Решение по КНАХД №454/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Строй - Контрол“ ЕООД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 51 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 133/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0072355, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на „Строй - Контрол" ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че: събраните по делото доказателства не са обсъдени, а от същите се установявало, че към датата на установяване на нарушението автомобилът е бил даден под наем; липсва произнасяне по възраженията на жалбоподателя; липсва анализ на прякото доказателство, че друго лице е управлявало автомобила на датата на нарушението - неработен ден. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като с оглед установените пороци реши дали да го върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирана молба, чрез пълномощник, в която заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея и изразява становището си по съществото на спора. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и ЕФ. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, чрез пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Заявява, че Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата, както и че извършеното деяние е безспорно доказано. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

Окръжна прокуратура - Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че на 11.01.2025 г. в 08:32 часа в [населено място] по [улица], срещу бензиностанция „Лукойл“, със стационарно АТТС № 1048299А01080003, което е от одобрен тип и е преминало последваща проверка, съгласно Протокол 073-СГ-ИСИС/ 22.05.2024 г., е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът - юридическо лице не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изготвени били справка, според данните от която собственик на МПС е „Строй - Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, и справка от гаранционен фонд към 11.01.2025 г. за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с рег. № [рег. номер]. За констатираното, на „Строй - Контрол" ЕООД, ЕИК ********* бил издаден ЕФ № 0072355 от ОД на МВР - Сливен за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, с който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да потвърди процесния ЕФ, Районният съд е приел че: ЕФ съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, към който препраща КЗ; ясно и конкретно е описано извършеното нарушение и е дадена правна квалификация, от която жалбоподателят е разбрал, че е санкциониран заради това, че автомобилът е бил заснет при управление без наличието на валидна застраховка ГО; ясно е посочен нарушителят и видът на наложеното наказание. Приел е, че при управление на автомобила не е била налице валидна застраховка ГО; ЕФ правилно е издаден на собственика на процесното МПС, обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни. Формирал е извод, че правилно е наложена имуществена санкция, която е в изрично посочения в санкционната норма фиксиран размер.

Към доказателствения материал по делото са приобщени: ЕФ серия Г № 0072355 на ОД на МВР - Сливен; известие за доставяне на ЕФ Серия К № 0072355; снимка от 11.01.2025 г. в 08:32 часа; справка за собственост на ПС с рег. № [рег. номер]; Протокол от проверка № 073-СГ-ИСИС/ 22.05.2024 г.; извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване; справка от гаранционен фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с рег. № [рег. номер] към 11.01.2025 г. и към 01.01.2025 г.; Писмо №УРИ-804000-2225/ 19.02.2025 г.; искане от „Строй - Контрол“ ЕООД до ОД на МВР Сливен, вх. №804000-1823/ 11.02.2025 г.; договор за наем на автомобил с рег. № [рег. номер] от 01.01.2025 г.; справка от АИС АНД, ОД на МВР Сливен.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от Районния съд доказателства е установено, че административното нарушение, за което касационният жалбоподател е санкциониран, е извършено.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на 11.01.2025 г. в 08:32 часа, с автоматизирано техническо средство № 1048299А01080003, е било установено и заснето движение на лек автомобил марка „Сузуки Витара” с рег. № [рег. номер], като към същата дата и час за заснетия автомобил, собственост на „Строй - Контрол“ ЕООД, представлявано от А. В. Г., не е имало сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е въведено задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. С нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е предвидено, че на юридическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева. Видовете задължителни застраховки са изрично уредени от законодателя с нормата на чл. 461 от КЗ, като под т. 1 е посочена именно „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал относимите доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя възражения.

Не се споделя защитната теза на жалбоподателя, че Районният съд не се е произнесъл по наведеното пред него възражение, според което дружеството-жалбоподател е сключило договор за наем на установеното с АТСС МПС, по силата на който наемателят е поел задължението да заплаща всички задължителни такси и застраховки, свързани с ползването на автомобила. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за договорни отношения, които не могат и не следва да се противопоставят на законодателна норма, както и че субект на нарушението, че не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тълкувайки нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 647, ал. 3 от КЗ, е не водачът на автомобила, а неговият собственик. Тези формирани от Районния съд изводи се споделят и от настоящата инстанция. Законът изрично е посочил кое е задълженото лице да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това е собственикът на МПС. Това, че със същата норма /чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ изрично е упоменато, че не се забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да може да сключи застрахователния договор, не води до отпадане на задължението на собственика или заместването му. В процесния случай се касае за сключване на договор за задължителна застраховка, а уговореното в представения договор за наем задължение в тежест на наемателя е за заплащане на всички такси и застраховки, свързани с ползването на автомобила. Посоченото не може да обоснове извод за промяна на субекта на задължението, предвиден в закона. Така също жалбоподателят не може да черпи ползи от пасивното си поведение, при което не е проявил необходимата активност и не е съблюдавал изпълнението на уговорените с наемателя на МПС задължения.

В конкретния случай превозното средство е било заснето в движение, т. е. при управление, което е предпоставка за налагане на санкция чрез облекчената процедура с електронен фиш. Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, в степен достатъчна за нарушителя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и да организира защитата си в пълен обем, което е и сторил. Наложеното с ЕФ административно наказание е в размер, съответстващ на предвидения в санкционната норма фиксиран размер.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд - Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен фиш, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 16.06.2025 г., постановено по АНД № 133/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Решението е окончателно.