№ 80
гр. Варна, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000598 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ал Инвест
Пропъртис“ ЕООД, със седалище гр.Бяла, ЕИК ********* срещу решение №397/05.10.2024
г. постановено по т.д. №508/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по иск на
НАП, със седалище гр. София с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК е обявен за
недействителен спрямо държавата договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт № 44/03.09.2018г., том I, per. № 1499, дело № 41 на Радостина
Стефанова - пом.-нотариус „по заместване“ на Н.С., рег. № 114 на НК - София, вписан в
Служба по вписванията - Варна вх. рег. № 23997/03.09.2018г., дв. вх.рег. № 23849 акт № 29 т.
LXI, д. № 13120/2018г., по силата на който „Ейч -Ем Хотели“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Княз Борис I” No 104, ет.1,
като продавач, е прехвърлило възмездно на „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД-гр. Бяла, ЕИК
*********, като купувач, два апартамента, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-47/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Бяла, „Лагерите", ет. 4,
ап. 405 с площ от 131,88 кв.м. и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07598.305.373.1.101 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18- 47/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Бяла, „Лагерите", ет.
4, ап. 401/4, с площ: 136,40 кв. м., ведно със съответните прилежащи идеални части от
общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, като извършената сделка е с намерение да се
увредят публичните взискатели.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани
изводи. Твърди, че сделката не е извършена във вреда на публичния изпълнител, тъй като не
е налице намерение за увреждане, излагайки подробни съображения за това. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от публичен изпълнител при
НАП, с който се оспорва основателността на въззивната жалба и се иска съда да потвърди
1
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е иск за прогласяване недействителност на процесната сделка по отношение
на държавата в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, ев. по т. 2. Ищецът излага, че след
връчване на заповед за ревизия от 20.04.2018 г. (л.23, изменена със заповед от 06.08.2018 г. –
л. 98), а по-късно и на ревизионен акт № Р-22221018002346-091-001/11.10.2018г. (л.26), с
който на „ЕЙЧ - ЕМ ХОТЕЛИ АД са определени данъчни задължения за довнасяне в размер
на 43 494.99 лв. (с връчен на 15.10.2018 г. РА и влязъл в сила на 30.10.2018г.) и 16 121,81 лв.-
лихви за просрочие, длъжникът по силата на нот.акт № 29, том 61, вх.рег. №
23997/03.09.2018 г. на СВп-Варна е прехвърлил на ответника ”АЛ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИС”
ЕООД правото на собственост върху два собствени недвижими имота, а именно: 1.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
находящ се в гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 405, с площ от 131,88 кв.м., ведно със
съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата, както и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот (с идентификатор
07598.305.373), в който е построена сградата и 2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07598.305.373.1.101 по кадастрална карта и кадастраоните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се
в гр. Бяла, „Лагерите", ет. 4, ап. 401/4, с площ от 136.40 кв. м., ведно със съответните
прилежащи идеални части от общите части на сградата, както и съответните идеални части
от правото на строеж върху поземления имот (с идентификатор 07598.305.373), в който е
построена сградата, като извършената сделка е с намерение да се увредят публичните
взискатели, на основание чл. 216 ал.1 т.4 от ДОПК /редакция към ДВ, бр. 105 от 29.12.2005
г./. Твърдяното намерението за увреждане на публичния взискател доказва още с
обстоятелството, че отчуждителят на недвижимите имоти бил декларирал (респ. подписал
декларация с неверни данни за липсата на непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и с
наличието на множество непогасени публични задължения (индивидуализирани с
уточнителна молба на л. 111). Твърди тенденциозно отношение на длъжника към
неизпълнение на задълженията си към държавата. Доколкото сделката по прехвърляне не
имотите цели увреда на публичния взискател и е сключена след установяването на
публичното задължение, иска прогласяване недействителността на същата по отношение на
държавата. В условията на евентуалност, отчитайки пазарната стойност на имоти с подобни
характеристики на процесните, счита че последните са продадени на стойност с над 32 %
по-ниска от пазарната им такава, което като несъразмерна престация, при която дадено
значително надхвърля по стойност полученото, се позовава на хипотезата на т. 2 от чл. 216,
ал. 1 ГПК, като заявява, че ако не се установи недействителност на първото заявено
основание, то такава е налице на второто.
Ответникът „АЛ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИС” ЕООД, със седалище гр.Бяла е оспорил
исковете с твърдения, че сделката е между юридическите лица и е израз на обичайна
търговска практика, без данни за свързаност помежду им, както и че сделката не е сключена
във вреда на публичния взискател. Излага още, че атакуваната сделка е възмездна и срещу
прехвърленото имущество дружеството е получило насрещна престация, без да е налице
дисбаланс между стойностите на даденото и полученото. Освен това ответното дружество
притежава в собственост и друго недвижимо имущество, чиято равностойност в пари би
била достатъчна да погасяването на всичките му публични задължения. Освен това твърди,
че част от стойността по сделката била използвана за погасяване на съществуващи към него
момент публични задължения. Оспорва твърдението на ищеца, че липсата на доброволни
плащания се приравнява на намерение да се увреди публичния взискател.
Ответникът „ЕЙЧ - ЕМ ХОТЕЛИ“ АД, със седалище гр.София е депозирал писмен отговор,
с който оспорва основателността на исковете.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
2
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, в редакцията към датата
на сключване на атакуваната сделка - 03.09.2018 г., недействителни по отношение на
държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения, възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при
които даденото значително надхвърля по стойност полученото, както и сделки или действия
с намерение да се увредят публичните взискатели. Съгласно повелителната правна норма на
чл.216, ал.2 ДОПК недействителността следва се обяви по иск на съответния публичен
взискател или на публичния изпълнител по реда на ГПК. От своя страна установяването на
публичните вземания по смисъла на чл.166, ал.1 от ДОПК се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, като съответно данъчните задължения и задълженията за
задължителни осигурителни вноски, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1 вр. чл.118 от
ДОПК, следва да бъдат установени с ревизионен акт.
За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в
хипотезата на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, сделката трябва да е извършена с намерение да се
увреди публичния взискател. Тук елемент от фактическия състав на посочената хипотеза е
намерение да се увреди публичния взискател – кредитор. Съгласно решение № 27/28.02.2013
г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о., ТК, самият субективен елемент на намерението на
длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на
относителната недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на
базата на всички събрани доказателства за наличието /или не/ на факта на намерението за
увреждане по смисъла на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Като факт самото намерение за увреждане
/animus nocendi/ е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е.
съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на
кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/. Т.е. като вътрешно мисловно – емоционално състояние на
длъжника (на неговите управителни органи), то няма самостоятелна изява, която да е обща
за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор.
Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по – често
следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от
преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение за
увреждане.
Събраните по делото доказателства установяват, че по силата на заповед за ревизия
от 20.04.2018 г. (връчена електронно на 04.05.2018 г.), изменена със заповед от 06.08.2018 г.
(връчена на 07.08.2018 г.), е извършена такава на ответното дружество прехвърлител.
Ревизията е завършила с влязъл в сила ревизионен акт № Р-22221018002346-091-
001/11.10.2018 г., установил данъчни задължения (корпоративен данък и ДДС) за довнасяне
в размер на 43 494.99 лв. и 16 121.81 лв. – лихви за просрочие към тях. Ревизионният акт е
издаден на 11.10.2018 г. и е бил връчен електронно на 15.10.2018 г.(л.35) на ревизираното
лице.
С договор за продажба от 03.09.2018 г., обективиран в нот.акт №29, том 61, вх.рег.
№23997/03.09.2018 г. на Служба по вписванията – Варна, „ЕЙЧ - ЕМ ХОТЕЛИ“ АД, със
седалище гр.София е прехвърлило на ”АЛ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИС” ЕООД правото на
собственост върху два собствени недвижими имота, единият на цена 89 526 евро, а другият
– 92 358 евро или общо 181 884 евро без вкл. ДДС. В нотариалния акт изрично е посочено,
3
че общата продажна цена на имотите е заплатена на дружеството-продавач от дружеството-
купувач по банков път преди подписването на процесния нотариален акт.
В разглеждания случай, ищецът е поискал да се обявят за недействителни по
отношение на държавата един договор за продажба, с който проверяваното лице възмездно е
прехвърлило правото на собственост на 2 апартамента, като сделката е сключена след датата
на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени
публични задължения, по причина, че договорът е сключен с намерение да се увреди
публичния взискател, а в условията на евентуалност, че при процесната сделка даденото
значително надхвърля по стойност полученото. Приложените по делото доказателства
установяват кумулативното наличие на всички предпоставки, които обосновават
основателността на иска на посоченото главно основани по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, тъй като
договорът за покупко-продажба е сключен след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия и по-малко от месец преди връчването на ревизионния акт, с който са установени
публични задължения, а освен това договорът е сключен с намерение на данъчно
задълженото лице да увреди публичния взискател.
Налице е установено по делото намерение за увреждане на взискателя, тъй като
преди датата на извършване на сделката, длъжникът е посочил в молба до НАП от
25.07.2018 г., че с цената от продажбата на два апартамента, с които ще погаси задълженията
си. Доказателство за погасяване на публичните задължения след датата на сделката не са
представени, а в декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК, попълнена от дружеството при
сключване на сделката е посочено, че то няма задължения.
Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4
ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато
разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения - решение № 69/22.06.2012
г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., какъвто е и процесния случай.
Сделката е сключена във вреда на публичния изпълнител, тъй като с отчуждаването
на имотите, значително е намалено имуществото на длъжника. Освен намерение за
увреждане е налице и реално увреждане, тъй като по процесната разпоредителна сделка
липсват доказателства купувачът реално да е заплатил продажната цена, като на практика
има значително намаление на имуществените права, включени в патримониума на
задълженото лице /продавача/, с което последният лишава държавата от възможността да
удовлетвори своето парично притезание.
Изявленията на продавача и купувача, материализирани в нотариалните актове, че
продажната цена е била заплатена преди сключването на договора за покупко-продажба, не
следва да се кредитират.
Без значение за основателността на претенцията е дали към датата на
разпоредителната сделка, длъжникът е разполагал с друго имущество, от което да се
удовлетвори взискателя, тъй като по смисъла на чл.133 от ЗЗД, цялото длъжниково
имущество служи за удовлетворение на кредитора, който има право да избере начина, по
който да се удовлетвори, без значение дали ще насочи изпълнение върху обезпечено
имущество или върху друго налично такова. Длъжникът не разполага с възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
С оглед основателността на главната искова претенция по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК не е
налице основание да бъде разгледана предявената втора такава в условията на евентуалност
в хипотезата на т. 2 от същата разпоредба.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
Съобразно изхода на делото и направеното искане, въззивникът следва да заплати
Национална агенция по приходите, на основание чл.78, ал.8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 150 лв.
4
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397/05.10.2024 г. постановено по т.д. №508/2023 г. по
описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Ал Инвест Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бяла, ул. “Приморска” 5, х.к. „Бяла Бийч Ризорт“, ап.405 ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция за приходите, със седалище гр.София, сумата от 150 (сто и петдесет)
лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8
от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5