НОХД № 1014/2013г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия И.С.А. *** за престъпление по чл.144 ал.3 от НК във
връзка с чл.144 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че при условията
на продължавано престъпление в периода от време:от 20.10.2012г. до 24.10.2012г. в с.Гелеменово,обл.Пазарджик
и в гр.Пазарджик се е заканил с убийство на П.Б.Б. *** и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му,по деяния,разделени както следва:
-на
20.10.2012г. в с.Гелеменово,обл.Пазарджик,пред магазин за хранителни
стоки,се е заканил с убийство на П.Б.Б. с думи „Няма да живееш дълго“
и с действия:изваждане,посочване на
къса брадва и жестове с ръце,сочещи прерязване на гърло;
-на
24.10.2012г. в гр.Пазарджик,ул.“Стоян Ангелов“,в района на битака,около обяд,се е заканил с убийство на П.Б.Б.,отправяйки
думите „Ще те
сеча на мръвки“,придружени с псувни
и е показал на пострадалия къса брадва,която насочил към шията си
с жестове,сочещи прерязване
на гърло.
Подсъдимия не се признава за виновен по така
предявените му обвинения, като в
обясненията си твърди, че не е отправил закани с убийство към П.Б. на
посочените дати и че такива закани е имало от страна на П. Бекуров
към подсъдимия. Моли да бъде оправдан.
Прокурора пледира за осъдителна
присъда и налагане на наказание на подсъдимия. Излага съображения, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и иска съдът да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание пробация .
Гражданския ищец поддържа гражданския
иск и моли съдът да уважи.
По делото е приет за съвместно
разглеждане, в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалият П.Б.Б. против подс.И.С.А. за сумата 2000
лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на деянието, ведно със законната лихва от датата да деянието до окончателното
изплащане на сумата и е конституиран П.Б. като граждански ищец по делото.
Повереника на гражданския ищец пледира за
уважаване на иска така както е предявен.
Защитата пледира за оправдателна присъда.
Излага подробни съображения, поради недоказаност на обвинението .
Пазарджишкият районен
съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено
от фактическа страна следното :
Пукт І.
През 2011г. св.П.П. / А. / подала молба
за развод със съпруга си св.Стойко А., който бил син на
подс.И.А. . Съдът определил
привременни мерки относно родителските права, личните отношения и издръжката на детето
Ивелина
Стойкова А., като същите били предоставени на св.П.. След раздялата отношенията
между св.П. и Стойко А. се влошили, като между тях започнали спорове и скандали
при свиждането на бащата с детето.
Същевременно св.П.Б. се сприятелил със св.П. и отношенията им станали
интимни, като през 2012г. св.П. заживяла със св.Б..
Обв.А. и съпругата му св.К.А. посещавали дома на св.П. за да
вземат внучката си в определените за това дни, като при отделните посещения отношенията им
със св.П. се влошили, като започнали скандали между св.Беряков
и подс.А.. Последния бил недоволен от това, че
внучката му живее при св.Б.. В резултат на влошаване на отношенията им били
подавани жалби и от двете страни до различни институции, като страните били
предупреждавани да не се саморазправят .
На 20.10.2012г. сутринта около 10.00ч. подс.И.А. и съпругата му св.К.А. пристигнали за
пореден път в с.Гелеменово за вземане на внучето.
Отишли в дома на св.П.П., но
тя не била
там, а на работа в магазина.Там бил братът на
св.П.
и дядо и, там било и детето. Подс.А. и св.А. поискали детето,
а дядото на св. П. и св.П.Б., който също бил там казали, че
те трябва да питат майката
на детето.Детето се разплакало заради
разправията, но подс.А. и св.А. го качили на микробуса и отишли
до магазина при св.П.. Преди тях
пред магазина бил пристигнал и св.П.Б. и седял
пред магазина на маса заедно
със св.Й.Ч..
Св.А. и детето
влезли в магазина при св.П., а подс.а. останал вътре
в автобуса, който бил паркиран пред магазина близо до св.Б. и св.Ч.. Докато св.А.
била вътре в магазина и разговаряла със св.П., подс.И.А.,
който бил ядосан на св.Б., че се намесва в отношенията им с детето, започнал
да вика в посока на св.Б. и да прави знаци с ръце, който показвали ”рязане
на глава” и отправил към
него неприлични думи „мамичката ще ти еба, ти
на чуждо дете баща ли
ще ставаш”. Св.Б. чул и въприел заканите на подсъдимия. След което подс.А.
взел в ръка къса брадвичка,
която била между седалките на микробуса и с нея правел движения около шията си,
все едно че реже глава и казал
на св.Бекуров „Няма да живееш дълго!“.
Тези думи и
действия на подсъдимия също били възприети от св.Б., който се притеснил, че
подсъдимия може да изпълни заканите си. След известно време св.А. извела внучката
си от магазина,
качили се на микробуса и заминали с подс.А.. Преди това
св.П. била дала съгласието си да вземат детето. След този случай св.Б. изпитвал
страх, че подсъдимия може да изпълни заканите си и избягвал срещи с него.
Пункт ІІ.
На 24.10.2012г. св.П.Б. и св.Г.С. *** на „Битака”, намиращ
се на ул.”Стоян
Ангелов”. Малко преди
обяд, двамата излизали от пазара
и когато били на улицата покрай тях
с ниска скорост, поради
задръстване минавал микробуса на подс.И.А.. Вътре в
микробуса били подсъдимия, съпругата му св.А. и св.Т.. Когато наближил св.Б.,
прозореца на шофьора бил отворен и между подсъдимия и св.Б. отново въникнал скандал, като и двамата си разменили реплики. След
което микробуса отминал и св.Пено Б. и приятеля му си отишли .
Св.Б. бил
притеснен, че подс.А. ще изпълни заканите си и на 25.10.2012г. депозирал жалба в РУП-Пазарджик против подс.А. и било
образувано настоящото наказателно производство.
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията
на подс.А. в частта, в която същия твърди, че в
случая на 24.10.2012г. не се е заканвал с убийство на св.П.Б., частично
показанията на св.П.Б., показанията на св.Й.Ч., показанията на св.П.П.,
частично показанията на св.К.А., показанията на св.Г.П., показанията на св.И.Д.,
показанията на св.Л.А., показанията на св.С.Т., показанията на св.Г.С. дадени
пред настоящия състав на съда и писмените доказателства по делото – справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение, характеристична
справка.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия А., в частта, в която същият твърди,
че не се заканвал с убийство на св.Бекуров пред
магазина на 20.10.2012г., тъй като обясненията на подсъдимия са освен
доказателствено средство и средство за защита и са повлияни от желанието му да
се оневини. Също така обясненията на подс.А. в тази
им част се опровергават по категоричен начин от показанията на св.П.Б. и Й.Ч..
В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Й.Ч., който е категоричен, че е
имало закани от подсъдимия към св.Б. и потвърди това и на направените очни
ставки. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на св.А., която твърди,
че не е имало такива закани, тъй като същата се е намирала в магазина, а не от
вън, където е бил св.Й.Ч. и който се явява пряк очевидец на случилото се. Съдът
кредитира частично показанията на св.П.Б. само в частта досежно
случая пред магазина, тъй като те се подкрепят от показанията на св.Й.Ч. и
показанията на св.П.П.. В останалата част досежно
случая на 24.10.2012г. на пазара съдът не кредитира показанията на св.Б., тъй
като същите се опровергават от обясненията на подсъдимия и от показанията на
св.С.Т. и св.А.. Съдът не дава вяра на обясненията на св.Г.С., тъй като същите
се опровергават от обясненията на подсъдимия А., показанията на св.А. и
показанията на св.С.Т., които категорично заявяват, че е имало закани от
подсъдимия към св.Б. на 24.10.2012г. на пазара. Също така този свидетел след
като е бил уведомен от служителите на съдебна охрана отказа да се яви на
провеждане на очни ставки, което поражда съмнение в достоверността на неговите
показания.
При така
изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.И.А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.144 ал.3 от НК
във връзка с чл.144 ал.1 от НК, като на 20.10.2012г. в с.Гелеменово,обл.Пазарджик, пред магазин
за хранителни стоки, се е заканил
с убийство на П.Б.Б. с думи „Няма да
живееш дълго“ и с действия:изваждане,посочване на къса брадва и жестове
с ръце,сочещи прерязване на гърло и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия.
По делото е безспорно установено извършването на деянието от подс.А.. В подкрепа на този извод на съда са показанията на
св.Б., св.Ч. и св.П.. Същите са последователни, непротиворечиви, взаимно се
допълват и кореспондират по между си.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс.И.А. съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне.
Съдът
отчете като висока обществената опасност на деянието по чл.144 ал.3 от НК,
което съгласно последните изменения в НК се явява тежко умишлено престъпление,
наказуемо до шест години лишаване от свобода.
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подс.И.А. обстоятелства
съдът съобрази чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
При
тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.И.А. наказание шест месеца лишаване
от свобода за извършеното от него престъпление .
Съдът като взе предвид размера на
наказанието, данните за личността на подсъдимия, който не е осъждан приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице законовите предпоставки за
това. Ето защо съдът на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия А. за изпитателен срок от три
години. Също така съдът счете, че за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция на наказанието не е необходимо подсъдимия да изтърпи
ефективно определеното му наказание лишаване от свобода .
По отношение на предявения граждански
иск от пострадалият П.Б.Б. съдът счете, че същия е основателен до размера от
1000 лева, поради което осъди подс.И.С.А. да заплати
на св.П.Б.Б. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва считано
от 20.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
За размера от 1000 лева до 2000 лева
съдът счете, че иска е неоснователен и го отхвърли като такъв.
Съображенията на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. За да определи размера от 1000 лева съдът
съобрази понесените от пострадалият неимуществени вреди, а именно страх и
притеснения, които са били предизвикани от деянието извършено от подсъдимия.
Съдът намери, че размера от 1000 лева е справедлив и съответства на тежестта и
характера на вредите претърпени от пострадалият. В подкрепя на горния извод на
съда са показанията на св.П.Б. и на св.П. Бекярова. Същите обосновават
гражданската отговорност на подс.А. за причинените от
него неимуществени вреди на св.П.Б..
С оглед на размера на уваженият срещу
него граждански иск съдът осъди подсъдимия И.А. да заплати в полза на държавата
държавна такса в размер на 50 лева.
С оглед на осъдителната присъда съдът
осъди подс.И.А. да заплати на св.П.Б. сумата 300 лева
разноски по делото – възнаграждение за адвокат.
По отношение на
обвинението срещу подс.И.А. за престъпление по чл.144
ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от НК, за това, че на 24.10.2012г. в гр.Пазарджик, ул.“Стоян Ангелов“, в района
на битака, около обяд, се е заканил
с убийство на П.Б.Б., отправяйки думите
„Ще те сеча на мръвки“, придружени с псувни
и е показал на пострадалия къса брадва, която насочил
към шията си с жестове, сочещи прерязване
на гърло и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му съдът
счете, че същото не е доказано по несъмнен начин, въпреки, че бяха изчерпани
всички способи за доказването му.
Съдът счита, че горепосоченото обвинение
не е доказано, тъй като показанията на П.Б. не са достатъчни, че да обоснован
това обвинение. Същото се отнася и до показанията на св.Г.С. дадени на в
съдебното фаза, който съдът кредитира с оглед на принципа на непосредственост.
В тези си показанията св.С. твърди, че не си спомня всички обстоятелства, като
първоначално говори за заплахи, а впоследствие заявява „..май балтии започнаха
да се вадят.”. Също така св.С. заявява, че е бил на 10 – 15 метра от буса и че не е забелязал да е отворен прозореца. От друга
страна показанията на св.Б. и на св.С. се опровергават по категоричен начин от
обясненията на подс.А., показанията на св.А. и
показанията на св.С.Т.. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.С.Т.,
който е безпристрастен от изхода на делото и показанията му се потвърждават от
показанията на св.А.. Както подсъдимия А., така и св.А. и св.Т. са категорични,
че не е имало закани от подс.А. по отношение на св.Б.
на битака. За да се приеме, че обвинението е доказано е необходимо фактите
изложени в обвинителния акт да бъдат установени по несъмнен начин. В случая
това не е така, тъй като единствените уличаващи доказателства се съдържат в
показанията на св.Б. и отчасти в показанията на св.С.. Св.Б. освен свидетел е и
пострадал от престъплението посочено в обвинителния акт, поради което
показанията му не са безпристрастни от изхода на делото. Св.С. не е категоричен
по отношение на фактите касаещи случая пред битака. Има противоречия в
показанията му от едната страна, а от друга не си спомня всички обстоятелства.
Същия не се яви на допуснатата очна ставка със св.Т., което породи още едно
съмнение в неговата безпристрастност. Ето защо съдът счете, че това обвинение
не е доказано и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия.
С оглед на оправдаването на подс.А. по отношение на обвинението по чл.144 ал.3 от НК
във връзка с чл.144 ал.1 от НК за случая на 24.10.2012г. съдът счете, че подс.А. следва да бъде оправдан и по обвинението, че е извършил
деянието при условията на продължавано престъпление, тъй като не са налице
предпоставките на чл.26 ал.1 от НК, който изисква наличието поне на две деяния.
Ето защо съдът оправда подс.А. по обвинението за
престъпление по чл.144 ал.3 от НК във връзка с чл.144 ал.1 от НК във връзка с
чл.26 ал.1 от НК .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :