Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5901 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.А.Х. ***,
евентуално срещу „С.в.“ АД за осъждането им да й заплатят сумата от 26 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на
лица, на които ответниците са възложили работа.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 07.11.2018
г. около 15.50 часа в гр. София, в ж.к. „Левски Г“ вървяла по ул. „********“.
Прибирала се от пазар заедно с М. Х.. На тротоара на улицата между бл. ******в
посока бл. * Е.Х. се спънала във вдлъбната, необезопасена и необозначена
канализационна шахта и паднала. Изпитала силни болки в ръцете си, тъй като при
падането се опитала да прехвърли тежестта на тялото си върху горниците
крайници. М. Х. повикала съпруга на пострадалата, който позвънил на тел. 112.
Докато пристигне екип на спешна помощ, Х. отишла до дома си, за да се
преоблече. Болките в ръцете й продължили, появил се оток и й прилошало. Дишането
й било затруднено. Съпругът на Е.Х. помолил съсед да ги закара до УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“.
При прегледа се установило счупване на долните краища на
лакътната и лъчевата кост – закрито дясно, ниво китка и длан на дясната ръка.
Наложила се оперативна намеса. Освен това Х. имала счупване и на среден пръст
на лява ръка, което не било диагностицирано и отразено в епикризата. Двете й
ръце били неизползваеми за елементарни хигиенни нужди. Затова се нуждаела от
чужда помощ.
Ищцата преживяла и психически стрес, уплаха и напрежение
за живота и здравето си. Имала проблеми със съня и не могла да води предишния
си начин на живот. Към момента все още не се възстановила от получените при
инцидента на 07.11.2018 г. увреждания.
Пътят бил общински и отговорност за неговото поддържане
носела Столична община. Нейни служители бездействали за отстраняване на
препятствието на пътя, съответно за неговото обозначаване, в резултат на което
ищцата претърпяла описаните в исковата молба увреждания.
Изпитаните болки и страдания оценява на сумата от
26 000 лева и моли С.О.да бъде осъдена да й заплати обезщетение, ведно със
законната лихва от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме
шахтата да не е част от пътя, а неин стопанин да е „С.в.“ АД, моли този
ответник да бъде осъден да й заплати исковата сума.
Ответникът С.О.е подал отговор, в който оспорва иска с
твърдения, че ищцата се е движила в нарушение на правилата за движение по
пътищата – по пътното платно, вместо по тротоара. Непосредствено след инцидента
Х. извършвала действия, които влошили състоянието й. Оспорва, че шахтата
представлява препятствие на пътя. Ищцата не уточнявала и върху коя точно шахта
е стъпила сред множеството такива в района.
Оспорва като прекомерен и размера на претендираното
обезщетение.
Ответникът „С.в.“ АД е подал отговор, в който оспорва
предявената от ищцата претенция. В случая на пътното платно се намирала дъждоприемна шахта, за чието стопанисване отговарял ВиК оператор.
Третото лице помагач на страната на ответника „С.в.“ АД -
З. „Л.и.“ АД счита, че не е налице риск, покрит от сключената застраховка „Обща
гражданска отговорност“ и „Отговорност към трети лица“.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от Е.А.Х. ***, евентуално срещу „С.в.“ АД за
заплащане на обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от получени
увреждания при попадане във вдлъбната, необезопасена и необозначена шахта на ул.
„*********и бл.**
За уважаването на
така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което ответникът
е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Ищцата извежда правото си от
незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
извършването на определена работа.
В случая С.О.е надлежен ответник
именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл.
49 от ЗДД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои
служители, които са дължали обезопасяване на шахта на пътното платно.
Тъй като в случая
виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се
определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма,
задължаваща делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да
упражни определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната
цялост на пешеходец от необезопасен участък от общински път.
Установява се по
безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, че капака на шахтата на пътното платно на ул.
„********“ в участъка между бл. *********в ж.к. „Левски Г“ в гр. София представлява
неравност на пътя.
Не се спори, че
тази част от пътната мрежа е собственост на ответната община, съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от закона за пътищата (ЗП). Пътят, на
който е настъпил инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗП собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи при условията на чл. 5 от ЗП (обхват на пътя, пътни
съоръжения и пътни принадлежности). По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП, пътни
съоръжения са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите;
подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
Според § 1, т. 1 от ДР на ППЗП пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която
чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно.
На основание чл.
31, пр. 3 от ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането на пътя, е
именно ответната община. Законово вменените си задължения ответникът изпълнява посредством
възлагане на определена работа на физически лица, негови служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите
служебни задължения да осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и
пътищата, общинска собственост на всички участници в движението. Ремонтът и
обезопасяването на шахтата – уличен отток, където е настъпил инцидентът, е
задължение на Столична община, а настъпилите вреди са в резултат на
бездействието на общински служители да отстранят неравността на пътното платно,
като изравнят капака на шахтата с нивото на уличното платно.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля В.И., очевидец на процесния инцидент. И. лично е
възприел не само пропадането на ищцата в шахтата, но и нейното състояние към
07.11.2018 г. Шахтата е била наклонена настрани по оста на пътя, като решетката
й е била на една страна, потънала с около 10 см.
Като е упражнявала
правото си на придвижване по пътя, пресичайки пътното платно, където е била
разположена шахтата, в непосредствена близост до тротоара, ищцата е получила телесни
увреждания в горните крайници.
Съдът приема за
категорично доказана причинно-следствената връзка между полученото от ищцата увреждане
при падане на неравност на общински път.
При определяне
размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Въз основа на
медицинската документация по делото е изготвена и приета съдебно-медицинска
експертиза. Според заключението на д-р С., при инцидента на 07.11.2018 г. Е.Х.
е получила съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на
дясна ръка и разкъсно-контузни рани по гръбната
повърхност на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка. Счупването на костите на
дясната ръка е затруднило движенията на този крайник за период, по-дълъг от 30
дни. Лечението се изразявало в закрито наместване на счупването и поставяне на
гипсова имобилизация на дясна предмишница за 30 дни. Нормалният ход на
лечението на този вид счупвания отнемал около 5-6 месеца. При извършения на
22.06.2020 г. преглед на пострадалата вещото лице е установил видима деформация
на дясна гривнена става и ограничен обем в движенията
на ставата с дефицит при ротация и движение нагоре и надолу от 30%. По мнение
на вещото лице с оглед давността на травмата, ограниченията в движението на
дясна гривнена става имали траен характер.
Раните на
пръстите на лявата ръка зараснали за около две седмици, като при прегледа са
установени белези по гръбната страна на трите пръста
на ляв горен крайник.
През периода на
гипсовата имобилизация на дясната предмишница, в случая 35 дни, ищцата
изпитвала затруднения в хигиенно-битовото обслужване и се е нуждаела от чужда
помощ.
Такава е оказвана
от близки на пострадалата. Свидетелят И. лично е възприел поставения на десния
горен крайник гипс. При посещения на Х. тя се оплаквала от болки и споделила,
че й е трудно да се обслужва сама.
При тези данни и
предвид даденото от вещото лице заключение периода на възстановяване,
периодичните оплаквания, ограничения обем на движение в областта на гривнената
става на десен горен крайник и възрастта на пострадалата, съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 5 000
лева.
За период от около
три месеца, съгласно данни от амбулаторни листове и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И., начинът на живот на ищцата е бил променен към посока
влошаване на качеството му. Гипсовата имобилизация е изисквала ползване на
чужда помощ, свързано с естествено притеснение от това. Налице са и трайни
последици – ограничения в обема на движение на горен десен крайник.
Съдът намира предявения
от ищцата иск за основателен до размера на сумата от 5 000 лева и в
посочения размер следва да бъде уважен. За горницата до 26 000 лева
претенцията подлежи на отхвърляне.
Предвид
основателността на главния иск, не е налице условието за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
срещу „С.в.“ АД.
С оглед изхода на
спора и съразмерно на уважената част от иска, на Е.Х. се дължат разноски за
производството в размер на 267.31 лева.
На ищцата е
оказана безплатна правна помощ. Определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а
от ДР на Наредба № 1/2004 г., дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 1 572 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на адв. Я. А. се
дължи хонорар в размер на 302.31 лева.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат
ответниците. Всеки от тях претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37
от Закон за правната помощ.
Предвид броя на
предявените искове и фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност и извършените процесуални действия, съдът определя юрисконсултските възнаграждения в размер на по 300 лева за
всеки от ответниците. С.О.е направила разноски за депозит за експертиза в
размер на 150 лева.
На С.О.се дължат
363.46 лева, а на „С.в.“ АД – 242.31 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „********да заплати на Е.А.Х., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на дясна
ръка и разкъсно-контузни рани по гръбната повърхност
на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка при падане в необезопасено
пречиствателно съоръжение - утаителна шахта в гр. София, на ул. „********“
между бл. *********на 07.11.2018 г., ведно със законната лихва от 07.11.2018 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична
Община, с адрес гр. София, ул. „********да заплати на Е.А.Х., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 267.31 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., Столична Община, с адрес гр. София, ул. „********да заплати
на адвокат Я.С.-А., с адрес ***, офис 107 сумата от 302.31 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 от ГПК, Е.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***,
„*******, сграда 2а сумата от 242.31 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: