайки се единствено и само на докладната записка на директора на ОДМВР Ловеч, административният орган не е изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от преназначаването на жалбоподателят в РУ Ябланица, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение и на материалния закон.

На следващо място, следва да се посочи, че едно от основанията, визирани в заповедта е чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, което взето в съвкупност с изложеното в докладната записка, предполага, че служителят се преназначава временно на вакантна длъжност. Кадровото обезпечаване на посочената структура на МВР само по себе си не обоснова нито наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка, нито промени във функционалните задължения на структурите. В докладната записка с рег. № 295р-16156/06.10.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч въз основа на която е издадена оспорената заповед неправилно е посочено, че длъжността началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление Ябланица при ОД на МВР Ловеч е вакантна, считано от 25.05.2023 г. поради пренанзначаване на служителя на друга длъжност. Видно от представената административна преписка и служебно досие на Б., същия със Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. /л.190-191/ на министъра на вътрешните работи е временно преназначен за срок от една година на длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч, като със Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г. /л.193-194/ на министъра на вътрешните работи еднократно е удължен срока с една година на временното преназначаване на Б. на длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч, считано от 18.01.2023 г. Едва на 03.10.2023 г. със Заповед № 8121К-12401/03.10.2023 г. /л.167/ на главния секретар на МВР е прекратено временното праназначаване на Б. на длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч и същия е встъпил на редовната си длъжност Началник група „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ Троян при ОДМВР Ловеч. Видно от гореизложеното овакантяването на длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч е било налице още към 19.10.2021 г., съгласно първата заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. /л.190-191/, с която Б. е бил временно преназначен, като същия в продължение на почти две години е заемал съответната длъжност до 03.10.2023 г. Органът е разполагал с достатъчно време /почти две години/ да предприеме други подходящи мерки за преодоляване на кадровия дефицит в РУ-Ябланица, като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗМВР. Още повече, че от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, се установи, че жалбоподателят полага грижи за болния си дядо, за малко дете и живее в гр. Троян – населено място, което макар и намиращо се на територията на същото ОДМВР, е сравнително отдалечено от РУ - Ябланица.

Ето защо, съдът приема, че в случая изложените общи факти и съображения, на които се е позовал административният орган, за да издаде обжалваната заповед, не установяват наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Ответникът не доказа наличието и на другите въведени в чл. 165 от ЗМВР, предпоставки за преназначаване, а именно, че служителят се преназначава на вакантна длъжност, или че титулярът на длъжността отсъства.

Целта на нормата на чл. 165, ал. 2, предложение второ от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.

Като следва да се посочи, че на ответника на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указана доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, както в определение от з.с.з. от 20.11.2023 г., така и в хода на съдебното дирене. Предвид това, заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като административният орган не е доказал с оглед разпределената му от съда доказателствена тежест, наличие на хипотезата на чл. 165, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 от ЗМВР.

Едно от основанията, посочени в заповедта е чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, което взето в съвкупност с изложеното в докладната записка, предполага, че служителят се преназначава временно на вакантна длъжност. Кадровото обезпечаване на посочената структура на МВР само по себе си не обоснова нито наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка, нито промени във функционалните задължения на структурите, още повече, че не е придружено с конкретни данни за това.

Налице е нарушение и на материалноправната норма на чл. 165, ал.3 от ЗМВР - Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година. Максималният срок, за който може да бъде временно преназначен един служител е две години с удължаването, като единственото изключение е посочено в ал.4, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск, която в процесния случай тази разпоредба е неприложима. Нито в докладната записка, нито в оспорената заповед е посочено или обсъдено, че жалбоподателят е бил временно преназначен за срок от една година на длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч със Заповед № 8121К-11075/19.10.2021 г. /л.190-191/ на министъра на вътрешните работи като със Заповед № 8121К-342/17.01.2023 г. /л.193-194/ на министъра на вътрешните работи еднократно е удължен срока на временното преназначаване на Б. още с една година, считано от 18.01.2023 г. На 03.10.2023 г. е прекратено временното преназначаване на Б. със Заповед № 8121К-12401/03.10.2023 г. /л.167/ на главния секретар на МВР. В продължение почти на една година и девет месеца /17.01.2022 г. до 03.10.2023 г./, Б. е временно преназначен на длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч. Без да е обсъдено това обстоятеслтво, без да се взети предвид предходните заповеди нито в изготвената от директора на ОДМВР Ловеч – докладна записка, нито в оспорената в настоящето производство заповед издадена от главния секретар на МВР е постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон /чл. 165, ал.3/ временно преназначаване на жалбоподателят за срок от една година. Процесната заповед е издадена все едно преди нея жалбоподателят никога не е бил временно преназначаван на съответната длъжност. Още повече, че без никакви посочени мотиви е определен от административния орган максималния срок за преназначаване от една година, с което общото временно преназначаване на Б. става над две години, което се явява нарушение на разпоредбата на чл. 165, ал.3 от ЗМВР.

Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. Недопустимо е мотивите на взетото решение да бъдат извеждани от съда по предположение. Неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт според Тълкувателно решение /ТР/ № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело №ТР-4/2002 г. Съгласно т. 2 от ТР № 4/2004 г. в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. В мотивите на ТР е прието, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на възможността им за обяснения и възражения, съответно обсъждането им от органа и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл. 26, чл. 35, чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 168, ал. 4 и чл. 169. След като нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗМВР не установява изрично нещо различно, то приложение намира общият процесуален закон – АПК.

Процесната заповед се явява издадена в противоречие с целта на закона и предвид обстоятелството, че преназначаването на служители на една и съща длъжност между отделните районни управления на МВР, в случая от началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при ОДМВР - Ловеч временно на длъжност началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление – Ябланица в същото ОДМВР сочи на превратно упражняване на властнически правомощия. С извършеното по този начин преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение /а именно мястото на изпълнение на длъжността/ с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. Така и Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.

Административният орган е следвало да съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР е наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР.Доколкото преназначаването следва да се извършва за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, то оспорваната заповед не съответства и на целта на закона.

В този смисъл е и трайно установената практика съдилищата и на Върховния административен съд на Р.България по аналогични случаи, застъпена в Решение № 3982 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2022 г., V о.; Решение № 9838 от 03.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2022 г., V о.; Решение № 9221 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.; Решение № 4486 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2022 г., V о.; Решение № 8924/27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1599/2023 г. V о.; Решение № 7528 от 01.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2022 г., Решение № 6655 от 05.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2022 г., Решение № 1018 от 03.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2021 г. и др.

За пълнота на мотивите следва да бъде отбелязано, че правомощието на органа по назначаването да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР – чрез командироване, което обаче е за срок не по-дълъг от 30 календарни дни, които законът определя като достатъчни за преодоляване на служебната необходимост, породена от тези непредвидими и непреодолими събития. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона.

По изложените съображения оспорването на Б. следва да бъде уважено, а обжалваната заповед отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146 т. 2 т. 3 т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на спора съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващият за възлагане на направените разноски за основателно и Министерство на вътрешните работи /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателят реално направените, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в размер на 10 /десет/ лева, съставляващи платена държавна такса видно от платежния документ на лист 6 от делото, както и това за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. А. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Според чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2.

Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатското възнаграждение в общ размер на 1 000 лева /видно от Заявление вх. № 1074/28.03.2024 г. и договор за правна защита и съдействие от 28.03.2024 г./ е неоснователно. Адвокатското възнаграждение по настоящото административно дело № 395/2023 г. по описа на АдмС Ловеч се определя по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 750 лв. Предвид, че делото пред настоящата инстанция не е с фактическа и правна сложност, изготвена е писмена защита, проведени са две съдебни заседания, с участие на адвоката в едното, настоящият състав на съда намира, че възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено и възнаграждението за един адвокат, представлявал оспорващия в производството, следва да бъде редуцирано до минимално предвиденото такова от 750 лева, което се явява справедливо и обосновано.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 8121к-12873 от 16.10.2023 г. на главния секретар на МВР, с която ст. инспектор Д. М. Б. е временно преназначен за срок от 1 година от длъжността началник на група 01 в сектор „Криминална полиция“ на Районно управление - Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч на длъжност – началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление - Ябланица при Областна дирекция на МВР – Ловеч.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – гр. София да заплати на Д. М. Б. с [ЕГН], с адрес гр. Троян, [улица], сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – гр. София да заплати на адв. Ц. В. А. от ЛАК, съдебен адрес: гр. Троян, [улица], деловодни разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.