Решение по адм. дело №443/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н. Н. Н. от гр. С., подадена чрез адв. Р. С. БАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000067 от 20.06.2025 г., издадена от С. О. – п. и. към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № *********.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не било установено по категоричен начин извършване на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Оспорва се възприетата от органа фактическа обстановка, като се твърди, че МПС е поднесло поради недоброто сцепление с пътното платно. Оспорващият сочи, че не е застрашил движението, поради което счита, че ЗППАМ е незаконосъобразно издадена в противоречие с чл.22 от ЗАНН. По тези съображения се иска отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – С. О. – п. и. към ОДМВР Бургас, РУ Приморско в писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Представя административната преписка.

Административен съд Сливен, след като се запозна с доказателствата, представени с административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед на жалбоподателя Н. Н. е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца. Мярката е наложена в качеството му на собственик на МПС, който управлява същото по пътищата, отворени за обществено ползване, като ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и в дясно на задната част на автомобила по посока на движение, с което създава опасност за останалите участници в движението. Със ЗППАМ е прието, че Н. Н. на 20.06.2025 г. около 12:43 часа в гр. Приморско, по бул.“Черно море“ до № 48 с посока на движение към ул.“Крайморска“ е управлявал ППС – БМВ с рег.№ [рег. номер], извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и в дясно на задната част на автомобила по посока на движение, с което създава опасност за останалите участници в движението./л.5/

За извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на собственика и водач на горепосочено МПС с рег. рег.№ [рег. номер] – Н. Н. е съставен АУАН № GA № 4043511 от 20.06.2025 г., връчен на нарушителя, който направил възражение, че не е създал опасност за движението./л.7/

По делото е приета без оспорване административната преписка по издаване на ЗППАМ, включително и доказателства относно компетентността на административния орган постановил оспорения акт. /л.17- л.32/

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /заповедта е връчена на 20.06.2025г. – л.6, а жалбата срещу нея е подадена на 25.06.2025г. – л.3/, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С оглед приетите по делото заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 на директора на ОДМВР Бургас и длъжностна характеристика, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно С. О. – п. и. в РУ Приморско към ОДМВР Бургас./л.12 и л.26 и сл./

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си, като съдържа и изискуемите по чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

При постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, още по-малко такива с характер на съществени, годни да доведат до отмяна на обжалвания акт. ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. От описателната част на АУАН и в ЗППАМ безспорно се установява мястото и датата на извършване на нарушението. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на посочване в диспозитива на заповедта на марка и регистрационен номер на процесния автомобил, тъй като тези белези изрично са описани в обстоятелствената част и за нарушителя не може да възникне никакво съмнение относно тези обстоятелства, което да му попречи да се защити. Наред с това в ЗППАМ изрично е посочен номер на СРМПС.

Съгласно чл. 171, т. 2 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно спиране от движение на пътно превозно средство. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

С оглед разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство " се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че оспорващият Н. е управлявал собственото си МПС марка БМВ, като извършвал демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и дясно на задната част на автомобила по посока на движение, с което създава опасност за останалите участници в движението. Обстоятелството, че Н. е използвал пътя не по предназначение чрез ясно описани фактически действия, се установява от съставения горецитиран АУАН за административно нарушение по чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП. Актът е редовно съставен /съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/ и има доказателствена сила относно удостоверените в него факти, релевантни за настоящото производство и съставляващи основание за прилагане на ПАМ. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните по преписката доказателства, като по делото от оспорващия не са ангажирани други доказателства, които да ги оборят.

Налице са материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, като при налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Срокът на действие на мярката е фиксиран от законовата разпоредба на три месеца, без възможност за корекция от административния орган и от съда. Неоснователни и неподкрепени с доказателства са твърденията в жалбата, че АНО е приложил мярката в нарушение на чл.22 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и на принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Нарушението по чл. 104б, т. 2, административнонаказателната санкция по чл. 175а, ал. 1 и принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП са нови разпоредби, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното спиране от движението на МПС препятства възможността да се управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с него. Ето защо съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. Н. от гр. С., подадена чрез адв. Р. С. БАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000067 от 20.06.2025 г., издадена от С. О. – п. и. към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № *********, като неоснователна.

 

 

Решението на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП е окончателно.

 

Решението да се съобщи на страните.