№ 48633
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110134645 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 17162 от 23.09.2025 г. съдът е уважил частично предявения от А. Ф.
Ф. срещу С. Б. Б. иск.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба от ответната
страна за изменение на постановеното решение в частта разноските. Молбата касае
искане да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, алтернативно –
присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено поради прекомернтост.
От ищцовата страна е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в
частта за разноските, с който се ангажира становище за неоснователност на същата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по
следните съображения:
По възражението на ответната страна за несвоевременно заявено искане за
присъждане на разноски от ищеца:
На първо място, неоснователно е направеното от ответната страна възражение, че
ищецът е направил искане за присъждане на разноски едва с молба, постъпила по
делото след приключване на последното открито съдебно заседание. Действително по
делото е постъпила молба от ищеца с вх. № 298065/11.09.2025 г., с която се
претендират сторените по делото разноски и се представя списък по чл. 80 ГПК, като
молбата е входирана на регистратурата на СРС в 10:50 часа и докладвана след
приключване на откритото съдебно заседание. Искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски обаче е направено още с исковата молба, като не е
необходимо да се прави неколкократно от страната, в това число и до приключването
на последното по делото открито съдебно заседание, за да бъде съобразено от съда.
По възражението на ответната страна за липса на доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение:
Неоснователно е и направеното от ответната страна възражение, че ищецът не е
представил доказателство за платеното адвокатско възнаграждение. Доказателство за
това е представено още с подаването на исковата молба, като видно от чл. 2 от
1
представения договор, сключен с адв. Д. Я., уговореното възнаграждение от 1730 лева
е платено при подписването на договора /л. 37 от делото/. Съдът е присъдил сума,
пропорционална на уважената част от иска.
По възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното от
ищцовота страна адвокатско възнаграждение:
С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да
осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при
постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може
да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга,
дължимо като разноски. Без да е налице надлежно сезиране, съдът не може да поставя
за разглеждане въпросът за размера на претендираното от страна възнаграждение за
платен адвокатски хонорар. В този смисъл т. 3 от ТР от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по
същество на спора. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при
постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя
съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те
не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те
да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет,
което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание,
с което приключва делото пред съответната инстанция. Дори и да е предоставена
възможност за представяне на писмена защита от страните, то дори с писмената
защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на
разноски, съответно за техния размер. В този смисъл е задължителната за съдилищата
практика, обективирана в т. 11 от ТР от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012
на ОСГТК на ВКС. Налага се извод, че срокът, посочен в чл. 80 ГПК /до приключване
на последното заседание в съответната инстанция/ касае не само искането на страна за
присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора за
разноските, който е свързан с предмета на делото и е обвързан от неговия изход.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на отвветницата С. Б. за намаляване на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, се прави за първи път с
молбата по чл. 248 ГПК. За да се даде отговор на въпроса дали направеното искане е
преклудирано следва да се изследва дали страната, която се позовава на прекомерност
на платения адвокатски хонорар, е имала възможност да се запознае и вземе
отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
производството и преди приключването му със съдебен акт. В случая такава
възможност е била осигурена на ответницата по делото, която е била редовно
призована за проведеното по делото открито съдебно заседание, като е изпратила и
процесуален представител в лицето на адв. П.. В проведеното последно открито
съдебно заседание от 11.09.2025 г. ответната страна не е направила възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, доказателства за което са
били представени още с исковата молба. При проведено открито съдебно заседание и
извършено редовно призоваване на страната, тя следва да направи възражението си за
прекомерност до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В този
смисъл е напр. и Определение № 314/22.11.2016 г. по гр. дело № 156/2016 г. на III г.о.
на ВКС.
2
Поради изложените съображения направеното искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност не следва да бъде уважено.
При тези аргументи, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 345356/22.10.2025 г., подадена
от С. Б. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка Б. Ц. Б., чрез адв. И. П.
за изменение в частта на разноските на Решение № 17162 от 23.09.2025 г. по гр. дело
№ 34645/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3