Р Е Ш Е Н И Е № 309
гр.
Сливен 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 247/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент
на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от
Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Атрон груп” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от у. Н.Х.А.,
чрез адв. Р.В. ***, срещу решение № 32-184984/07.06.2022 г. на Директор на ТД
Митница Бургас към Агенция „Митници“. С оспореното решение, на
основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) №
952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с
MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г., е определена нова митническа стойност в
размер 25819,22
лева.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при
прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен
код по ТАРИК 87032490 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо
задължение в размер на 2581, 92
лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а)
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното
събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква
задължението за заплащане на вносни мита, а именно 22.02.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %,
съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия
закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, в общ размер на 5720,23 лв., 4. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито и ДДС общо в размер на 7020,99 лв., от които мито в размер на 2194,06 лв. и ДДС в размер
на 4826,93
лв., ведно със задължение за лихви, считано от 22.02.2021 г. до уведомяването на длъжника, както и лихва
за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния
срок от уведомяване на длъжника за решението.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Твърди се, че не е налице основание за повторно определяне на митническата стойност на автомобила; издаденото Решение не е мотивирано, като заключенията и изводите в него се основават изцяло на изложените необосновани изводи и заключения в Съобщение с рег.№ 32-136953/27.04.2022г. по чл. 22, пар. 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; решението е издадено без да са обсъдени направените от „АТРОН ГРУП" ЕООД възражения по съдържащите се в Съобщението мотиви; информацията от уебсайта autoauctions.io не е част от митническите информационни системи и данните от същия не са събрани по законоустановения ред; решението не се основава на установени факти, а на предположения. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът, директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", оспорва жалбата. Представя административната преписка. В съдебно заседание се представлява от ст. юриск. Л. Д. и гл. юриск. М. Л., които излагат становище за неоснователност на жалбата, като молят същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства, в т.ч. представената в цялост административна преписка, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.02.2021 г. с MRN 21BG001008031438R5 (л. 69) жалбоподателят е
декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно
обращение стока употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка
mercedes-benz; модел:sl55; тип:sl55; първа рег.01/01/2007г.; цвят:0;р.обем:5500;д-тел:
няма данни; шаси: ***************. В митническата декларация за стоката са
декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 "Код на държавата на
изпращане/износ" – ***; в ел. д. № 4/1 „Условие на доставка" - „FOB – Ф. — борд; в ел. д. № 4/16
"метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните
стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" – 2 000. 00; в ел. д. № 4/10
"Валута" – USD; в ел. д № 4/9 "Добавяния и приспадания": код АК Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и
разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз –
646,13, код ВА - Разходи за
транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 200,00 и код FF – Транспортни и застрахователни
разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане
на територията на страната до местонахождението на стоките в страната – 200.00.
На база декларираните данни, към датата на
приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация са приложени BUYER RECEIPT
№ 15959889 от 30.10.2020г., издадена от 999-COPPORATE, коносамент № *************, CERTIFICATE
OF TITLE № ********** от 13.10.2020 г. Митническата
стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 2000,00 щ. д. – цена на
автомобила по приложената фактура. Определеното и взето под отчет мито е в
размер на 387,86 лв., а ДДС – 893,30
лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа.
Между страните няма спор, че посочените суми са платени.
Съгласно данните в приложения коносамент **************, издаден от
INTERCARGO LLC, автомобилът е натоварен в о. п. Л. Б., К. и
е с п. п. Б., БЪЛГАРИЯ. Същият е с получател „Фрилайн“ ООД.
Представена е
пред Митница Бургас фактура № **********/15.02.2021 г. от „Фрилайн“
ООД, съгласно която реален получател на товар по коносамент ************* е „Атрон Груп“ ЕООД, гр.
Сливен.
При извършения последващ контрол от страна на
митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.
autoauctions. io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от
дата 29.10.2020
г. със статус "продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на
шаси) **************. Публикуваната продажна цена била в размер на 15575,00 USD и превишавала декларираната пред
митническите органи цена в размер на 2 000 USD при допускане за свободно обращение.
Във връзка с посочената информация възникнали
основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност,
поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ, с писмо per. № 32-286711/09.09.2021 г. били изискани доказателства за
потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката
(договори, кореспонденция, заявки, оферти, поръчки, документи за извършени
плащания, платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки, документи
за разходи направени от купувача, но невключени в действително платената или
подлежащата на плащане цена- комисионни и възнаграждения за посредничество,
разходи за контейнери, транспорт, застраховка, и други операции свързани с
транспорта), както и писмени обяснения от вносителя. В тази връзка, с писмо
рег. № 32-345236/01.11.2021 г., жалбоподателят предоставил документи и писмени обяснения.
Със Съобщение рег. № 32-136953/27.04.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „Атрон
Груп“ ЕООД, че в изпълнение на чл. 22, § 6, вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с
което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021
г.. В съобщението били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а
именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата
документи, определената митническа стойност от 3878,63 лева, съобразно декларираните данни, вносно
мито от 387,86
лева и размер на ДДС от 893,30 лева; данни от извършена последваща проверка,
при която е анализирана налична информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че на ел.
адрес https: //autoauctions. io/ е открита информация за обявена продажна цена
на аукцион с дата 29.10.2020 г. със статус "Продадена" (Sold) за автомобил със същия
VIN (номер на шаси); публикуваната продажна цена е в размер на 15575,00 щ. д. и превишава
декларираната пред митническите органи цена в размер на 2000 щ. д. при допускане за свободно обращение. Във
връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност.
В мотивите, на които ще се основава решението, посочени в съобщението до жалбоподателя се съдържат и установявания, както следва: 1. В приложения към митническата декларация CERTIFICATE OF TITLE № *********** от 13.10.2020г., за моторно превозно средство с VIN **************, е установено, че същият е издаден в страната на износа и е собственост на USAA, без да има вписан друг собственик. 2. Съгласно информация от ел. страница https://autoauctions.io, на 29.10.2020 г. автомобил със същия VIN е продаден на цена от 15575 USD, с продавач USAA, който съвпада със собственика по талон. 3. Съгласно приложения към митническата декларация BUYER RECEIPT № 15959889 от 30.10.2020г., следва да се удостовери продажба с купувач „АТРОН ГРУП " ЕООД и получател на плащането IАА/ 999-COPPORATE. 4.Съгласно приложената към митническата декларация BUYER RECEIPT № 16218217 от 29.12.2020г. става ясно, че сумата от 2000.00 USD е частично плащане за автомобил с VIN (номер на шаси) **************, а именно: „12/29/2020 1:31;30 РМ - Payment Remaining Amount Due". 5 Освен информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион, са налице 11 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние. Наличните изображения показват, че автомобилът е повреден (видими следи по лявата страна на автомобила). Намерената информация се потвърждава и от описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата декларация - „Катастрофирал пътнически автомобил....". Във връзка с горното няма доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила към 29.10.2020 г. - датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение - 22.02.2021 г.; 6.В „CERTIFICATE OF TITLE" № ***********от 13.10.2020 г. за моторно превозно средство с VIN ************** е вписан LOT № 28610431, който съответства с данните посочени в аукциона на ел. страница https://autoauctions.io, проведен на 29.10.2020г., за автомобил със същия VIN. 7. Видно от приложения коносамент № **************, издаден от H.-L., място на натоварване на автомобила е п. Л. Б., *** на 14.12.2020 г.
При така изложената фактическа обстановка е
прието, че продажната цена в размер на 15575 щ. д. е установената действително платена цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност
съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Съгласно мотивите в съобщението, в приложената към митническата декларация фактура са налице разходи за международен транспорт, които на основание чл. 71, пар. 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят към митническата стойност на стоките. Според информацията от приложената фактура № **********/15.02.2021 г., издадена от „Фрилайн" ООД, разходите за международен транспорт са в размер на 646.13 лв., а терминалните разходи възлизат на 200,00 лв. Определена е нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г. в размер на 25819,22 лв. /15575 USD при курс 1.61625 лв/USD - 25173.09 лева продажна цена, намерена в сайт www.aiitoauctions.io, увеличена с транспортни разходи в размер на 646.13 лв., представени във фактура №**********/15.02.2021 г.), като с оглед този размер на митническата стойност на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация – 22.02.2021 г., с размер на мито – 2581,92 лв. при разходи, свързани с вноса в размер на 200,00 лв. е определена данъчна основа в размер на 28601,14 лв. и ДДС в размер на 5720,23 лв. След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения се определя за доплащане вносно мито в размер на 2194,06 лв. и ДДС за доплащане в размер на 4826,93 лв. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане 7020,99 лв. с отговорен длъжник деклараторът „Атрон Груп“ ЕООД. В съобщението се съдържа информация още за това, че на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху размера на неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение – 22.02.2021 г. до датата на уведомяването. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Жалбоподателят е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.
Съобщение рег. № 32-136953/27.04.2022 г. е връчено на управителя на дружеството с известие за доставяне на 29.04.2022 г. С писмо peг. № 32-173380/30.05.2022 г. вносителят е предоставил становище, с което е изразил несъгласие с мотивите изложени в съобщение peг. № 32-136953/27.04.2022г.
С Докладна записка рег. № 32-181431/03.06.2022 г.,
изготвена от и.д. началник на МБ Свободна зона Бургас при ТД Митница Бургас, при излагане
на идентична фактическа обстановка като посочената в Съобщение рег. № 32-136953/27.04.2022
г. било предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден
индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на
стоката с МД с MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г..
При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-136953/27.04.2022 г. и Докладна записка рег. № 32-181431/03.06.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас издал процесното Решение № 32-184984/07.06.2022 г., с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г., е определена нова митническа стойност в размер 25819,22 лева.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по ТАРИК 87032490 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 2581, 92 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 22.02.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, в общ размер на 5720,23 лв., 4. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 7020,99 лв., от които мито в размер на 2194,06 лв. и ДДС в размер на 4826,93 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 22.02.2021 г. до уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.
Решението е връчено на управителя
на дружеството на 08.06.2022 г. На електронен адрес, посредством ССЕВ. Жалбата срещу акта е
постъпила пред настоящия съд, на 21.06.2022 г.
В хода на съдебното производство административният орган представя официален превод на приобщените по преписката писмени доказателства, както следва: екранна разпечатка от сайт https://autoauctions.io, видно от която лек автомобил Mercedes-Benz; модел:sl – class 2007 с VIN ************* е продаден за 15575 щ.д. на 29.10.2020 г. с продавач USAA; към дата 29.10.2020 цената на автомобила в сайта www.autoauctions.io. е на 15575 USD и е с бележка спасено имущество; Сертификат за собственост от щ. Ю. с № ********* от 13.10.2020 г., с предишен собственик USAA; разписка № 15959889 от 30.10.2020 г. за продажба на лек автомобил Mercedes-Benz; модел:sl – class 2007 с VIN ************* за сума от 2000 щ.д. с продавач 999 - Corporate; Морска товарителница с доставчик „САЩ Интеркарго“ ООД и получател Фрилайн ООД за океански превоз с контейнер, в която е описано и процесното превозно средство с п. на н. Л. Б., щ. К. и п. на р. Б.
По делото са назначени и изслушани първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като изготвени компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на първоначалната експертиза, след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото дружество, платената цена от дружеството за процесния автомобил по разписка № 15959889/30.10.2020 г., приложена към митническа декларация MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г. е в размер на 2 000,00 щатски долара; Налице е съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия в процесния ЕАД.
Съгласно допълнителното заключение за процесния автомобил Мерцедес Бенц SL -Class, с VIN ************** "ATPOH Груп" ЕООД е извършила плащане по каталожен номер 000-28610431 и фактура 15959889/30.10.2020г. по банков път в размер на 2000,00USD и левова равностойност в размер на 3343,88 лв. при курс на долар/лев 1,67194. Плащането е извършено по банков път през *** –С. в размер на 6936,31лв. или 4116,75 USD. Получава се валутна разлика с 53,35 лв. при закупуването на USD в банката. Едновременно с този превод от 2000,00USD е заплатен и още един автомобил Мерцедес GL - Glass с каталожен номер 000-28570620 и фактура 15963176/30.10.2020г., VIN ************** в размер на 2116,76USD или 3539,10лв. Всичко 6882,98лв. От осчетоводените в дружеството МД AH1 21BG001008030115R3/22.01.2021г. и МД AH1 21BG001008031438R5/22.02.2021г. вещото лице посочва, че няма разминаване на данните и сумите по фактурите и митническите декларации. Автомобилите са осчетоводени по счетоводна с/ка 304 -/ т.е. заприходени като стоки на склад / със същите стойности които са вписани в МД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото годни писмени доказателства. Въз
основа на същите съдът формира следните изводи от правно естество:
Обжалваното решение представлява акт по смисъла
на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220,
ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за
досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под
режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008031438R5. Предвид
това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл.
149 ал. 1 от АПК и пред компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се преценява и
като основателна при следните съображения:
Оспореното административно решение е
постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон
правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни
за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация,
а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение"
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и §
7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто
е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да
се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е
произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените
му правомощия, поради което актът е валиден.
Освен валидно, при издаване на оспореното
решение не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от
ЗМ, изрично посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от
Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право
да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на
проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното
в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл.
84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ
контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е
предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на
заповед по чл. 84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В
конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената
митническа декларация по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, тъй като е взел
предвид както представените от получателя на стоката доказателства при
подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване
истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при
поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". При
така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е
проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с
процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по
реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към
административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница
Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ от оспорващия е изискано да представи
доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените
плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата,
всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената
по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са
направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща
на плащане цена. В отговор на изисканата информация оспорващият е представил
разпечатка от сайта на продавача, в която е вписана и цената на автомобила,
ведно с негови идентификационни данни, като останалите документи са приложени
към самата митническа декларация. Следователно, в случая е извършен последващ
контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена
проверка по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, т. е. на точността и пълнотата
на информацията в декларацията и придружаващите
документи, поради което и по аргумент от чл. 84 ал. 2 от ЗМ не може да се
приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м
от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от с. з.
Спазени са и разписаните в относимата към казуса нормативна уредба други
специфични правила по издаване на административен акт от категорията на
процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма като в него, в
съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в
които са посочени правните основания за издаването му с изложение на
фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават
разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава трета ("Стойност на
стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа
уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват
митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне
на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа
на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл.
74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на
метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на
посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС,
обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се
премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на
стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на
декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се
на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до
знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат
разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност
на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът
"основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай
съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане
на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото
такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да
определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното
лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на
които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния казус митническите органи не са изпълнили задължението си да
обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140
от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест
на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че
декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени
приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение,
митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е
приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото
от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в
случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 29.10.2020 г. на автомобил
със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 15575 щ.д. (25173,09 лева), увеличена с транспортните разходи в
размер на 646,13 лева и след отхвърляне от страна на митническите органи на
декларираната от жалбоподателя цена на автомобила на база представен BUYER
RECEIPT № 15959889 от 30.10.2020г., издадена от 999-COPPORATE и придружаващ МД
с MRN 21BG001008031438R5. В тази връзка следва да се отбележи, че това е
допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод
за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 §
2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая
от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 15575 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен BUYER RECEIPT № 15959889 от 30.10.2020г., издадена от 999-COPPORATE, в която „Атрун груп“ ЕООД е вписан като купувач с посочена продажна цена на процесния автомобил. Представеният Сертификат за собственост сочи, че автомобилът е придобит от USAA дата 13.10.2020 г., но този документ не може да докаже собствеността върху превозното средство към датата на процесната фактура – разписка за купувач от 30.10.2020 г., нито данните, съдържащи се в нея. Т.е. цитираният сертификат не игнорира доказателствената стойност на посочения документ, чието съдържание удостоверява извършената продажба с посочения в същата собственик и продавач - 999-COPPORATE. Още повече, че според доказателствата мястото на експедиция на автомобила е именно Л. Б., К. Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Действително не са представени доказателства относно извършени плащания от купувача към продавача, но това автоматично не води до извода, възприет от административния орган, че е налице липса на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто вече бе посочено, позоваването в митническото решение на данните от проведен на 29.10.2020 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване на т. нар "основателни съмнения", още повече, че тази информация не е събрана по надлежния ред.
На следващо място, съгласно извършените и приети съдебно – счетоводни експертизи, след извършена справка в счетоводството на
дружеството е установено, че реално заплатената цена от дружеството за процесния автомобил по
разписка № 15959889/30.10.2020 г., приложена към митническа декларация MRN
21BG001008031438R5/22.02.2021 г. е в размер на 2 000,00 щатски долара, като плащането е
извършено по банков път през *** –С. и е налице съответствие между платената цена за
доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия в
процесния ЕАД. При
това положение следва единствено верният извод, че декларираната митническа
стойност към датата на приемане на МД с MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г.
е договорната стойност, т. е. тази която
е действително платена и подлежаща на плащане по представената BUYER RECEIPT №
15959889 от 30.10.2020г., а това е така, тъй като декларираната митническа
стойност на внесената стока съответства на всички предоставени търговски,
транспортни и други документи, които касаят съответната сделка. Изложеното
мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният административен
акт е постановен в противоречие с материалния закон.
При горните съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че в процесния случай е постановен отказ за приемане на
митническата стойност по декларацията на оспорващия и е определена нова такава
и нови стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е
обосновано по категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-184984/07.06.2022 г. на
Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като
е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, което
налага неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне на нова
митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на
допълнителни задължения на оспорващия за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което
обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1380 лева/ от които 50 лева платена държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 1130 лева за един адвокат/. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия за неоснователно, предвид на това, че същото като размер е към минимално предвидения праг по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид сложността на правния спор.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Атрон груп” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от у. Н.Х.А., решение №
32-184984/07.06.2022 г. към MRN 21BG001008031438R5/22.02.2021 г. на Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Атрон груп”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Н.Х.А., направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1380, 00 (Хиляда триста и осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото,
пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :