№ 2671
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110216103 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Ц. Д. Д. срещу НП № 22-4332-014889 от 08.08.2022 г., издадено от Г.Вл. Б., началник
група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и
присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на
процесуалните правила и за недоказаност на обвинението. От страна на наказващия орган е
депозирано писмено становище, но след срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (друго
основание за ограничаване на устното начало в процеса /съобрази чл. 19 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН!/, въз основа на което съответното писмено становище изобщо да може да се яви
допустимо, не е установено в закона), поради което така визираното становище не следва да
бъде изобщо взето предвид при постановяване на настоящото решение.
Независимо от това дали в настоящото съдебно производство разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП изначално може да намери приложение, съдът намира, че констатацията
по процесния АУАН относно предоставянето на управлението (т. е. като доброволен
съзнателен акт) на съответното МПС от страна на жалбоподателя на св. В.Б. се явява
оборено. Вяра в тази насока следва да се даде на писменото възражение срещу акта,
депозирано от въззивника, независимо от неговата заинтересованост от изхода на
производството. Прави много сериозно впечатление промяната на версията, която св. Б.
изложи в съдебно заседание при разпита си, по въпроса дали изобщо е управлявала
автомобил, бидейки неправоспособна (в това число такъв, чието управление й е било
предоставено от г-н Д.), която промяна логически е несъвместима с добросъвестността,
респективно следва да се даде вяра като логични на показанията на св. Симова и на
писменото сведение на самата Б., явяващо се част от прокурорска преписка (приложено като
заверено копие и постъпило в съда ведно със съответното съпроводително писмо), в смисъл,
че г-жа Б. е управлявала процесния автомобил (респективно в момент, в който тя е била
1
неправоспособна, както самата тя сочи в показанията си пред настоящия съдебен състав), а
именно на версия в смисъл, че В.Б. е управлявала превозното средство със знанието и
съгласието на неговия собственик (жалбоподателя) се основава изложеното в процесния
АУАН. Коментираната преди малко демонстрирана недобросъвестност, ведно с логичността
и подробността на изложеното в писменото възражение срещу АУАН, водят до извода в
смисъл, че следва да се даде вяра на така посоченото възражение, респективно – че не следва
да се кредитира версията на св. В.Б. досежно съзнателното предоставяне на нея от страна на
въззивника на процесния автомобил и че поради това се явява оборена констатацията по
АУАН (който няма характер на удостоверителен документ) относно предоставянето на
автомобила за управление (от Д. на Б.), т. е. доказано е противното по смисъла на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП. Така изложеното означава, че административно нарушение във връзка с
поведението на въззивника липсва, респективно материалният закон е приложен неправилно
(липсва поведение по чл. 6 от ЗАНН, осъществено от г-н Д., попадащо в обхвата на
процесното обвинение) и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН постановлението следва да бъде отменено. Единствено за пълнота следва да се
посочи, че иначе обвинението е достатъчно ясно формулирано и това реално е дало
възможност за упражняване на процесуалното право на защита на жалбоподателя по
същество, видно и от самата осъществявана линия на защита, поради което няма как да бъде
споделено твърдението, лансирано от страна на въззивника, за съществено нарушаване на
процесуалните правила (съобрази и чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл.
63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН!).
Доказателства за направени от въззивника разноски не се откриват, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Безпредметно е да се коментира друго в настоящото изложение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 22-4332-014889 от 08.08.2022 г., издадено от Г.Вл. Б.,
началник група в ОПП – СДВР.
Не присъжда разноски в полза на горепосочения жалбоподател Д..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2