№ 989
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100902435 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил на 29.09.2014 г. с „Кино Арена ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, договор за
разпространение на филми, съгласно който „Би ЕС Филмс“ ЕООД предоставя на „Кино
Арена ВТ“ ЕООД филми, които последното да прожектира в киносалоните си срещу
възнаграждение за „Би ЕС Филмс“ ЕООД, определяемо съгласно клаузите в договора. Със
споразумение за заместване от 30.04.2018 г. и със съгласието на „Би ЕС Филмс“ ЕООД,
„Кино Арена ВТ“ ЕООД се замества в договора от 29.09.2014 г. от „Кино Арена България“
ЕООД. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
възнаграждение по 62 фактури за периода от 06.12.2019 г. до 07.02.2020 г. на обща стойност
133 335.98 лв.
С отговора на исковата молба ответникът признава факта на сключен с ищеца
договор за разпространение на филми, но оспорва иска с твърдения, че заплатил на
27.01.2020 г. сума в размер 84 942.59 лв., с която сума и след извършени прихващания със
вземания към ищеца по фактури № **********/30.11.2019 г., № **********/30.12.2019г., №
**********/16.12.2019 г, №**********/31.12.2019 в размер на 15 434.13 лв. погасил
задълженията по част от посочените в исковата молба фактури, издадени в периода
06.12.2019 г. - 27.12.2019 г. като изрично, в изпратено до ищеца електронно писмо, посочил
кои фактури плаща. Твърди, че на 29.10.2020 г. платил по сметка на ищеца сумата 10 000 лв.,
с която погасил задълженията по фактури, издадени в периода от 03.01.2020 г. до 10.01.2020
г. С оглед изложеното твърди, че в кореспонденция между представител на ищеца, г-жа Д., и
С.М., оперативен директор на ответното дружество с приложена справка, ищецът признал,
че към 17.03.2021 г. няма задължения по фактури, издадени за периода 15.06.2019 –
1
09.01.2020 г. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със
задължения, възникнали по сключен Договор за дигитална конверсия от 29.09.2014 г.,
изменен със споразумение от 30.04.2018 г. в размер от 15 537.12 лв., представляващи такса
виртуално копие, дължима в 14 – дневен срок от получаване на фактура № 6000000141от
31.01.2020 г. г., за която твърди, че е изпратена на ищеца на 05.02.2020 г. и лихва за забава
върху това вземане в размер 8794.74 лв. за периода 19.02.2020 г. – 31.01.2025 г. ( съгласно
уточнителна молба от 04.06.2025 г. )
С допълнителната искова молба ищецът твърди, че сключил с ответника
споразумение за прихващане от 27.06.2019 г., с което страните прихващат насрещните си
изискуеми вземания, възникнали по договорите за разпространение на филми и за дигитална
конверсия към 17.06.2019 г., след което прихващане ответникът останал задължен по
споразумението за сума в размер 396 490.13 лв. с ДДС, което следвало да погаси на осем
вноски, в размер и срокове, уговорени в споразумението. Ответникът извършил 10 частични
плащания, в размер 300 000 лв, след които останал задължен за сумата 96 490.13 лв. Именно
по това споразумение сочи, че на 27.01.2020 г. ответникът заплатил, посочената в отговора
на исковата молба сума, в размер 84 942.59 лв, като в основанието за плащане било записано
„по споразумение“, поради което били погасени задълженията по фактури от
споразумението за прихващане, а не процесните, тъй като изявлението, в представеното
писмо по електронна поща, в което се сочат процесните фактури, е направено преди
плащането, в което е посочено като основание споразумението за прихващане.
Оспорва с плащането от 29.10.2020 г., в размер на 10 000 лв., да са погасени сочените
от ответника фактури за периода 03.01.2020 г. – 10.01.2020 г., тъй като в основанието е
посочил само „по фактури от 2019 г.“ и доколкото липсват посочени конкретни фактури,
преценката е на кредитора, който с плащането е погасил задължения по фактури от
14.02.2020 г. до този размер, поради което сочените от ответника процесни фактури не са
платени. Оспорва възражението за прихващане на ответника с твърдения, че няма
задължения по посочените фактури, тъй като са погасени с прихващане с вземания към
ответника по 7 бр. фактури, описани в приложена справка.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа, че в изпратеното
електронно писмо, с приложена справка с фактури, е уточнил именно основанието, на което
ще плаща, което е практика между страните, и е постигнато споразумение да се заплащат
именно тези фактури и именно това споразумение е посочил в основанието, а не сключеното
с ответника по – рано, за което свидетелства и изявлението в същото писмо, че до края на
м.01.2020 г. плащане на вноски по споразумението няма да има, с което ищецът се е
съгласил, както и от справка от 17.03.2021 г., в която не са посочени процесните фактури, за
които е направено плащането. Относно плащането на сумата 10 000 лв. твърди, че поради
технически грешка е посочил фактури от 2019 г., но доколкото към датата на плащането
няма задължения по такива фактури, извън тези по споразумението за прихващане, следва да
се приложи правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД и да се считат погасени по – старите фактури от
03.01.2020 г. и 10.01.2020 г., а не посочените от ищеца от 14.02.2020 г.
2
Относно възражението за прихващане, твърди, че вземанията, с които ищецът сочи да
е извършил прихващане с вземането по фактура № ********** са погасени с други вземaния
по фактури, съгласно споразумение чрез електронна кореспонденция между страните от
04.12.2019 г. и 05.12.2019 г. с приложена справка на фактурите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск за реално изпълнение в доказателствена тежест
на ищеца е да установи по делото пълно и главно факта, че е сключил с ответника договор за
разпространение на филми, със съдържанието посочено в исковата молба, както и факта, че
е възникнало вземане за възнаграждение за периода от 06.12.2019 г. до 07.02.2020 г. в общ
размер 133 335.98 лв.
По делото е безспорно, поради което и съдът го приема за установено, че на
29.09.2014 г. между ищеца и „Кино Арена ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен договор за
разпространение на филми, съгласно който „Би ЕС Филмс“ ЕООД предоставя на „Кино
Арена ВТ“ ЕООД филми, които последното да прожектира в киносалоните си срещу
възнаграждение за „Би ЕС Филмс“ ЕООД, представляващо дял от реализираните приходи от
продажби на входни билети за филмите на разпространителя, определяемо съгласно чл.5.2
от договора. Безспорно по делото е също, че по силата на сключено споразумение за
заместване от 30.04.2018 г. и със съгласието на „Би ЕС Филмс“ ЕООД, „Кино Арена ВТ“
ЕООД се замества в договора от „Кино Арена България“ ЕООД.
Установен като безспорен е и фактът, че за ответника е възникнало задължение за
плащане на възнаграждение по договора за продадени билети в обекти на ответника, в
периода от 06.12.2019 г. до 07.02.2020 г., на обща стойност 133 335.98 лв., описани в 62 бр.,
представени по делото от ищеца фактури.
Спорен по делото е въпросът дали възникналите за ответника задължения са погасени
чрез релевираните същия погасителни способи – плащане и прихващане.
В тази връзка ответникът на първо място твърди, че с извършено на 27.01.2020 г.
плащане, на сума в размер 84 942.59 лв., и извършени прихващания с вземания към ищеца
по фактури № **********/30.11.2019 г., № **********/30.12.2019г., №
**********/16.12.2019 г, № **********/31.12.2019, в общ размер 15 434.13 лв., погасил
задълженията по част от посочените в исковата молба фактури, издадени в периода
06.12.2019 г. - 27.12.2019 г. Не е спорен фактът на плащането, нито прихващането със
сумата 15 434.13 лв. Спорно е дали посоченото от ответника основание за плащане на
сумата 84 942.59 лв. са част от процесните фактури, съответно дали с това плащане са
погасени задълженията по тези фактури или други задължения на ответника към ищеца.
За установяване на основанието за плащане по делото е представено електронно
писмо от 27.01.2020 г. с приложена към същото справка, изпратени от ответника до ищеца, с
което представител на ответника уведомява ищеца, че на датата на подаване на писмото ще
3
бъде извършено плащане на сумата 84 942.59 лв., с което ще се погасят задълженията по
посочените, в приложената към писмото справка фактури, след приспадане на VPF такси за
периода. В приложената към писмото справка са описани част от процесните фактури на
обща стойност 73 666.54 лв. От представеното по делото извлечение от сметка на ответника
се установява, че на 27.01.2020 г. е извършен превод на сумата 84 942,59 лв., с посочено
основание „по споразумение“. Това основание ищецът твърди да касае сключено между
страните споразумение за прихващане от 27.06.2019 г., а не посочените в справката, към
електронното писмо процесни фактури. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че такъв извод не може да бъде направен. В представеното
електронно писмо ясно е посочено, че ще бъдат заплатени, фактурите, посочени в
приложената към него справка и няма да бъдат заплащани суми по споразумението за
старите задължения. Превод на сумата, посочена в писмото е извършен в същия ден. В
платежното нареждане, макар да е посочено като основание „по споразумение“, то с оглед
изразената в електронното писмо воля, липса на конкретна дата на споразумението, както и
показанията на свидетеля Танковска, която сочи, че за плащането управителите на двете
дружествата са се споразумели за погасяване на текущите фактури, следва да се приеме, че
посоченото в платежното нареждане основание, касае именно тази уговорка в електронната
кореспонденция между страните, а не промяна на основанието по сключеното споразумение
за прихващане между страните, в каквато насока за твърденията на ищеца. Този извод се
подкрепя и от факта, че видно от последващата кореспонденция между страните, в
изпратената от ищеца, с писмо от 17.03.2021 г. ( л.100 и л.102 от делото ), справка за стари
задължения за периода м.04.2019 г. – м.03.2020 г. не са посочени вземанията по фактурите,
които ответникът е посочил, че плаща с превода от 84 942.59 лв., поради което очевидно и
самият ищец е възприел волята на ответника да погаси именно част от процесните фактури
и е прихванал изпълнението именно с тези задължения, след като не счита тези суми за
дължими към 17.03.2021 г., а отделно от това в справката е посочил като дължими сумите по
фактури, посочени в чл.2 от споразумението за прихващане от 27.06.2019 г. от № 169 до №
222 (л.102 и л.128 ).
Предвид изложеното следва да се приеме, че основание за извършеното плащане на
сумата 84 942,59 лв. са именно посочените в справката от 27.01.2020 г. фактури, сред които и
процесни на обща стойност 73 666.54 лв. за задължения за възнаграждение по процесния
договор, възникнали в периода 06.12.2019 г. – 27.12.2019 г. Следователно, в приложение на
правилото на чл.76, ал.1, предл.1 от ЗЗД, следва да се приеме, че с извършване на плащането
на сума в размер 84 942,59 лв. ответникът е погасил задължения по процесни фактури на
обща стойност 73 666.54 лв. за задължения за възнаграждение по процесния договор,
възникнали в периода 06.12.2019 г. – 27.12.2019 г.
На следващо място ответникът твърди, че с извършено на 29.10.2020 г. плащане на
сумата 10 000 лв. е погасил задълженията си по фактури № № **********; **********;
**********; **********; **********/03.01.2020 г. и фактура № **********/10.01.2020 г.
Фактът на плащането не се оспорва, а и се установява от представеното по делото платежно
4
нареждане от 29.10.2020 г. ( л.99 от делото ). Спори се с извършеното плащане кои
задължения на ответника са погасени. В представеното платежно нареждане като основание
е посочено „фактури от 2019 г.“. По делото е безспорно, че ответникът, към момента на
извършване на плащането, е имал непогасени задължения по фактури, издадени през 2019 г.
по споразумението за прихващане от 27.06.2019 г. и доколкото в платежното, а и от други
доказателства по делото не се установява да е имал воля да погаси текущи задължения, то
няма основание да се приеме, че с това плащане следва да се погасят по – старите текущи
задължения, а именно тези посочени по – горе, предмет на спора по фактури № №
**********; **********; **********; **********; **********/03.01.2020 г. и фактура №
**********/10.01.2020 г., а не задълженията, възникнали по споразумението за прихващане,
още по – малко има осноwание с това плащане да се погасят задължения по фактури от
14.02.2020 г., каквото е твърдението на ищеца. Следователно следва да се приложи
правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД и да се приеме, че плащането на сумата 10 000 лв. следва да
се отнесе към погасяване на най – старите задължения на ответника по фактури, издадени
през 2019 г. и посочени в споразумението за прихващане, а не на задължения по процесните
фактури.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника
възражение за прихващане с остатъка от установената като дължима сума в размер 59 669.44
лв. по процесните фактури.
Ответникът релевира възражение за прихва]ане с вземания, възникнали по сключен с
ищеца Договор за дигитална конверсия от 29.09.2014 г., изменен със споразумение от
30.04.2018 г., които вземания са в размер от 15 537.12 лв., представляващи такса виртуално
копие за м.01.2020 г. По делото е безспорно възникването на облигационно отношение
между страните, по силата на договор за дигитална конверсия, както и че за ищеца „Би Ес
Филмс“ ЕООД по този договор е възникнало задължение в размер 15 537.12 лв., за което е
издадена от ответника фактура № ********** от 31.01.2020 г. г., изпратена на ищеца на
05.02.2020 г., поради което по делото е установено главното вземане, с което ответникът
иска да се извърши прихващане на процесните вземания. Ищецът репевира възражение, че
не са налице предпоставките за извършване на съдебно процесуално - правно прихващане,
тъй като към настоящия момент това вземане на ответника не съществува, доколкото е
погасено с извършено от самия ищец извънсъдебно материално - правно прихващане с
вземания по 7 бр. фактури. За установяване на това обстоятелство от ищеца е представена
справка от счетоводна статия по сметка 411 със записване за прихващане на фактура №
**********/31.01.2020 г. на стойност 15 537.12 лв. с доставчик „Кино Арена България“
ЕООД и седем фактури, издадени в периода 11.10.2019 г. – 29.11.2019 г., на същата обща
стойност, с клиент „Кино Арена България“ ЕООД. Справката е оспорена от ответника с
твърдения, че не отразява действително извършено прихващане. В тази връзка ответникът
представя електронна кореспонденция между страните, видно от която на 05.12.2019 г. от
ответника е изпратено писмо до ищеца с приложена справка, в която са посочени насрещни
задължения между страните, сред които и тези по фактури, посочени в счетоводната
5
справка, представена от ищеца, след прихващане на които е посочен остатък за плащане
2154,76 лв. В писмото ответникът е поискал от ищеца да прегледа справката и да посочи
дали всичко е коректно, съответно когато се уточни оставащата сума за плащане съобразно
това, и след извършеното прихващане, същата ще бъде заплатена на следващия ден. От
ищеца не са представени доказателства да са оспорени пасивните вземания, описани в
справката на ответника, приложена към писмото от 05.12.2019 г., както и изявлението в
писмо от 09.12.2019 г. ( л.199 от делото ), поради което и с достигане на изявлението за
прихващане, направено от ответника следва да се приеме, че са погасени чрез прихващане
задълженията по посочените фактури, сред които и описаните в представената от ищеца
счетоводна справка. Предвид този извод към момента на осчетоводяване на прихващането с
представената от ищеца справка вземания за ищеца, по описаните в справката 7 бр. фактури,
не са съществували, тъй като са били погасени чрез прихващане, извършено по – рано от
ответника. Отделно от това, въпреки дадените от съда конкретни указания, ищецът не е
доказал по делото и да е направил изявление за прихващане с тези вземания, достигнало до
ищеца, каквото изявление счетоводната справка не установява, противно на поддържаното
от ищеца, доколкото не е доказано по делото и ответникът е осчетоводил прихващането,
поради което и с оглед изложеното следва да се приеме, че отразеното от ищеца счетоводно
прихващане не е породило действие и вземането на ответника по фактура № ********** от
31.01.2020 г. в размер 15 537.12 лв. няма доказателства по делото да е погасено в 14 – дневен
срок от датата на получаване на фактурата на 05.02.2020 г., поради което и с оглед клаузата
на чл.22 от договора за такса дигитална конверсия, източник на вземането, ищецът е
изпаднал в забава и дължи лихва за забава в размер 8794.74 лв. за периода 20.02.2020 г. –
31.01.2025 г.
Следователно по делото се установяват по основание и размер главното и акцесорно
вземане на ответника, предмет на съдебното процесуално възражение за прихващане,
поради което същото е основателно и с общия размер на тези вземания ( 24 331.86 лв. )
следва да се прихванат установените по делото и непогасени с оглед изложеното по – горе
вземания на ищеца, до размера на по – малката сума като доколкото не е посочено друго
следва да се приложи правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД и да се погасят най - старите задължения.
По – горе беше прието, че с извършено плащане от 27.01.2020 г. са погасени фактури,
описани в исковата молба, издадени в периода 06.12.2019 г. – 27.12.2019 г. с № от
**********/06.12.2019 г. до № **********/27.12.2019 г. С вземанията по приетото за
основателно възражение за прихващане следва да се погасят следователно издадените след
този период фактури, а именно в периода от 03.01.2020 г. със сума в размер 24 331.86 лв.
Така с извършеното прихващане се погасяват изцяло вземанията на ищеца по фактури от №
**********/03.01.2020 г. до фактура № **********/10.01.2020 г. и част от фактура №
**********/10.01.2020 г., по която се погасява сума в размер 5783.61 лв.
Като непогасени по делото са вземанията по фактура № ********** за непогасения
остатък над 5783.61 лв. до 6966,28 лв. и в пълен размер фактури от №
**********/10.01.2020 г. до № **********/07.02.2020 г., съгласно посочената в исковата
6
молба справка в общ размер 35 337.58 лв.
Следователно искът е основателен за сумата 35 337.58 лв. и следва да бъде
отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 133 335.58 лв. като погасен чрез
плащане и прихващане.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от искa в размер 1413,51 лв. за държавна
такса. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер 1322.95 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КИНО АРЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, район Младост, жк. Мпадост 4, ул.“Бизнес Парк София“ №
3 да заплати на „Би Ес Филмс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Драган Цанков“ № 36, Интерпред – СТЦ София, офис 117 на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 35 337.58 лв., представляваща възнаграждение по
Договор за разпространение на филми, сключен на 29.09.2014 г. по фактури от №
**********/10.01.2020 г. до № **********/07.02.2020 г., и част от фактура фактура №
**********/10.01.2020 г., посочени в справка в исковата молба, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба на 05.12.2024 г. до окончателното плащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 35 337.58 лв. до пълния предявен размер от 133 335.98 лв.
като погасен чрез плащане със сумата 73666.54 лв., извършено на 27.01.2020 г. и чрез
прихващане с вземане на ответника в размер от 15 537.12 лв., представляващи такса
виртуално копие за м.01.2020 г. по Договор за дигитална конверсия от 29.09.2014 г., изменен
със споразумение от 30.04.2018 г., и вземане в размер 8794.74 лв., представляващо лихва за
забава върху главницата за такса за периода 19.02.2020 г. – 31.01.2025 г.
ОСЪЖДА „КИНО АРЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, район Младост, жк. Мпадост 4, ул.“Бизнес Парк София“ №
3 да заплати на „Би Ес Филмс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Драган Цанков“ № 36, Интерпред – СТЦ София, офис 117 на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1413,51 лв., разноски за производството за държавна
такса.
7
ОСЪЖДА „Би Ес Филмс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Драган Цанков“ № 36, Интерпред – СТЦ София, офис 117 да
заплати на „КИНО АРЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район Младост, жк. Мпадост 4, ул.“Бизнес Парк София“ № 3 на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1322,95 лв., разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8