РЕШЕНИЕ
№ 2449
гр. Бургас, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120100234 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба
на ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС " АД, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово с ЕИК *********, срещу Б. Й. Д. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ***************** с която се иска да бъде признато за
установено съществуването на вземанията на ищеца в размер на сумата от
232.91 лв. представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода м. август 2021 г. - м. юли 2024 г., а именно : отопление -
93.74 лв.; сградна инсталация - 130.93 лв.; такса отчет дялово разпределение -
8.25лв. за недвижим имот с адрес гр. *****************, заедно с мораторна
лихва за забава в размер 46.19 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 24.09.2024 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, като за посоченото вземане е издадена
Заповед № 3266 от 30.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 6572/2024г. по описа на Бургаски районен съд.
Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно
отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като
ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си
на потребител по смисъла на чл. 150 ЗЕ, тъй като собственик на
топлоснабдения имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в
правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са
начислени съответните суми за отопление, сградна инсталация и дялово
разпределение, като подробно е описан редът за тяхното определяне. Сочи се,
1
че сумите са останали незаплатени в срок и се претендират ведно с начислена
лихва за забава. Сочи се, че по силата на решение на общото събрание на
етажната собственост дружеството „БЕЛЧЕВСТРОЙ" ЕООД е следвало да
извършва дяловото разпределение, като това било възложено с договор. Иска
се конституиране на трето лице помагач на страната на ищеца на дружеството
което е ангажирано да извършва дяловото разпределение. Ангажирани са
писмени доказателствени средства. Претендират се и разноските направени в
заповедното и в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, с който исковете се оспорват, като
допустими но неоснователни. Излагат се твърдения, че липсват доказателства
за реално доставена топлинна енергия, както и че ответника не е абонат на
услугите предоставяни от ищеца. Оспорва се доказателственото значение на
представените от ищеца документи, тъй като били подписани единствено от
служители на ищцовото дружество. Моли се отхвърляне на предявените
искове.
С определение 16.06.2025 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК
БЕЛЧЕВСТРОЙ ЕООД, е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца Топлофикация - Бургас АД предвид наличието на правен
интерес от исканото привличане, основано на обстоятелството, че при
отхвърляне на предявения иск поради неправилно извършено дялово
разпределение дружеството би понесло регресна отговорност за неизпълнение
на задълженията си по договора за извършване на услугата дялово
разпределение.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез своя процесуален
представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител
оспорва исковете като неоснователни.
В съдебно заседание третото лице помагач не изпраща представител и
не изразява становище.
Предявени са два обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
2
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./. Съгласно §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По
силата на чл.3, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна
енергия за битови нужди може да бъде всяко физическо лице, потребител на
топлинна енергия, който е собственик, или титуляр на вещно право на
ползване. В настоящото производство не е спорно, а и от представените от
ищеца писмени доказателства се установи, че ответникът е собственик на
една втора идеална част от правото на собственост на апартамент в сграда в
режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на
ВКС - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО;
решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО;
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.
Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. /чл.153 ЗЕ/ По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на
обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и
мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на
изискванията за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени,
включително периодична проверка на общия топломер.
Дължат се и сумите за сградна инсталация, т.е. за количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за
дялово разпределение. Според закона, когато клиентите в сграда – етажна
собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Що се отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение,
съдът намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
3
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението
към нея.
Ето защо следва извод, че ищецът доказва по несъмнен начин
дължимостта на всички претендирани суми. Сумата дължима от ответника е
за неговата ½ ид. ч. от имота. Искът за главницата е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви
върху главницата, съдът съобрази на първо място клаузата на чл. 41, ал. 2 от
общите условия, предвиждаща датата на изискуемостта на всяко месечно
задължение, а именно първия работен ден след изтичане на 30 дневния срок за
плащане. Следователно с неплащане на главното задължение длъжникът е
изпаднал в забава и от този момент на основание чл. 86 ЗЗД следва да заплати
дължимата лихва. Съобразно приетото заключение на вещото лице и размера
на главницата, съдът намира за доказана претенцията за заплащане на
изчисленото от ищеца обезщетение за забава.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски. По силата на т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на
присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИНЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че на основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД Б. Й. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ***************** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС „ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово с ЕИК *********, сумата в размер на 232.91 лв.
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода м. август 2021 г. - м. юли 2024 г., а именно : отопление - 93.74 лв.;
сградна инсталация - 130.93 лв.; такса отчет дялово разпределение - 8.25лв. за
недвижим имот с адрес гр. *****************, заедно с мораторна лихва за
забава в размер 46.19 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 24.09.2024 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение, като за посоченото вземане е издадена Заповед № 3266
от 30.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 6572/2024г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Й. Д. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ***************** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
БУРГАС „ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово с
4
ЕИК *********, сумата в размер на 737,50 лв. (седемстотин тридесет и седем
лева и петдесет стотинки) представляваща разноски в исковото и заповедното
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в
двуседмичен срок, считано връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5