№ 271
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110134982 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т....” ЕАД срещу ответницата С. В. Н. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 302.72 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София,
...., и за сумата от 13.17 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 20.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.01.2023 г. до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
1
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата С. В. Н. е депозирала отговор
на исковата молба, с който признава предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съдът, като взе предвид направеното в отговора на исковата молба
признание на предявените искове от ответницата, намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо обсъждане на приетите по
делото доказателства и предвид направеното от пълномощника на ищеца
искане за постановяване на решение при признание на иска за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 302.72 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София,
...., и за сумата от 13.17 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 20.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.01.2023 г. до плащането.
По разноските:
На основание чл. 78. ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторе ните от него разноски по делото в размер на 125.00 лв.
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото и по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца такива. Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 75.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. В. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., дължи на „Т....” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ..., сумата от 302.72 лв. - главница
за доставена в периода от м.05.2019 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия в
имот с абонатен № 179015, ведно със законната лихва върху главницата,
2
считано от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 13.17 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2023 г. по ч. гр.д. № 2866/2023 г. на
СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА С. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., да заплати
на „Т....” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ...,
сумата от 125.00 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото и разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б..” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3