Р Е Ш Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия
в публично заседание на 18 ноември………………….………………………… през две хиляди и
двадесета година………...……….……….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова…..............................………….гр.дело дело 201 по описа за
2018 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба на недвижим съсобствен имот и се намира във фазата по
извършване на делбата.
Предмет на делбата е недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 03928.512.394.16.2 по КК и КР на град Берковица, одобрени със
Заповед № РД № 18-84/ 09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ търговски обект /магазин/ с площ
Съдебната делба следва да бъде извършена
между Ц.А.А. и А.В.А., като правата на последните в съсобствеността са
определени с решението по допускане на делбата и са еднакви. По делото е изискано становище за
поделяемост на имота, изслушано е заключение по назначена съдебно – техническа и икономическа
експертиза. До делба е допуснат един
нежилищен имот, който е неподеляем, а правата на съделителите в съсобствеността
са еднакви. Няма спор между страните за способа на прекратяване на
съсобствеността, а именно чрез публична продан. От единия от съделителите са заявени искания по реда на чл.346 ГПК за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Съгласно теорията и трайната съдебна
практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на
съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът я разпределя по
два начина – чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол и теглене на жребий или чрез отреждане на дялове по реда на
чл.353 от ГПК. Когато имотите са по -
малко и са неподеляеми и никой от тях не
може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен
на публична продан, а получената от продажбата сума да бъде разпределена между
съделителите съобразно правата им. В конкретния случай публичната продан е
единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността между
съделителите.
От заключението по назначената съдебно
техническа и оценъчна експертиза се установи, че допуснатия до делба имот
представлява търговски обект, павилион за бърза закуска, разположен в
централната част на град Берковица с площ от 30 кв.метра. При тези данни и като
е съобразило действащия пазар на недвижими имоти, вещото лице е дало заключение
за пазарна стойност от 9 078.00 лева.
Основният спор между страните се разви
по повод претенцията на съделителката Ц.А. да й бъде заплатено обезщетение за
времето, през което е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот,
считано от датата на писмената покана. Няма спор между страните, че
претендираният период е 23.03.2018 – 21.01.2020 година.
От доказателствата по делото, събрани и
в хода на първата фаза на производството, се установи, че имотът е действащ търговски
обект, регистриран на фирма „Виктория
Настоящият състав намира направените
възражения за неоснователни.
Безспорен факт е, че двамата съделители
са съсобственици на делбения недвижим имот – влязло в сила решение по допускане
на делбата. Няма спор и по въпроса, че обектът се ползва за търговската
дейност, развивана от ответника А. чрез представляваното от него дружество
„Виктория
При тези установени факти, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС. Обстоятелството, че ответникът
по този иск е заприходил имота като актив на представляваното от него и
собствено дружество преди развода си с ищцата, не променя извода за
съсобственост на имота (в такава насока са и мотивите на решението по допускане
на делбата). Фактът, че имотът се ползва единствено и само за упражняване на
търговската дейност на ответника, изпълнява напълно условието, съсобствената
вещ да се ползва лично (по израза на
закона) само от този съсобственик. Понятията „да се ползва лично” и „да си
служи” са обстойно разяснени в ТР 7/2012 година на ВКС.
В контекста на настоящия случай следва да се приеме, че ответникът използва
вещта по предназначение на търговски обект за задоволяване на свои нужди или
потребности, за упражняване на търговска дейност чрез собственото му търговско
дружество. След отправената от страна на съделителката А. покана, ответникът не
е предоставил възможност на последната да се ползва от имота съобразно правата
си, поради което дължи обезщетение. Размерът на обезщетението съдебната
практика приема, че е еквивалентен на наемната цена на имота. От заключенията
по назначената основна и допълнителна съдебно – оценъчна експертиза
(разминаването между двете е минимално, но това на в.л.К.Н. е по – обосновано)
се установи, че наемната цена на търговки обект от категорията на процесния за
релевантния период е от 80.00 лева месечно. Изчислил е, че за периода
23.03.2018 до 21.01.2020 година дължимата сума за обезщетение на ищцата според
правата й в съсобствеността е 876.00 лева. Именно в такъв размер следва да бъде
уважен предявения на това основание иск.
При такъв разбор на доказателствата,
съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на
публична продан, а претенциите на съделителите следва да бъдат уважени според
изложеното по – горе.
Съделителите дължат заплащане на ДТ в
размер на 4% върху стойността на дяловете, а А. и върху уважения размер на
предявения иск за заплащане на обезщетение.
А. претендира заплащане на направените
от нея в производството разноски. Това искане е частично основателно.
В първата фаза на производството А. е
направила разноски, свързани с инициирането на производството, които следва да
бъдат уважени, тъй като ползват и двете страни. Основателно е и искането за
заплащане на възнаграждение за процесуален представител по причина, че
съсобствеността бе оспрена и се разви спорно производство по отношение правата
на съделителите. При постановяване на решението по допускане на делба съдът не
се е произнесъл по разноските, като дължи да направи това при приключване на
производството, т.е. с настоящото решение. Неоснователно е искането за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция, тъй като такива са присъдени.
Частично основателно е искането за разноски, направени във втората фаза на
производството – следва да бъдат уважени само онези, които са свързани с
допълнителната претенция за обезщетение и то само съразмерно на уважената част.
При такива
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
03928.512.394.16.2 по КК и КР на град Берковица, одобрени със Заповед № РД №
18-84/ 09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ търговски
обект /магазин/ с площ
Пазарната стройност на имота е 9 078.00 лева според представеното по делото заключение.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН **********,***-ти септември
№ 12 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А.А. с ЕГН **********,*** сумата от
876 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е била лишена от
възможността да ползва съответната част от имота -23.03.2018 – 21.01.2020
година, както и направените в производството разноски в размер на 1 305.23
лева за първа фаза на производството и 188.96 лева, съразмерно на уважената
част от иска по чл.31, ал.2 ЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
тазмер до претендирания от 4 200.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.А.А.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС ДТ в размер на 181.56 лева за
извършване на делбата и 50.00 лева ДТ върху уважената част на иска за заплащане
на обезщетение, както и 5.00 лева ДТ при служебно издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.В.А.
с ЕГН **********,***-ти септември № 12 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС ДТ в
размер на 181.56 лева за извършване на
делбата, както и 5.00 лева ДТ при служебно издаден изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: