№ 761
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100902276 по описа за 2023 година
В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.12.2019 г. по път ІІ-35
/Плевен-Ловеч/, км 18+501 м, водачът на товарен автомобил марка „Даф“, рег. №
*********, с прикачено към него полуремарке, управляван от А. А. А., започнал
маневра на заден ход за навлизане в кантон за разтоварване, при което трябвало да
пресече лентата за насрещно движение, в която същевременно се движел с
несъобразена с пътните условия скорост л.а. марка „Рено“ модел „Лагуна“, с рег. №
*********, управлявано от Г. М. Д., който като възприел полуремаркето в полагаща
му се пътна лента, се отклонил леко надясно, като реализирал закъснително движение
до мястото на удара и се стигнало до съприкосновение между тях при страничен кос
удар, вследствие на който е пострадал пътникът в лекия автомобил – В.П.М.. Сочи се,
че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на влекача марка „Даф“
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ищеца „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД. По предявени искове срещу последния от
пострадалата В.М. за обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени
вреди било постановено влязло в сила решение от 29.03.2022 г. по гр.д.№ 166/2021 г.
по описа на ОС – Плевен, с което са уважени исковете за пълния им предявен размер.
В мотивите на съдебното решение било възприето, че вина за настъпилия инцидент
имат и двамата водачи. Излагат се доводи, че при множество причинители, всеки
застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите, в
приложение чл. 499, ал. 7 КЗ. Към датата на инцидента отговорността на водача на л.а.
марка Рено била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД. За събиране на
сумите по присъденото в полза на пострадалата обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди били образувани изпълнителни производства, в хода на които е
събрана сума, в това число главница и лихва, в общ размер на 63 227.69 лв.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 31 613.85 лв.,
представляваща 50% от платеното от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в полза на пострадалата
В.М. обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
1
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок, в който ответникът я оспорва по основателност. В тази връзка оспорва да
дължи частта от претендирана сума в размер на лихва за забава върху главницата от 25
150 лв. и възлизаща на 6 463.85 лв., доколкото на ответника не е била изпратена покана
за доброволно изпълнение, поради което не е изпаднал в забава да плати. Оспорва
отговорността при съпричиняване на двамата водачи да е равна, като твърди, че тази
на водача на застрахования при ищеца водач на товарния автомобил е по-голяма в
процентно съотношение и което било възприето в съдебното решение на ОС – Плевен,
като твърди за принос на двамата водачи, съответно 70/30 процента. В тази връзка
излага, че именно срещу водача на т.а. марка „ДАФ“ било образувано НОХД №
2178/2020 г. по описа на ОС – Плевен, с крайния съдебен акт по което е признат за
виновен за причинените на пострадалата телесни увреждания вследствие на
инцидента.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа
първоначално изложените от него твърдения доводи. Оспорва доводите на ответника,
че не дължи лихва, като в тази връзка излага, че ответникът е бил привлечен като
трето лице помагач в производството по исковете за обезщетение, поради което не е
необходимо да му бъде отправена нарочна покана, като в това си качество се счита за
уведомен.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в
който ответникът сочи, че поддържа първоначално изложените от него твърдения,
доводи и възражения.
Предявен е от „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД осъдителен иск с правна квалификация чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. чл.
127, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото решение № 30 от 29.03.2022 г., постановено
по т.д. № 166/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ЗАД“ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е осъдено по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
да заплати на В.П.М. сумата от 50 000 лв. – представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания,
настъпили при ПТП от 06.12.2019 г. с участието на застрахована при ответника товарна
композиция, състояща се от влекач ДАФ 105460, рег. № ********* и полуремарке
„Панав НС 136“, рег. № *********. Постановен е осъдителен диспозитив по иска с
посочената правна квалификация за сумата от 300 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на произшествието, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, начислена за периода от 09.04.2020 г. до окончателното й
изплащане, като искът за мораторна лихва е отхвърлен за периода от 13.12.2019г. до
09.04.2020 г.
С решение № 27 от 01.03.2023 г. по в.т.д. № 148/2022 г. по описа на
Великотърновския апелативен съд, е отменено решението по т.д. № 166/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна
лихва върху главниците за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
причинени в резултат на произшествието, начислена за периода 09.01.2020 г. до
08.04.2020 г., вкл., като е постановен осъдителен диспозитив в този смисъл. Решението
на първоинстанционния съд е потвърдено в останалата му обжалвана част относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
2
Видно от представената по делото Покана за доброволно изпълнение изх. №
33347/05.05.2022 г. по изп.д. № 392/2022 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, същата
е адресирана до длъжника „ЗАД ОЗК Застраховане“АД за сумата от 30 000 лв. и 300
лв. – главници и начислената върху тях законна лихва, чийто размер към датата на
поканата е 6 363 лв., като е посочено, че сумите са дължими по изпълнителен лист,
издаден по т.д. № 166/2021 г. на Окръжен съд – Плевен.
Представено е платежно нареждане от 10.05.2022 г. за сумата от 41 022.69 лв.,
платена по сметка на ЧСИ – В.М. от „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, като в основанието
за плащане е посочено т.д. № 166/2021 г.
По делото е представена Покана за доброволно изпълнение изх. №
19612/24.03.2023 г. по изп.д. № 271/2023 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, която е
отправена до длъжника „ЗАД ОЗК Застраховане“АД за сумата от 20 000 лв. –
главници и начислената към датата на поканата законна лихва в размер на 6 564.69 лв.
въз основа на издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 148/2022 г. по описа на
Великотърновския апелативен съд.
Представено е платежно нареждане от 29.03.2023 г. за сумата от 31 464.81 лв.,
платена по сметка на ЧСИ – В.М. от ЗАД ОЗК Застраховане АД, като в основанието за
плащане е посочено изп.д. № 271.
По делото е представен Протокол от о.с.з. от 22.02.2021 г. по НОХД №
2178/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, в който е обективирано одобрено от
съда споразумение, постигнато на основание чл. 384, ал. 1 НПК, между РП – Плевен и
подсъдимия А. А. А., при което последният се е признал за виновен за това, че на
06.12.2019 г. на Път П-35 /Плевен – Ловеч/ нарушил правилата за движение,
установени в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, като с деянието си по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице – на В.П.М. и на О.Е.Ю..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д., от
показанията на който се установява, че си спомня за произшествието през м. 12.2019
г., като спомените му за това са от болничното заведение, в което се е намирал
непосредствено след това и от разказите на неговите родители, познати, разследващи
полицаи, които му разказали какво точно се е случило. Не помни какво се е случило
до и след настъпването на катастрофата.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от
заключението по която се установява механизмът на произшествието, настъпило на
06.12.2019 г. по второкласен път ІІ-35 Плевен-Ловеч, по който се е движела товарна
композиция от влекач ДАФ 105460, рег. № ********* с полуремарке Панав НС 136,
рег. № *********, управлявана от А. А., в тъмната част на деня – около 19.30 ч., с
видимост от около 100 м. Водачът на товарната композиция спрял на платното за
движение и след като се убедил, че не се забелязват приближаващи се към него ППС,
включил аварийните светлини и предприел маневра за движение на заден ход, с цел да
заходи към кантон Люляк, като с пречупване на полуремаркето, навлязъл напречно в
лентата за насрещно движение. В този момент на осъществяваната маневра,
затваряйки лентата за насрещно движение, по нея се появил л.а. Рено Лагуна, водачът
на който не реагирал своевременно, отклонил автомобила леко вдясно спрямо посоката
си на движение и осъществил челен удар, който настъпил в задната лява габаритна
част на полуремаркето. При сблъсъка били причинени материални щети на
автомобила и полуремаркето, като пострадали са всички пътници в автомобила.
Според изложеното в заключението по експертизата, с оглед пътния участък, на който
се е реализирало произшествието, разрешената скорост на движение е 90 км/ч, като
според данните на блокиралия скоростомер на лекия автомобил, същият се е движел
3
със скорост от 70 км/ч. Според експертизата, водачът на л.а. Рено Лагуна е имал
възможност да забележи светлинните индикатори на влекача на разстояние от 120-150
метра. Спрямо отстоянието си водачът на л.а. Рено Лагуна, ако реагира своевременно,
би имал възможност да възприеме товарната композиция, да овладее автомобила и да
не възникне удар, а при възникнал такъв, то той не би бил с такава сила и интензитет.
Според вещото лице, светлинното петно върху пътното платно от фаровете на
автомобила при движение на дълги светлини е 120-140 метра, а при движение на къси
светлини е 50-55 метра. Посочени са два варианта за предотвратяване на удара, а
именно – водачът на товарната композиция да е намерил място, на което да обърне
посоката си на движение и с повече, и по-малки маневри, да навлезе към кантона, като
по този начин не застава в лентата за насрещно движение, както и ако разтоварването
бъде извършено в светлата част на денонощието с необходимото обезопасяване на
пътното платно, в случай че се налага заемането от композицията на двете пътни
платна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ е предвидено правото на суброгация на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – платил
в качеството си на съдлъжник пълния размер на претендираните вреди, настъпили
вследствие на ПТП, причинено в резултат на противоправото и виновно поведение на
двама или повече водачи.
Обстоятелствата относно съществувалото към момента на настъпване на
произшествието застрахователно правоотношение между ищцовото „ЗАД ОЗК
Застраховане“АД и водача на товарната композиция с влекач марка „ДАФ“ по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК с определение от 07.05.2024
г., съдържащо се в проекто – доклада на съда. Наличието към този момент на
правоотношение с такъв предмет е прието за безспорно и по отношение на ответното
„ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД по сключен застрахователен договор с водача на л.а.
марка „Рено“. В приложение разпоредбата на чл. 153 ГПК безспорните факти, които са
от значение за изясняване на спора, не се нуждаят от доказване.
По делото са безспорни и фактите относно механизма на настъпване на
произшествието, което се установява и от приетото и неоспорено заключение по
САТЕ.
Противоправността и вината за причиняване на произшествието в действията на
водача на товарната композиция съдът приема за установени от приобщения към
доказателствения материал Протокол от о.с.з. от 22.02.2021 г. по НОХД № 2178/2020 г.
по описа на Районен съд – Плевен, в който е обективирано одобрено по реда на чл. 384
НПК споразумение, постигнато между РПП и подсъдимия А. А., като последният се е
признал за виновен за извършеното деяние, с което е прието, че е нарушил правилата
за движение и е причинил телесни увреждания на водача на лекия автомобил, с който е
реализирал сблъсъка, както и причинил телесни увреждания на В.М., която се е
намирала в автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК гражданският съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, е длъжен да се съобрази с
влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Причиняването в резултат на процесното ПТП на имуществени и
неимуществени вреди на пострадалата В.М. съдът приема за установено въз основа на
влязлото в сила решение № 30 от 29.03.2022 г., постановено по т.д. № 166/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен и решение № 27 от 01.03.2023 г. по в.т.д. № 148/2022
4
г. по описа на Великотърновския апелативен съд, ползващи се със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните в производството, като ответната страна по
предявените искове за обезщетение за причинените вреди е ищцовото „ЗАД ОЗК
Застраховане“АД – в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на водача на товарната композиция – А. А., по
отношение на който е постановен осъдителен дизпозитив за сумите от 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 300 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата претенция и обезщетение за забава.
По делото е безспорно, а и от представените платежни нареждания се установи
извършеното плащане от страна на застрахователя ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД по
образуваните срещу него производства за принудително изпълнение на сумите за
главниците за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди въз основа на
издаден изпълнителен лист по т.д. № 166/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Видно от отразеното в поканите за доброволно изпълнение по изп.д. № 271/2023 г. и
изп.д. № 392/2022 г. на ЧСИ В.М., в приетите като дължими суми - предмет на
принудителното изпълнение, са включени главниците, лихвата за забава от настъпване
на изискуемост, разноските в изпълнителното производство.
В разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ е уредена хипотезата при установено
съпричиняване на вредите от повече от едно лице, при което застрахователите поемат
отговорността за причинените от тях вреди в изпълнение на застрахователния договор,
така, както причинилите вредите лица отговорят пред увреденото лице. При
причиняване на непозволеното увреждане от няколко лица, те отговарят солидарно,
съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД. Разпределянето на отговорността между
застрахователите съгласно чл. 499, ал. 7 КЗ е свързано с регламентацията, дадена в
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща, че при изпълнение спрямо кредитора
от единия от солидарните длъжници, същият може претендира частта от останалите,
която надвишава дължимата от него.
За да бъде разпределена отговорността между застрахователите на участниците
в произшествието, следва да бъде установено, че всеки от тях е действал
противоправно и в резултат на това е допринесъл за причиняването на вредите. За
изясняване механизма на произшествието и причиняването на вредите, по делото е
изслушана САТЕ, заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира
като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението по
експертизата се установи, че настъпването на вредите е било предотвратимо при
поведение от страна на водача на лекия автомобил при своевременна реакция от негова
страна, като в тази връзка се сочи, че е имал възможност да възприеме светлинните
сигнали на маневриращата товарна композиция от разстояние от около 120-150 м,
каквато е и дължината на осветения участък, в случай че е карал с дълги светлини,
доколкото произшествието е станало в тъмната част на деня. Същевременно от
експертизата се установи, че според установените данни от блокиралия скоростомер на
лекия автомобил, последният се е движел с разрешена скорост – от 70 км/ч при
ограничение от 90 км/ч. В разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е предвидено, че водачът е длъжен да намали скоростта си или да
спре при възникнала опасност за движението. От заключението по експертизата не се
установява спирачен път, следи от протриване на автомобилни гуми по пътния
участък, по който се е движел л.а. Рено Лагуна.
При това положение може да бъде направен обоснован извод за съществуването
на потенциална възможност за водача на лекия автомобил да предотврати удара, в
случай, че е реагирал своевременно и съобразно вмененото му законово задължение да
5
намали скоростта при възприета опасност за настъпване на произшествието. В този
смисъл, установи се, че е имал възможност да възприеме светлините на товарната
композиция с прикаченото към нея полуремарке, които са заемали към този момент
пътното платно, по което се е движел автомобилът. Не се установява водачът да е
реагирал своевременно чрез намаляване на скоростта, с която се е движел и в
изпълнение на задължението му по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е довело до реализиране
на сблъсъка. По този начин са посочени като причини за настъпване на
произшествието в заключението по експертизата – поведението на водача на товарната
композиция, който не е успял да заходи към кантона, като не е обезопасил и
подсигурил маневрата по допълнителен начин и е препречил двете пътни платна за
движение, както и поведението на водача Д., който при включени аварийни светлини и
фарове на влекача, както и габаритните светлини на полуремаркето, не е реагирал на
по-ранен етап като намали скоростта си на движение и спре своевременно.
Предвид гореизложеното, според съдебния състав, установява се да е налице
противоправно и виновно поведение и на двамата водачи, което е в причинна връзка с
настъпилите за увреденото лице вреди. В този смисъл, налице е съпричиняване, при
което настъпването на вредите, за които е присъдено обезщетение, се дължи на
поведението и на двамата водачи, участвали в произшествието. За разпределение
отговорността на двамата водачи за настъпване на произшествието следва да бъде
съобразено възприетото в заключението по експертизата относно вариантите същото
да бъде избегнато, като и двата варианта касаят поведението на водача на товарния
автомобил с прикаченото към него полуремарке, като в единия вариант е
предприемане на маневрата по подходящия за това начин, според пътната обстановка и
надлежното обезопасяване при извършването, а в другия вариант е предприемането на
маневрата в светлата част на денонощието. При това положение, според съдебния
състав отговорността на причиняването на вредите следва да бъде възложена в по-
голяма степен върху водача на товарния автомобил „ДАФ“, който с прикрепената към
него композиция към момента на сблъсъка се е намирал в платното за насрещно
движение, като не е предприел необходимото, за да бъдат предупредени своевременно
водачите на движещите се в заетото от него платно за движение, които да биха могли
да реагират своевременно. Същевременно, установи се, че с оглед скоростта с която се
е движел и разстоянието на което се е намирал, водачът на лекия автомобил е могъл да
предприеме необходимото при адекватна реакция от негова страна при своевременно
намаляване на скоростта, при което сблъсъкът е бил предотвратим. При това
положение, според съдебния състав степента на съпричиняване в поведението на
двамата водачи следва да бъде разпределена по следния начин – 70% за водача на
товарна композиция от влекач ДАФ и 30% за водача на лекия автомобил. В това
съотношение застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ дължат
изплащане на обезщетение на увреденото лице и съответно застраховалият
гражданската отговорност на водача, допринесъл за настъпване на произшествието
отговаря във вътрешните му отношения със застрахователя на другия водач.
В случая, доколкото се установи изплащането на обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди на пострадалата от произшествието от ищеца –
„ЗАД ОЗК-застраховане“АД в пълния им установен размер, на същия се дължи
възстановяване на частта, надвишаваща дължимата от него от застрахователя на
другия водач – ответника в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от частта, за която отговаря, има право на иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
По делото се установи, че общият размер на дължимото обезщетение за вреди –
6
имуществени и неимуществени, за което застрахователят ищец е осъден по предявени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ възлиза на 50 300 лв. От сумата в
посочения размер във вътрешните отношения между застрахователите по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителите на вредите, ответното „ДЗИ – Общо
застраховане“АД дължи да възстанови на ищеца ЗАД“ОЗК-застраховане“АД, на
основание чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата от 15 090 лв., равняваща
се на 30% от изплатената в полза на увреденото лице главница. Солидарният длъжник
не дължи възстановяване на разходите, които платилият е направил във връзка с
изпълнение на вземането, включително и начислената лихва, поради забава в
изпълнението, за което длъжникът изпаднал в забава дължи санкционните последици.
Доколкото за изплащане на застрахователното обезщетение не е предвиден срок,
застрахователят се счита в забава от датата на получаване на адресираната до него
покана в приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не се твърди, а и не
се и установява такава покана с претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение да е била отправена до застрахователя ответник от претърпялото вреди
лице или респ. застрахователя ищец. Поради това, същият не дължи обезщетение за
забава за периода преди предявяване на иска – предмет на разглеждане в настоящото
производство.
С оглед всичко гореизложено, предявеният осъдителен иск се явява частично
основателен, а именно за сумата от 15 090 лв., за който размер следва да бъде уважен,
като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 31 613.85 лв. Като
законова последица, дължи и се и законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
предявения иск, като от общия размер на сторените такива от 6154.55 лв. / 1264.55 лв.
– държавна такса; 50 лв. – депозит за свидетел; 1000 лв. – депозит за вещо лице и 3 840
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/ следва да му бъдат присъдени 2954.18 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски за производството в размер на 234 лв. от
общия размер на доказани такива от 450 лв. /400 лв. – депозит за вещо лице и 50 лв. –
депозит за свидетел/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Витоша“№ 89Б, на основание чл. 499, ал. 7 КЗ,
във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да заплати на „ЗАД ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София”№ 7, ет. 5, сумата от
15 090 лв. - представляваща 30% от платеното от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в полза
на пострадалата В.М. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат
на настъпило ПТП на 06.12.2019 г. по път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/, км 18+501 м, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.12.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер от 31 613.85 лв.
7
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Витоша“№ 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на„ЗАД ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София”№ 7, ет. 5, сумата от 2954.18 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София”№ 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Витоша“№ 89Б, сумата от 234 лв.– съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщение за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8