Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 04.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 102 по описа за 2020 г. на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Б.Х.Л., ЕГН **********
*** чрез пълномощника му адв.Ч. - ПлАК срещу Наказателно постановление №
18-1204-004611/06.11.2018 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, в частта по т.1, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП. С наказателното постановление по т.2 е наложено и наказание на
основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП, което не е обжалвано. Жалбоподателят моли наказателно
постановление в обжалваната част да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй
като установената фактическа обстановка е неправилна и не отговаря на
действителната такава, поради което административнонаказващият орган неправилно
е приложил материалния закон.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от пълномощника си адв.Ч., който поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка
заявяват, че жалбата е неоснователна и молят наказателното постановление да
бъде потвърдено.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 18-1204-004611/06.11.2018
г. на Началник група към ОДМВР
София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № Д911686/28.10.2018 г. срещу Б.Х.Л..
Наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На
28.10.2018 г. около 09.50 часа в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2
като водач на лек автомобил …. с рег. № ….., държава България, при
обстоятелства: По АМ Хемус, 27 км посока
гр.Варна управлява лек автомобил ….. с
ДК№. № …… собственост на Л. А. Ч., с ЕГН ********** с прикачено ремарке за л.а.
с ДК№….., като водачът допуска: 1. Движи се в лентата за принудително спиране
обособена като такава на АМ Хемус 2. Управлява с незаплатени глоби в срок – фиш
СЕРИ Н-24019 от 01.07.2019 г. с което е нарушил по т.1 чл.58, т.3 от ЗДвП и
по т.2 чл.190, ал.3 от ЗДвП, поради
което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца и за нарушението по т.2 на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Видно от АУАН № Д911686/28.10.2018 г., същият е
съставен от И.М.К. – младши експерт в ОД МВР София и подписан от свидетелите В.
П.М. и В.Г.С. срещу Б.Х.Л., за нарушения по чл.58, т.3 от ЗДвП и
по чл.190, ал.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис
и в него са направени възражения, че
навлизането в аварийната лента е поради повреда на превозното средство.
Представена е заповед № 2633/28.10.2018
г. за прилагане на принудителна административна мярка, от която се установява,
че на Б.Х.Л. е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС.
От справка за МПС Сеат Алхамбра с ДК№. №
ЕН 6088 КВ се установява, че същото е обственост на Л. А. Ч..
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
Представена е и заполед №
517з-50/05.01.2018 г. на директора на ОДМВР София, с която са определени
служителите, които могат да прилагат с мотивирана заповед принудителна
административна мярка по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на
името на Б.Х.Л. се установява, че същия
е правоспособен водач и има наложени и
други наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка В.Г.С. – свидетел по съставянето на АУАН се установява, че
същата е служител в Главна дирекция Национална Полиция и пътувала със свой колега от София към Видин. По пътя засекли спряла
кола с ремарке и служител на ОД МВР, който изготвял акт за наказание на водача.
След като спряли, свидетелката разбрала, че мъжът е карал в аварийната лента и
затова го санкционират. Деянието било констатирано на АМ Хемус. Не може да кажа
водача какво е говорил с полицаите. Не е видяла момента на спирането на водача,
нито дали се е движел в аварийната лента. Когато видяли превозното средство, то
вече било спряно в аварийната лента от служителя на ОДМВР.
По искане на жалбоподателя по
делото е разпитана свидетелката Ю. В. И., която сочи, че е пътувала с
жалбоподателя на процесната дата. Пътували по автомагистрала Хемус с микробус с
теглич и платформа с натоварени коли. Тъй като по време на пътуването микробуса
започнал да прекъсва и да губи мощност
на няколко пъти, в един момент се наложило да спрат в аварийната лента,
тъй като микробусът почти не можел да се движи. Жалбоподателят слязъл и отворил
капака на буса и казал на свидетелката, че вероятно става въпрос за някакви
датчици. Малко след това дошла полицейска патрулка, като полицаите започнали да
говорят с Б. и му съставили акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП,
предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;”. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Хемус с управлявания от него товарен автомобил Сеат
Алхамбра с ДК№. № ЕН 6088 КВ в лентата за принудително спиране, но оспорва
обстоятелството, че се е движел без да е била налице уважителна причина за
това, с твърдение, че автомобила е имал повреда.
Законодателят в цитираната норма на чл.58, т.3
от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда
на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е от тези
изключения, административна отговорност на водача на пътното превозно средство
за движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се
търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна
отговорност на водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да не е налице което и да е от тези изрично предвидени от
законодателя изключения, като липсата им следва да се посочи изрично в
наказателното постановление и издадения преди това АУАН.
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач
пътно превозно средство – товарен автомобил….. с ДК№. №………в лентата за принудително
спиране. Това безспорно установено поведение от страна на наказаното лице не е
достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се осъществява състава на чл.58,
т.3 от ЗДвП, доколкото по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин,
че не е била налице някоя от предпоставките предвидена в нормата на чл.58, т.3
от ЗДвП, тъй като жалбоподателят въвежда доводи и ангажира доказателства, че е
предприел движение, тъй като в превозното средство се е явил технически
проблем.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи
фактическа обстановка, която не съответства на посочената в АУАН и НП, поради
което изводите на наказващия орган останаха недоказани. В настоящия случай в
показанията си свидетелят по съставяне на АУАН В.С. не се потвърждава
фактическата обстановка и с тях не се допринася за изясняването й, тъй като
свидетелката твърди, че не е видяла моторното превозно средство да се движи в
аварийната лена, нито дали е имало повреда или не. В противоречие с отразената в АУАН и НП
фактическата обстановка са показанията на свидетелката Юлиана Иванова, която
заявява, че е пътувала заедно с жалбоподателя и причината за движение в
аварийната лента е била техническа неизправност на превозното средство, което
прекъсвало и понеже съвсем загубило мощност се наложило да отбият и спрат в
аварийната лента.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И., тъй като същите са логични,
последователни и съответстват на доказателствата по делото, поради което ги
кредитира изцяло. От друга страна тези показания не бяха опровергани по никакъв
начин от свидетелката С., тъй като същата не изложи каквито и да било факти,
които да ги опровергаят или отрекат показанията на И..
Необходимо е да се посочи, че в тежест на административно наказващия орган
е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение,
съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно
е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление,
административно наказващият орган се основава на констатациите в АУАН и те в
рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат
за верни до доказване на противното. В съдебното производство обаче, те нямат
обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение или не. Едва след събиране на категорични и обосновани
данни за авторство на деянието и доказаност от обективна и субективна страна може
да се наложи и съответното наказание.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, тъй като
съдът прие за недоказано вмененото му нарушение, поради което наказателното
постановление, следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1204-004611/ 06.11.2018 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София в частта по т.1, с което на Б.Х.Л., ЕГН ********** на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1204-004611/ 06.11.2018 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София в частта по т.2, с което на Б.Х.Л., ЕГН ********** на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: