№ 19388
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110128824 по описа за 2025 година
Предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „***
ЕИК **, представлявано от А** А* – изпълнителен директор и И* Е* –
председател на УС, със седалище и адрес на управление гр. **, чрез
процесуален представител Ф** против А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.
**. Поддържа, че ответницата, в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
ЕС, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът „** твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Изтъква, че
ответника не е изпълнили задължението си да заплати суми за процесния имот
с абонатен № ** както следва: 2184,61 лв. главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г.
1
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, и 275,04 лева. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2023г. до 05.02.2025 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.09.2023г. - м.04.2024г. в размер на 42,14 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на сумите и 14,51 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г.
до 05.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
8116. Претендира и разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в законоустановения срок не е депозирал отговор на исковата
молба.
В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК, ответникът е
възразил, че цялото претендирано задължение е заплатено, като представя
платежни документи в този смисъл.
Третото лице помагач „**, конституирано на страната на ищеца, не
оспорва предявените искове.
В открито съдебно заседание провело се на 22.10.2025г. ищецът признава,
че на 30.06.2025г. ответникът погасил сума в размер на 2516,30 лв., а на
14,07.2025 г. е погасил сума в размер на 250 лв., като общата стойност на
погасената сума възлиза в размер на 2766,30 лв.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че ответницата А. ** М. е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ. Собствеността върху процесния имот е придобита от нейния баща А*
с нотариален акт от 2002 г., а след неговата смърт ответницата е останала
негов единствен законен наследник (дъщеря), видно от Удостоверение за
наследници (л.17). Самата ответница е подала заявление-декларация за
промяна на партидата на свое име (л.19).
Отношенията между страните се уреждат от Общи условия (ОУ) за
продажба на топлинна енергия, които имат силата на договор. Сградата
етажна собственост (СЕС) има сключен договор за дялово разпределение с
„**, с което дружество и ищецът има договорни отношения
Между страните няма и спор за реално доставеното и консумирано
количество на топлинна енергия, както и за извършената услуга дялово
2
разпределение, поради което съдът приема, че посочените от ищеца суми и
обективирани в представените писмени доказателства /фактури и
изравнителни сметки/ съответстват на реално доставеното количество
топлинна енергия, възлизаща в размер на както следва: 2184,61 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2022г. до м.04.2024г. и сумата от 275,04 лева. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2023г. до 05.02.2025 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.09.2023г. - м.04.2024г. в размер на 42,14 лв.- главница и 14,51 лв. -
мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 05.02.2025 г..
Като писмено доказателство по делото са представени платежни
нареждания (л.76 и л.77) от съдържанието на които се установява, че
ответникът А. А. М. е заплатила в хода на процеса сумата в размер на 2776,30
лв. С изрично изявление ищецът потвърждава, че банковата му сметка е
заверена с посочената сума, но твърди, че останала незаплатена главница за
топлинна енергия в размер на 12,47 лв.
Основният спорен между страните въпрос е с извършеното плащане какви
пера по задължението се погасяват.
За установяване размера на задълженията, съдът допусна и прие
заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвено от вещото
лице М. М.. От заключението, което съдът възприема като компетентно и
неоспорено, се установява, че размерът на задълженията на ответницата към
датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение (11.02.2025г. ) е
точно в предявения размер, а именно:
Обща главница (ТЕ + дялово разпределение) в размер на 2 226,75 лв.
(състояща се от 2 184,61 лв. за ТЕ и 42,14 лв. за дялово разпределение ).
Обща мораторна лихва до 05.02.2025г. в размер на 289,55 лв. (състояща
се от 275,04 лв. за ТЕ и 14,51 лв. за дялово разпределение ).
Общият размер на дълга към датата на подаване на заявлението възлиза на
2 516,30 лв.
От заключението на ССчЕ се установява, че след образуване на
настоящото дело, ответницата е извършила две плащания по сметката на
ищеца, както следва: на 28.06.2025г. – сума в размер на 2 516,30 лв.; на
13.07.2025г. – сума в размер на 250,00 лв. Или общо извършените плащания в
хода на процеса възлизат на 2 766,30 лв.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76,ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
3
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76,
ал.2 ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането.
В настоящия случай, вещото лице е изчислило законната лихва върху
главницата (2 226,75 лв.), натрупана от датата на заявлението (11.02.2025г.) до
датата на плащанията, в размер на 111,81 лв. Мораторната лихва, начислена
до 05.02.2025г., е 289,55 лв.
Следователно, общият размер на дълга (главница и всички лихви) към
датата на последното плащане (13.07.2025г.) е: 2 226,75 лв. (Главница) +
289,55 лв. (Мораторна лихва) + 111,81 лв. (Законна лихва) = 2 628,11 лв.
Ответницата е извършила плащания в общ размер на 2 766,30 лв.
Тъй като извършеното плащане (2 766,30 лв.) е по-голямо от общия размер
на дълга, включващ главницата и всички натрупани лихви (2 628,11 лв.), съдът
намира, че предявените искове за главници и лихви са изцяло погасени чрез
плащане, извършено в хода на производството на основание чл. 235, ал. 3
ГПК.
Заключението на вещото лице, че остава дължима главница от 12,47 лв., се
дължи на правен извод за разпределение на плащането, който съдът не
споделя. Вещото лице неправилно е приложило чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като е
погасило с предимство съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение
преди пълното погасяване на главницата.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се отхвърлят и исковете за
стойност на доставена топлинна енергия и за мораторна лихва върху
вземането за топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение
поради плащане, извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява
по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото разноски,
доколкото ответницата е дала повод за завеждане на исковото производство
/плащането е извършено едва в хода на процеса след получен препис от искова
молба/.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в
размер на общо 550,33 лв. за държавна такса, депозит за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал.8
ГПК.
За заповедното производство, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 100,33лв.
4
Ответникът е надплатил сумата от 148,19 лв. (2 766,30 лв. - 2 628,11
лв.=148,19), която е по-голяма от общия размер на дължимите разноски в
заповедното производство, поради което съдът намира, че последните не
следва да му се възлагат.
Остатъка от сумата в размер на 47,86 лв. (148,19 – 100,33= 47,86) следва да
се приспадне от дължимата сума за разноски в исковото производство. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
502,47 лв. (550,33 лв. – 47,86 лв. = 502,47 лв.), представляваща разноски в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**, ЕИК **, срещу А. А. М., ЕГН
**********, искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено
съществуването на вземания, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
8116/2025 г. на СРС, 66 състав, за сумата от 2184,61 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане на сумите, и 275,04 лева. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 05.02.2025 г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.09.2023г. - м.04.2024г. в размер на 42,14
лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на сумите и 14,51 лв. - мораторна
лихва за периода от 16.07.2022 г. до 05.02.2025 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8116/2025г., по описа на СРС 66-ти с.с.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради цялостно погасяване на задълженията чрез
плащане, извършено в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК А. А. М., ЕГН **********, да
заплати на „**, ЕИК **, сумата от 502,47 лв. (петстотин и два лева и 47 ст.),
представляваща остатък от направените разноски в исковото производство,
след извършено прихващане.
Решението е постановено при участието на „** като помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5