РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Царево, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20252180200057 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. А. П., ЕГН **********, чрез адвокат С.
К.- БАК срещу Заповед за задържане на лице № 4635зз-04/ 22.01.2025 г.
издадена от С. А. П.- ********* при РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР-
Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено
задържането на В. А. П., ЕГН ********** за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност- не спазена форма с липсващи реквизити, без да са
посочени ясно и точно фактическите основания, липса на описание на
данните, от които органът, издал заповедта е направил извод за евентуално
извършено престъпление, липса на компетентност на издалия заповедта.
Правят се възражения и за явно несъответствие на издадената заповед с
целите на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез представляващия го адвокат
поддържа депозираната жалба. Предлага на съда да отмени заповедта по
аргументите изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата не се явява лично.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима- подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна:
Ответникът по жалбата заема длъжността*********при РУ на МВР-
Приморско, при ОД но МВР- Бургас. На 22.01.2025 г. при извършена проверка
на жалбоподателя е било установено, че същия управлява МПС след употреба
на наркотици- престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В обхвата на
задълженията си, ответникът по жалбата, издал атакуваната Заповед за
задържане на лице. В същата е отразено като правно основание чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР. Преписката е била изпратена на РП- Бургас, да се образува ДП, за
сочените в заповедта престъпения.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на
други, като не са налице основания за съмнение в достоверността им, като
същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на
делото.
Възприетата за фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 от ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя
от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3,7 и 8 от ЗМВР дейности. В случая,
служителят издал заповедта въз основа, на която е задържана жалбоподателя,
заема длъжността Мл. инспектор при РУ на МВР- Приморско, при ОД но
МВР- Бургас, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в
изпълнение на службата си, предвид на което, съда приема, че оспореното
задържане е осъществено от компетентен орган. Съда приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на
материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в установената от
закона форма. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Спазени са условията и
срока по чл. 73 от ЗМВР. Реквизитите на съдържанието на заповедта за
2
задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед има
съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР. В
оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след
задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР.
Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е, че
лицето е извършител на престъпление от общ характер, за което има
образувано бързо, полицейско производство. Съобразно т. 2 на разпоредбата,
заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за
издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. В настоящият случай,
заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни
основания за издаването й. Изискването за излагане на фактическите
основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е
формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В
случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни
относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно
е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се
изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е
извършено, т.е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението
срещу него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от
полицейските служители. Фактическите основания за издавеното на
заповедта, са формулирани в текста на същата, който ясно посочва в какво е
обвинена жалбоподателката, като е посочена и правната квалификация на
деянията, като съдът намира, че по този начин са изпълнени изискванията за
изложение на конкретни фактически данни за задържането, което съотнесено
към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
означава данни за съпричастност на задържаното лице към определено
престъпно посегателство. Както беше посочено, в настоящия случай
фактическите основания за задържането отразени в заповедта, се свеждат не
само до посочване на номер на ДП, но и на посочване на престъплението, за
което същото е образувано. Дори да не беше така обаче, съдебната практика
прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение №16/1975 г. на
ОСГК на ВС приема, че не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
3
допълнително, след издаването на административния акт, чрез изготвяне на
други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на
изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи
на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е
издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се
извърши съдебен контрол върху тези съображения. С оглед на гореизложеното
съдът намира, че е изпълнено изискването за мотивиране на актове и действия
на изпълнителната власт, относимо и към органите на МВР и техните
правомощия и на лицето е дадена възможност да оспори и фактическите
основания на задържането.
В настоящото производство, от страна на жалбоподателя не бяха
представени каквито и да е доказателства в противовес на изложеното от
административния орган и съдът намира, че задържането е осъществено в
съответствие с материалния закон. За осъществяване на задържане до 24 часа,
законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т.е. стандарт
значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна
отговорност или осъждане.
В конкретния случай и предвид изложеното по-горе във връзка с
фактическите основания, наложили задържането съдът намира, че са били
изпълнени предпоставките на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, а именно за задържаното
лице- да са били налични данни за съпричастност към разследвано
престъпление. Наличните данни удовлетворяват стандарта заложен в решение
на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и възприет в
съдебната практика. В този смисъл и Решение № 4166 от 20.03.2019 г. по адм.
д. № 764/ 2018 г. на ВАС, в което се сочи, че „фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му
уличаване в извършването на такова“, а в случая и последното условие е
безспорно изпълнено.
С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на жалбоподателя
е осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие
на фактически основания за това. Задържането на жалбоподателя съответства
и на целта на закона, преценена съобразно установения в чл. 6, ал. 2 от АПК и
приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за
4
съразмерност и в тази връзка съдът намира за неоснователни направените в
жалбата възражения. Задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, представлява форма на административна принуда, като в
зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване
извършването на противоправно деяние или прекратяване на вече започнало
такова и отстраняване на неговите вредоносни последици. Наред с това
същото може да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с
участие на задържания, насочени към разследване на извършеното
престъплението /арг. Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС -V отделение по
адм. д. № 829/2015 г.; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отделение
по адм. д. № 9763/2018 г./. В конкретния случай чрез задържането, от една
страна е осуетена възможността на жалбоподателя да укрие или заличи вещи
и информация във връзка с престъплението, а от друга е осуетена
възможността да съгласува версии с други лица, както и евентуално да
мотивира показания от тях в своя полза, т.е. налице е легитимна цел за
ограничаване на правото на свободно придвижване на жалбоподателя, а
именно провеждане на действия по разследването за проверка на събраните
данни. Отделно от всичко това, по този начин е осуетена възможността
жалбоподателя да извърши престъпление.
По делото не са ангажирани други доказателства, годни да опровергаят
изложените фактически констатации, а оттам и наложената на жалбоподателя
принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните
разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на
актове от категорията на процесния, поради което и Заповедта следва да бъде
потвърдена, а подадената срещу нея жалба– отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 4635зз-04/
22.01.2025 г. издадена от С.А. П.- **** при РУ на МВР- Приморско, при ОД но
МВР- Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено
задържането на В. А. П., ЕГН ********** за срок до 24 часа.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
5
съд- Бургас, в 14 дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6