№ 34
гр. *, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тридесети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100432 по описа за 2023 година
Предявени са иск с правно основание чл. 432 от КЗ, съединен с иск за обезщетение за
забавено плащане.
Ищецът К.К.., извършващ правни действия със съгласието на майка В.И.
твърди в исковата молба, че на 13 юли 2023 г. пострадал при пътнотранспортно
произшествие. Той се движел с индивидуално електрическо превозно средство по
улица „*“ в гр. *, а насреща му идвал лекотоварен автомобли * * с ДКН *, управляван
от А.И... Водачът на лекия автомобил се движел в лентата за насрещно движение, с
което е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал сблъсък между
двете превозни средства.
В резултат на удара ищецът паднал и получил мозъчно сътресение, счупен
преден зъб, фрактура на долния край на лъчеватакост на дясна предмишница и травма
на дясна колянна става оток с кръвонасядане на лигавицата на горната устна, на
долната устна и вдясно на брадичката, разкъсно-контузна рана под ръба на долната
челюст в ляво и разкъсно-контузна рана в долната част на корема в ляво над ръба на
хълбочнатакост, кръвонасядане с охлузване по вътрешно-страничната повърхност на
лявото бедро, охлузване на повърхност на лява колянна става и лява подбедрица в
горната част, охлузване на лява глезенна става, охлузвания по гърба наляво ходило,
травматичен оток в областта на дясната колянна става, охлузване по гърба на дясно
ходило. При проведените в последствие изследвания е установено мозъчно сътресение
и счупен преден зъб, фрактура на лъчева кост на дясно предмишница и травма на
дясна колянна става.
Всички тези телесни увреждания са в пряка причинна връзка с неправомерното
1
поведение на А. И., който е застрахован в ответното дружество по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, поради което ищецът претендира да му
бъде присъдено обезщетение от 100 000 лв за понесените болки и страдания заедно
със закона лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 16 август 2023 г., до
окончателното изплащане.
Ищецът претендира също присъждане на разноски, както и определяне на
възнаграждение на представлявалия го адвокат при условията на чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът „ДЗИ *“ ЕАД, представлявано от Ч., В. и Б., чрез юрисконсулт В.
Й., оспорва иска. На първо място посочва, че образуваното досъдебно производство не
е приключило, поради което вината на застрахования водач не е установена. Оспорва
механизма на произшествието, както и вида на получените увреждания, а също и
причинната връзка между уврежданията и поведението на застрахованото лице.
Алтерантивно въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:
ищецът е бил непълнолетен към момента на ПТП и е управлявал ППС без да е
правоспособен, той не се е движил възможно най-близо до дясната граница на
платното – нарушение по чл. 80а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; нарушил е забраната на знак В9
„Забранено е влизането на велосипеди“ и забраната да развива скорост, по-висока от
25 km/h по чл. 80а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Ищецът е нарушил също разпоредбата на чл.
80а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която минималната възраст на водача за управление на
индивидуално електрическо превозно средство е: 1. шестнадесет години - по
велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до
50 km/h; 2. четиринадесет години - само по велосипедни алеи. Допуснал е и нарушение
на забраната да използва мобилен телефон при управлението на индивидуално
електрическо превозно средство по чл. 80а, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. Въвежда се и
възражение, че ищецът е бил без поставена каска в нарушение на разпоредбата на чл.
80а, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като по този начин е допринесъл за настъпването на някои от
собствените си увреждания.
Ответникът оспорва размера на исковата претенция като завишен и несъответен
на реално понесените болки и страдания.
Относно законата лихва ответникът оспорва началния момент, от който се
претендира, като изтъква, че застрахователят изпада в забава след изтичане на срока
по чл. 497 от КЗ. В конкретния случай към претенцията не са били представени
доказателства, от които да може да се установи наличието на елементите от
фактическия състав на деликт с извършител застрахования водач. Поради това
застрахователят не е разполагал с обективна възможност да се произнесе по
претенцията.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключение по
съдебно-автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. МОС обсъди доводите
2
на страните във връзка със събраните в производството доказателства и намира
следното:
Предявеният иск е допустим: изпълнено е особеното изискване на чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице да е отправило на 22 август 2023 г. писмено претенцията си до
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.
По делото е установено, че на 13 юли 2023 г. в гр. *, на ул. „*“ около 18.30 ч
настъпило ПТП, при което се сблъскали лекотоварен автомобил * * с ДКН *,
управляван от А.И.., и индивидуално електрическо превозно средство, управлявано от
ищеца К. К..
Между водача на товарния автомобил и Прокуратурата е било постигнато
споразумение по НОХД № 56/2024 г. по описа на РС – Берковица, с което А. И. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК за
това, че при описания пътен инцидент е нарушил правилата за движение по пътищата
и причинил по непредпазливост на К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на горен десен крайник. Споразумението е влязло в
сила на 4 юни 2024 г. и като факт, настъпил в хода на настоящото производство и от
значение за изхода му, на основание чл. 235 от ГПКследва да бъде съобразен от съда.
Относно механизма на транспортното произшествие съдът прие заключение по
автотехническа експертиза, според което двете превозни средства са се движили едно
срещу друго при добра видимост, на прав участък в населено място, при ограничение
на скоростта до 50 км/ч, като водачът на товарния бус се е движил в насрещната лента
за движение, а ищецът - на 50 см от бордюра на тротоара от дясната страна по посока
на движението му. Товарният бус е ударил челната част на мотопеда със своята челна
лява част, като мястото на удара е в пътната лента на мотопедиста. Разстоянието на
пряка видимост между двамата водачи и било 86 м без препятсвия, ограничаващи я.
Според експерта при правилно движение на товарния бус в своята пътна лента двете
превозни средства биха се разминали без да се осъществи сблъсък между тях, а
водачът на електрическото превозно средства се е движил максимално в дясно на
своята пътна лента и е предприел правилна маневра за избягване на удара, но тя е била
недостатъчна за предотвратяването му.
След инцидента К. К. бил приет в болница в гр. *, където са констатирани
външни разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето и
крайниците, счупване на режещата част на първи горен зъб в ляво, както и счупване на
лява ръка и оток на дясна колянна става. Раните били обработени и след тридневен
престой в Хирургично отделение е преместен в Ортопедично отделение на същата
болница, за да бъде проведено наблюдение, консултации и наместване на фрагменти
на счупения крайник. Обездвижен е чрез гипсова имобилизация и изписан след два
дни. Един месец по-късно ищецът е провел рехабилитация в санаториум за срок от 7
3
дни. На 29 септември и на 12 октомври 2023 г. ищецът е бил прегледан от ортопед по
повод травмата в дясното коляно, назначено е специализирано образно изследване. В
приложеното изследване на дясна колянна става чрез магнитен резонанс се констатира
увреда на менискус.
Заради оплакванията от загуба на спомен непосредствено след инцидента е
проведено КТ изследване на глава, което е потвърдило първоначалната клинично
поставена диагноза мозъчно сътресение.
За счупването на зъба ищецът е бил консултиран от стоматолог, въпреки
травмата зъбът е запазен.
След проведеното лечение К. К. е с възстановена походка, не използва помощно
средство. Напълно възстановен е и горният крайник след счупването, двигателната
способност не е нарушена, няма ограничение във функцията на ставите. Прогнозата за
пълно възстановяване както на крака, така и на ръката е позитивна, но при физическо
натоварване на долния крайник е възможно ищецът да има болкови усещания. По
лицето му са останали белези с траен характер от повърхностните рани, като те не
променят анатомията, физиологията и функционирането на органи, не нарушават
симетрията на главата. Отстраняването на тези белези е възможно само хирургично.
Данните за състоянието на ищеца веднага след сблъсъка, за проведеното
лечение и последиците са изведени от приложените епикризи, медицински
удостоверения, както и от заключението на вещото лице по медицинската експертиза.
Според експерта д-р Г. описаните травматични увреждания са в причинна връзка с
удара, понесен от ищеца при сблъсъка с лекотоварния автомобил. Видът на
уврежданията отговаря на механизма на произшествието.
От показанията на свидетеля И. К. се установява, че ищецът е носил гипс на
ръката 30-40 дни, като през това време изпитвал болка и се нуждаел от помощ. Заради
травмирания зъб дълго време се хранел с течна храна през сламка. До преодоляване на
травмата на зъба се наложило времено да свали поставените брекети на зъбите. Раните
на лицето били зашити, но останали белези. Продължава да изпитва дискомфорт в
колянната става при подължително обездвижване. Свидетелят посочва също, че детето
не посещава часовете по физическо възпитание в училище.
Свидетелят посочва, че в първите месеци след катастрофата ищецът К. К. се
страхувал да спи сам, а към настоящия момент все още изпитва страх, когато види бус
като този, с който се сблъскал.
Свидетелят е баща на ищеца, но показанията му са депозирани добросъвестно,
поради което съдът ги приема като обективни.
При така установените факти МОС намира предявения иск по чл. 432 от КЗ за
частично основателен.
4
Споразумението по НОХД № 56/2024 г. на БРС има силата на влязла в сила
присъда, затова на основание чл. 300 от ГПК гражданският съд е длъжен да приеме за
установени деянието, неговата противоправност и вината на дееца. От това следва, че
ПТП на 13 юли 2023 г. е настъпило поради виновното противоправно поведение на
водача А. И.. Последният се е движил в платното за насрещно движение, не е
съобразил конкретната пътна обстановка и не е проявил нужното внимание и
предпазливост към по-уязвимите участници в движението, какъвто е бил ищецът.
Физическите увреждания на К. К., получени при инцидента, са пряка и
непосредствена последица от поведението на И., с което е изпълнен фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Виновният за причинените
телесни увреждания дължи обезщетение. Тъй като за водача А. И., причинил ПТП, е
била налице валидна застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество
(факт, който не се оспорва в процеса), то налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя. По силата на застрахователния договор
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания
непосредствено след сблъсъка, по време на лечението и на възстановителния период.
Престоят в болница не е бил продължителен – 5 дни. Оздравителният период според
експерта по медицинската експертиза е протекъл без усложнения и е настъпило пълно
възстановяване. Неучастието на детето в часовете по спорт не може да бъде свързано с
преживения инцидент, тъй като не са представени доказателства за лекарско
предписание за такова ограничаване на спортната активност.
В медицинската експертиза се посочва, че увреждането на колянната става,
макар преодоляно, е възможно да има остатъчни последици като болка при физическо
натоварване. Следва да се има предвид и това, че от раните по лицето са останали
трайни белези, които могат да бъдат отстранени само чрез естетическа хирургия.
МОС намира, че ищецът е преживял и психологически стрес, за което се
съдържат данни в свидетелските показания: ищецът изпитвал страх да спи сам, а след
това и страх при вида на бус, като този, който го блъснал.
При определяне на обезщетението съдът съобрази също ниската възраст на
пострадалия (13 години към момента на ПТП), която обосновава по – висока
чувствителност към отрицателните преживявания.
При съблюдаване принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, МОС
определя обезщетение от 50 000 лв за понесените от ищеца К. К. неимуществени
вреди.
5
Ответникът „ДЗИ *“ ЕАД е въвел възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Съдът приема
възражението за основателно, тъй като намира наличие на принос на пострадалото
дете за настъпването на вредите.
Ком момента на катастрофата пострадалият е бил на 13 години – малолетен. В
тази възраст той не може да носи отговорност за постъпките си, но разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД намира приложение, тъй като е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
вината ( в този смисъл т. 7 от ППВС 17/1963г.).
С поведението си ищецът е нарушил забраната по чл. 80а, ал. 3 от ЗДвП да
управлява индивидуално електрическо превозно средство. Като непълнолетен той
няма право да управлява такъв вид превозно средство.
На второ място детето се е движило без защитна каска, въведена като
задължителна с чл. 80а, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По делото не са представени доказателства
от ищеца да е ползвал такова предпазно средство. От заключението на експерта по
медицинската експертиза е видно, че носенето на каска би ограничило уврежданията в
областта на главата. В случая се е стигнало до мозъчно сътресение, причинено от удар
в главата, както и до рани по лицето, оставили трайни белези. Каската би спомогнала
за предотвратяването им или поне намаляване интензивността на тези увреждания.
Останалите действия на ищеца, твърдени от ответиника като съпричиняващи, не
се установени: няма данни К. да е ползвал мобилен телефон по време на движение.
Експертът по приетата съдебна автотехническа експертиза посочва, че инцидентът е
станал на улица с максимално допустима скорост от 50 км/ч, като детето се е движило
с електрическата тротинетка максимално в дясно, установено от отложените спирачни
следи. От това се налага изводът, че не е налице нарушение на правилото за дясно
движение, нито е била нарушена забраната за движени в зона, забранена за
велосипеди, тъй като такова ограничение на място не е имало въведено с пътен знак.
При така установените факти относно поведението на пострадалия съдът
приема, че съпричиняването на вредоносния резултат следва да се оцени на 20% и
съразмерно да бъде намален размерът на определеното обезщетение за неимуществени
вреди до 40 000 лв. Над този размер до претендирания от 100 000 лв искът е
неоснователен и като такъв МОС го отхвърля. Обезщетение над определения размер
надхвърля действителните вреди и присъждането му би довело до неоснователно
обогатяване.
Върху присъденото обезщетенио застрахователят следва да плати и обезщетение
за забавено плащане, което съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ е дължимо от момента на
уведомяване на застрахователя. Това е станало на 16 август 2033 г. – факт, по който
страните не спорят. МОС осъжда „ДЗИ *“ ЕАД да плати обезщетение за забавено
6
плащане върху обезщетението от 40 000 лв, считано от 16 август 2023 г. до
окончателното изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че е изпаднал в забава след
изтичане срока за разглеждане на претенцията на пострадалото лице. Отговорността на
застрахователя е договорна – той се е задължил да отговаря за причинени от другиго
вреди по силата на договор за застраховка, затова изпада в забава от момента на
поканата, т. е. от уведомяването му от самия причинител или от пострадалото лице.
При този изход на процеса следва да се определи възнаграждение на
пълномощника на ищеца, който е осъществил правна помощ при условията на чл. 38 от
Задв. При размер на присъденото обезщетение от 40 000 лв съдът определя
възнаграждение в размер на 3850 лв, дължимо от ответника.
Върху присъдения размер на обезщетението ответното застрахователно
дружество следва да плати по сметка на МОС държавна такса от 1600 лв, а на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК също и направените разноски в размер на 1201,78 лв.
Съразмерно отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника разноски за
юрисконсулт. Възнаграждението на последния, определено при спазване правилото на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, е 540 лв, затова осъжда ищеца да плати на „ДЗИ *“ ЕАД 270 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ *“ ЕАД, ЕИК*, със седалище в гр. *, район *, бул. „*“ № *,
представлявано от К. Ч., Б. В.а и Е. Б., да плати на К.К.., ЕГН **********, извършващ
правни действия със съгласието на своята майка В.И. с адрес: гр. *, ул. * №*,
обезщетение в размер на 40 000 лв за неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 13
юли 2023 г. в гр. *, причинено от А.И.., като отхвърля иска над този размер до
претендирания от 100 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ *“ ЕАД, ЕИК*, да плати на К.К.., ЕГН **********, законна
лихва върху обезщетението от 40 000 лв за периода от 16 август 2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ *“ ЕАД, ЕИК*, да плати по сметка на Окръжен съд – *
държавна такса от 1600 лв, както и разноски в размер на 1201,78 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ *“ ЕАД, ЕИК*, да плати на адвокат К.Д., вписан в АК – *,
личен №*№*, възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер
на 3850 лв.
ОСЪЖДА К.К.., ЕГН **********, да плати на „ДЗИ *“ ЕАД, ЕИК*, разноски
7
по водене на делото в размер на 270 лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
8