Решение по дело №698/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 ЗДвП.

Образувано  по жалба  на  И.Т.И. против ЗАПОВЕД за прилагане  на  ПАМ №GPAM 1306207/23.11.2024г.  на ** Й.Й. към РУ-***, ОДМВР-Враца, с която на основание чл.171,т.1,б.ж   ЗДвП  временно  е  отнето СУМПС на водач за срок от 1 месец. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се нейната отмяна по изложени в нея съображения. Претендират се разноски. Представено е  и писмено становище по делото от жалбоподателя, ведно със списък  на  разноските.

Ответникът - ** към РУ-***, ОДМВР-Враца не ангажира становище по делото. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 23.11.2024г. в 11.00 часа в ***  жалбоподателят И. управлява състав от ППС влекач „Мерцедес Актрос“ с  рег.№ ******** и прикачено полуремарке „Озтрейлър“ с рег.№ ******** и двете собственост на „Й.-М“ ЕООД, ***, като водача навлиза и се движи след въведена забрана с пътен знак В18/забранено влизането на ППС с маса по-голяма от обозначената/ с монтирана под него допълнителна табела Т17 с надпис „Транзит“, монтирана в ******************************, с което от водача е нарушена въведена забрана за движение на МПС над 3,5 тона, съгласно Заповед № РД 11-661/21.06.24г., изм. със Заповед № РД 11-767/22.11.2024г. на АПИ за въвеждане на времена организация за безопасност на движението. От  ** Й.Й. към РУ-*** е съставен  АУАН  №3331853/23.11.2024г.  на жалбоподателя  И.И.  за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП – водач навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена времена забрана за движение. Същия е приложен по преписката. Във връзка с установеното нарушение и съставения АУАН на водача  И.И. със Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM 1306207/23.11.2024г., издадена от ** Й.Й. към РУ-***, ОДМВР-Враца,  на основание чл.171,т.1,б.ж   ЗДвП  временно  е отнето СУМПС на водач за срок  от 1 месец. Заповедта е връчена на лицето срещу подпис на 23.11.2024г., видно от направеното отбелязване върху същата.

Издателя на ПАМ е  оправомощен да издава актове от вида на оспорения със  Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца, приложена по преписката.  

От страна на ответника други доказателства във вр. с издадената заповед не са приложени и ангажирани. Посочените заповеди в оспорения акт не са приложени от ответника по преписката.

От страна на жалбоподателя е приложена разпечатка от интернет страницата  на АПИ относно липсата на разпространение на заповед № РД 11-767/22.11.2024г. на АПИ.            

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е  ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146   АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл.автоконтрольор, РУ-Роман, чиято  компетентност е установена от приложената по делото Заповед №369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца/т.2.3/.  Заповедта  отговаря и на изискването за   писмена форма на акта, посочени са фактически и правни основния за издаването й, като в случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ.

Оспорената заповед, обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл.146, т.4 АПК, по следните съображения:

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.171, т.1, б.ж ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка : „ който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места-за срок от един месец“. В случая видно от описаната фактическа обстановка  движението на въпросното ППС е осъществено в ***. Не става ясно и не са ангажирани доказателства от страна на ответника по какъв начин жалбоподателя е навлязъл след знака въвеждащ забрана за движение и по какъв начин е нарушена  въведената забрана със заповед № РД-661/21.06.2024г., изменена със Заповед № РД 11-767/22.11.2024г. на АПИ.  В  случая не са ангажирани доказателства, каква  е  създадената организация за движение на съответната категория ППС по конкретен маршрут, възможността то да се озове на посоченото място по маршрут различен съгласно въведената временна забрана за движение.  При направена служебна проверка на сайта на АПИ се установи, че заповед №   661/21.06.2024г. е публикувана на сайта, но последващата Заповед № РД 11-767/22.11.2024г., с която същата е изменена  и на която органа се позовава не е налична. Това е видно и от представената извадка от жалбоподателя от страницата  на АПИ. С оглед данните по преписката не се установява безспорно, че на  посочената дата и час водачът е преминал по маршрута си покрай забраняващия знак, поставен на пътното платно преди влизане в ***, без да съобрази и спази забраната за навлизане след знака. Отделно от това следва да се посочи, че ответника въпреки дадената му възможност от съда  за лично явяване, изразяване на становище и ангажиране на доказателства  не е изразил такова и не представил никакви доказателства във вр. с въведената забрана, вкл. и заповедите на които се позовава в акта и ПАМ. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на  процесната  ПАМ, за което на същия са дадени указания от съда. В случая, до приключване на съдебното производство не са представени и ангажирани такива  доказателства.

Предвид  изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и  следва да бъде отменен.

От страна на жалбоподателя са претенидрани разноски, съгласно представен списък, в размер на 10.00 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в  размер на  600.00 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие . Искането  на същия за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Видно от депозираната  жалба същата е подадена лично от жалбоподателя, становището  на същия по делото е депозирано лично от него, а не чрез процесуален представител.  В с.з. процесуален представител на жалбоподателя не се е явил и не е осъществено представителство по делото. С оглед депозиране на  жалбата и становището лично от жалбоподателя, неявяване на процесуален представител  в с.з., съдът намира че не следва да се присъждат поисканите със списъка разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  600.00 лева, съгласно представения договор. В действителност в жалбата е посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения  на * Н., но това обстоятелство не води до основателност  на  искането му. На  жалбоподателя  следва да се присъдят само разноски в размер на 10.00 лева за заплатена държавна такса по делото. В останалата част искането следва да се отхвърли, с оглед на посоченото по-горе. Същите следва да се заплатят от ЮЛ-ОДМВР-Враца, в чиято структура е органа издал оспорения акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ  №GPAM 1306207/23.11.2024г.  на **/Й.Й./ към РУ-***, ОДМВР-Враца, с която на основание чл.171,т.1,б.ж   ЗДвП на И.Т.И. е наложена ПАМ -временно отнемане на СУМПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на  И.Т.И. разноски по делото в размер на 10.00/десет/ лева и отхвърля искането за разноски в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5   ЗДвП.

На основание чл.138 АПК препис от решението да се изпрати на страните.