О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 07.03.2016 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №479
по описа на съда за 2016 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, с
изключение на оспорените от ответника с отговора по чл.131 от ГПК 63 броя
вносни бележки досежно тяхното съдържание. Въпросът за приемането им като
доказателства по делото следва да се реши след становището на ищеца по чл.193,
ал.2 от ГПК.
Направил е искане да се допусне
събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане, за установяване на обстоятелството кой внася погасителните
вноски по изтегления от него банков кредит. Така направеното искане се нуждае
от уточняване - дали ще се установява кой е физическия вносителя на средствата
в банковата сметка на кредитополучателя или чий са средствата, с които се
извършва погасяването на задължението. Затова по допускането на това
доказателствено средство съдът ще се произнесе след изслушването на ищеца в
съдебно заседание.
С отговора на исковата молба
ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Направил е искане да се допусне
събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане, за установяване на обстоятелството какви са били уговорките
му с ищеца по въпросите за семейното жилище и погасяването на кредита след
прекратяването на брака между двамата. Доколкото в ИМ се твърди, че тези
уговорки са закрепени в писмено споразумение между ищеца и ответника по чл.101, ал.1 от СК /отм./, което е утвърдено от
съда с решение по чл.100 от СК /отм./, въпросът за допустимостта на
свидетелските показания следва да се реши след становището на ответника относно
действителността, респ. валидността на двата акта. Това становище е необходимо
и с оглед направеното в писмения отговор по чл.131 от ГПК възражение на
ответника, че не се е споразумявал с ищеца двамата заедно да заплащат вноските
за погасяване на кредита поравно.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства, с изключение на 63 броя вносни
бележки.
ПРИЕМА
представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.
Насрочва се о.с.з. за 01 април
2016 година, 14.00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца - препис от отговора.
ДАВА ЧАСТИЧЕН ПРОЕКТОДОКЛАД КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са при условие на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.127, ал.2 и чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 8 335,00 лева, представляваща половината от погасено
от ищеца в периода 06.10.2010г. – 11.11.2015г. солидарно задължение на ищеца и
ответника към кредитора „Алфа Банк“ АД по договор за ипотечен кредит №024-215
от 05.07.2007г., както и законна лихва
върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното й
изплащане. Ищецът претендира разноски по делото, както и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Твърди ищецът, че по силата на
писмено споразумение с ответника
по чл.101, ал.1 от СК /отм./, утвърдено от съда с решение от 26.03.2009г. по гр.
д. №301/2009г. на РС – гр.Сандански, бил прекратен гражданският брак между тях.
Със същото споразумение двамата се съгласили да погасяват заедно при равни
части задълженията по сключения на 05.07.2007г. договор за ипотечен кредит
между кредитодателя „Алфа Банк“ АД и ищеца в качеството му на кредитополучател.
В периода от 06.10.2010г. до 11.11.2015г. ищецът платил на банката погасителни
вноски по кредита в общ размер 16 670 лв., а ответникът не направил
плащания за погасяване на своята част
от кредитното задължение.
Въз основа на горните фактически
обстоятелства следва да се приеме от правна страна, че главната претенцията на
ищеца е основана върху правото му на регрес спрямо ответника за платеното в
повече от неговата част по възникналото между двамата солидарно задължение към
кредитора „Алфа Банк“ АД. Самото солидарно задължение произтича от закона –
чл.101 изр. посл. от ЗЗД, въз основа на утвърденото от съда споразумение по
чл.101 от СК /отм./, което в частта му относно погасяването на задълженията по
договора за кредит има значението на съглашение за встъпване в дълг.
Ответникът оспорва предявеният
главен иск като неоснователен. Като акцесорен на главния иск, неоснователен за
него е и искът за лихва.
Твърди, единствено ищецът да е
длъжник по кредита и че не се е споразумявал с него заедно и по равно да
погасяват задълженията по договора за кредит. Не е изложил фактическите
обстоятелства, на които основава това свое възражение /недействителност на
споразумението по чл.101 от СК, отм. и/или порок в решението на съда, с което
същото е утвърдено/, поради което на същото не може да се даде правна
квалификация към настоящия момент.
Друго възражение на ответника е,
че ищецът не е платил посочените в ИМ суми за погасяване на задълженията по
кредита, поради което е оспорил съдържанието на представените с ИМ 63 бр.
вносни бележки за депозирани суми в сметката на ищеца при „Алфа Банк“ АД.
Твърди ответникът, че след влизане
в сила на решението по гр. д. №301/2009г. на РС – гр.Сандански е сключено устно
споразумение между ищеца, ответника и трето лице – Стефка Златкова Б., по
силата на което последната получила правото да ползва семейното жилище на
страните по делото, останало в тяхна съсобственост след развода, в замяна на
което се задължила да плаща дължимите от ищеца погасителните вноски по кредита.
С оглед становището на ответника
и на основание чл.153 ГПК, съдът намира за безспорно единствено това, че ищецът
е длъжник на „Алфа Банк“ АД по договор за ипотечен кредит №024-215 от
05.07.2007г., както и че бракът между страните по настоящото дело е прекратен с
решение от 26.03.2009г. по гр. д. №301/2009г. на РС – гр.Сандански.
В тежест на ищеца е да докаже, възникването
на солидарно задължение между него и ответника по отношение на кредитора „Алфа
Банк“ АД за погасяване на вноските по изтегления от ищеца кредит, съгласно
договор за ипотечен кредит №024-215 от 05.07.2007г., както и каква е частта на
всеки от двамата длъжници в общото задължение.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е изпълнил в повече от своята част от общото задължение.
По иска по чл.86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже
основанието на главния дълг, явяващ се неизплатена част от регресното вземане.
В тежест на ответника е да докаже
направените от него възражения.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: