№ 190
гр. Враца, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20251400500269 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 958/18.2.2025
г. по описа на Районен съд - Козлодуй, на "Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане" АД, с ЕИК *** от *** ответник в първоинстанционното
производство, подадена по пощата на 17.2.2025 г., чрез процесуалния си представител
адв. Г. Б. Х. - САК против Решение №328/5.12.2024 г. на Районен съд - Козлодуй,
Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 328/5.12.2024 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй, поправено с Решение №93 от 17.4.2025 г.
С решението първоинстанционният съд е:
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, С
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П. Л. и
Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И., ЕГН:********** от ***, сума в размер на 5000.00
лева / пет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца М. Г. И.
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни психически последици,
както и болки и страдания от причиненото му телесно увреждане - оток на дясна длан,
охлузвания на двата долни крайника и оток на десет глезен, в резултат на ПТП от дата
04.04.2023г., причинено виновно от Т. Н. С., ЕГН:**********, при управление на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС, който риск е покрит със
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното
дружество, което е издало застрахователна полица №BG/23/122002739558, валидна от
19.09.2022г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2023г. – датата
на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, С
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П. Л. и
1
Р. К. Д. да заплати на М. Г. И., ЕГН:********** от ***, сума в размер на 70.00 лева /
седемдесет лева /, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца М. Г. И.
имуществени вреди за заплатено съдебно – медицинско удостоверение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022г. – датата на предявяване на
претенцията пред ответното дружество до окончателното изплащане на задължението.
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, С
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П. Л. и
Р. К. Д. да заплати по сметка на РС – Козлодуй сума в размер на 825.00 лева /
осемстотин двадесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща държавна такса за
разглеждане на делото и изплатен от бюджетната сметка на съда депозит за вещо лице.
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, С
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П. Л. и
Р. К. Д. да заплати на адв. Ж. Д. Д. от АК - Хасково адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 807.00 лева / осемстотин и седем лева и нула стотинки /.
Внесеният от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, С ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К.
Д. депозит за вещо лице в размер на 400.00 лева да се прехвърли от депозитната по
бюджетната сметка на съда.
С Решение 93/17.04.2025 делото първоинстанционният съд е поправил
решението в частта относно първоначалния момент от който е присъдена законната
лихва, като вместо посочената в първоначалното решение дата 15.03.2022 г. е
уточнено, че се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба.
Въззивникът обжалва решението в частта за присъденото застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до
присъдените 5000 лв. като постановено в противоречие с материалния закон и
нарушения на процесуалните правила.
Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани
доказателства по делото поотделно и тяхната съвкупност.
Поддържа, че присъденото застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в завишен размер, поддържа, че е изплатил извънсъдебно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., сумата от 70 лв.
обезщетение за претърпени имуществени среди, както и законна лихва върху
платените обезщетения.
Твърди, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението
за неимуществени вреди не съответства на преживените от ищеца болки и страдания, и
не е съобразен с икономическата обстановка в страната.
Моли съда да отмени частично обжалваното решение и да бъде отхвърлени иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до присъдените
5000 лв.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
Ответникът по жалбата не подава отговор на жалбата.
В съдебно заседание по делото пред въззивния съд въззиваемото дружество не
се представлява. От процесуалния му представител адв. Г. Х. е постъпила молба вх.
№5291/17.07.2025г., в която заявява, че поради служебна ангажираност не може да се
яви в днешното с.з., но не възразява делото да се гледа в неговото отсъствие. Посочва,
че поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и няма да ангажира нови
доказателства. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното такова на РС - Козлодуй. Претендира присъждане на деловодни разноски
съгласно приложен списък по 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие,
2
преводно нареждане и удостоверение за регистрация по ЗДДС. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд въззиваемият не се
явява, но чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, включително и гласни такива и съобразно тях е постановил
справедливо решение. Акцентира на показанията на свидетелите, че въззиваемият
имал проблеми с паметта и е разконцентиран, излага, че към момента на ПТ съпругата
му била бременна в деветия месец, което се отразило и на психическото състояние на
въззиваемия. Доказано било настъпването на остра стресова реакция и психотравма у
въззиваемия, поради което и обезщетението било правилно определено от
първоинстанционния съд.
Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото пред
въззивната инстанция разноски.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба в която се твърди, че на
04.04.2023г., около 15.40 часа в ***, на ул.“ *** „, на 500 метра преди табела за край на
***, в посока с.Гложене, водачът Т. Н. С., ЕГН:********** от гр.София, при
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС,
движейки се с несъобразена скорост, разрешената такава за движение на МПС в
населено място съгласно ЗДвП, е ударил движещия се пред него лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДКН:ВР *** СК, като МПС, управлявано от ищеца от
удара е напуснало пътното платно в ляво по посока на движението и се е преобърнало
в крайпътна канавка, в следствие на което е било реализирано ПТП.
Излага се, че пътнотранспортното произшествие е документирано с констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№288р-4930 от 04.04.2023г., както и, че е било
образувано ДП №177 от 2023г. по описа на РУ– Козлодуй.
Ищецът твърди, че след претърпяното ПТП ищецът е бил транспортиран с
линейка до ЦСМП – Враца, както и, че в резултат на ПТП, същият е получил отток на
дясна длан и охлузвания на двата долни крайника, като описаните травматични
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
с интензивни и продължителни болки и страдания. Наред с физическите травми се
твърди, че при ищеца е налице пост– травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност, и рецидивиращо
депресивно разстройство.
Посочено е, че във връзка с лечението си, което било в пряка причинно
следствена връзка с виновно допуснатото ПТП и причинените травми на ищеца,
същият е сторил разноски за издаване на съдебно – медицинско удостоверение в
3
размер на 70.00 лева.
За така описаните и претърпени от ищеца увреждания на физическото и
психическото здраве, представляващи неимуществени вреди ищецът счита, че
следвало да бъде обезщетен от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на лек
автомобил марка „ Рено ", модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС, а именно ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, с ЕИК ***, което е
издало застрахователна полица №BG/23/122002739558, валидна от 19.09.2022г. до
18.09.2023г.
Ищецът сочи, че въз основа на изложеното, на 15.07.2023г. е депозирал до
ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди с посочване на банкова сметка, с което били
спазени изискванията на чл.380, ал.1 от КЗ, както и, че ответното дружество е завело
щета №0411-165-0008/2023г., както и, че с писмо изх.№99-6555/06.10.2023г., ответното
дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната
щета.
Отразено е, че съгласно застрахователния кодекс Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покривал
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт,
както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния му
представител адв. Г. Б. Х. от АК - София, е постъпил писмен такъв. Със същият се
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен както по основание, така и по
размер.
Ответното дружество не оспорва пред първата инстанция наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на МПС марка „ Рено “, модел „ Мастър “, с рег.№СА *** МС и „ ЗАД
ОЗК – Застраховане “ АД, и факта на настъпване на процесното ПТП, на посочената
дата и между посочените участници.
Оспорва твърденията в исковата молба механизъм на настъпване на
вредоносното събитие и наличието на виновно противоправно поведение на водача Т.
Н. С., управлявал МПС марка „ Рено “, модел „ Мастър “, с рег. №СА *** МС. Счита,
че вредоносният резултат, а именно претърпените от ищеца увреди, е съпричинен от
пострадалия, който е бил без поставен предпазен колан. Твърди, че ищецът е извършил
нарушение по реда на чл.137а от ЗДвП, което по своя характер се намира в причинна
връзка с получените в резултат на процесното ПТП телесни увреди. Отразено е, че в
случай, че пострадалият е бил с правилно поставен колан, то несъмнено тялото му е
щяло да бъде прикрепено към седалката на автомобила и съответно не би получил
охлузвания в областта на двата долни крайника и оток на дясната длан.
Направени са твърдения, че водачът М. Г. И. е намалил скоростта рязко, без да е
имало опасност от друг пътен инцидент и това негово действие е станало причина за
настъпване на процесното ПТП. Сочи, че преди да намали значително скоростта на
движение на управляваното от него пътно превозно средство, пострадалият е следвало
да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че
няма да затрудни излишно тяхното движение, но не го е сторил и така е допринесъл за
настъпването му. Твърди, че светлините на МПС марка „ Сеат “ не са били изправни и
това е една от причините за настъпване на пътния инцидент, тъй като водачът на МПС
марка „ Рено “ късно бил разбрал, че МПС-то, което се движи пред него е започнало
спиране.
4
Ответникът оспорва пред първоинстанционния съд твърдението, че в резултат
на процесното ПТП за ищеца са настъпили описаните в исковата молба като вид и
характер увреждания и здравословни последици. Твърди се, че заявените от
пострадалия телесни увреди не се намирали в причинно - следствена връзка с
процесното произшествие, както и, че за последните не са представени доказателства,
от които да се достигне до категоричен извод за причините за действителното им
настъпване. Видно било от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с рег.№288р-4930/04.04.2023г. по описа на РУ - Козлодуй, че при пристигането на
органите на реда, те са констатирали, че единственото пострадало лице е Б. Е. В..
Видно било от протокола, че компетентните органи не са забелязали никой друг от
участниците в инцидента да е имал някакви оплаквания, за които да е била необходима
спешна медицинска помощ, с оглед на което се счита, че ищецът не е пострадал
вследствие на настъпилия пътен инцидент.
Сочи, че фактът, че описаните от ищеца травматични увреди не са вследствие
на инцидента се черпел и от приложените с исковата молба документи. Приложеното
към исковата молба съдебно удостоверение №85/2023г., издадено от д-р Ф. Т. било
съставено три дни след настъпването на ПТП-то, като за целия този период било
напълно възможно ищецът да е претърпял друг инцидент, включително и битов такъв,
от който да е получил описаните увреждания. От друга страна, по делото не са били
представени никакви други документи, от които да се черпят данни за медицинското
състояние на ищеца. Счита, че твърдените от ищеца травми са с повърхностни такива,
с изключително лек характер, като М. И. не е имал нужда от каквито и да е прегледи и
изследвания или медикаментозно лечение.
Оспорва се и твърдението в исковата молба, че вследствие на пътния инцидент
пострадалият е търпял психически последици, изразяващи се в нарушения на съня,
апетита, главоболие и фобиен стрес, тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство. Сочи, че с исковата молба не са представени никакви доказателства нито
за психическото състояние на ищеца преди инцидента, нито за проследяването му след
настъпването му. Твърди се, че искът за неимуществени вреди е неоснователно
завишен и в прекомерен размер, като същият е предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания,
както и изложените в исковата молба твърдения, че при ищеца е налице негативно
отражение върху психиката му. Сочи, че от представените с исковата молба два
документи не можело да се стигне до категоричен извод, че твърдените от ищеца
психически последици се дължат именно на претърпяното ПТП, а не на друго
стресово събитие. Сочи, че към исковата молба не били представени никакви
документи, проследяващи психическото състояние на М. И., датиращи преди
процесното събитие, с оглед на което също не можело да се стигне до несъмнен извод,
че тъкмо последното ги е отключило. Оценява представената с исковата молба
медицинска информация като крайно недостатъчна, за да се приеме, че при ищеца се
наблюдават каквито и да е физически и психически последици, пряк резултат на
процесното ПТП.
С оглед на гореизложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер
на 5000.00 лева е прекомерна, като в случая, претендирания размер по никакъв начин
не отговарял на принципа за справедливост, прокламиран в чл.52 от ЗЗД. В случай, че
се установяло наличието на причинно - следствена връзка между твърдените
увреждания и процесния инцидент се счита, че обезщетение в размер на не повече от
1000.00 лева било напълно достатъчно и справедливо предвид получените от М. И.
повърхностни увреждания.
Оспорва вземането за лихва за забава, поради неоснователността и на главния
иск.
Счита, че е налице хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, съгласно която
5
застрахователят не дължи лихва за забава, когато увреденото лице не е представило
поискани по реда на чл.106, ал.3 от КЗ доказателства. Противно на изложеното в
исковата молба, в случая не се касаело до липса на произнасяне, а отказ за указване на
съдействие от страна на пострадалото лице и застрахователя му. С Уведомление с изх.
№99- 4642/17.07.2023г., по описа на „ ЗАД ОЗК – Застраховане “ АД, ответното
дружество било поканило процесуалния представител на ищеца да представи
допълнителни документи с оглед определяне на справедлив размер на обезщетения,
като данни по делото за представяне на такива липсвали. Уведомлението е било
изпратено на адреса, посочен и в заведената претенция за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди и е получено от упълномощено
лице процесуалния представител на ищеца. Въпреки това, от страна на процесуалния
представител на пострадалия не са представени никакви документи от образуваното
във връзка с инцидента досъдебно производство. Сочи се, че застрахователят е бил
поставен в невъзможност да прецени основателността на претенцията, поради което до
ищеца е изпратено, отново на посочения адрес за кореспонденция уведомление с изх.
№99 6555/06.10.2023г., по описа на „ ЗАД ОЗК – Застраховане “ АД, с което
застрахователят отказал изплащане на обезщетение до представяне на поисканите
документи. Счита, че предвид обстоятелството, че уведомлението е било изпратено на
процесуалния представител на ищеца, като търсените документи не са представени от
негова страна, застрахователят не е поставян в забава. Последното представлявало
недобросъвестно поведение на кредитор, а той не можел да черпи права от същото,
поради което на основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, лихва в случая не се дължала.
В подкрепа на така изложените от страните твърдения в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани
са вещите лица по назначената комплексната съдебно автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.
С оглед събраните по делото доказателства, с обжалваното решение PC-
Козлодуй е приел за установено, че товарен автомобил „Рено Мастер“, управляван от
Т. Н. С. от гр.София на 04.04.2023г. около 15.40 часа в ***, в светлата част на
денонощието се е движил по платното за движение на ул.“ *** „ в посока от *** към
с.Гложене. Пред него попътно се е движел лек автомобил „Сеат Алхамбра“,
управляван от М. Г. И. от ***, който намалил скоростта си на движение. В определен
момент, за да избегне удара с лекия автомобил „Сеат Алхамбра“, водачът на товарния
автомобил „Рено Мастер“ предприел аварийно спиране с отклонение в дясно. Поради
липса на време и разстояние, достигайки мястото на удара, товарният автомобил „Рено
Мастер“ блъснал челно с предната лява ъглова част задна част на лекия автомобил
„Сеат Алхамбра“ със скорост на движение около 66 км/ч. В резултат на удара под
действието на инерционните сили, лек автомобил „Сеат Алхамбра“ се отклонил в ляво
и изминавайки 6 около 11 метра, напуснал платното за движение и се установил в
покой с предната си част в лявата крайпътна канавка. Товарният автомобил „Рено
Мастер“ след удара напуснал платното за движение в дясно по посока на движението,
след което се установил в покой с предната си част върху платното за движение. В
резултат на станалото ПТП пътничката в лекия автомобил „Сеат Алхамбра“, стояща на
задната седалка – Б. Е. В. от *** получила наранявания. В следствие станалото ПТП
двата автомобила получили повреди и деформации.
Лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС е имал при
ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
срок на валидност 19.09.2022г. до 18.09.2023г., като ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие. Този факт се установява от приложения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и не се оспорва от страните, поради
което съдът намира, че е безспорно установен. В лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Алхамбра“, с ДКН ВР *** СК като пътник се возело лицето Б. Е. В..
ПТП било посетено от полицейските служители от РУ – Козлодуй. От
6
мл.автоконтрольор С. Д. на процесната дата 04.04.2023г. бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Като участници в ПТП в протокола са посочени,
както следва:
- ППС марка „Рено“, модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС с водач Т. Н. С. и
застраховка ГО в „ ОЗК „, полица №BG/23/122002739558, валидна до 18.09.2023г.;
- ППС марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДКН ВР *** СК, с водач М. Г. И. и с
пътник в автомобила Б. Е. В., посочена като пострадало лице;
В резултат на възникналото ПТП ищецът М. И. и съпругата му получили
травматични наранявания, поради което непосредствено след ПТП посетили ФСМП –
Козлодуй. Обстоятелството, че двамата са пострадали от ПТП станало известно на
св.И. А. А. и св.Б. П. С..Св.А. се намирал на мястото на ПТП, като възприел как
ищецът и съпругата му се качват в автомобил и потеглят към ФСМП. Тъй като се
познавал с последните потеглил след тях, за да провери какво е състоянието им като
отишъл във ФСМП – Козлодуй. Там видял ищецът, който имал поставен бинт на
десния крак под коляното и на дясната си ръка. И. споделил на св.А., че има болки в
крака и ръката. По – късно след като И. се прибрал бил посетен от св.С., която също
възприела превързания десен крак на И., както и нараняванията му до другия крайник
и дясната ръка. И. споделил на св.С., че има главоболие. И. бил под влияние на стрес и
притеснен. Последният около две седмици след ПТП отказвал да шофира.
На 07.04.2023г. ищецът И. посетил за преглед съдебен лекар – д-р Ф. Т.. На
последният съобщил, че на 04.04.2023г. към 15.30 часа е пострадал при ПТП като
водач на лек автомобил, който бил блъснат отзад от друг лек автомобил в ***. На И.
бил извършен преглед, при който било установено, че И. е със следните травматични
увреждания - в областта на гърба на дясна длан и към улнарния ръб на същата имал
изразен кръгловат оток, с диаметър около 7 см.; движенията в гривнената става са
ограничени и болезнени; на дясното коляно и по предната повърхност на дясна
подбедрица в горна трета били установени множество охлузвания с овална и линейна
форма, с кафеникави корици и размери до 2/0,5 см., с напречно разположение; на
десен външен глезен и по предната му повърхност били установени няколко овални
охлузвания със свличане на епидермиса, кафеникав цвят и размери до 1/0,5 см., като е
отразено, че глезена е леко оточен; на ляво коляно било установено овално охлузване с
кафеникава корица и размери 1/0,5 см. Посочено е, че И. се оплаквал от болка в
областта на десен лакът.
Констатациите от извършения преглед били обективирани в съдебномедицинско
удостоверение №85/2023г., като в заключението на същото било отбелязано, че И. е
получил оток на дясна длан и охлузвания на двата долни крайника. Отразено е, че по
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от пострадалия, т.е. в
условията на ПТП– травма в купето на лек автомобил. Отразено е още, че на И. е било
причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
На 05.07.2023г. в ответното дружество била получена изпратената от ищеца
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.
С писмо изх.№99-6555 от 06.10.2023г., ответникът уведомил ищеца, че във
връзка с образуваната щета №0411-165-00008/2023г. и поради непредставяне на
изисканите документи с писмо изх.№99-4642 от 17.07.2023г., основанието и размерът
на предявената претенция не са напълно установени, поради което ответното
дружество счита, че към момента не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение по горепосочената щета, както и, че щетата ще бъде преразгледана след
получаване на окончателни документи, доказващи и установяващи безспорно
основателността на претенцията.
По делото пред първата инстанция е назначена и изготвена комплексна
7
автотехническа и съдебно – медицинска експертиза.
Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза е посочило, че при огледа
на местопроизшествието не са били установени следи от гуми на лек автомобил „Сеат
Алхамбра" и на товарния автомобил „Рено Мастер“ върху платното за движение.
Посочено е, че товарният автомобил „Рено Мастер“ е блъснал в задната част лекия
автомобил „Сеат Алхамбра“. Отразено е, че скоростта на движение на лекия
автомобил „Сеат Алхамбра“ преди ПТП и в момента на удара с товарния автомобил
„Рено Мастер“ е била около 43 км/ч. Скоростта на движение на товарния автомобил
„Рено Мастер“ преди ПТП и в момента на удара с лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ е
била около 66 км/ч. Вещото лице е посочило, че анализът на данните от протокола за
оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, мястото на установяване и
деформациите по двата автомобила, показанията на свидетелите и направените
изчисления са обусловили от техническа гледна точка възприетият вероятен
механизъм на произшествието. В тази връзка се сочи, че товарният автомобил „Рено
Мастер“, управляван от Т. Н. С. от гр.София на 04.04.2023г. около 15.40 часа в ***, в
светлата част на денонощието се е движил по платното за движение на ул.“ *** „ в
посока от *** към с.Гложене. Пред него попътно се е движел лекият автомобил „Сеат
Алхамбра“, управляван от М. Г. И. от ***, намалявайки скоростта си на движение. В
определен момент, за да избегне удара с лекия автомобил „Сеат Алхамбра“, водачът на
товарния автомобил „Рено Мастер“ е предприел аварийно спиране с отклонение в
дясно. Поради липса на време и разстояние, достигайки мястото на удара, товарният
автомобил „Рено Мастер“ е блъснал челно с предната лява ъглова част задна част на
лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ със скорост на движение около 66 км/ч. В резултат
на удара под действието на инерционните сили, лекият автомобил „Сеат Алхамбра“ се
отклонил в ляво и изминавайки около 11 метра е напуснал платното за движение, и се
установил в покой с предната си част в лявата крайпътна канавка, както било показано
на изготвената скица на ПТП. Товарният автомобил „Рено Мастер“ след удара е
напуснал платното за движение в дясно по посока на движението, след което се
установил в покой с предната си част върху платното за движение, както било
показано на изготвената скица на ПТП.В резултат на станалото ПТП пътничката в
лекия автомобил „Сеат Алхамбра“, стояща на задната седалка Б. Е. В. от ***, е
получила нараняванията, описани в медицинските документи. Следствие станалото
ПТП товарният автомобил „Рено Мастер“ и лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ са
получили повреди и деформации.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е посочило в
заключението си, че ударът на товарния автомобил „Рено Мастер“ е настъпил с
предната ъглова част на предната броня със задната част на лекия автомобил „Сеат
Алхамбра“ в областта на задната броня и задния капак. Отразил е, че при
определянето на мястото на удара са използвани подробно описани в експертното
заключение материали от приложеното по делото ДП.В заключение е отразил, че
мястото на удара на товарния автомобил „Рено Мастер“ с лекия автомобил „Сеат
Алхамбра“ се намира на около 261,20 метра от линията на ориентира по посока на
огледа по дължината на пътното платно и на около 1,9 метра в ляво от десния край по
ширината на платното за движение.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е посочило в
заключението си, че от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на товарния автомобил „Рено Мастер“ с органите за
управление, което следствие на неосигуряване на достатъчно разстояние / дистанция /
реализира ПТП като блъска отзад движещия се пред него и намаляващ скоростта си
лек автомобил „Сеат Алхамбра“.
Вещото лице е отразило, че водачът на лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ не е
имал възможност от техническа гледна точка да предотврати ПТП, тъй като не е
възприел товарния автомобил „Рено Мастер“ като опасност преди и в момента на
8
удара.
Отразено е, че водачът на товарния автомобил „Рено Мастер“ се е движел след
лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ в прав хоризонтален участък от пътя и е имал
възможност от техническа гледна точка непрекъснато да наблюдава неговото
местоположение и съобразявайки скоростта си на движение при възникнала опасност
да намали скоростта си или да спре, за да предотврати ПТП.
От заключението се установява, че лек автомобил „Сеат Алхамбра“ е бил
оборудван с предпазни колани за водача и пътниците, както следва:
- предна лява седалка / за водача / - триточков пояснораменен инерционен
обезопасителен колан;
- предна дясна седалка / за пътник / - триточков пояснораменен инерционен
обезопасителен колан;
- задна лява седалка / за пътник / - триточков пояснораменен инерционен
обезопасителен колан;- задна дясна седалка / за пътник / - триточков пояснораменен
инерционен обезопасителен колан;
- задна средна седалка / за пътник / - двуточков поясен инерционен
обезопасителен колан;
Посочено е, че триточковите инерционни колани са средство за пасивна защита,
с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него при
правилно поставени колани в случай на внезапно спиране на автомобила / в режим на
аварийно спиране, удар в неподвижно препятствие / към мястото му на седене – на
таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при
инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад напред
спрямо надлъжната ос на автомобила, но не ограничават движението на горните
крайници и долната част на долните крайници.
Отразено е, че ищецът е заемал предна лява седалка в лек автомобил „Сеат
Алхамбра“.В условията на ПТП – удар отзад, при рязко приложено усилие от тялото
на водача върху колана, блокиращата му система се задейства и спира неговото
свободно освобождаване, което от своя страна възпирало движението на тялото в
посока напред и го задържало върху седалката.
Дадено е заключение, че при процесния удар, правилно поставения триточков
инерционен колан не ограничавал движението на горните и долните крайници, и
тяхното съприкосновение с арматурното табло и волана на автомобила.
Дадено е заключение, че тялото на пострадалия водач М. Г. И. при реализиране
на процесното ПТП в областта на горните и долните крайници е контактувало с
волана, с арматурното табло, със спирачния педал и педалите да съединителя и газта.
Отразено е, че по делото няма данни пострадалият М. Г. И. да е бил с правилно
поставен предпазен колан, както и, че при извършения преглед не били установени
белези по тялото на пострадалия от т.н.“ коланна травма „.Посочено е, че в случай, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, не би предотвратило настъпването на
констатираните травматични увреждания, а само ги е ограничило.
Вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза е посочило, че от
приложената медицинска документация се установявало, че ищецът е получил оток на
дясна длан, охлузвания на двата долни крайника и оток на десет глезен.
Отразено е, че по механизъм уврежданията отговаряли да бъдат получени от
удари с или върху твърди тъпи предмети, както и, че могат да бъдат получени в
условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил.
Вещото лице сочи, че полученото от ищеца телесно увреждане отговаряло на
медико – биологичния медико – квалификационен признак временно разстройство на
здравето, не опасно за живота. Отразено е, че оздравителния период на така описаното
9
увреждане е от порядъка на 10-14 дни.
Дадено е заключение, че като се има предвид механизма на ПТП и получените
травматични увреждания, както и факта, че ищецът е бил водач на управлявания
автомобил, можело да се отговори, че нямало данни за свободно инерционно
движение на тялото на И., тъй като същият е държал волана по време на процесното
ПТП.
Посочено е, че на 12.08.2024г. е бил извършен преглед на ищеца от вещото лице
д-р Ф. Т., като е дадено заключение, че към момента ищецът е напълно възстановен от
претърпените травми и физическото му състояние е добро.
Отразено е, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП
и получените от ищеца телесни увреждания.
В съдебно заседание вещите лица изготвили комплексната автотехническа и
съдебно – медицинска експертиза поддържат дадените от тях заключения.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза уточнява, че основна
причина за настъпилото ПТП е във водача на товарния автомобил, който не е спазил
дистанция и не е спрял при възникване на опасност, като при по – висока скорост
дистанцията е трябвало да бъде по – голяма, като и, че в населено място трябва да се
съобрази с разрешената скорост. Уточнява още, че обезопасителния колан на
автомобила придържа тялото прилепнало към облегалката на седалката, но ръцете и
краката са свободни и могат да се движат напред и нагоре, и могат да влязат в
съприкосновение с педали, арматурно табло и волан, което да доведе до получаване на
увреждания.
Вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза уточнява, че
уврежданията, които са получени от ищеца могат да се получат както с поставен, така
и без поставен обезопасителен колан. По отношение на т.н.“ коланна травма „
уточнява, че белези от нея се установявали при челен удар с голяма контактна скорост,
а при процесния удар и при факта, че ищецът е бил водач на лекия автомобил с
фиксирано тяло, държейки волана и настъпвайки педалите на газ, спирачка и
съединител, е било възможно да не останат такива следи. Такива следи били получени
в зоните на контакт на крайниците с интериорните части на автомобила – волан, табло,
педал.
По делото в качество на свидетели са разпитани лицата Т. Н. С., Б. П. С. и И. А.
А..
В показанията си св.С. като участник в процесното ПТП дава сведения относно
обстоятелствата около реализиране на ПТП.
От показанията на св.С. се установява, че ищецът след ПТП-то е бил изпожулен,
че десният му крак е бил превързан; че и левия е бил наранен; че е имал наранявания
и на дясната ръка; че нараняванията по краката са били по предната част на десния
крак от коляното надолу, а на ръката – около лакътя; че ищецът е изглеждал стресиран;
че й е разказал, че са претърпели катастрофа; че е повтарял, че съпругата му е жива;
че ищецът трудно се придвижвал, но е успявал сам накуцвайки и с болка; че се е
оплакал от главоболие; че след ПТП ищецът е отказвал да шофира повече от две
седмици, че се е усамотявал; че е пиел лекарства за главоболие; че след около седмица
е започнал да стъпва по – уверено.
Св.А. сочи, че на процесната дата е пътувал от *** към с.Гложене; че когато е
стигнал до мястото на ПТП е разбрал, че ищецът е претърпял ПТП; че колата му е
била в канавката обърната; че И. е бил там със съпругата и двете си деца, като са
тръгнали за „ Бърза помощ „ – Козлодуй с кола; че е тръгнал след тях; че в болницата е
видял ищецът, който имал поставен бинт на десния крак под коляното; че същият е
бил доста разконцентриран, не е можел да говори много, че все едно бил шокиран; че
така е възприел състоянието му; че на въпроса му как е ищецът отговорил, че не е на
10
себе си; че и дясната му ръка е била бинтована; че ищецът му е казал, че го боли крака
и ръката; че месец след ПТП отново е видял ищеца; че същият му е споделил, че не се
чувствал както преди, че не е добре, тъй като не помнел както преди и че бил
разконценриран и изживявал стрес;
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове като такива с
правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.409 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.52 от ЗЗД,
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е прел за установено от представените по делото
доказателства и от признанието на ответното дружество сключването на договор с
предмет застраховка гражданска отговорност по отношение на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС с ответното дружество, с период на
застрахователното покритие от 19.09.2022г. до 18.09.2023г. С оглед горното съдът
приема, че по отношение на марка „Рено“, модел „Мастер“, с ДКН СА *** МС към
процесната дата 04.04.2023г. е налице валидно застрахователно правоотношение с
ответното дружество с предмет застраховка – гражданска отговорност.
Приел е за доказано като безспорно установено по делото, че на 05.07.2023г.
ищецът е предявил пред ответника – застраховател на водача на застрахованото МПС
застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, но същият се е произнесъл писмо - отказ
№99 6555/06.10.2023г., като е приел че не са налице достатъчни доказателства за
уважаването на претенцията, както и обстоятелството, че на процесната дата и място е
настъпило ПТП с посочените в исковата молба участници.
Първоинстанционният съд е обобщил, че пред него спорният въпрос е дължи ли
се на ищеца обезщетение, в частност, същият получил ли е в резултат на процесното
ПТП описаните в исковата молба травматични увреждания, както и дали същите са
пряка последица от процесното произшествие, причинено от застрахован в
дружеството водач. Спорен е и механизмът на произшествието, виновното
противоправно поведение на водачът на ППС марка „Рено“, модел „Мастър“ с ДКН
СА *** МС – Т. С., размерът на претендираното обезщетение, както и обстоятелството
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Спорен е и
въпросът дължи ли се законна лихва и от кога.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, за да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, трябва
да бъде осъществен следния фактически състав застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно –
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на
правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между деликвента
и ответника.
Приел е, че исковата претенция се явява допустима, тъй като е налице
проведено производство от страна на ищеца пред застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ.
Намерил е, че по делото са представени доказателства, установяващи
предявяване на претенцията пред ответника, с оглед на което са спазени изискванията
на чл.432, ал.1, вр.чл.380, ал.1 от КЗ - ищецът е подал претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение до ответника, с която на основание чл.432, ал.1 от КЗ е
претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000.00 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 70.00 лева. Представени са и
доказателства за отказ на ответното дружество да плати претендираното обезщетение
за неимуществени вреди - по горепосочената претенция е била образувана щета
№0411-165-0008/2023г., а в последствие е постановен и отказ от страна на ответника с
изх.№99-6555/06.10.2023г., поради непредставяне на изискани допълнителни
доказателства. С оглед гореизложеното главният иск се явява допустим.
Ценил е заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза от
което се установява обстоятелството, че виновния водач за настъпване на ПТП е
11
именно водачът на МПС марка „Рено“, модел „Мастър“ с ДКН СА *** МС Т. С..
Вещото лице в случая е категорично, че от техническа гледна точка, причината за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на товарния автомобил „Рено
Мастер“ с органите за управление, което следствие на неосигуряване на достатъчно
разстояние / дистанция / реализира ПТП като блъска отзад движещия се пред него и
намаляващ скоростта си лек автомобил „Сеат Алхамбра“, като водачът на лекия
автомобил „Сеат Алхамбра“ не е имал възможност от техническа гледна точка да
предотврати ПТП, тъй като не е възприел товарния автомобил „Рено Мастер“ като
опасност преди и в момента на удара, а водачът на товарния автомобил „Рено Мастер“
се е движел след лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ в прав хоризонтален участък от
пътя и е имал възможност от техническа гледна точка непрекъснато да наблюдава
неговото местоположение и съобразявайки скоростта си на движение при възникнала
опасност да намали скоростта си или да спре, за да предотврати ПТП.
Обсъдил е като безспорно и обстоятелството, че за МПС марка „Рено“, модел
„Мастър“ с ДКН СА *** МС е била налице валидна сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и че ищецът е бил
водач на МПС марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДКН ВР *** СК.
Относно спорният пред въззивния съд въпрос дали ищецът е получил телесни
увреждания и дали същите са в причинно – следствена връзка с ПТП
първоинстанционният съд е обсъдил, че за установяване на здравословното състояние
на ищеца и проведеното му лечение по делото са представени писмени доказателства,
назначена е съдебно – медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
Във връзка с твърдените от ищеца причинени му от процесното ПТП
травматични увреждания и оспорването им от страна на ответника, по делото пред
първоинстанционния съд е назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза.
От заключението на последната се установяват травматични увреждания, претърпени
от ищеца вследствие на ПТП, а именно – в областта на гърба на дясна длан и към
улнарния ръб на същата имал изразен кръгловат оток, с диаметър около 7 см.;
движенията в гривнената става са ограничени и болезнени; на дясното коляно и по
предната повърхност на дясна подбедрица в горна трета били установени множество
охлузвания с овална и линейна форма, с кафеникави корици и размери до 2/0,5 см., с
напречно разположение; на десен външен глезен и по предната му повърхност били
установени няколко овални охлузвания със свличане на епидермиса, кафеникав цвят и
размери до 1/0,5 см., като е отразено, че глезена е леко оточен; на ляво коляно било
установено овално охлузване с кафеникава корица и размери 1/0,5 см. или обобщено
оток на дясна длан, охлузвания на двата долни крайника и оток на десет глезен, което
в конкретния случай отговаряло да бъде получено от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от пострадалия, т.е. в
условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил и което телесно увреждане
отговаряло на медико – биологичния медико квалификационен признак временно
разстройство на здравето, не опасно за живота.
Първоинстанционният съд е намерил, че причинените на ищеца травматични
увреждания категорично се доказват от наличните и приобщени към делото писмени
доказателства – съдебно – медицинско удостоверение и заключението по изготвената
съдебно – медицинска експертиза, които дават яснота за причинените на И.
увреждания и механизма на получаването им, и които кореспондират и се допълват от
събраните по делото гласни доказателства. Че описаните първо в съдебно –
медицинското удостоверение, а в последствие и в експертното заключение увреждания
ищецът е получил в резултат на ПТП се установява и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, контактували с ищеца непосредствено след ПТП.В тази връзка
св.А. разказва, че на процесната дата е пътувал от *** към с.Гложене; че когато е
стигнал до мястото на ПТП е разбрал, че ищецът е претърпял ПТП; че ищецът е бил
там със съпругата и двете си деца, като са тръгнали за „ Бърза помощ „ – Козлодуй с
12
кола; че е тръгнал след тях; че в болницата е видял ищецът, който имал поставен бинт
на десния крак под коляното; че и дясната му ръка е била бинтована; че ищецът му е
казал, че го боли крака и ръката. Св.С. също разказва, че когато е отишла в дома на
ищеца след ПТП същият е бил изпожулен, че десният му крак е бил превързан; че и
левия е бил наранен; че е имал наранявания и на дясната ръка; че нараняванията по
краката са били в предната част на десния крак от коляното надолу, а на ръката –
около лакътя.
Преценил е заключението на вещото лице по съдебно - медицинската
експертиза за пълно, комплексно и обосновано и изцяло го е кредитирал. Вещото лице
е получило пълната медицинска документация, запознало се е с всички други
доказателства по делото. По този начин по експертен път се установява механизмът на
причиняване на увреждането, като вещото лице заключава, че установеното увреждане
по механизъм отговаря да бъде получено от удари с или върху твърди тъпи предмети,
както и, че могат да бъдат получени в условията на ПТП – травма в купето на лек
автомобил, като е посочено, че нямало данни за свободно инерционно движение на
тялото на И., тъй като същият е държал волана по време на процесното ПТП.
Първоинстанционният съд е приел заключението на вещото лице, че в
конкретния случай ищецът е получил лека телесна повреда, в резултат на която е
претърпял временно разстройство на здравето неопасно за живота по време на ПТП и
от която телесна повреда се е възстановил в порядъка на 10-14 дни. От анализа на
събраните по делото гласни доказателства се установява, че станалото ПТП е имало и
негативни психични последици за ищеца, като у него е настъпила стресова реакция,
която се е изразила в депресивна преработка на преживяното, тревожност,
потиснатост, както и страх при последващи пътувания с МПС. Гореописаните лека
телесна повреда и психични преживявания на ищеца, съдът намира, че същите са в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото
свидетели като обективни, непротиворечиви и преки, при което цени същите при
постановяване на решението си. При преценка на показанията на тези свидетели, съдът
отчете възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото предвид близките им
отношения с ищеца.
Кредитирал е приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите
установяват релевантни обстоятелства по делото и са приобщени по надлежния
процесуален ред и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Обсъдил че, че по делото няма данни ищецът да е вземал медикаменти за
влошено психично състояние. Наистина, у ищецът е останал спомена за
психотравмата, която е преживял, но липсват доказателства, включително и
медицинска документация, от които да се установи, че е имал и има нужда от
лекарства и от провеждане на лечение, т.е. че е налице психическо заболяване, което
да има причинно – следствена връзка с ПТП.
Приел е, че от гореизложеното следва, че съобразно критерия за справедливост,
установен в чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са
вида, броя и характера на претърпените увреждания; продължителност и интензитет
на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период;
наличието на остатъчни негативни последици, възраст на пострадалия и други.
За да определи размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е
съобразил обстоятелствата, при които са настъпили вредите, а именно състоянието на
пострадалия след ПТП, тежестта и характера на получените увреждания, в това число
и понесените от него физическа болка и страдания, продължителността на
оздравителния период и причинените му негативни психически последици. В случая
13
на ищеца е била причинена лека телесна повреда – временно разстройство на здравето
неопасно за живота, с оглед нараняванията, които е получил в резултат на ПТП, а
именно – в областта на гърба на дясна длан и към улнарния ръб на същата имал
изразен кръгловат оток, с диаметър около 7 см.; движенията в гривнената става са
били ограничени и болезнени; на дясното коляно и по предната повърхност на дясна
подбедрица в горна трета били установени множество охлузвания с овална и линейна
форма, с кафеникави корици и размери до 2/0,5 см., с напречно разположение; на
десен външен глезен и по предната му повърхност били установени няколко овални
охлузвания със свличане на епидермиса, кафеникав цвят и размери до 1/0,5 см., като е
отразено, че глезена е леко оточен; на ляво коляно било установено овално охлузване с
кафеникава корица и размери 1/0,5 см. Ищецът е търпял болки и страдания в един
непродължителен период от време – около 10-14 дни, при който като при получените
травми възстановяването е пълно и без специфично лечение, нарушен е бил телесния
му и душевен комфорт, както и психичното му състояние, което е довело до остра
стресова реакция, депресивна преработка на преживяното, страх от пътуване с МПС и
тревожност. В същото време получените увреждания макар и не тежки в известна
степен са довели ищеца до състояние ограничаващи движенията му с оглед на
получения оток на дясна длан и десен глезен и обстоятелството, че е движенията му в
гривнената става са били ограничени и болезнени. При така изтъкнатите вредоносни
последици за ищеца, като пострадало от ПТП лице, първоинстанционният съд е
намерил за справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в претендирания размер от 5000.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията –
05.07.2023г. до окончателното й изплащане на задължението.
Намерил е за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, тъй като бил без поставен обезопасителен
колан.
Първоинстанционният съд е приел че е останало недоказано по делото дали
ищецът е бил с или без поставен обезопасителен колан. На следващо място
първоинстанционният съд е приел за категорично установено от заключението на
съдебно – медицинската експертиза, че в случая като се има предвид механизма на
ПТП и получените травматични увреждания, както и факта, че ищецът е бил водач на
управлявания автомобил, можело да се отговори, че нямало данни за свободно
инерционно движение на тялото на И., тъй като същият е държал волана по време на
процесното ПТП; че обезопасителния колан на автомобила придържа тялото
прилепнало към облегалката на седалката, но ръцете и краката са свободни и могат да
се движат напред и нагоре, и могат да влязат в съприкосновение с педали, арматурно
табло и волан, което да доведе до получаване на увреждания, както и че уврежданията,
които са получени от ищеца могат да се получат както с поставен, така и без поставен
обезопасителен колан. Установява се и обстоятелството, че при процесния удар и при
факта, че ищецът е бил водач на лекия автомобил с фиксирано тяло, държейки водала
и настъпвайки педалите на газ, спирачка и съединител, е било възможно да не останат
следи от т.н.” коланна травма „, като в случая следи били получени в зоните на контакт
на крайниците с интериорните части на автомобила – волан, табло, педал. Т.е.
категорично установено е, че поставянето на обезопасителен колан не би
предотвратило получаването на увреждането.
По изложените съображения първоинстанционният съд е уважил изцяло
исковете.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК
се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
14
следното:
Единственото оплакване в жалбата е за размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и че не е съобразено с интензитета на претърпените
неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и пълно доказателствата по
делото, решението, а решението е цели 24 страници, поради което и настоящият
съдебен състав намира оплакването че първоинстанционният съд не бил обсъдил
събраните доказателства по делото за неоснователно.
Действително по делото се установи, че физическите нараняванията са
повърхностни – охлузвания по колената, отток на дланта и глезена от които физически
ищецът се е възстановил напълно до 14 дни от настъпилото ПТП.
При присъждането на обезщетението обаче следва да се отчете и
присихическото натоварване от случая. По делото пред първата инстанция е
представен и снимков материал от огледа на местопроизшествие от който видно че
автомобилът в който се е намирал въззиваемия е установен в покой в канавката на
пътя, препендикулярно на пътя по който се е движил като лявата страна на
автомобила, от която е бил въззиваемия като водач е във въздуха, поради което
субективното усещане у водача за възможност автомобилът да се преобърне при завоя
на ляво в следствие на удара от товарния автомобил на мокрия терен е било по-високо.
Освен това въззиваемият не е пътувал сам, а със съпругата си, която също като него е
била транспортирана в болница веднага след инцидента, което сочи на по-тежко
възприемане на ситуацията от обичайното и видно от заключението на вещото лице
пред първата инстанция съдебна експертиза въззиваемият има ясен спомен за случая.
Изводът на първоинстанционния съд за наличие на остра стресова реакция у
въззиваемия е направен въз основа на заключението на вещото лице по кредитираното
заключение в медицинската му част за ясен спомен на възввиваемия за инцидента и
свидетелските показания – свидетелят Т. С. сочи че пътуващата с въззиваемия жена се
е отправила към болницата, от показанията на свидетелката Багряна С. се установява,
че въззиваемият е бил силно разтревожен за съпругата си и казвал, че е жива на
свидетелката. Пак от показанията на свидетелката С. се установява, че след
настъпилото ПТП ищецът е отказвал да шофира повече от две седмици, усамотил се е.
За времето на физическото възстановяване е изпитвал болка и дискомфорт при
придвижването си като е накуцвал и можел да се движи със съвсем малки крачки,
приемал и болкоуспокояващи лекарства. От показанията на свидетеля И. А. се
установява, че въззиваемият с бил разконцентрирал, имал затруднения да се изразява
както обичайно. Предвид на тези събрани доказателства настоящият съдебен състав
намира оплакванията във въззивната жалба срещу извода на първоинстанционния съд
за наличието на остра стресова реакция за неоснователни.
По отношение на размера на присъденото обезщетение от 5000 лв. за
инцидента настоящият съдебен състав намира, че същото е адекватно на претъпените
физически билки и страдания и незначителна част от лимита за отговорността по
застраховка гражданска отговорност на застрахователно събитие по чл. 492 от КЗ в
редакцията му към 2023 г. – 10 420 000 лв. за претърпени неимуществени и
имуществени вреди. Освен това правилно и законосъобразно и с оглед заключението
на вещото лице първоинстанционният съд е прел, че няма съпричиняване при
настъпване на ПТП, тъй като не е доказано въззиваемият да е бил без обезопасителен
колан и съпричиняване на това основание, поради което и настоящият съдебен състав
намира жалбата срещу размера на застрахователното обезщетение за неоснователна.
Пред въззивната инстанция разноски е направил единствено въззиваемия, нос
оглед изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани.
Във въззивното производство въззиваемият не е направил разноски и не следва
да му бъдат присъждани за въззивното дело.
15
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Ж. Д. Д. от АК -Хасково по чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата,
вр.чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно цената на исковете.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.3 от ГПК,
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед горното съдът с оглед уважаването на иска следва да определи размера
на адвокатското възнаграждение, което ответното дружество следва да заплати на адв.
Ж. Д. Д. от АК -Хасково по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 1000.00
лева до 10000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева плюс
10% за горницата над 1000.00 лева. В настоящия случай минималното адвокатско
възнаграждение съобразно цената на иска е в размер на 500.00 лева / петстотин лева /
за въззивното производство съобразно предмета на въззивното дело – жалба за 2000
лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №328/5.12.2024 г. на Районен съд - Козлодуй,
Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 328/5.12.2024 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй, поправено с Решение №93 от 17.4.2025 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК Застраховане „ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А. П. Л.
и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ж. Д. Д. от АК - Хасково адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 500.00 лева / петстотин лева / пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16